№ 293
гр. Благоевград, 23.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Маргарита Коцева
Членове:Илияна Стоилова
Величка Пандева
при участието на секретаря Мария Миразчийска
в присъствието на прокурора Н. Г. С.
като разгледа докладваното от Маргарита Коцева Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20231200601172 по описа за 2023 година
Производството пред Окръжен съд Благоевград е образувано по
подадена въззивна жалба от подсъдимия П. Б. чрез неговия защитник –
адвокат С. П., срещу Присъда № 22/06.06.2023 г. по н.о.х.д. № 447/2021 г. по
описа на Районен съд Сандански.
В жалбата и в допълнителните съображения по същата се излагат
доводи, че атакуваната присъда е постановена при нарушение на закона и
съществени нарушения на процесуалните правила, като се иска да бъде
отменена и да се оправдае подсъдимият. В жалбата се сочат подробни доводи
в подкрепа на това, че по делото не се установява по безспорен и несъмнен
начин всички елементи от състава на престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК,
като се прави подробен анализ на доказателствата, от които не се
установявало, че подсъдимият Б. е управлявал МПС с концентрация на
алкохол в кръвта 2,18 промила; сочат се и процесуални нарушения, допуснати
от районния съд, който е ценил като доказателства извънпроцесуални
признания на подсъдимия и като не е изключил от доказателствата показания
на свидетели, които са слушали и възприели показанията на всеки един от
1
тях.
Пред въззивната инстанция е проведено съдебно следствие, в което са
събрани нови доказателства – информация от ДНС 112 за подаден сигнал за
случилото се от св. В. Б., като на страните е предявен чрез изслушване
изпратеният диск с разговор на този телефон.
Представителят на ОП – Благоевград в хода на пренията сочи, че
изводът на районния съд за безспорна доказаност на виновността на
подсъдимия е правилен и обоснован, установените от районния съд факти се
извеждали от доказателствата, като се потвърждавали и от доказателствата,
събрани във въззивната инстанция. Прокурорът иска да се потвърди
обжалваната присъда.
Защитникът на подсъдимия П. Б. – адвокат С. П., пледира за отмяна на
присъдата. Сочи, че поддържа съображенията във въззивната жалба, като
излага и други доводи за отмяна поради нарушение на материалния закон,
като първоинстанционният съд бил смесил основен обективен признак на
състав на резултатно престъпление на поставяне в опасност по чл. 342, ал. 1
НК с отегчаващо отговорността обстоятелство и формалното престъпление по
чл. 343б, ал. 1 НК, които състави били в отношение на поглъщане. Прави се
искане ако въззивният съд не приеме съображенията във въззивната жалба за
оправдаване на подсъдимия, същият да бъде оправдан за престъпление по чл.
343б, ал. 1 НК и признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 342,
ал. 1 НК, като му се наложи наказание пробация.
В хода на пренията и в последната си дума подсъдимият П. Б. заявява
недостоверност на показанията на св. В. Б., както и че е невинен.
Въззивният съд, след като обсъди материалите по делото, изложените
доводи в жалбата и становищата на страните в хода на съдебните прения,
намира следното от фактическа и правна страна:
С атакуваната по настоящето дело присъда подсъдимият П. Ч. Б. е
признат за виновен в това, че на 16.08.2021 г. около 21.50 ч в с. Долна
Градешница, общ. Кресна, на главен път ПП1 Е-79, с посока на движение от
гр. Кресна към с. Струмяни, общ. Струмяни, управлява МПС - влекач марка и
модел „Волво ФХ 480“ с рег. № *** с прикачено полуремарке марка „СТАС“
с рег. № *** с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а
именно 2,18 на хиляда, установено по надлежен ред, предвиден в Наредба №
1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози - с протокол за
химическа експертиза № 262/20.08.2021 г. на СНТЛ - ОД МВР-Благоевград ,
като за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК на основание чл. 54 НК районният
съд е осъдил подс. П. Б. на наказание лишаване от свобода за срок от 1 година
и глоба в размер на 200 лева; определил е първоначален общ режим на
изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода, приспаднал е
задържането на подсъдимия Б. за срок от 24 часа при изпълнение на това
наказание, като на основание чл. 68, ал. 1 НК е постановил подсъдимият да
изтърпи отделно и наказание лишаване от свобода за срок от 1 година,
наложено му със споразумение по н.о.х.д. № 377/2021 г. по описа на Районен
съд – Монтана при общ режим, като за престъплението по настоящето дело е
наложил и наказание лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 2 години, при изпълнение на което е приспаднал времето,
през което подс. Б. е бил лишен по административен ред от това право,
считано от 16.08.2021 г. до датата на влизане в сила на обжалваната присъда,
подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски – 55,90 лв.
по сметка на ОД МВР Благоевград и 1 348,14 лв. по сметка на Районен съд
2
Сандански.
Въззивния съд констатира, че при разглеждане на делото, по което е
постановена атакуваната присъда, са допуснати съществени процесуални
нарушения, които в случая са основание за отмяна на присъдата, може да
бъдат отстранени при ново разглеждане на делото и са неотстраними от
въззивната инстанция, като поради същите нарушения въззивният съд не
може да се произнесе по съществото на направените възражения във
въззивната жалба на защитника на подсъдимия.
В протокола за проведеното съдебно заседание от районния съд на
06.06.2023 г., в което съдебно заседание е постановена съгласно отразеното в
протокола атакуваната присъда /последната като документ се намира
приложена след протокола за с.з., подписана със саморъчен подпис на
хартиения носител от състава на съда – съдията, разглеждал делото и
постановил този съдебен акт, като същата присъда е и част от електронната
папка на делото, подписана с КЕП от съдията Манолева/, е посочено
започване на същото съдебно заседание в 10:00 часа, като след изслушване на
последната дума на подс. П. Б., който е участвал в заседанието със защитника
му адв. П., в протокола е отразено, че в 10:35 часа съдът е счел делото за
изяснено и се е оттеглил на тайно съвещание за постановяване на присъдата,
съвещанието е приключило в 11 часа, като съдът бил постановил присъдата
си, след което в протокола е отразено, че съдебното заседание е приключило в
11:04 часа, като хартиеният носител на протокола за с.з. е подписан от
съдията и съдебния секретар. Видно от електронната папка на делото, както и
от отразената информация за електронното подписване на протокола за с.з. на
хартиения носител на делото, протоколът за с.з. като електронен документ е
подписан на 07.06.2023 г. от секретаря, а на 08.06.2023 г. в 11:14:39 часа от
председателя на съдебния състав. Видно от приложената след протокола за
с.з. присъда на хартиен носител, подписана саморъчно от съдията, който я е
постановил, същата представлява свален на хартиен носител електронно
подписан документ на присъдата, намиращ се и част от електронната папка на
делото, като от отразяването в същата и от информацията в електронната
папка на делото, се установява, че макар и присъдата да е с № 22 от
06.06.2023 г., електронното подписване на същата е станало от съдията на
08.06.2023 г. в 15:25:06 часа и актът съгласно електронната папка на делото е
постановен на 08.06.2023 г., два дни след откритото с.з., в което съгласно
хартиения носител на делото е постановена присъдата.
В конкретния случай са допуснати от районния съд съществени
нарушения на разпоредби от р. 6 на глава 20 на НПК - „Постановяване на
присъдата“. Съгласно разпоредбата на чл. 311, ал. 1, т. 7 НПК в протокола за
съдебното заседание се вписва обявяването на присъдата по съответния ред,
като преди това в чл. 310 НПК е посочено, че след оттегляне на съда на тайно
съвещание съдът постановява присъдата, която изготвя в ЕИСС и я обявява
незабавно след като е подписана с КЕП от всички членове на състава на съда.
Видно от приложената на л. 280-281 от делото на районния съд присъда в
хартиения й вариант същата е подписана от съдията, участвал в нейното
постановяване, но този хартиен вариант не може да се приеме, че е
съществувал на 06.06.2023 г. и той е постановеният при съвещанието, защото
приложеният документ на хартия на л. 280-281 от делото на районния съд е
копие на електронно подписания документ на присъдата, но електронното
подписване на присъдата е два дни след заседанието – на 08.06.2023 г., като и
в протокола за с.з. на 06.06.2023 г. изобщо липсва отразяване след
постановяване на присъдата дали съдът е обявил същата на страните. Макар и
да не е налице противоречие между присъдата в хартиения и в електронния й
3
вариант, безспорно се установява фактът, че подписването на присъдата в
ЕИСС е станало два дни след приключване на съдебното заседание и
подписаният саморъчно хартиен носител на присъдата в делото е копие на
електронния вариант на постановената на 08.06.2023 г. присъда, съществуващ
като подписан електронен документ не по-рано от тази дата, поради което
следва извод, че подписаната на хартиен носител и приложена в книжния
носител на делото присъда не е съществувала към дата 06.06.2023 г. и не
може да се приеме, че тя е постановеният съдебен акт, както и поради това не
е ясно и кой съдебен акт с какво съдържание е обявен на страните, като
последното не е отразено в протокола за с.з. Поради горното от документите в
хартиения носител и в електронната папка на делото следва да се приеме, че
преди постановяването и неотразеното в протокола обявяване на присъдата на
страните по делото в откритото с.з. на 06.06.2023 г. присъдата по делото не е
била подписана с КЕП от съдебния състав, защото това е станало на
08.06.2023 г., и същата присъда не е била подписана със саморъчния подпис
на съдията на хартиения носител, приложен по делото.
С оглед изложените по-горе съображения според въззивната инстанция
при постановяване и подписване на присъдата са допуснати нарушения на
императивни разпоредби – чл. 310, ал. 1 НПК, като в случая макар и да е
отразено в протокола за с.з. на 06.06.2023 г., че съдът се е оттеглил на тайно
съвещание, следва да се приеме, че присъдата не е постановена и подписана
при това тайно съвещание преди неотразеното й обявяване на страните по
делото в откритото с.з., тъй като няма по делото подписан хартиен вариант на
присъдата на тази дата, а електронното подписване е два дни след с.з., в което
е посочено, че е постановена, поради което от начина и времето на
подписване на присъдата може да се направи извод, че липсват подписи на
присъдата, както изисква задължително законът, заради които съществени
процесуални нарушения според въззивната инстанция следва да се приеме
нарушение на правилото при постановяване на присъдата същата да е
подписана от съдебния състав и обявяването на страните да следва незабавно
подписването на присъдата, което по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК е
абсолютно основание за отменяване на присъдата, защото е ограничило
правата на подсъдимия и на прокурора с приключване на делото в с.з. на
06.06.2023 г. с неподписана присъда. Посоченото процесуално нарушение при
постановяване и обявяване на присъдата не може да бъде отстранено от
въззивната инстанция, тъй като същото засяга извършени действия
/постановяване и обявяване на присъда/, които не могат да бъдат повторно
извършени от въззивната инстанция без да се засегнат съществено правата на
всички страни, участвали в делото пред първоинстанционния съд, като е
налице основание за връщане на делото за отстраняване на тези съществени
4
процесуални нарушения, като при постановяване на присъда по делото
районният съд спази всички императивни законови изисквания при
провеждане на съвещанието за постановяване на присъдата, подписването й
преди публичното й обявяване на страните.
Поради горните мотиви предвид констатираните абсолютни
процесуални нарушения съдът счита, че присъдата следва да се отмени и
делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния
съд.
Водим от горното и на основание чл. 334, т. 1 във връзка с чл. 335, ал. 2
във връзка с чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Присъда N 22 от 06.06.2023 г. по н.о.х.д. N 447/2021 г. по
описа на Районен съд – Сандански и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от
първоинстанционния съд.
Решението не подлежи на проверка по жалба или протест на страните,
които се уведомят за постановяване на същото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5