Решение по дело №2995/2020 на Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

 

№ 260159/24.9.2020г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември две хиляди и двадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМО ЦОЛОВ

 

при протоколист София Маринова, като разгледа докладваното НАХД №2995/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от „Ч.м.“ АД, ЕИК *********, срещу Наказателно постановление №03-011168 от 02.05.2019 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което за нарушение по чл.128, т.2, вр. чл.270, ал.3 КТ на въззивника е наложено административно наказание имуществена санкция в размер 1500.00 лв.

Въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно, неправилно и издадено при допуснати съществени процесуални нарушения. Оспорва да е извършил нарушението, за което е санкциониран. Сочи, че в НП липсва ясно описание на нарушението и не са посочени обстоятелствата, при които то се счита за извършено, както и че не са посочени доказателствата, които според наказващия орган го потвърждават. Сочи, че в НП липсват мотиви за отхвърляне на подаденото възражение срещу АУАН. Излага и становище за маловажност на нарушението с твърдение за липса на виновно поведение, доколкото изплащането на заплатите е съобразено исканията на работниците за изпълнение от най-старите дължими, без да се прескачат периоди. Моли НП да бъде отменено.

Въззиваемата страна оспорва жалбата и моли съда, да остави същата без уважение като потвърди оспореното НП като правилно и законосъобразно издадено.

 

Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

В периода от 10.04.2019 г. до 24.04.2019 г. служители на Дирекция „ИТ“ Варна – свидетелите П.Е. и П.Б. извършили проверка на въззивното дружество по спазване на трудовото законодателство, при което било установено, че трудовите възнаграждения в предприятието се изплащат до 25-то число на следващия месец, както и че въззивникът не е изплатил заплатите за м. декември 2018 г. на общо 197 работници и служители в общ размер 105790.87 лв, като нарушението е извършено на 28.01.2019 г. в гр. Варна.

Констатациите от проверката били отразени в Протокол №ПР1911796 от 24.04.2019 г., съдържащ и задължително предписание да се изплатят заплатите на работниците за м. декември 2018 г. в срок до 17.06.2019 г. Препис от протокола бил връчен на изп. директор на въззивното дружество на 24.04.2019 г.

За констатираните обстоятелства срещу въззивното дружество бил съставен АУАН №03-011168 от 24.04.2019 г. за нарушение по чл.128, т.2, вр. чл.270, ал.3 КТ, извършено на 28.01.2019 г. в гр. Варна и изразяващо се в неизплащане на трудовите възнаграждения за м. декември 2018 г. на 197 работници и служители. Актът бил надлежно предявен и връчен на изп. директор на въззивното дружество, който в срока по чл.44 ЗАНН депозирал писмено възражение.

На 02.05.2019 г. наказващият орган издал процесното НП, с което възприел и възпроизвел направените в АУАН фактически констатации и наложил на въззивника предвиденото в чл.414, ал.1 КТ наказание имуществена санкция в размер към минималния установен – 1500.00 лв.

Визираната фактическа обстановка не се оспорва от страните и се установява по категоричен начин както от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени възприятия показания на всеки един от свидетелите П. Е. и П. Б., така и от приобщените документи – НП №03-011168 от 02.05.2019 г., АУАН №03-011168 от 24.04.2019 г., писмо изх.№11168 от 15.05.2019 г., ведно с известие за доставяне, справка за заплати м.11.2018-м.02.2019 за „Ч.м.“ АД, Протокол №ПР1911796 от 24.04.2019 г., призовка на основание чл.45, ал.1 АПК, идентификационна карта за „Ч.м.“ АД и Заповед №280 от 03.08.2010 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна.   

Относно процесуалната законосъобразност на оспорения административен акт:

Акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на същия наказателно постановление е издадено в сроковете по чл.34 ЗАНН и не страдат от съществени нарушения на процесуалните изисквания относно законоустановените форма и съдържание. Макар и твърде лаконични, описанието на твърдяното нарушение както в АУАН, така и в НП съдържа фактически твърдения, които в достатъчна степен описват вмененото на въззивника нарушение – неизплащане в срок на заплатите за м. декември 2018 г., посочени са дата и място на нарушението както и нарушените законови норми като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. Както в АУАН така и в НП са посочени и доказателствата които подкрепят наведените твърдения. Нормата на чл.128, т.2 КТ вменява в задължение на работодателя да плаща в установените срокове трудово възнаграждение, а тази на чл.270 КТ определя начините за плащане. Действително, в НП липсват изрични мотиви защо възражението срещу АУАН не е било възприето от наказващия орган, но това не представлява съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото формалните реквизити на НП са изчерпателно посочени в нормата на чл.57, ал.1 ЗАНН и там не фигурира изискване за излагане на мотиви по оправени възражения, а и в производствата с наказателен характер защитата се осъществява срещу фактите, а не срещу становища и аргументи.

Относно материално-правната законосъобразност на обжалвания административен акт:

По същество, въззивникът не оспорва и дори потвърждава направената в АУАН и в НП констатация, за неплащане на трудовите възнаграждения на общо 197 работници и служители за м. декември 2018 г. към датата на техния падеж – 28.01.2019 г., което обстоятелство съдът приема за несъмнено установено и от приобщения документ - справка за заплати м.11.2018-м.02.2019 за „Ч.м.“ АД. Но, при тази констатация, настоящият съдебен състав счита, че работодателят не е изпълнил това свое основно трудово задължение не еднократно спрямо всички 197 работници и служители, а многократно спрямо всеки един от тях по отделно. Изискването по чл.128, т.2 КТ се счита за нарушено при неплащане в срок на всяко отделно трудово възнаграждение за всеки отделен работник, защото трудовото възнаграждение е индивидуална ежемесечна престация от работодателя към всеки един работник. В този смисъл, ако работодателят не плати на даден работник повече от едно възнаграждение, отделно нарушение ще е налице и за всяко просрочено възнаграждение. Затова, всяко отделно нарушение срещу даден работник подлежи на отделно санкциониране с предвиденото наказание в чл.414, ал.1 КТ. Противното би довело до санкциониране на даден работодател с идентично по размер наказание, както за неизпълнено задължение към един работник, така и за неизпълнение спрямо значително голям брой (стотици или хиляди) работници. Подобно драстично несъответствие противоречи на принципа за самостоятелно санкциониране на всяко отделно неизпълнение на нормативно регламентирано административно задължение.

При изтъкнатите аргументи, съдът намира, че с процесното НП наказващият орган е стигнал до неправилен и незаконосъобразен извод за наличие само на едно нарушение, вместо на 197 отделни нарушения. В резултат на тази незаконосъобразна констатация, наложеното само едно наказание, макар да съответства на предвиденото за съответния вид нарушение, не може да се счита за правилно и законосъобразно, защото няма как да се прецени, за кое измежду всички отделни 197 нарушения спрямо конкретни, но неустановени и неиндивидуализирани работници и служители, се отнася. Така изтъкнатите съображения, сочат материално-правна незаконосъобразност на оспореното НП, поради което същото следва да бъде отменено.

Водим от гореизложеното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №03-011168 от 02.05.2019 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което за нарушение по чл.128, т.2, вр. чл.270, ал.3 КТ, на „Ч.м.“ АД, ЕИК *********, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер 1500.00 лв, на основание чл.63, ал.1, изр.1, пр.3 ЗАНН.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна в 14-дневен срок от съобщаването до страните.

 

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: