Присъда по дело №372/2023 на Окръжен съд - Силистра
| Номер на акта: | 25 |
| Дата: | 18 декември 2023 г. (в сила от 3 януари 2024 г.) |
| Съдия: | Ана Аврамова |
| Дело: | 20233400200372 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 31 октомври 2023 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
КЪМ ПРИСЪДА №25/18.12.2023г.
по НОХД №372/2023 година
по описа на ОС-СИЛИСТРА
СИМЕОН СТЕФКОВ ИВАНОВ е предаден на съд, за това, че:
В гр. Главиница, обл. Силистра, в условията на продължавано
престъпление:
1.На 05.05.2023г., в 14:13:31ч., в 14:14:26ч., в 14:32:16ч ., без съгласието
на титуляра- Исмигюл Бейтула Шабан, от с.гр., е използвал платежен
инструмент-банкова карта, „Contactless Debit Mastercard" №
516901******7827, издадена от Банка „ЦКБ“ АД, на ATM № А5600484,
собственост на „ЦКБ" АД, намиращ се на адрес: гр. Главиница, ул. „Витоша",
№ 44, и е осъществил три успешни транзакции, като е изтеглил сума в общ
размер от 450 лева.
2. На 17.05.2023г. в 15:59:25ч., в 16:00:18ч., в 16:01:06ч., в 16:02:44ч.,
и на 22.05.2023г., в 17:51:51ч., в 17:52:51ч., без съгласието на титуляра
Джемалидин Бекир Шабан, от с.гр., е използвал платежен инструмент -
банкова карта „Contactless Debit Mastercard" с № 5169 01****** 9900,
издадена от банка „ЦКБ"АД, на ATM № А5600484, собственост на „ЦКБ"
АД, намиращ се на адрес: гр. Главиница, ул. „Витоша", № 44, като е
осъществил шест успешни транзакции и е изтеглил сума на обща стойност
1500 лева,
като деянието не представлява по-тежко престъпление,
-престъпление по чл.249 ал.1 вр. с чл.26 НК
Като граждански ищци в процеса са конституирани Исмигюл Бейтула
Шабан и Джемалидин Бекир Шабан, и са приети за съвместно разглеждане
предявените граждански искове срещу подсъдимия за суми от 450лв, и
съответно от 1500лв, за причинени от деянието имуществени вреди.
В проведеното разпоредително заседание не се констатираха нарушения
на процесуалните правила по чл.248 ал.1 т.3 НПК. След като въз основа на
нарочно искане съдът установи, че са налице условията на чл.370 НПК, се
пристъпи на основание чл.252 ал.1 НПК към незабавно разглеждане на
делото.
Съдебното производство се проведе по реда на глава ХХVІІ НПК- в
хипотезата по чл.371 т.2 НПК. Подсъдимият призна изцяло фактите изложени
в ОЧ на ОА и се съгласи да не се събират доказателства за тези факти. При
наличие на условията на чл.372 ал.4 НПК вр. чл.371 т.2 НПК, съдебния състав
постанови, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието
1
без да събира доказателства за фактите изложени в ОЧ на ОА.
Прокурорът пледира за постановяване на осъдителна присъда и налагане
на наказание лишаване от свобода за срок от две години, преди редукция, и
глоба в двоен размер на изтеглената сума. Гражданските искове намира за
основателни.
Гражданските ищци молят за уважение на предявените искове.
Защитникът се присъединява към становището на прокурора и моли за
налагане на минимално наказание.
В правото си на защита и последна дума подс.Иванов моли за по-малко
наказание.
Признатите от подсъдимия факти, изложени в ОА са следните:
Исмигюл Шабан и Джемалидин Шабан са съпрузи, живеят в гр.
Главиница, обл. Силистра. Те имат син- Сезгин Джемалдин Бекир и дъщеря-
Севджихан Джемалдин Бекир.
Подс.Иванов живеел на семейни начала с дъщеря им-Севджихан Бекир.
И двамата са безработни, без постоянни доходи. Симеон Иванов работел
където намери.
Съпрузите Шабан притежавали банкови сметки в банка „ЦКБ" АД, като
са им били издадени и съответни дебитни карти. Дебитната карта на Исмигюл
Шабан била тип „Contactless Debit Mastercard" с № 5169 0189 2332 7827,
валидна до 07.2025г а тази на Джемалидин Шабан - тип „Contactless Debit
Mastercard" с № 5169 0189 2726 9900, валидна също до 07.2025г. Картите са
били съхранявани заедно в къщата, поставени в табуретка с капак, в която
имало и дрехи. При дебитните карти били и банковите пликове, на които били
изписани ПИН - кодовете им. Исмигюл и Джемалидин Шабан не били наясно
как се ползват картите. За това, когато се налагало, Исмигюл ги взимала,
отивала до банковия офис в гр. Главиница и търсила съдействие от служител
на банката. Не са предоставяли картите на никого, нито са установявали
тяхната липса. Пенсиите са получавани в пощата и не се е налагала честа
употреба на дебитните карти. На неустановена дата в края на месец май
2023г. Исмигюл Шабан решила да изтегли пари чрез дебитните карти, отново
в местния клон на банка „ЦКБ" АД. Тогава се установило, че както от
нейната, така и от сметката на съпруга й липсват пари на обща стойност
около 2000 лева.
От банковата сметка на Исмигюл Шабан в „ЦКБ" АД,с IBAN BG
27СЕСВ97901045 6596 00, на 05.05.2023г. в 14:13:31 ч. е била изтеглена
сумата от 200 лева, в 14:14:26ч. е била изтеглена сумата от 200 лева и в
14:32:16ч. е била изтеглена сумата от 50 лева. От банковата сметка на
Джемалидин Шабан с IBAN BG 27СЕСВ 97901045656001, на 17.05.2023г. в
15:59:25ч. е била изтеглена сумата от 200 лева, в 16:00:18ч. е била изтеглена
2
сумата от 200 лева, в 16:01:06ч. е била изтеглена сумата от 200 лева и в
16:02:44ч. е била изтеглена сумата от 300 лева; на 22.05.2023г., в 17:51:51ч. е
била изтеглена сумата от 300 лева и в 17:52:51ч. е била изтеглена сумата от
300 лева.
Сумите са изтеглени от подсъдимия от ATM № А5600484, собственост
на „ЦКБ" АД, намиращ се на адрес: гр. Главиница, ул. „Витоша", № 44.
Предоставените от банката видеозаписи от камерите на банкомата са
предоставени за експертно изследване.
От заключението на Видеотехническа експертиза е видно, че
банкоматът е бил подсигурен от две камери, заснемащи потребителя от два
различни ъгъла. Кадрите са цветни и са с интегрирани показания за дата и
точен час. В инкриминираните периоди от време, с банкомата е работило едно
и също лице от мъжки пол. Кадрите не са годни за извършване на лицева
идентификация, но са годни за разпознаване по общите признаци на лицето.
Заключението на експерта е че е налице сходство в лицевата конфигурация на
лицето опериращо с банкоматното устройство с това на обвиняемия Симеон
Стефков Иванов, на посочените дати и часове, на които са осъществени
транзакциите.
Подсъдимият е имал достъп до къщата и реална възможност
необезпокоявано да осъществява достъп до картите. Картите са били взимани
и връщани след тяхното ползване на мястото, където са били съхранявани.
Престъплението е улеснено от това, че пин-кодовете са държани при самите
дебитни карти.
Признанието на фактите се подкрепя безспорно от събраните по
надлежния процесуален ред писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства, които съдът кредитира изцяло поради тяхната
непротиворечивост, последователност, взаимна допълняемост и свързаност -
обяснения на подсъдимия, показанията на свидетелите-И.Иванов, И.Шабан,
Дж.Шабан, С.Бекир, Сезгин Бекиру свидетелство за съдимост, ДСМПИС,
банкови извлечения и отговори от банки, протокол за доброволно предаване,
за оглед, справки, мед.документи, писма, заключение на Видео-техническа
експертиза и други, приобщени по реда на чл.283 НПК.
Признатите от подсъдимия факти, подкрепени безспорно от
доказателствата по делото, налагат следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
С деянията си подсъдимият обективно е осъществила състав на
престъпление по чл.249 ал.1 вр. с чл.26 НК- в условията на продължавано
престъпление, е използвал платежни инструменти- две дебитни карти,
издадени от ЦКБ АД, без съгласието на титулярите, и е осъществила на три
дати, девет транзакции, като е изтеглил пари на обща стойност от 1950лв,
като деянието не представлява по-тежко престъпление. В посочените в
обвинението времеви периоди сам е поставял съответната банкова карта в
3
терминалното устройство, избирал е възможната за изпълнение транзакция-
теглене на сума, набирал е съответния пин код, в потвърждение, че
операцията се осъществява от оторизирано лице и по този начин е
осъществил изпълнителното деяние- използване на платежни инструменти,
каквито несъмнено са тези банкови карти по смисъла на чл.93 т.24 НК и
ЗПУПС. Използването е осъществено без знанието и съгласието на
титуляртите. Извършеното не съставлява и по-тежко престъпление.
Престъплението е извършено в условията на продължавано
престъпление-като две и повече деяния, а именно девет, осъществяват един и
същ състав на престъпление, извършени са през непродължителни периоди от
време, при една и съща обстановка, при еднородност на вината, като
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите.
От субективна страна престъплението е извършено умишлено, с пряк
умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието
си, предвиждал е общественоопасните последици и пряко е целял
настъпването им. Той ясно е съзнавал, че използваните карти не са негови, не
е имал съгласия от титулярите за ползването им, и въпреки това ги е
използвал по предназначение, за да изтегли нужните му средства.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
При определяне вида и размера на наказанието съдът приложи
императивната разпоредба на чл.373 ал.2 НПК и след като прецени, че не са
налице условията на чл.58а ал. НК определи наказанието ръководейки се от
разпоредбите на Общата част на НК.
Съобразявайки тежкото финансово състояние и семейно положение- с
едно дете и болна жена, наличието на осъждания и отчитайки и високата
степен на обществена опасност на деянието, при условията на чл.5 НК съдът
определи наказанието лишаване от свобода в минималния размер, а именно
две години, като така определения размер на основание чл.58а ал.1 НК
намали с 1/3 и наложи окончателно наказание лишаване от свобода за срок от
една година и четири месеца. Кумулативното наказание глоба може да бъде
наложено в размер до 3900в. През призмата на чл.54 НК и съобразявайки
материалното състояние, съдът наложи наказание глоба в размер от 1200лв,
който би дал възможност и за възстановяване на щетите.
Подсъдимият е многократно осъждан. Предпоставки за настъпила
реабилитация по чл.88а НК по отношения на осъжданията по НОХД
№227/2011г. по описа на ТРС и по НОХД №43/2013г. по описа на ТРС няма,
тъй като в реабилитационният срок по чл.88а ал.1 НК по първото и в срока по
чл.88а ал.3 НК по второто, той е извършил престъпления по следващите
осъждания, съответно по НОХД №227/2011г. е извършил деянието по НОХД
№43/2013г., а по НОХД №43/2013г. е извършил престъплението по НОХД
№41/2019г.Следователно са били налице условия за допустимост на съдебна
4
реабилитация по чл.87 НК, но такава не е била постановявана.
Ето защо, на основание чл.57 ал.1 т.3 ЗИНЗС е определен първоначален
общ режим на изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода.
Определеното по този начин наказание би изпълнило най-качествено
целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 НК, по отношение
както на личната, така и на генералната превенция.
ПО ГРАЖДАНСКАТА ОТГОВОРНОСТ
В ТР №1/2013г. на ВКС, т.д.№1/2013г. на ОСНК е прието, че
основанието на гражданския иск в наказателния процес „е деянието в
деликтната му проява“ и на обезщетение подлежат вредите, които са негова
пряка и непосредствена последица „независимо дали са елемент от
престъпния състав“.
ВКС е постановил и редица решения, с които допуска разглеждането на
гражданския иск в наказателния процес по този род дела-Р №465/2014г., н.д.
№1424/13-Първо НО; Р №169/2015г., н.д.№177/15г., Първо НО, Р№139/2012г.
н.д.№270/12г., Второ НО, Р№218/2012г. н.д.№648/12г. трето НО; Р №228/14г.
н.д.№751/14г. Второ НО и др.
Въз основа на горното съдът прие, че в правнозащитената сфера на
засегнатите лица настъпват неблагоприятни изменения, имащи имуществено
измерение, поради което и прие, че ГИ са допустими.
Те са и изцяло основателни.
Подсъдимият е признат за виновен в извършване на престъпление.
Деянието представлява и деликт. Налице е противоправно деяние, от което са
причинени вреди, налице е и причинна връзка между тях, при която вредите
са пряка и непосредствена последица от престъплението. Налице е и вина.
Този фактически състав ангажира имуществената отговорност на
подсъдимия по чл.45 ал.1 ЗЗД, поради което съдът го осъди да заплати на
ищците: на Исмигюл Шабан- сумата от 450 лв, на Джемалидин Шабан-
сумата от 1500лв, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди вследствие от престъплението по чл.249 ал.1 вр. чл.26 НК, ведно със
законната лихва, дължими от датата на увреждането-22.05.2023г. до
окончателното им изплащане.
Предвид изхода на делото подсъдимият е осъден да заплати разноските
направени в хода на ДП, както и дължимата ДТ върху уважения размер на
иска.
Водим от тези съображения съдът постанови своята присъда.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
5