№ 582
гр. Казанлък, 30.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20255510101283 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от К. В. И., чрез адв.
М. Д., АК-С.З. срещу: „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. С., п.к. 1729 р-н ********************1 А, ул.
„********************, представлявано от управителя А.С.Г. с правно
основание - чл.26 ЗЗД
Ищецът чрез процесуалния си представител сочи, че сключил с
ответника индивидуален договор за паричен заем *******. Съгласно чл.16 /1/
от този договор, заемателят се задължил в срок от 7 дни след сключването му,
да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на
солидарно задължение в полза на заемодателя /ответника/ за връщане на
всички погасителни вноски, лихви, разходи и неустойки.
Съгласно чл.16 /6/ от същият договор, в случай,че заемателят в
определения срок не изпълни задължението си посочено в чл.16 /1/, за когото
да са изпълнени условията на чл.16 ал.3 от договора за заем, същият дължи на
заемодателя неустойка в размер на 1230,00 лв.
Счита,че клаузите, съдържащи се в чл.16 /6/ от Индивидуален договор
за паричен заем ******* сключен между ищеца и ответника, които
предвиждат заплащането на неустойка в размер на 1230 лв. за нищожни на
основание чл.26, ал.1 от ЗЗД и поради това, че са сключени при неспазване на
нормите на чл.10а, чл.11, чл.19 ал.4 от ЗПК във вр. с чл.22, както и по чл.143,
ал.1 от ЗЗП.
Излага подробни съображения.
Моли съда да постанови решение, с което да приеме, че клаузата
съдържаща се в чл.16 /6/ от Индивидуален договор за паричен заем *******
сключен между ищеца и ответника, които предвиждат заплащането на
1
неустойка в размер на 1230,00 лв. е нищожна на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД,
вр. чл.22, вр. с чл.10а, чл.11, чл.19 от ЗПК и чл.143, ал.1 от ЗЗП,чиято
невалидност моли да бъде прогласена;
Претендира за разноски по делото,.
Моли съда да присъди адвокатско възнаграждение е включен ДДС на
основание чл.38 ал.2 от ЗА.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от процесуалния
представител на ответното дружество. На същия са редовно връчени препис
от исковата молба и приложенията към нея.
Процесуалният представител на ответника сочи, че неустойката била
разход, свързан с неизпълнение на договорно задължение. За разлика от
неустойката, в ГПР се посочвал годишен размер на разходите, т.е
предвидимите разходи, с които кредиторът бил изначално наясно, като същите
следвало да са изразени в процентно отношение, за да може един потребител
да си направи преценка, били оценка за кредитоспособност, включваща
проверка в платени регистри, комисиони, застраховки, но не и разходи за
неизпълнение на договорно задължение, които били компенсаторните
неустойки, и именно поради това тяхно битие били изключени от годишния
процент на разходите, защото били непредвидим.
Твърди, че на основание чл.19, ал.3 от ЗПК в годишния процент на
разходите по кредита не се включвали разходите, които потребителят заплаща
при неизпълнение на договорни задължения, каквото било задължението за
заплащане на неустойка в настоящия случай.
Видно от чл. 3, ал. 2 на договора, преди неговото сключване
заемателят получил Стандартен Европейски Формуляр-СЕФ. В
представеният СЕФ ясно и точно в част първа (т. 8) било описано, че за
Договор за кредит се изисква обезпечение, под формата на лична солидарна
отговорност-поръчител. Преддоговорната информация, предоставена под
формата на СЕФ нямала никакъв обвързващ характер и потребителят я
получава безплатно,
Твърдението на ищеца, че неустойката представлява възнаградителна
лихва, било невярно.
Излага подробни съображения. Посочва и съдебна практика.
Ищцовата страна пропуска предоставената от закона абсолютна
материално правна
Твърди, че неустойката не водила до скрито оскъпяване, както се
твърдяло в исковата молба. Неустойката, били разходите, свързани с
неизпълнение на договорно задължение, а именно: липсата на предоставено
обезпечение съгл. Глава VII: Обезпечение по договора, от подписания Договор
Счита предявената искова претенция за неоснователна.
Няма плащане на процесната сума, защото в нито един момент не
била претендирана и не била изисквана за заплащане от ищеца. Същият е
могъл и да направи отказ от кредита, съгласно ЗПК.
Сочи, че за да иска обявяване нищожността на клауза, уреждаща
неустойка, то ищецът следвало да докаже, че я е заплатил.
2
Прави възражение за прекомерност на адвокатски хонорар.
Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 180 лв.
съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и
доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от
фактическа страна следното:
По делото е представен договор за паричен заем № *******, сключен
на ************. между "Кредит Тайм" ЕООД и К. В. И., в качеството им
съответно на заемодател и заемополучател, по силата на който е предоставена
заемна сума в размер на 1000 лв., при фиксиран лихвен процент от 38.90 % и
годишен процент на разходите на заема 45.93 %. Представен е и погасителен
план към договора за заем. Сумата следвало да бъде върната на 10
погасителни вноски, всяка по 119,00 лв. Посочено е, че неустойката по чл. 16,
ал.1 от Договора е в размер на 123,00 лв. Общият размер на погасителната
вноска – 242,00 лв. Съгласно чл. 16, ал. 1 от договора, заемателят - ищец се
задължил в срок от 7 дни след сключването му, да осигури действието на
трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в
полза на заемодателя – ответник за връщане на всички погасителни вноски,
лихви, разходи и неустойки. Съгласно чл. 16, ал. 6 от същия договор, в случай,
че заемателят в определения срок не изпълни задължението си посочено в чл.
16, ал. 1, за когото да са изпълнени условията на чл. 16, ал. 3 от договора за
заем, същият дължал на заемодателя неустойка в размер на 1230,00 лв.
При така възприетата фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
По делото не се спори, установява се и от представените писмени
доказателства, че на 11.06.2024 г. между страните е сключен договор за
паричен заем № *******, по силата на който е отпусната парична сума в
размер на 1000 лв., фиксиран лихвен процент – 38.90 %, ГПР – 45,93 %.
Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън
рамките на своята професионална компетентност, а ответникът е предоставил
кредита в рамките на своята търговска дейност, т. е. страните по договора за
кредит имат качеството съответно на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3
ЗПК и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният между
страните договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява договор за потребителски кредит, поради което неговата
валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния
закон - ЗПК в релевантната за периода редакция. Предвид неравнопоставеното
положение между страните по правоотношението ЗПК предвижда редица
специални правила, рефлектиращи върху действителността на
облигационното правоотношение – глава Шеста на ЗПК. Всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна – чл. 21, ал. 1 ЗПК. В чл. 16, ал. 1 от
договора е предвидено заемателят - ищец се задължил в срок от 7 дни след
сключването му, да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо
се в поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя – ответник за
3
връщане на всички погасителни вноски, лихви, разходи и неустойки.
Съгласно чл. 16, ал. 6 от същия договор, в случай, че заемателят в определения
срок не изпълни задължението си посочено в чл. 16, ал. 1, за когото да са
изпълнени условията на чл. 16, ал. 3 от договора за заем, същият дължал на
заемодателя неустойка в размер на 1230,00 лв.
Съгласно чл. 92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи, като обезщетение за вредите от неизпълнението, без
да е нужно да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение за по-
големите вреди. Съдът намира, че с клаузата на чл. 16 от договора очевидно не
се търси обезпечаване изпълнението на задължението, каквато е същността на
неустойката, а представлява такса, която по своята същност е допълнително
възнаграждение извън уговорения размер на договорната лихва. С
предвиждането на тази неустойка реално се заобикаля разпоредбата на чл. 19,
ал. 4 ЗПК и се увеличава печалбата на кредитора, защото при плащането на
всички задължения се получава допълнително възнаграждение. С нея се
покриват разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият
размер би надхвърлил законовото ограничение, вземайки предвид сегашния
му размер и съотношението между главницата, неустойката и
възнаградителната лихва. Ето защо, посоченият в договора ГПР не отговаря
на действителния. Това от своя страна представлява невярна информация и
следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска
практика, съгласно чл. 68 г, ал. 4 ЗЗП, вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП и член 6,
параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Тя подвежда потребителя относно
спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени
реалните икономически последици от сключването на договора.
Освен горното, клаузата е нищожна и поради противоречие с добрите
нрави. Дължимата сума представлява над 100 % от предоставения заем. Видно
е, че такава уговорка изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл.
26, ал. 1, предложение 3 ЗЗД, тъй като нарушава принципа на справедливост.
Основната цел на така уговорената клауза е да дoведе до неоснователно
обогатяване на кредитора за сметка на длъжника и до увеличаване на
подлежаща на връщане сума, което е в противоречие с добрите нрави и е във
вреда на потребителя. Тъй като противоречието между клаузата и добрите
нрави е налице още при сключване на договора, според чл. 26, ал. 1, вр. с ал. 4
ЗЗД, в тази част същият не е породил правно действие. Нищожността на
клаузата е пречка за възникване на задължение по нея. Поради това съдът
намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
С оглед изложеното съдът намира, че начислената по договора
неустойка от 1230,00 лв. не се дължи поради нищожността на клаузата от
договора.
При този изход на делото и предвид направеното от ищеца искане,
следва да му се присъдят разноски в размер на 50,00 лв. заплатена държавна
такса.
По делото ищецът се е представлявал от адв. Д., която е поискала
присъждане на адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗА. Представен договор за правна помощ и съдействие, съгласно който на
ищеца е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл. 38 ЗА, като
4
съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА на адвоката се определя размер не по-малък от
предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, доколкото не се оборва твърдението за материална
затрудненост на ответника. При съобразяване, с правна и фактическа
сложност на делото, материалния интерес, извършените процесуални
действия, обема и характера на събраните доказателства, и задължителните
разяснения, дадени в Решение от 25.01.2024 г. по дело № C-438/2022 г. на
Съда на ЕС, съдът намира, че разумните, справедливи разноски за адв.
възнаграждение и с оглед направеното възражение за прекомерност възлизат
на 507,60 лв. с ДДС.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на клаузата за неустойка, предвидена в
чл. 16 от договор за договор за паричен заем № *******, сключен на
************. между "Кредит Тайм" ЕООД ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. С., р-н *********, ж.к. „*********-1А“, ул.
„********************, представлявано от управителя А.С.Г. и К. В. И., ЕГН
********** с настоящ адрес ********** чрез адв. М. Д., АК-С.З., като
противоречаща на добрите нрави.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК „Кредит Тайм“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. С., р-н *********, ж.к.
„*********-1А“, ул. „********************, представлявано от управителя
А.С.Г. да заплати на К. В. И., ЕГН ********** с настоящ адрес **********
чрез адв. М. Д., АК-С.З. сторени по делото разноски за заплатена държавна
такса в размер на 50,00 лв.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 38 ЗА, „Кредит Тайм“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. С., р-н *********, ж.к. „*********-
1А“, ул. „********************, представлявано от управителя А.С.Г. да
заплати на адвокат М. Д. от АК-С.З., с адрес за получаване на съдебни книжа:
гр. ******************** разноски в размер на 507,60 лв. с ДДС – разноски
за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС – Стара
Загора, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
5