Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 28.07.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-г с-в, в
публичното заседание на двадесет и осми юли през 2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
мл.с. ИРИНА СТОЕВА
при секретаря А.Петрова ,
като разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 16250 по описа
за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение от 28.08.2018
г. СРС, 36 с-в, по гр.д.№ 77445/15 г. е признал за установено по предявените от
„Т.С.” ЕАД срещу Р.С.П. искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79,
ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, че ответникът дължи на „Т.С.” ЕАД сумата от 2 804,24 лв. /от които 4,08
лв.-цена за дялово разпределение/, представляваща цена за доставена топлинна
енергия в имот, находящ се в гр.София, ул. „********ет.********аб.№ 278842 за
периода м.04.2012 г.-м.04.2016 г. със законната лихва от датата на подаване на
заявлението-27.05.2015 г. до окончателното изплащане на сумата и сумата от 503,04 лв.-лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 31.05.2012 г. до 14.05.2015 г., за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 29309/15 г. на СРС, 36 с-в, като е
отхвърлил иска за главница за разликата от 32,80 лв. до пълния предявен размер
от 2 837,04 лв. и иска за лихва за разликата от 39,67 лв., от която 0,98
лв. върху сумата за дялово разпределение до пълния предявен размер от 509,91 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца-„Т.С.“ ООД.С решение от 08.11.2019 г. СРС е допуснал поправка на
очевидна фактическа грешка в решението
от 28.08.2018 г., като погрешно посочения на ред 8, първи абзац от диспозитива
на решението период „м.04.2012 г. до м.04.2016 г.“ да се чете правилно
„м.04.2012 г. до м.04.2014 г.“; погрешно посочетата на ред 15, първи абзац от
диспозитива на решението сума от „39,67 лв.“, представляваща разликата, за
която предявеният иск за мораторна лихва е отхвърлен да се чете „6,87 лв.“.
Срещу постановените решения са постъпили въззивни жалби
от ответника- Р.С.П. в частта, с която са уважени
исковете.Въззивникът твърди, че решението от 28.08.2018 г. е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, и че
първоинстанционният съд не е обсъдил и не се е произнесъл по всички възражения,
наведени в хода на процеса.Твърди, че ищецът не е провел пълно и главно
доказване на претенцията си.Признава, че е собственик на процесния имот, като
твърди, че през 1996 г. са демонтирани всички радиатори, но поради
отдалечеността във времето не съхранява документи за това, както и че съгласно
действащата към онзи момент Наредба № 1 за ползване на топлинна енергия /обн.
ДВ бр.49/27.06.1975 г., отм. ДВ бр.31/26.03.2002 г./ вътрешните отоплителни
мрежи, инсталации и съоръжения са собственост на притежателите на сградите и
жилищата и не е предвидена писмена форма за доказване на извършен демонтаж на
отоплителни тела, както неправилно е приел първоинстанционния съд.В жилището не
са монтирани и индивидуални разпределители или каквито и да е други средства за
търговско измерване, имотът е необитаем и не се използва, нито се ползва
БГВ.Изразява становище, че не е дал
съгласие да бъде в договорно правоотношение с ищеца за ползване на топлинна
енергия в процесния имот, и че се е отказал от ползването на топлинна енергия в
апартамента.Оспорва размера на начислената топлинна енергия.В случай, че съдът
приеме, че е потребител на топлинна енергия, счита че дължи само отдадената
такава от сградна инсталация в размер на 224,86 лв. Излага оплаквания, че е оспорил
като недействителен договора между третото лице-помагач и ЕС.По отношение на
решението от 08.11.2019 г. не са изложени конкретни оплаквания.Моли съда да
отмени обжалваните решенията и да отхвърли исковете.Претендира разноски.
Ответникът по
въззивната жалба-„Т.С.” ЕАД моли съда да отхвърли жалбите, без да излага
конкретни доводи.Претендира разноски.Прави възражение за прекомерност по чл.78,
ал.5 ГПК.
Третото лице-помагач-„Т.С.“ ООД не взема становище по въззивните жалби.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Районният съд е бил сезиран с положителни установителни
искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът- „Топлофикация-София” АД твърди, че на 08.07.2015 г. е депозирал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Р.С.П. за
сумата 2 832,96 лв.-главница, представляваща стойността на неплатена топлинна
енергия за периода м.04.2012 г.-м.04.2014 г. и 508,93 лв.-обезщетение за забава
в размер на законната лихва от 31.05.2012 г. до 14.05.2015 г., 4,08
лв.-главница, представляваща суми за дялово разпределение за периода 31.05.2012
г.-14.05.2015 г. и 0,98 лв.-лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 31.05.2012 г.-14.05.2015 г. със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението.Ответникът е подал възражение по чл.414 ГПК
срещу издадената заповед и на ищеца е даден 1-месечен срок да предяви иск за
установяване на вземането.Твърди, че ответникът е потребител на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, АЛ.1 ЗЕ за следния топлоснабден
имот- апартамент № 11 в гр.София, ул. „********ет.4.Твърди, че
съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия
/ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови
нужди в гр.София, които се изготвят от „Т.С.“ ЕАД и се одобряват от ДКЕР към
МС, с които се регламентират търговските отношения между потребителите на
топлинна енергия и дружеството; правата и задълженията на двете страни; редът
за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорностите при изпълнение на задълженията и др.Съгласно чл.32, ал. от ОУ от 2008 г. купувачите на
топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.Сградата, в която се намира имотът на ответника, е сключила договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия с „Т.с.” ЕООД.Моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че му дължи сумата 2832,96 лв.-главница, представляваща стойността
на неплатена топлинна енергия за периода м.04.2012 г.-м.04.2014 г. и 508,93лв.-обезщетение
за забава в размер на законната лихва от 31.05.2012 г. до 14.05.2015 г., 4,08
лв.-главница, представляваща суми за дялово разпределение и 0,98 лв.-лихва
върху главницата за дялово разпределение със законната лихва върху главниците
от датата на подаване на заявлението.
Със заявление вх.№ 3031801/27.05.2015 г. ищецът- „Топлофикация-София”
ЕАД е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Р.С.П. за процесните суми.На 24.06.2015 г. е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за
посочените в заявлението суми.Ответникът е подал възражение по чл.414 ГПК.Съобщението за възможността за предявяване на установителен иск е получено
от ищеца на 16.11.2015 г.Исковата молба е подадена на 14.12.2015 г. /в срока по
чл.415, ал.1 ГПК/.
Видно от представения протокол ОС на етажните собственици
на ул. „Персенк“ № 15 е взело решение да се сключи договор за услугата „топлинно
счетоводство“ с „Т.с.“ ЕООД.
На 03.09.2001 г. е подписан договор № 634 между ЕС и „Т.с.”
ЕООД за извършване на услугата „топлинно счетоводство“.
Видно от нотариален акт № 193 по н.д.№ 20178/94 г. Станислав
Пламенов Ризов е продал на Р.С.П. ***.
Представени са и документи за дялово разпределение,
протоколи за неосигурен достъп за периода формуляр за главен отчет, подписани
от ответника и протоколи за неосигурен достъп за периода 01.05.2012
г.-30.04.2013 г. и 01.05.2013 г.-30.04.2014 г., както и документ за главен
отчет за периода 01.05.2011 г.-30.04.2012 г., подписан за потребител от Станислав
Ризов с посочени три броя измервателни уреди с отбелязана мощност в графа „нов
отчет“.
От основното и допълнително заключения на техническата
експертиза на в.л. Ива Урумова е установено, че общият топломер в АС се отчита
по електронен път в началото на всеки месец.От отчетеното количество топлинна
енергия са приспаднати технологичните разходи за сметка на топлопреносното
дружество и разликата се разпределя между всички потребители за отопление /имот
и сградна инсталация/ и БГВ. В имота на ответника през процесния период е имало
три броя отоплителни тела без монтирани ИРРО.В графа „нов отчет“ на документа
за главен отчет от 11.05.2012 г. са отбелязани три броя отоплителни тела с
посочени вид и размери, в графа „ново отчет“ е отбелязано „мощност“ и за трите
отоплителни тела, т.е. отоплителни тела без уреди. За периоди 11/12 г., 12/13
г. и 13/14 г. е начислена служебно топлинна енергия.След м.03.2013 г. има смяна
на титуляра на партидата, като изравнителната сметка за 05.2012 г.-03.2013 г. е
разделена: за периода до м.03.2013 г. на името на Станислав Ризов и за периода
04.2013 г.-04.2014 г. на името на Р.С.П..Топлинната енергия за отопление,
отдадена от сградна инсталация е изчислена по формула съгласно Наредба №
16-334/2007 г. на база пълната отопляема кубатура 107 куб.м. съгласно акт за
разпределение на кубатурата.За процесния период няма начислена топлинна енергия
за отопление на общи части, но не е представен акт за демонтаж на радиаторите в
стълбището.В процесния имот не е поставен узаконен водомер за топла вода и
топлинната енергия за БГВ за целия процесен период е изчислявана на база 2 броя
потребители на топла вода при служебно определен разход 140 л на денонощие за
един потребител за двама потребители съгласно списък на живущите от 17.03.1992
г., в който фигурира като собственик Станислав Ризов.Не е подавана
молба-декларация за смяна на партидата и
промяна броя на потребителите.Изравнителните сметки са начислени в съответствие
с действащата Наредба № 16-334.За процесния период изчислената сума за топлинна
енергия възлиза на 2 800,26 лв., а след съобразяване на изравнителните
сметки сумата за реално потребление възлиза на 2 800,26 лв.Сумите са без
предишни неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихви по тях.Общият топломер
е преминал на метрологична проверка през 40 месеца вместо през 24 месеца за
периода 06.2010 г.-10.2013 г., но при последваща проверка на 28.10.2013 г. не
са констатирани отклонения извън допустимите стойности.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза на
вещото лице М.Малева е установено, че няма данни за извършени плащания на суми
за топлинна енергия за процесния период.Размерът на мораторната лихва върху
дължимите суми от датата на изпадане на ответника в забава до 14.05.2015 г. е 456,21
лв. Сумата за дялово разпределение възлиза на 4,08 лв.
По делото е разпитан свидетеля А.К., който твърди, че за
първи път е посетил имота през 1996 г., и че тогава собствениците са се изнесли
да живеят извън София и са му дали ключ от имота.Свидетелят твърди, че никога
не е виждал радиатори в имота, имало е бойлер, който са сменяли два
пъти.Жилището не се обитава.
При така установената фактическа обстановка съдът приема
от правна страна следното:
В частта, с която
исковете са отхвърлени, първоинстанционното решение е влязло в сила поради необжалването му.
Съдът счита, че е
налице правен интерес от предявяване на положителните установителните искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД и същите се
явяват допустими, тъй като ответникът е подал възражение срещу заповедта за
изпълнение.
Съгласно чл. 145,
ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда- етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери
се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.Съгласно
чл.150, ал.1 и 2 ЗЕ продажбата на
топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява
при публично известни общи условия /ОУ/, предложени от топлопреносното предприятие
и одобрени от комисията, които влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.В
разпоредбата на чл.153, ал.3 ЗЕ е предвидена възможност в срок до 30 дни след
влизането в сила на ОУ клиентите, които не са съгласни с тях, да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия.
Съгласно чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.Според & 1, т.2а
от ДР на ЗЕ „битов клиент" е
клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди.
В р-л VII, чл.32 от ОУ от
2008 г., които са приложими за исковия период, е определен реда и срока, в
който купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия-в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.
От представения по делото нотариален акт за продажба на
недвижим имот е видно, че ответникът е придобил собствеността върху процесния
имот, поради което същият има качеството на потребител на топлинна енергия.Ирелевантно
за възникване качеството на потребител на топлинна енергия е дали е открита
партида на името на собственика, както и дали същият е ползвал топлоснабдения
имот.Липсват данни същият да е възразил срещу Общите условия в предвидения в
закона срок.От приетата техническа експертиза е
установен размера на реално потребената топлинна енергия, а от
съдебно-счетоводната експертиза-размера на мораторната лихва и на претенцията
за дялово разпределение.Техническата експертиза е изготвена въз основа на
показания на общия топломер в абонатната станция, данни за технологичните
разходи за единица време на съоръженията в абонатната станция и при
съобразяване на изравнителните сметки и протоколи за неосигурен достъп.Поради
изложеното неоснователни са възраженията на ответника, че не е в облигационно
правоотношение с ищеца, както и че размерът на топлинната енергия е неправилно
определен.
Съдът намира за неоснователно
оплакването на въззивника, че по делото е доказано, че радиаторите в
апартамента са демонтирани.Показанията на разпитания по делото свидетел А.К.противоречат
на представения по делото протокол за главен отчет за периода 01.05.2011
г.-30.04.2012 г., в който е отразено наличието на три броя отоплителни тела без
ИРРО, поради което не е проведено пълно доказване на твърдението за липса на
радиатори в имота. Следва да се добави, че липсват твърдения и доказателства да
е спазена процедурата по реда на чл.55 от Наредба № 1 за ползване на топлинната
енергия /отм./ за отказ от отопление, респ. на чл.9, ал.3 от същата наредба.
Ирелевантно е обстоятелството дали
лицето е ползвало имота и дали е подало молба за откриване на партида и дали е
прекратил топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела, тъй като в този
случай е потребител на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата /чл.108, ал.4 ЗЕЕЕ /отм./ и
чл.153, ал.6 ЗЕ/. В този смисъл са и разясненията, дадени с ТР № 2/17.05.2017
г. по т.д.№ 2/2016 г. на ВКС, ОСГК.В РКС № 5/22.04.10 г. по к.д.№ 15/09 г. е
прието, че разпоредбите на чл.153, ал.1 и 6 ЗЕ, касаещи топлинната енергия,
отдадена от сградна инсталация и тази за отопление на уредите в общите части не
противоречие на чл.19, ал.2 от Конституцията, като изпълнява конституционните
изисквания да защитава правата на потребителите за ползване на топлинна
енергия.Сградната инсталация е обща част по смисъла на ЗЕ, ЗС и ЗУЕС и всички
собственици и носители на вещни права следва да се считат за потребители и да
поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ.Това е
конституционносъобразно, защитава потребителите и е справедливо.
В
разпоредбата на чл.70, ал.2 от Наредба №
16-664/2007 г. за топлоснабдяването /отм., но действаща през процесния период/
е предвидено задължение на клиентите да осигурят достъп до отоплителните тела и
изводите за гореща вода в имота си на представителите на топлопреносното
предприятие и/или лицето, извършващо услугата дялово разпределение, за отчитане
показанията на уредите и водомерите за гореща вода и/или за осъществяване на
визуален оглед на контролните приспособления към тях.По делото са представени
констативни протоколи, които не са оспорени от ответника, и в които е
удостоверено, че за процесния апартамент не е осигуряван достъп през процесния
период, поради което ответникът не може да черпи права от неизпълнение на
задължението си и от собственото си бездействие.Същият не се е възползвал и от
предоставената му възможност, уредена в чл.70, ал.5 и ал.6 от Наредба №
16-334/2007 г. /отм., в редакцията преди изм.
ДВ бр.74/19 г./ да поиска допълнителен отчет и преработване на
изравнителната сметка в 3-месечен срок от получаване на същата от упълномощения
за сградата представител и определянето й според показанията на уредите.Липсват
и доказателства да е променен първоначално заявения брой потребители и да са
подадени такива данни от потребителя.
Заплащането на цената за услугата „дялово разпределение“ от потребителя на
продавача е предвидена в чл.61 от Наредба № 16-334/2007 г. /отм., но действала
през процесния период/ и чл.36 от ОУ от 2008 г., като стойността е установена
от приетата съдебно-счетоводна експертиза.
Несъстоятелни са и оплакванията за недействителност на
договора между ЕС и третото лице-помагач.По делото е представен протокол,
обективиращ на решение на общо събрание на етажните собственици за сключване на
договор за извършване на дялово разпределение, за което липсват данни да е
отменено и същото е задължително за ответника в качеството му на етажен
собственик /чл.6, т.8 ЗУЕС/.При доказано топлоснабдяване на процесната сграда и
извършване на услугата дялово разпределение ирелевантно е обстоятелството дали
услугата е извършвана от избраното от ЕС дружество, тъй като отговорността на
потребителя за заплащане на потребената топлинна енергия не отпада.
Други конкретни оплаквания включително и относно размера
на мораторната лихва не са направени с въззивната жалба, а съгласно чл.269 ГПК
настоящата инстанция е обвързана от изложеното във въззивната жалба.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции решението
от 28.08.2018 г. следва да се потвърди в обжалваната част.
По отношение на решението по чл.247 ГПК въззивната жалба
е бланкетна.С решението е отстранено противоречието между формираната и
изразената воля на съда по отношение на периода на претенцията за главница за
потребена топлинна енергия, както и по отношение на размера, за който е
отхвърлен иска за мораторна лихва.
С оглед изхода на спора разноски за въззивната инстанция
на въззивника не следва да се присъждат.Такива не се полагат и на въззиваемата
страна, която не е подала отговор на въззивните жалби, нито е изпратила
процесуален представител в съдебно заседание, а е депозирала само бланкетна
молба за отхвърляне на жалбите.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението от 28.08.2018 г. в обжалваната част, както и решението
от 08.11.2019 г. на СРС, 36 с-в, по гр.д.№ 77445/15 г., постановено по чл.247 ГПК.
Решението
е постановено при участието на „Т.с.” ЕООД
като трето лице помагач на страната на ищеца.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.