РЕШЕНИЕ
№ 874
гр. Варна, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Лазар Василев
при участието на секретаря Димитричка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Лазар Василев Гражданско дело № **********5249 по описа
за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК от „***“ ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.
***, Район ***, бул. „***" ***, вх. „***", ет. ***, срещу СТ. Д. К. с ЕГН
**********, с адрес: гр. *** ул. „***“ № ***, положителен установителен
иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
147.74 лв. (сто четиридесет и седем лева и седемдесет и четири стотинки),
представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги за периода от
22.07.2017 - 22.11.2017 г., дължими по договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер *** от дата 19.06.2017г.,
сключен между ответника и „Българска телекомуникационна компания" ЕАД
с ЕИК ***, за което са издадени фактури № ****/22.07.2017 г., ***/22.08.2017
г., ***/22.09.2017 г., ***/22.10.2017 г., които вземания са прехвърлени от
„***" ЕАД на „***“ ООД с договор за цесия от 16.10.2018 г. и от „***“ ООД
на ищеца „***“ ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019 г., и за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № *** г. по описа на Районен съд – ***
В исковата молба ищецът твърди, че между „***" ЕАД и ответника бил
сключен договор за мобилни услуги с индивидуален клиентски номер *** от
дата 19.06.2017 г. за мобилен номер *** при избран тарифен план „***“ с
месечна абонаментна такса от 19.99 лв. с ДДС и срок от 24 месеца.
Ищецът излага, че съгласно чл. 29 от Общите условия на мобилния
оператор заплащането на ползваните услуги по индивидуален договор се
1
извършва въз основа на ежемесечно издавани фактури, като неполучаването
им от потребителя не го освобождава от задължението да плати тяхната
стойност. Плащането по фактурата следвало да се извърши в указания в
същата срок, но не по-късно от 15 дни след датата на издаването й.
Поддържа, че за отчетния период от 22.07.2017 г. до 22.11.2017 г. били
издадени четири броя фактури с № *** г., ***22.08.2017 г., ***/22.09.2017 г.,
***/22.10.2017 г., в които били фактурирани дължимите за този период 4 бр.
месечни абонаментни такси за избрания тарифен план в общ размер на 147,74
лв.
Излага, че така фактурираните суми не били заплатени на уговорения
падеж, поради което и на основание чл. 50 от Общите условия, мобилният
оператор прекратил едностранно договора за мобилни услуги с ответника и
издал крайна фактура № ***/22.11.2017 г..
Твърди, че за дължимите суми по договорите се снабдил със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу която ответникът
възразил.
По изложените аргументи моли за уважаване на предявените
установителни искове и претендира разноски по делото, вкл. адвокатско
възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен
представител, депозира отговор на исковата молба, в който сочи, че
предявената искова претенция е неоснователна. Счита, че по делото не са
представени извлечения колко от погасителните вноски са платени от
ответника, както и че не е представено доказателство към установителния
иск, кога точно и в кой момент е настъпила предсрочна изискуемост на
задълженията. Намира, че не е достатъчно издаването на фактура, а следва да
е издадено уведомление за настъпилата изискуемост да е изпратено до адреса,
необходимо е да има данни, че то е доставено до адреса, независимо дали е
било фактически получено, за да породи правните последици, свързани с
получаването. Доколкото по делото не са представени такива доказателства,
намира че предсрочната изискуемост на вземанията по договорите не е
обявена на ответника, респективно предсрочна изискуемост не е настъпила. С
тези съображения моли за отхвърляне на предявените искове.
В проведеното по делото съдебно заседание ищцовото дружество,
редовно уведомено за насроченото заседание, не се явява и не се
представлява. Процесуалният му представител е депозирал писмено
становище по същество на спора, в което поддържа иска, като намира същия
за доказан по основание и размер. Претендира присъждане на сторените по
делото разноски.
Ответникът, чрез назначения си особен представител моли искът да бъде
отхвърлен по изложените в отговора на исковата молба аргументи.
След съвкупна преценка на ангажираните по делото писмени
доказателствата, по вътрешно убеждение и преценка на приложимия
2
закон, съдът прие за установено следното от фактическа и правна
страна:
Предмет на исковата претенция са суми, дължими като насрещна
престация по съществували между страните договорни отношения. Правният
интерес от търсената защита се извежда от предходно развило се заповедно
производство ч.гр.д. № *** г. по описа на Районен съд – ** 53 с-в, по което е
била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на ответника
при условията на чл. 47 ГПК.
Налице е частичен идентитет между вземанията, за което е издадена
заповедта по чл. 410 ГПК и вземането, чиято дължимост е предмет на
установяване в настоящото производство, доколкото ищецът се е отказал от
част от предявения иск, като съдът е прекратил производството в тази част и
частично е обезсилил издадената Заповед за изпълнение по отношение на
претенцията за договорна неустойка.
За да е налице валидно възникнало вземане на ищеца към ответника,
нужно е да бъдат установени като настъпили следните факти: да е налице
валидно сключен договор за цесия между ищеца и мобилния оператор, чийто
клиент е ответника, ответникът да има качество на потребител на мобилни
услуги за процесния период и абонатен номер; цедентът в качеството му на
доставчик на мобилни услуги и въз основа на валидно учредено между
страните договорно отношение да е доставил до ответника процесните
услуги.
От представения по делото договор с клиентски номер *** от 19.06.2017
г. се установява, че между „***“ ЕАД и ответника са възникнали
облигационни правоотношения. От представените по делото договори за
цесия от 16.10.2018г. и от 01.10.2019г. се установява, че „***“ ЕАД е
цедирало вземанията си към ответника на „***“ ООД, а сповследствие „***“
ООД е цедирало вземането на ищцовото дружество.
Доколкото по делото не е въведено възражение относно прехвърлянето
на процесните вземания, нито относно пораждане на действие на тези
прехвърляния по отношение на ответника, следва да се приеме, че вземането е
надлежно прехвърлено и договорите за цесия са породили целения от
цедентите и цесионерите ефект, респективно, че „***“ ООД е правоприемник
на „***“ ЕАД, поради което между ищеца и ответника са налице валидно
възникнали договорни правоотношения, така, както са посочени в исковата
молба.
По силата на договора за мобилни услуги мобилният оператор се е
задължил да предостави на ответника уговорените далекосъобщителни
услуги за избрания мобилен номер, а ответникът - да заплати тяхната цена
(месечна абонаментна такса) в уговорения в чл. 29 ОУ срок, указан в
издаваните месечни фактура, но не по-късно от 15 дни след датата на
издаването й.
3
Не се спори между страните, че мобилният оператор е изпълнил точно
задълженията си по договорите, като е предоставил реално процесните
далекосъобщителни услуги по договора за мобилни услуги за процесните
периоди. Освен че изпълнението на договорните задължения на мобилния
оператор не е оспорено, в отговора на исковата молба процесуалният
представител на ответника е посочил, че не оспорва и факта, че плащанията
към оператора са преустановени.
Предвид горното, падежът на задълженията за заплащане на месечните
абонаментни такси за избрания тарифен план „***“ за отчетния период от
22.07.2017 - 22.11.2017 г. е настъпил след изтичане на уговорения в чл. 29 от
ОУ срок от издаване на съответните фактури, а именно: фактури №№
***/22.07.2017 г., ***22.08.2017 г., ***/22.09.2017 г., ***/22.10.2017 г.
От представените по делото фактури се установи, че общият размер на
дължимите и незаплатени задължения възлиза на сумата от 147.74 лв.
Тъй като по делото се установи, че процесните вземания са възникнали
въз основа на надлежно сключен договор между страните, както и че същите
вземания са с настъпил падеж и с общ размер от 147,47 лв., то следва да се
приеме, че ищецът е доказал фактите и обстоятелствата, за които е носил
доказателствена тежест в процеса. Ответникът от своя страна не е доказал, че
е платил дължимите задължения, нито е доказал въведените от него
възражения.
Не следва да бъде прието възражението на ответника, въведено от
особения му представител, че не са налице доказателства, от които да се
установи в кой момент е настъпила предсрочната изискуемост на
задълженията, както и от кой момент тя е обявена на ответника. Съдът
намира същото за неоснователно поради факта, че ищецът не претендира
заплащане на неустойка, поради предсрочното прекратяване на договора за
мобилни услуги, а претендира заплащане на суми по реално предоставени
телекомуникационни услуги, вземанията по които са падежирали съобразно
постигнатите между страните уговорки, посочени в договора и общите
условия към него. Съгласно предвиденото в общите условия към
индивидуалния договор между страните, потребителят на
телекомуникационните услуги дължи заплащане на същите след изтичане на
конкретно предвиден срок (15 дни от датата на издаване на фактурата),
поради което за доставчикът на услугите не е налице задължение да
уведомява потребителя за изискуемостта на задълженията. Ищецът в
настоящото производство не се позовава на предсрочна настъпила
изискуемост на вземанията му а напротив, сочи че в договорения между
страните срок плащане не е било извършено.
По изложените съображения предявеният иск следва да бъде уважен,
като бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
147.74 лв. (сто четиридесет и седем лева и седемдесет и четири стотинки)
представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги за периода от
4
22.07.2017 - 22.11.2017 г., дължими по договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер *** от дата 19.06.2017г.,
сключен между ответника и „***" ЕАД с ЕИК *** за което са издадени
фактури № ***/22.07.2017 г., ***/22.08.2017 г., ***/22.09.2017 г.,
***/22.10.2017 г., които вземания са прехвърлени от „***" ЕАД на „***“ ООД
с договор за цесия от 16.10.2018 г. и от „***“ ООД на ищеца „***“ ЕООД с
договор за цесия от 01.10.2019 г., и за които е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № *** г. по описа на
Районен съд – ***
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски, които е
сторил в процеса. Съобразно представения списък на разноските,
инкорпориран в молбата от 11.03.2022г, същите възлизат в общ размер на 505
лв., от които 25 лева заплатена държавна такса, 180 лева адвокатско
възнаграждение и 300 лева депозит за вещо лице. Съдът намира, че следва да
уважи искането, но до сумата в общ размер на 405 лв., доколкото ищецът е
заплатил депозит за особен представител в размер на 200 лв. а не както
претендира – в размер на 300 лв.
На основание т. 12 ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, следва да се
присъдят в полза на ищеца и сторените от него разноски в заповедното
производство, а именно за заплатена държавна такса в размер на 25 лв. и 180
лв. адвокатско възнаграждение, т.е. в общ размер на 205 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
ответникът СТ. Д. К. с ЕГН ********** , с адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***,
дължи на „***" ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
***, сумата от 147.74 лв. (сто четиридесет и седем лева и седемдесет и
четири стотинки) представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги
за периода от 22.07.2017 - 22.11.2017 г., дължими по договор за предоставяне
на далекосъобщителни услуги с клиентски номер *** от дата 19.06.2017г.,
сключен между ответника и „***" ЕАД с ЕИК ***, за което са издадени
фактури № ***/22.07.2017 г., ***/22.08.2017 г., ***/22.09.2017 г.,
***/22.10.2017 г., които вземания са прехвърлени от „***" ЕАД на „***“ ООД
с договор за цесия от 16.10.2018 г. и от „***“ ООД на ищеца „***“ ЕООД с
договор за цесия от 01.10.2019 г., и за които е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № *** г. по описа на
Районен съд – ***, на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД.
ОСЪЖДА СТ. Д. К. с ЕГН ********** , с адрес: гр. ***, ул. „***“ №
***, да заплати на „***" ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на
5
управление гр. ***, Район ***, бул. „***" *** вх. „***", ет. ***, сумата от 405
лв. /четиристотин и пет лева/, представляваща сторени в исковото
производството съдебно-деловодни разноски, от които 25 лв. за държавна
такса, 180 лв. адвокатско възнаграждение и 200 лв. за депозит за особен
представител, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА СТ. Д. К. с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***
да заплати на „***" ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. ***, Район ***, бул. „***, сумата от 205 лв. /двеста и пет лева/,
представляваща сторени в заповедното производството съдебно-деловодни
разноски, от които 25 лв. държавна такса и 180 лв. адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 от
ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6