Решение по дело №49/2009 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 131/30.09.2009 година, постановено по гр.дело № 111/2009 година по описа на Момчилградския районен съд, предявените от М. М. М. от Г. срещу Й. Ф. Ю. от С., О. за сумата в размер на 1023.04лв., представляваща незаплатената стойност на горива и продукти /ГСМ/, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска - 17.04.2009 год. до окончателното й изплащане.

Въззивното призводство е образувано по постъпила въззивна жалба от М. М. М. от Г., с която решението се обжалва като неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и доказателствата по делото. По делото били събрани достатъчни писмени и гласни доказателства, от които следвал извода, че ответникът е получил описаните в исковата молба горива и други материали. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно и вместо него да постанови друго, с което искът да бъде уважен, както и да му бъдат присъдени направените пред двете съдебни инстанции разноски.

Отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал.1 ГПК не е постъпил от ответника Й. Ф. Ю..

В съдебно заседание жалбодателят, редовно призован, не се явява. Чрез процесуалния си представител поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата, редовно призован в съдебно заседание, не се явява, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Окръжният съд, за да се произнесе, взе предвид:

Ищецът М. М. М., жалбоподател в настоящото производство, твърди в исковата си молба, че на 16.01.2008год., в качеството си на управител на бензиностанция „Палас” в Г., постигнал с ответника Й. Ф. Ю. устна уговорка да му предоставя периодично горива и други смазочни материали, за собствените му автомобили, като дължимата цена следвало да се заплаща от последния на всеки 15 дена. За тази уговорка знаел и управителя на „Палаз ХИ” Г., който се съгласил с нея, като поставил условие ищецът да отговаря за заплащането от страна на ответника на цената, както и внасянето на сумите в касата на фирмата. Ищецът предоставил на ответника стока в периода 16.01.2008год. до 31.01.2008год. и поискал плащане по нея. Такова не било направено, но след съгласуване със собственика на бензиностанцията, доставките на горива и ГСМ продължили до 24.01.2009год. На тази дата зареждането било преустановено, тъй като ответникът не погасявал в срок задълженията си. За посочения период задължението на ответника възлизало на сумата в размер на 1153.04лв., за доставени артикули: дизелово гориво – 483.880 литра на обща стойност 1016.05лв.; антифриз - три броя на обща стойност 16.50лв. ; бензин – 55.88 литра на обща стойност 113.99лв. и масло „Емера супер” - 3 броя на обща стойност 16.50лв. Част от задължението, възлизаща на сумата в размер на 130лв., била заплатена от ответника с обещанието да погаси същото изцяло до края на м.март 2008 год.

Във връзка с тези твърдения по исковата молба, от първоинстанционния съд са събрани следните доказателства:

Видно от удостоверение изх. № 9/16.02.2009 година, изд. от „Палаз-ХИ”, Г., сумата от 1023 лв. за продадени горива от бензиностанция „Палас”, не е отчетена в счетоводството и е дължима от управителя М. М. , за периода от 25.02.2008год. до 31.12.2008год.

В показанията си, разпитаните в първоинстанционния съд свидетели А.Х.А. и Ю.М.О.- работници на бензиностанцията, сочат, че в началото на 2008 година, човек на име Й. дошъл в бензиностанцията и казал, че ще зарежда колите си. Този човек дошъл само веднъж, след това идвали да зареждат сина му и шофьора му. Това продължило около два месеца. Стойността на горивото не било платено.

По делото е представено и първоинстанционният съд е приел като доказателство хартиен носител-лист, разграфен от двете страни, съдържащ попълнени графи: „№, артикул, количество, номер, подпис, име и сума”. Същият неправилно е бил приобщен към доказателствата по делото, тъй като не притежава белезите на официален или частен документ. Този хартиен носител не съдържа основните белези, които биха му придали качеството на документ – липсва посочване на издател, дата на издаване и подпис на лицето, което го е издало. Т.е. същият не представлява годно писмено доказателство и не може да се ползва с доказателствена сила по отношение на съдържащите се в него данни, поради което не следва да бъде обсъждан наред с другите доказателствата по делото. Следва да бъде посочено само, че ако ответникът е закупувал гориво от бензиностанцията, собственост на „Палас-ХИ”, гр. Момчилград, то последният най-малкото би заверил, извел и подписал този хартиен носител, с което именно би му се придало стойността на документ. Съставен по този начин не става ясно нито от кое лице е издаден, нито вписаните в графите данни за какви обстоятелства се отнасят, нито дали представлява част от някаква отчетническа документация и пр.

При тези данни, предявените в обективно съединение искове по чл. 79, ал.1 ЗЗД и по чл. 86, ал.1 ЗЗД, са недоказани. От представените от ищеца доказателства не може да се направи извод, че ответникът е закупувал гориво и ГСМ от бензиностанцията за посочения в исковата молба период и на посочената стойност. Показанията на свидетелите А. и О. са общи, неконкретизирани и не установяват кога ответникът /или други лица от негово име/ са зарежõали гориво или закупували ГСМ, в какви количества и на каква стойност. Единственото годно писмено доказателство, представено от ищеца, - удостоверение изх. № 9/16.02.2009 година, сочи само, че жалбодателят има задължение към едноличния търговец, но от този документ по никакъв начин не може да се направи извод за произхода на задължението, още по-малко може да се направи такъв, че дължимата от жалбодателя към сума от 1023 лв. е именно сумата, която се твърди, че ответникът Ю. дължи за закупените горива и ГСМ. С други думи, ищецът не е провел пълно доказване на изложените в исковата молба обстоятелства, а именно: че е била налице устна уговорка между страните ответникът да зарежда гориво, което да заплаща на всеки 15 дни; че последният, синът му и шофьорът му са зареждали гориво и закупували ГСМ за периода 16.01.-24.02.2008 година; за тяхното количество стойност.

Предвид горното, обжалваното първоинстанционно решение е правилно, макар и по съображенията, изложени от настоящата въззивна инстанция.

Ето защо въззивната жалба е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 131/30.09.2009 година, постановено по гр.дело № 111/2009 година по описа на Момчилградския районен съд.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.