РЕШЕНИЕ
№ 168
гр. ХАСКОВО, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-
ГЕОРГИЕВА
Членове:ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ
ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Д. ДИМИТРОВА-ШАЛАМАНОВА
в присъствието на прокурора П. Й. Ж.
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-ГЕОРГИЕВА Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20225600600598 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от НПК.
С присъда № 24/04.10.2022 г., постановена по НОХД № 287/2022 г., Районен
съд-Харманли е признал подсъдимия И. А. М. от с.В., Община Х. за виновен в това, че на
15.05.2022 г. около 02,25 часа в с.В.,Община Х. по път трети клас 505 км 38+700 в посока
път трети клас 808 управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Ауди“
модел „Q7“ с регистрационен номер ******* с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2
на хиляда, а именно 1,44 на хиляда, установено по надлежния ред съгласно Наредба № 1 от
19.07.2017 година за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози - чрез химическа експертиза №
12/17.05.2022 година на „СНТЛ“ при ОД на МВР-Хасково, поради което и на основание
чл.343б ал.1 вр. чл.54 ал.1 и чл.57 ал. 2 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода
за срок от две години и три месеца“, наказание „глоба в размер на 800 лева“, както и
наказание „лишаване от правото да управлява моторно превозно средство за срок от две
години и три месеца“. На основание чл.66 ал.1 от НК наказанието лишаване от свобода е
отложено за срок от три години, а на основание чл.59 ал.4 от НК от наказанието лишаване от
права е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил лишен по административен ред
1
от възможността да упражнява правото на управление, считано от 15.05.2022 година. В
тежест на подсъдимия са възложени разноските, направени от бюджета на ОД на МВР-
Хасково, както и тези, направени от бюджета на съда.
Присъдата е обжалвана от защитника на подсъдимия с доводи за неправилност и
несправедливост. Поддържа се, че подсъдимият бил признат за виновен и осъден, въпреки
липсата на безспорни доказателства за точното време на деянието. Доказателствата в тази
насока били неточно и превратно оценени и това довело до незаконосъобразността на
съдебния акт. Искането в жалбата е за неговата отмяна и постановяването на друг, с който
подсъдимият да бъде признат за невиновен. Алтернативно се иска наказанията да бъдат
намалени, като кумулативните по-леки до предвидения в закона минимален размер.
Писмени възражения против жалбата не са постъпили.
В съдебното заседание защитникът поддържа жалбата и изложените в нея доводи,
които подкрепя с коментар на относимите към тях доказателствени източници с твърдения,
че съдържанието им неправилно е било възприето от първоинстанционния съд, а
тълкуването им е било превратно. Поддържат се и направените в жалбата искания.
Подсъдимият се присъединява към жалбата на защитника, а искането му е за
отмяна на атакуваната присъда и постановяване на друга, с която той да бъде признат за
невиновен по предявеното обвинение.
Прокурорът от Окръжна прокуратура-Хасково намира жалбата за неоснователна.
Счита, че споменатите в нея пороци не се откриват в съдържанието на съдебния акт, в който
отхвърлянето на оневиняващата версия било обосновано и съответно на доказателствения
материал, а наложеното наказание било съобразено с всички обстоятелства, имащи
отношение към наказателната отговорност. Искането на прокурора е присъдата да бъде
потвърдена.
Хасковският окръжен съд, като провери правилността на обжалваната присъда
по направените оплаквания, изтъкнатите доводи, а на основание чл. 314, ал. 1 от НПК
извърши и служебна проверка на същата, констатира следното:
Против подсъдимия И. А. М. от с.В., община Х. е предявено обвинение за това,
че 15.05.2022 г. около 02,25 часа в с.В., Община Х. по път трети клас 505 км 38+700 в
посока път трети клас 808 управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка
„Ауди“ модел „Q7“ с регистрационен номер ******* с концентрация на алкохол в кръвта си
над 1,2 на хиляда, а именно 1,44 на хиляда, установено по надлежния ред съгласно Наредба
№ 1 от 19.07.2017 година за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози - чрез химическа експертиза №
12/17.05.2022 година на „СНТЛ“ при ОД на МВР-Хасково – престъпление по чл.343б ал.1 от
НК. Проведената процесуална дейност в хода на делото, в това число тази, касаеща
събирането и проверката на доказателствата по делото, както и гарантирането на правата на
страните и тяхното надлежно упражняване, не страда от пороци, налагащи отмяната на
атакувания акт. Доводи в тази насока не се навеждат и от защитата, макар във въззивната
2
жалба да се съдържа твърдение за незаконосъобразност /включваща и процесуална такава/,
но без необходимата конкретика, която да позволи неговото анализирането и без
извършената служебна проверка да открива такова. Надлежно приложените по делото
доказателствени способи и съдържащите се в досието доказателствени средства са
установили следната фактическа картина: Към месец май на 2022 година подсъдимият М.
живеел в с.В., Община Х. На 14.05.2022 година той отседнал в центъра на селото заедно с
двама свои приятели – свидетелите Г. К. и Д. М., като тримата употребили алкохол /всеки
по 1-2 ракии/, а на посоченото място престояли до ранните часове на 15.05.2022 г. До
централната част на селото подсъдимият бил пристигнал с лекия си автомобил марка
„Ауди“ модел „Q7“ с регистрационен номер*******. След 02,00 часа групата се разделила,
като К. и М. тръгнали пеша към домовете си, а М. се качил в автомобила си и предприел
управлението му по път трети клас 505 в посока път трети клас 808 в самото населено
място. В този момент в с.В. се намирали свидетелите П. Х. С., Г. В. В. и Д. И. Г., които
заемали длъжност „******* ********“ в Зонално жандармерийско управление-П. Те били
командировани там със Заповед УРИ 484з-1237/29.04.2022 г. на Директора на Дирекция
„Жандармерия“ и Заповед УРИ 6816з-210/29.04.2022 г. на Началника на ЗЖУ-П. за периода
03.05.-16.05.2022 година за изпълнение на функции, свързани с предотвратяване на
незаконната миграция на територията на РДГП-С. Съгласно утвърден график тримата
служители били на смяна от 20,00 часа на 14.05.2022 г. до 08,00 часа на 15.05.2022 г., а
според издаденото им устно нареждане зоната им на обход включвала територия,
обхващаща и село В. Наред с останалите задължения, възложената на тримата служители
работа налагала и проверка на леки автомобили и техните водачи. Така около 02,25 часа на
15.05.2022 г. С., В. и Г. забелязали управлявания от подсъдимия автомобил и подали
светлинен и звуков сигнал с цел извършване на проверка. Подсъдимият спрял автомобила в
района на автобусната спирка на селото. В хода на проверката, при която били установени
самоличността на водача и собствеността на автомобила, полицейските служители
забелязали, че проверяваният е във видимо нетрезво състояние – усещал се мирис на
алкохол, а и на предната дясна седалка имало наполовина пълна бутилка от уиски. С.
забелязал и неадекватност в състояние на подсъдимия, който тръскал пепелта от цигара
върху краката си. На въпроса дали е употребил алкохол подсъдимият отговорил
утвърдително. Всичко това накарало полицейските служители да поискат съдействие от
полицаи към сектор „Пътен контрол“ при РУ-Харманли с цел тестване на М. с техническо
средство за наличие на алкохол в кръвта му. Обаждането били извършено от свидетеля С.,
който докато разговарял с дежурен оперативен, забелязал, че М. не е пред погледа му, а след
това от двамата си колеги разбрал, че той е помолил да отиде до тоалетна и след като
получил разрешение за това, напуснал автомобила. Непосредствено след тази констатация и
тримата полицейски служители забелязали, че подсъдимият е побягнал и се отдалечава от
мястото на проверката. Тримата полицаи побягнали след него и издали устно разпореждане
към М. да спре, което той не изпълнил. Не след дълго обаче той бил настигнат от полицаите,
които въпреки оказаната съпротива успели да задържат М. на място, като за това се
наложило използването на сила и помощни средства /белезници/. Така около 02,35 часа М.
3
отново бил върнат на мястото на проверката. Полицейските служители издали заповед за
задържане за периода 02,35-03,15 часа на 15.05.2022 г. Извършили и обиск, който
документирали в протокол, отразяващ и момента на това принудително и основаващо се на
регламента в чл.80 от ЗМВР действие – 03,00 часа.
Оперативният дежурен в РУ-Харманли, който получил сигнала за търсеното
съдействие от пътни полицаи, бил свидетелят П. Л. Този сигнал той приел след 02,00 часа на
15.05.2022 г., а около 02,30 часа го предал на свидетелите С. К. и С. С. – младши
автоконтрольори при РУ-Харманли. Последните двама полицейски сулжители пристигнали
в село В. около 03,00 часа, а когато се установили до мястото на проверката и в
непосредствена близост до подсъдимия, също забелязали признаците на нетрезвото му
състояние. На въпроса дали е употребил алкохол подсъдимият отвърнал, че е изпил около 2-
3 мастики, а този отговор бил съпроводен с обиди, адресирани към полицаите. Подсъдимият
не отрекъл, че се е опитал да избяга, което обяснил със страх от проверяващите го и
съмнение дали те действително са полицаи. След това свидетелят К. пристъпил към
тестване на М., като използвал техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен
номер ARPL0565. Тестът бил приложен в 03,09 часа, а техническото средство отчело
концентрация от 1,56 промила алкохол в издишания въздух. С тези показания се запознали и
останалите присъстващи на проверката, както и самият подсъдим, който веднага поискал
предоставянето на кръвна проба за изследване, след като оспорил достоверността на
отчетения с техническото средство резултат. След това изявление на М. свидетелят К. издал
Талон за медицинско изследване № 110159 с поставен на него стикер. Отбелязал в талона
срок за явяване в медицинския център /ЦСМП, филиал Харманли/ – 120 минути от
връчването, което станало в 03,30 часа. В талона подсъдимият собственоръчно записал
желанието си да даде проба за кръвно изследване. Била издадена и заповед за задържането
на М. на основание чл.72 ал1 т.1 от ЗМВР от 03,15 часа на 15.05.2022 г. След това
задържаният вече бил отведен в сградата на РУ-Харманли, където в 04,00 часа на 15.05.2022
г. бил тестван за употреба на наркотици. Този тест бил отрицателен. В 04,20 часа М.,
придружаван от свидетелите В. и К., се явил в ЦСМП-филиал Харманли, където в
присъствието на дежурния лекар – свидетелят У., от него била взета кръвна проба и
съставен протокол за медицинско изследване. В последния били отразени получените от
лекаря анамнезни данни, съобщени от самия М. – изпити 200 грама мастика около 20,00 часа
на 14.05.2022 г. Иззетият биологичен материал бил поставен в две епруветки с поставена на
тях стикери, чиито номера били вписани в амбулаторния журнал. След приключване на
медицинската манипулация подсъдимият бил отведен от полицейските служители в РУ-
Харманли. Там бил съставен Акт за установяване на административно нарушение №
586082/15.05.2022 г. В акта бил записан часа, в който бил приложен тестът с техническото
средство, както и отчетения от него резултат.
Химическото изследване на иззетия от подсъдимия биологичен материал /кръв/
било извършено на 17.05.2022 г. в „СНТЛ“ към ОД на МВР-Хасково, като експертът-химик
С. С. приложила газхроматографския метод за анализ и установила присъствие на 1,44 на
4
хиляда алкохол в предоставената й кръвна проба. В заключението експертът описал номера
на стикера, поставен върху епруветката, съдържаща изследваната кръв.
Така изложената фактическа обстановка е аналогична на тази, която е възприел и
първоинстанционният съд, базирал своите изводи върху фактите, установени от показанията
на разпитаните по делото свидетели С., В., Г., К., С., Л. и У., както и частично върху
обясненото от подсъдимия. Коментарът на тези доказателствени източници е изчерпателен и
задълбочен и логично той е довел до извода, че установимите чрез тях факти са
еднопосочни, взаимно допълващи се, обрисуващи ясно съдържанието и хронологията на
инкриминираните събития. Освен отличаващо се с вътрешна и външна непротиворечивост,
разказаното от посочените свидетели намира своята фактическа опора в писмените
доказателствени средства, които съдът също детайлно е анализирал, а в тяхното съдържание,
подобно и на настоящия съд, не е открил факти, некореспондиращи с представеното от
свидетелите - полицейски служители, защото: Първо, свидетелите С., В. и Г., служители на
ЗЖУ-П., изпълняващи възложени им със заповед полицейски функции, са били категорични
относно приблизителния час, в който са спрели за проверка управлявания от подсъдимия
автомобил, както и относно мястото, на което е станало това. Този час съответства на
казаното от свидетеля Л., получил сигнала за исканото от тях съдействие, а показанията на
последния не бележат каквато и да е колебливост или непоследователност. Посоченият от
С., В. и Г. момент на проверката съответства и на съставените докладни относно времето на
използваната спрямо подсъдимия физическа сила, както и на съдържанието на издадената в
02,35 часа заповед за задържането същия, заради предприетия от него опит за бягство.
Второ, следващите тази заповед събития не само че не са в противоречие с описаното от
горепосочените трима свидетели, но и напълно го потвърждават, тъй като свидетелят К. и
С. са категорични, че сигналът за искано съдействие са получили след 02,30 часа, а на
мястото, на което е бил задържан подсъдимият, те се пристигнали около 03,00 часа, като
самото тестване К. е извършил в 03,09 часа – факт, кореспонидращ с данните в паметта на
използваното техническо средство, приложени по делото на хартиен носител. Същите
сведения са отразени и в самия Талон за медицинско изследване, съставен и връчен на
подсъдимия в 03,30 часа на 15.05.2022 г., в който той собственоръчно положил записи
относно желанието си да предостави кръвна проба и не възразил срещу останалите отразени
в документа сведения, включително относно момента на тестването с техническото
средство. Отвеждането на подсъдимия в 04,00 часа в РУ-Харманли и приложеният в този
час тест за употреба на наркотици, както и извършеният преглед в 04,20 часа в ЦСМП-
Харманли са надлежно документирани, а изпълнените в материалните носители реквизити, в
това число относно времето на извършените действия, сочат последните като времево
логично продължение на предхождащата ги фактическа последователност, което
допълнително подкрепя нейната безспорност и отхвърля защитния довод за неустановеност
на момента, в който деянието е било установено, а следователно и извършено. Всъщност
този довод защитата подкрепя единствено с разказаното от свидетелите М. и К., което
правилно съдът е приел за изолирано от останалите доказателства. Освен това, то
категорично не може да бъде прието и за вярно, както заради очевидната несигурност на
5
разказа /най-малкото за датата, която касае/, така и заради явните противоречия в
показанията на двамата свидетели относно мястото, на което са се намирали заедно с
подсъдимия през въпросната вечер, относно употребата на алкохол от него и поведението
му след раздялата им, на който фон споменът за точния час, в който всеки един от тях се е
отправил към дома си, е житейски невъзможен, а следователно и недостоверен. На практика
изложеното от свидетелите М. и К. не е намерило опора и в далеч по-обективните и по-
незаинтересовани показания на останалите свидетели /Г., С. и В./, които не са забелязали
други лица в близост до мястото на проверката, дори в момента, в който са се опитвали да
настигнат побягналия М.. Друг е въпросът дали твърдяната от свидетелите М. и К. раздяла с
подсъдимия в 00,00 часа сама по себе си е в състояние да докаже в кой именно момент
последният е предприел управлението на автомобила си, респ. е бил подложен на контрол от
полицейските служители. Всъщност и самите обяснения на М. не синхронизират с казаното
от подкрепящите версията му, тъй като в тях /доколкото би могла да бъде открита яснота и
хронология в изложението/ той сочи, че проверката е била извършена в 23,45 часа на
14.05.2022 г., а около час преди това автомобилът му бил установен на място /вероятно се
има предвид мястото на проверката/ повече от час преди идването на полицаите, т.е.
твърдяната от К. и М. раздяла около 00,00 часа се оказва явно несъвместима с разказа на
самия подсъдим, поради което тя няма как да се приеме за достоверна. Такава оценка
правилно са получили и обясненията на подсъдимия, чиято изолираност от всички останали
доказателствени източници – писмени и гласни, е така отчетлива, че не дава повод
представеното в тях да бъде кредитирано, освен в частта, която другите доказателства
подкрепят – мястото на проверката и посещението в медицинския център за предоставяне на
кръвна проба. А фактът, че непосредствено преди проверката подсъдимият е управлявал
автомобила, е също категорично установен чрез показанията на свидетелите С., В. и Г.,
чиято достоверност бе анализирана по-горе и която непоследователните обяснения на М. не
биха могли да разколебаят.
Що касае установената концентрация на алкохол в кръвта на М.
доказателствената съвкупност е изчерпателна, а тя сочи стриктно съблюдаване на
предвидените в Наредба № 1/19.07.2017 година правила. Осъществените от полицейските
служители К. и С. действия и последвалите ги, предприети от медицинския екип /в това
число и проведеното химическо изследване/, са надлежно документирани, а техните
хронология и съдържание сочат, че гаранциите за достоверност на установената алкохолна
концентрация в кръвта на подсъдимия са спазени. Нарушаване на последните не се
поддържа от защитата, поради което не се и налага подробен коментар на прецизно
изпълнените регламентирани в наредбата процедурни правила, които съдът подробно е
проследил в своите мотиви, а и те вече бяха представени при изложението на приетите от
настоящия съд фактически положения. А последните, получили необходимата
доказателствена подкрепа в анализираните вече доказателствени източници, установяват по
несъмнен начин, че подсъдимият е извършил инкриминираното деяние – управление на
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда,
6
установена по надлежния ред, именно на 15.05.2022 г.
При налагането на наказанието съдът също е спазил всички указани в закона
правила. Обособил е смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, оценил е
обществената опасност на подсъдимия и на самото деяние след коментар на пълния обем от
фактите, които имат отношение към конкретната отговорност. Правилно към смекчаващите
обстоятелства са отнесени единствено чистото съдебно минало на М. и добрата му
характеристика, тъй като други с подобно значение действително не се констатират.
Принципно правилна е преценката и относно групата, касаеща отегчаващите факти –
множеството и разнородни нарушения на пътните правила в периода 2019-2022 г., едно от
които за управление на МПС след употреба на алкохол и много други за превишаване на
разрешената скорост. Последното напълно вярно е ценено в аспекта на личната обществена
опасност и на необходимостта от по-засилена наказателна репресия с цел препятстване на
бъдещи подобни прояви. Със същото значение безспорно е и поведението на М. при самото
извършване на проверката – опитът тя да бъде осуетена и проявената арогантност бележат
явно незачитане на установените правила и обосновават необходимост от сравнително
продължителна възпитателна дейност. Неправилно обаче към отегчаващите факти съдът е
отнесъл липсата на проявена от подсъдимия критичност към извършеното. Действително
подсъдимият не е демонстрирал подобно отношение към стореното, но това не може да се
третира като белег, характеризиращ го в отрицателен план, а само като израз на застъпената
защитна позиция и поддържане на изградената оневиняваща версия. Независимо от това,
крайният извод на съда, че се установява типичен случай на този род престъпно поведение с
ненадхвърляща, нито занижаваща обичайната обществена опасност, е правилен. А това в
съчетание с неголемия превес на отегчаващите факти, както и с нивото на установената
алкохолна концентрация, ненадвишаваща сериозно минималния праг /1,44 на хиляда/,
обосновава извода, че основното наказанието следва да бъде определено в средния
предвиден от закона размер, а именно лишаване от свобода за срок от две години. То би
изпълнило целите на закона – превъзпитателните и предупредителни, както по отношение
на подсъдимия, така и спрямо останалите. В този смисъл искането на защитата за
намаляване на това наказание следва да бъде уважено, макар и не до претендирания с
жалбата минимален размер. Доводите, касаещи останалите две наказания – глоба и
лишаване от права, обаче са неоснователни. Наложеното от първоинстнационния съд
наказание „глоба“ е съобразено изцяло с фактите, относими към индивидуализацията му.
Макар и да няма доходи според изготвената декларация, подсъдимия притежава три
моторни превозни средства и затова наказание „глоба в размер на 800 лева“ е напълно
адекватно на имотния му статус и на смисъла на този вид санкция – да респектира чрез
засягане на имуществената сфера на осъдения. Наказанието „лишаване от права“ пък е
изцяло в унисон с облика на М. като водач на моторно превозно средство. Както се каза
вече, той е санкциониран многократно за разнородни нарушения на пътните правила, по-
голямата част от които създаващи сериозна опасност за движението по пътищата –
превишаване на разрешената скорост. Не може да не се отчете и това, че само в периода
26.03.2022 г. – 11.05.2022 г. подсъдимият е допуснал шест нарушения по ЗДвП, като
7
връчването на издадените актове /или фиш/ не е успяло да му въздейства възпиращо. Затова
лишаването му от правото да управлява моторно превозно средство за относително дълъг
срок е не само съответно на целта за превъзпитание, но и особено наложително, за да бъде
тази цел реално постигната. Ето защо, съдът намери, че ревизия на по-леките кумулативни
наказания не се налага, а така определени и в съвкупност с основното наказание те ще
формират този санкционен комплекс, който би изпълнил правилото в чл.57 ал.2 от НК и
отговорил на поправителните очаквания.
С оглед изложеното, атакуваната присъда следва да бъде изменена само относно
наказанието „лишаване от свобода“, което следва да се намали до срок от две години. В
останалата й част присъдата като правилна, обоснована и нестрадаща от процесуални
пороци следва да се потвърди.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 24/04.10.2022 година, постановена по НОХД № 287/2022
година по описа на Районен съд-Харманли в наказателно-осъдителната й част относно срока
на наложеното на подсъдимия И. А. М. наказание „лишаване от свобода“, който намалява от
„две години и три месеца“ на „две години“.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8