Решение по дело №53394/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 14576
Дата: 28 юли 2025 г.
Съдия: Камелия Пламенова Колева
Дело: 20241110153394
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 септември 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 14576
гр. София, 28.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110153394 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано е във връзка с подадена молба за европейска заповед
за плащане по чл. 7, пар. 1 вр. чл. 4, пар. 3 от Регламент ЕО № 1896/2006г. на
Европейския парламент и на Съвета за създаване на процедура за европейска заповед
за плащане спрямо „Райънеър Дезигнейтид Активити Къмпани“, номер в Ирландия
104547, със седалище и адрес на управление: Ирландия, гр. Дъблин, Бизнес парк
Еърсайд Суордс, Дъблин, след развило се производство по издаване на европейска
заповед за плащане по ч. гр. дело № 7346/2024 г. по описа на СГС, I-19 състав.
Предявен е от Й. Й. Г. срещу „Райънеър Дезигнейтид Активити Къмпани“
осъдителен иск за заплащане на сумата от 250 евро, представляваща обезщетение по
чл. 7, пар. 1, б. „а“ от Регламент № 261/2004г. на ЕП и на Съвета поради неизпълнение
на задължението на превозвача да допусне ищеца до борда на полет ..... от София,
България, до Болония, Италия, предвиден за 15.05.2024г. с час на излитане 14:15ч. и
час на кацане 15:05ч., ведно със законната лихва от 25.06.2024г. до окончателното
плащане.
Ищецът твърди, че е сключил договор за въздушен превоз с ответника за полет,
планиран за дата 15.05.2024 г. Полетът следвало да излети в 14:15 часа от София,
България, и да кацне в Болоня, Италия, в 15:05 часа, но ответното дружество не
изпълнило договорните си задължения точно. Твърди, че не е бил допуснат на борда
на процесния полет, въпреки че се е явил на територията на летището в предвиденото
1
време минимум 30 минути преди затваряне на гейта, не е представял невалидна
документация и не е давал съгласие за отказ от резервацията си. Навежда твърдения,
че не били налице причини за отказа, изключващи отговорността на авиокомпанията.
Посочва, че разстоянието между София и Болоня е под 1500 км. Поддържа, че на
недопуснатите до борда на полет пътници на полети имат право на обезщетение по
член 7 от Регламент № 261/2004, с оглед на което му се дължи обезщетение за
закъснението в размер на сумата от 250 евро. Твърди, че на 30.05.2024 г. подал искане
до ответника през сайта му за заплащане на дължимото обезщетение, като към датата
сезиране на съда не било извършено плащане от ответника. Моли за уважаване на
предявения иск. Претендира разноски. Представя писмени доказателства.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК.
Поддържа, че производството е недопустимо, доколкото не е депозиран исков
формуляр А, с който следва да се образува производството по настоящия иск.
Поддържа, че за надлежното сезиране на съда е необходимо освен ищецът да довнесе
държавна такса, да депозира и искова молба с осъдителен петитум, като
производството следва да се развие като исково по правилата на заповедното
производство. Независимо от горното, поддържа, че не дължи заплащане на
претендираното обезщетение, тъй като в деня на изпълнение на полет ..... за 15.05.2024
г. ищецът не се е явил на изхода за качване на борда на самолета навреме, поради което
не е превозен с процесния полет. Излага в тази връзка, че съобразно приложимите в
облигационното правоотношение между страните общи условия в чл. 6.7. от същите
ищецът е имал задължение да се яви на изхода за качване на борда поне 30 минути
преди излитане по разписание, като качването приключва 20 минути преди излитането,
както и сочи, че обстоятелството, че изходът се затваря в 13:45 часа било изрично
указано в издадената на ищеца бордна карта. Твърди, че ищецът имал възможност да
се качи на самолета до 14:09:53 часа, което е 5 мин. и 7 сек. преди часа на излитане, с
оглед на което качването на борда на самолета е било забавено и ищецът е имал
възможност да се качи на борда и след предварително обявения краен час за качване,
така и в самолета, извършил процесният полет, са били налични три свободни места за
пътници. По изложените доводи поддържа, че ако се е бил явил навреме, ищецът е
щял да бъде допуснат до качване на борда на самолета. Моли предявеният иск да бъде
отхвърлен. Претендира разноски. Представя писмени доказателства.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
С доклада по делото съдът е отделил за безспорно, че между страните е сключен
договор за въздушен превоз за полет ...... за 15.05.2024 г. по направление от София,
България, до Болоня, Италия, включително и закупуването от страна на ищеца на
самолетен билет за полета и предоставена резервация под формата на код за този
2
полет от ответното дружество, който полет се е осъществил навреме и успешно.
Обявено е за безспорно още с доклада, че ответникът е имал качеството на
опериращ въздушен превозвач на полет ..... за 15.05.2024 г., както и че разстоянието
между летищата, изчислено по метода на дъгата на големия кръг между от София,
България до Мюнхен, Германия, е под 1500 км.
Обстоятелството, че ищецът е имал качеството на пътник се извежда от
представената бордна карта. От референтния номер на резервация – ...., се вижда, че тя
касае още три билета на други три лица за същия полет.
Съобразно представената извадка от Общи условия на превозвача /л.61/ т. 6.7.
пътника трябва да е на изхода за качване на борда поне 30 минути преди излитането по
разписание. Качването приключва 20 минути преди излитане. Ако пристигне по-късно
от това време на изхода за качване на борда, няма да бъде допуснат да пътува.
Видно от представения списък на пътниците на конкретния полет броят им е бил
186. В този списък не фигурира ищецът, нито останалите три лица, пътуващи с него
под обща резервация.
Извежда се от представеното удостоверение от Суиспорт България ООД л. 107, че
на 15.05.2024г. пътникът Й. Г. не е могъл да бъде приет за пътуване на полет на
Райънеър ..... поради късно явяване на изхода.
Видно от представеното удостоверение л.109, че капацитета на самолет с
регистрация ....., тип ..., ....., е У189 места.
За доказване на релевантните за спора обстоятелства по искане на ищеца са
допуснати двама свидетели – Я. Й. Г. и Й. С. Г.. От показанията им се извежда, че
ищецът е планувал пътуване в компанията на своя брат Я. Й. Г. и родителите им, сред
които свидетеля Й. С. Г., по случай техен общ семеен празник. Решил пътуването да
бъде до Италия, с полет, осигурен от ответника, и за дата 15.05.2024г. Направили една
обща резервация, включваща една приоритетна резервация за по голям кабинен багаж.
Чекиран багаж пътниците нямали. Размерите на багажа им били съобразени с
допустимите размери. Имали уговорка да се чакат два часа по-рано на летището, след
което преминали заедно проверка и директно се насочили към гейта, който още не бил
отворен. Имало закъснение при отварянето на гейта и към 13:20 не бил отворен. След
като гейта отворил, всички заедно се наредили на опашка да чакат. Когато дошъл
техния ред, били помолени да изчакат, без да разберат защо. Всичко било наред и
имали бордни карти. След това се оказало, че брат ми не може да пътува, без да знаят
причината, но им обявили, че трима от тях могат да пътуват. Всички решили, че това
предложение не ги устройва, тъй като искали да пътуват заедно като семейство, и
отказали, като не получили никакво предложение от компанията. След отказа им,
други двама пътници, чакащи до тях, били качени на борда. Размерите на багажа им
бил съобразен с допустимите размери.
3
Показанията на двамата свидетели се ползват с доверие от съдебния състав при
съобразяване на текста на чл. 172 ГПК, тъй като разказът им е логичен,
последователен и не противоречи на останалите доказателства по делото.
При установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
В Регламент № 261/2004 г. са разграничени няколко различни хипотези, при които
е предвидено да възникне правото на пътника да получи обезщетение за причинените
му вреди в размерите, предвидени в чл. 7, като съгласно чл. 4, т. 3, ако на пътници се
откаже достъп на борда против тяхната воля, опериращият въздушен превозвач ги
компенсира незабавно по член 7, в който са диференцирани размерите на
обезщетенията. За основателност на иска с правно основание чл.7, т.1, б. „а“ вр. чл. 4,
пар. 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004 в тежест на ищеца е да докаже при условията на
пълно и главно доказване съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, че в
обективната действителност са се осъществили следните материалноправни
предпоставки (юридически факти): 1/ съществуване на валидно облигационно
отношение между ищеца, в качеството му на пътник, и ответника, в качеството на
авиопревозвач, по договор за въздушен превоз на пътници, по който за ответника е
възникнало задължение да изпълни полет ...... за 15.05.2024 г. по направление от
София, България, до Болоня, Италия, включително и закупуването от страна на ищеца
на самолетен билет за полета и предоставена резервация под формата на код за този
полет от ответното дружество, наличие на потвърдена резервация, явяване навреме на
летището и представяне за полета; 2/ виновно неизпълнение от страна на ответника
/пълно или частично/ на договорното задължение, в това число отказ на пътника на
достъп на борда против неговата воля; 3/ размера на обезщетението, дължимо от
авиопревозвача, и което е в размер от обезщетенията, които се следват на пътника
съгласно нормите на Регламента, с оглед разстоянието между началния и крайния
пункт на превоза.
От представените писмени доказателства се установява, че между Й. Й. Г., от една
страна, в качеството му на пътник, и „Райън Еър ДАК“ ООД, от друга страна, в
качеството му на превозвач, е бил сключен договор за въздушен превоз, по силата на
който пътникът е имал потвърдена резервация № .... за полет № ...., който е следвало
да бъде изпълнен от ответника на 15.05.2024 г., с час на излитане 14:15 ч. по
направление летище София, България - летище Болоня, Италия. Установява се и че
към тази резервация са закупени още три билета за същия полет на името на Й. Г., Д.
Г. и Я. Г.. При тези факти, съдът приема за доказана първата предпоставка за
уважаване на иска.
Съгласно чл. 3, §2, б. "а" от Регламент (ЕО) № 261/2004, същият се прилага при
условие, че пътниците имат потвърдена резервация за процесния полет, и освен в
случай на отмяна по чл. 5, се представят на гишето за регистрация, както е
4
предвидено, и в час, посочен предварително и в писмен вид /включително по
електронен път/ от въздушния превозвач, туроператора или упълномощен пътнически
агент, или ако не е предвиден час- не по- късно от 45 минути преди обявения час на
излитане. Тези релевантни обстоятелства подлежат на доказване чрез представяне на
издадените на пътника превозни документи- потвърдена резервация и бордна карта
или багажен етикет. В настоящия случай по делото е безспорно наличието на
потвърдена резервация на ищеца Й. Г. .... за полет № ..... на 15.05.2024 г., с час на
излитане 14:15 ч. по направление летище София, България - летище Болоня, Италия.
Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз /Определение от 24.10.2019 г.
по дело С- 756/18 на Съда на Европейския съюз/ "чл. 3, § 2, б. "а" от Регламент (ЕО) №
261/2004 следва да се тълкува в смисъл, че на пътниците на полет, който има
закъснение от три или повече часа, установено при пристигането му, притежаващи
потвърдена резервация за този полет, не може да бъде отказано предвиденото в
разглеждания регламент обезщетение единствено поради това, че в рамките на
претенцията си за обезщетение те не са доказали, по-конкретно посредством бордните
си карти, че са се представили на гишето за регистрация на този полет, освен ако не
бъде доказано, че тези пътници не са били превозени с разглеждания полет, което
националната юрисдикция следва да провери". Даденото в практиката на СЕС
тълкуване на чл. 3, § 2, б. "а" от Регламент (ЕО) № 261/2004, което е задължително за
националния съд на основание чл. 633 ГПК, води до извода, че при положение, че
пътникът разполага с потвърдена резервация от въздушния превозвач за съответния
полет, то представянето му на гишето за регистрация се презюмира.
Вън от горното, явяването навреме за качване на борда, се доказва по делото както
от потвърдената резервация и бордните карти, така и от свидетелските показания и от
изявлението на ответника, съдържащо се в имейл кореспонденция от 05.06.2024г. л.
143, което се приема за извънсъдебно признание на неизгоден факт.
Доказа се по делото от показанията на свидетелите и от списъка на пътниците в
самолета, че ищецът не е бил превозен с процесния полет и не е бил допуснат до
борда на самолета.
При доказване на тези обстоятелства в тежест на ответника е било да докаже
обстоятелствата, на които основава възраженията си, в това число валидно основание
да откаже достъп до борда – в случая, че пътникът се е явил извън времето на
регистрационното гише на летището съгласно указания от превозвача час, а ако не е
обявен час - поне 45 минути преди обявения му час за излитане и пътникът не е бил
превозен чрез съответния полет по тази причина.
Като прецени събраните по делото доказателства съдът намира, че на ищеца
нерегламентирано е бил отказан достъп до полета, за който са имали закупени билети.
Ответникът не установи по категоричен начин в производството по делото, че
5
пътникът се е явил извън времето на регистрационното гише на летището съгласно
указания от превозвача час. Напротив, проведено е от ищеца доказване, че се е явил
навреме за качване на борда на самолета. При това положение, за ответника не е
съществувало основание да отказва достъп до борда. Основание за подобен отказ не
може да бъде наличието на свободни три места в самолета, тъй като ищецът има
резервация за процесния полет за четири места, която резервация е известна на
превозвача, който я е предоставил. С оглед груповата резервация и доказаната по
делото цел на пътуването – семейно пътуване, задължение на превозвача е било да
изпълни задължението си като осигури и превози пътниците от тази резервация до
крайната точка на полета.
При тези мотиви и след като по делото липсват както доказателства, така и
твърдения ищецът да е бил уведомяван за това, че ще му бъде отказан достъп до полет
или да му е била предоставяна възможност за премаршрутиране, искът се приема за
доказан.
Съгласно чл. 4, ал. 3 от същия Регламент, ако на пътници се откаже достъп
на борда против тяхната воля, опериращият въздушен превозвач ги компенсира
незабавно по член 7 и им предоставя необходимата помощ по членове 8 и 9. В случая
от съвкупната оценка на доказателствата съдът намира за доказан факта, че ищецът не
е бил допуснат на борда на съответния полет. Както беше посочено по-горе
разстоянието между началната и крайна дестинация е под 1500 км, но и същото е
ирелевантно, доколкото се претендира обезщетение по реда на чл. 7, т. 1, б. А от
Регламента.
В заключение, предявеният иск следва да се уважи изцяло, като на ищеца се
присъди исканото обезщетение от 250 евро на основание чл. 7, пар. 1, б. „а“ от
Регламент № 261/2004г. на ЕП и на Съвета поради неизпълнение на задължението на
превозвача да допусне ищеца до борда на полет ..... от София, България, до Болония,
Италия, предвиден за 15.05.2024г. с час на излитане 14:15ч. и час на кацане 15:05ч.,
ведно със законната лихва от 25.06.2024г. до окончателното плащане като акцесорна
последица.
Вън от горното, няколкократно съдът е изложил подробни мотиви по отношение
възражението на ответника за недопустимост на производството, които не намира за
необходимо да преповтаря. Въпреки това и за пълнота, молителят – ищец в
настоящото производство, е изпълнил указанията, дадени му от Софийски градски съд,
представяйки документ за внесена държавна такса, поради което и след като има
съответното отбелязване във формуляра за издаване на европейска заповед за
плащане, отделна искова молба не се дължи, а ответникът е узнал за производството,
защитавал се е през целия му ход и липсата на искова молба не опорочава процеса до
степен същият да се приеме за недопустим според този съдебен състав.
6
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство има
ищецът. Ищецът е сторил разноски по делото за държавна такса в общ размер на 65.00
лева, които следва да му се присъдят. В производството по издаване на европейска
заповед за плащане молителят е представил Договор за правна защита и съдействие от
24.06.2024г., е платено адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лева. Както е
уточнено в Решение от 25.01.2024г. на СЕС по С-438/2022г. съдът не е обвързан от
минималните размери на възнагражденията, определени в Наредба № 1 от 09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения с оглед нейното
противоречие с чл. 101, пар. 1 ДФЕС. При това положение при определяне на
възнаграждението съдът взе предвид следните критерии: 1/ фактическата и правна
сложност на делото /в случая такава липсва/; 2/ обема на извършената от
представителя защита /подаване на молба за издаване на европейска заповед за
плащане и искова молба без явяване в открито съдебно заседание/; 3/ защитаваният
материален интерес по иска /250 евро/. При тези критерии съдът намира
възнаграждението за прекомерно и го намалява на 100 лева. Производството по
издаване на европейска заповед за плащане е аналогично на заповедното
производство, макар съдебната практика да приема, че се касае за осъдителен иск.
Въпреки това и доколкото и тук защитата на молителя се изразява единствено в
подаването на заявлението, след което и при възражение и искане на молителя
производството прераства в исково, възнаграждение за това производство в размера,
предвиден в исковото производство, където се провежда съдебно дирене, събират се
доказателства, е несъответно на фактическата и правна сложност на делото.
Претендираните разноски за исковото производство са в рамките на минимума –
400.00 лева, поради което и не подлежат на намаляване.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Райънеър Дезигнейтид Активити Къмпани“, дружество с
ограничена отговорност, регистрирано в Ирландския регистър на дружествата под рег.
№ ....., със седалище и адрес на управление: Ирландия, ДА ЗАПЛАТИ на Й. Й. Г.,
ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „П. П.“ № ...., чл.7, т.1, б. „а“ вр. чл. 4, пар. 3
от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11
февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ
на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на
полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 сумата от 250.00 евро,
представляваща обезщетение по чл. 7, пар. 1, б. „а“ от Регламент № 261/2004г. на ЕП и
на Съвета поради неизпълнение на задължението на превозвача да допусне ищеца до
борда на полет ..... от София, България, до Болония, Италия, предвиден за 15.05.2024г.
7
с час на излитане 14:15ч. и час на кацане 15:05ч., ведно със законната лихва от
25.06.2024г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Райънеър Дезигнейтид Активити Къмпани“, дружество с
ограничена отговорност, регистрирано в Ирландския регистър на дружествата под рег.
№ ...., ДА ЗАПЛАТИ на Й. Й. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София, ул.
„П. П.“ № ...., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 565.00 лева, представляваща
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в производството.
УКАЗВА на ответника, че вземането може да бъде платено по следната банкова
сметка, посочена в т. 5.2. от исковия формуляр: ....., при „Обединена Българска Банка“
АД, с титуляр: Адвокатско дружество „Г. и П.“.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна
жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________

8