ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 992
гр. Перник, 23.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Въззивно гражданско
дело № 20211700500316 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК.
С молба вх. № 4520 от 05.10.2021 г. адв. А. М.а – С. процесуален представител на
жалбоподателите Л. Н. Ж. и К. Н. М., моли съда да се произнесе с допълнително
Определение, в което да измени постановеното Решение № 291 от 20.08.2021 г. в
частта за разноските.
Съдът след като се запозна с данните по делото и прецени същите, намира за
установено и доказано следното:
С Решение № 291 от 20.08.2021 г., съдът е потвърдил Решение № 260269 от
12.10.2020 г., постановено по гр. д. № 1565 по описа на РС Перник за 2018 г. С
решението съдът е осъдил Л. Н. Ж., КР. Н. М. и ОЛ. Б. М. да заплатят на Г. ИВ. П.,
сумата от 600 лв. (шестстотин лева) разноски във въззивното производство.
В чл. 248, ал. 1 от ГПК е предвидено, че съдът по искане на страната може да
допълни или измени решението в частта му за разноските. Разпоредбата разграничава
две хипотези, свързани с промяна на вече постановения съдебен акт в частта му, в
която е определена отговорността за разноски, установени като изключение от
правилото на чл. 246 от ГПК. Първата хипотеза на чл. 248, ал. 1 от ГПК – допълване,
обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и
прието искане за разноски. При втората хипотеза на чл. 248, ал. 1 от ГПК, след като
съдът е определил дължимите разноски, е налице искане от страната те да бъдат
приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, което искане не
е за допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото.
Съгласно т. 9 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на
1
ОСГТК на ВКС, разпоредбата на чл. 80 ГПК предвижда, че страната, която е поискала
присъждането на разноски следва да представи списък на разноските. Правната
последици от неизпълнение на това процесуално задължение е въведено със самата
норма – страната няма право да иска изменение на решението в частта му за
разноските. Следователно чл. 80, изр. 2 от ГПК установява положителна процесуална
предпоставка от кръга на абсолютните, а именно – представянето на списък на
разноските. Липсата й води до ненадлежно упражняване на правото да се иска
изменение на решението, поради което в този случай искането е недопустимо.
В разглеждания случай във въззивното производство въззиваемия е релевирал
своевременно искане за присъждане на разноски (още в отговора на въззивната жалба),
като до приключване на последното съдебно заседание е представил списък на
разноските по чл. 80 ГПК, сумата от 600 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
С постановеното решение в тежест на жалбоподателите са били възложени на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК направените от въззиваемия разноски във въззивното
производство.
Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 ЗА. Спорният въпрос в настоящото производство се свежда именно до
начина на приложение на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Съдът счита, че делото се характеризира
с фактическа и правна сложност при преценка на допустимостта, съответно на
основателността на иска. Изготвен е подробен отговор на въззивната жалба, като са
направени доказателствени искания част, от които въззивният съд е счел за допустими
и основателни. Процесуалният представител на Г.П. се е явил в насроченото съдебно
заседание и пледирал по същество на спора. При определяне на размера на
адвокатското възнаграждение съобразно сложността на делото, съдът взе предвид и, че
за сложността на делото не може да се изхожда дефинитивно от размера на
материалния интерес по делото. В конкретното производство се касае за три обективно
съединени иска, касаещи пет различни имота, като има направено искане и по реда на
чл. 537, ал. 2 ГПК. Заплатеното от въззиваемия адвокатско възнаграждение не се явява
прекомерно, съпоставено с усилията на защитата при упражняване на процесуалните
права.
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. А. М.а – С. процесуален
2
представител на жалбоподателите Л. Н. Ж. с ЕГН: **********, от ***и К. Н. М. с ЕГН:
**********, от *** , за изменение на Решение № 291 от 20.08.2021 г., в частта за
разноските КАТО НЕОСНОВАТЕЛНО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
Касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3