Р Е Ш Е Н И Е
№ 294
гр.Враца, 16.08.2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, V състав
в публично заседание на 14.07.2021 г. през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
АДМ. СЪДИЯ: МИГЛЕНА
РАДЕНКОВА
при секретаря Маргаритка Алипиева, като
разгледа докладваното от съдия Раденкова адм. дело № 238
по описа на съда за 2021
год., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 27, ал. 7 от Закона за подпомагане на
земеделските производители /ЗПЗП/ и чл. 166 от ДОПК.
Образувано е
по жалба на „Щ.к.“ ЕООД ***,
представлявана от управителя Д.Т.Ц., против Акт за установяване на
публично държавно вземане (АУПДВ) № 06/04/1/0/03053/4/02/04/02, с изх. №
02-2600/910#4 от
13.01.2021 г. на Изп. Директор на ДФ „Земеделие“, с който е определено
подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на
1 499 345,88 лева.
В жалбата се
твърди, че оспореният акт е незаконосъобразен, поради което се иска отмяната
му.
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, представител не се явява. Ангажирано
е становище в писмени бележки за основателност на жалбата.
Ответникът,
Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, чрез процесуалния си представител гл.
юрисконсулт Л.Х., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана, поради което
счита, че същата следва да бъде отхвърлена. Претендира се присъждане на
юрисконсулско възнаграждение в минимален размер от 100,00 лева.
По
делото са събрани писмени доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната
пред административния орган преписка.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на
страните, приема за установено следното:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице-адресат на
оспорения АУПДВ и в предвидения срок за оспорване. Актът е връчен на адресата на 18.01.2021
г., видно от разписката за връчването му – л. 97. Жалбата е изпратена по ел.
поща и входирана в АО на 29.01.2021 г., л. 98, при спазване на предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК, 14-дневен срок за
обжалване. Жалбата изхожда от надлежна страна, за която е налице правен интерес
от търсената защита и е насочена срещу годен за съдебно оспорване
административен акт, с който се засягат
законни интереси на адресата му.
Разгледана по
същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Между ДФЗ и „Щ.к.“ ЕООД е сключен договор № 06/04/1/0/03053 от 16.02.2016 г. (договора) за
отпускане на финансова помощ по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски
стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (ПРСР), съфинансирана от
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), приложен в
том I, на л. 1 - 21 от делото. Предмет на договора е
предоставяне на БФП за изпълнението на одобрен проект № 06/04/1/0/03053
„Изграждане на ферма за отглеждане и развъждане на щрауси“ в ПИ 067020, в
местността „Р.“ в землището на с.Г. К., общ.Мездра.
С писмо изх. № 02-2600/910
от 30.07.2020 г. ДФ „Земеделие“ е открил производство по издаване на АУПДВ.
Административното производство е открито във връзка направени констатации,
установени след проверка за изпълнение на сключен договор № 06/04/1/0/03053 от 16.02.2016г.
При осъществени в
периода 26.07.2018 г. - 08.08.2018 г. проверка на място след плащане и допълнителна
проверка на 18.05.2020 г., е установено, че е извършена публична продан на част
от активите, предмет на договор
№ 06/04/1/0/03053
от 16.02.2016 г. и неспазване на разпоредбите на чл.
14, ал. 2, т. 3, т. 4 и т . 6 от същия.
В мотивите на оспорения
административен акт са преповторени съображенията, изложени в уведомителното
писмо за откриване на производството по издаване на АУПДВ, а именно, че е
извършена публична продан по договор за особен залог на търговско предприятие
от 20.03.2018 г., на част от активите, предмет на договор № 06/04/1/0/03053 от 16.02.2016 г.
Изложени са доводи, че правните
последици от продан на недвижими имоти, които са част от търговското
предприятие на дружеството, а именно: сграда охрана и хидрофор – 1 бр.; навеси
за отглеждане на щрауси и угояване – 12 бр.; торова площадка – 1 бр.; навес за
отглеждане на щрауси родители – 6 бр.; навес към двор изолатор/адаптационен – 1
бр.; производствена сграда – 1 бр.; обслужваща сграда – 1 бр. и административна
сграда – 1 бр. и предмет на договор № 06/04/1/0/03053 от 16.02.2016 г. засягат естеството и условията на
изпълнението на проекта, тъй като „Щ.к.“ ЕООД не е в състояние да ползва
финансираната инвестиция и да извършва дейността си.
От правна
страна АУПДВ е мотивиран с цитиране на чл. 57, ал. 1 и ал. 2, във вр. с чл. 53,
ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на
подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в
материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014
– 2020 г., като са обсъдени подробно подадените от жалбоподателя възражения в хода
на административното производство.
За така констатираните
нарушения административния орган е определил „Щ.к.“ ЕООД да възстанови
100% от полученото безвъзмездно финансиране в размер на 1 499 345,88
лева.
Фактическата обстановка
не е спорна между страните. Дружеството – жалбоподател не оспорва констатациите
от проверките, обективирани в оспорения АУПДВ, нито твърди наличието на
различни от посочените факти.
При така изложената фактическа обстановка и
като съобрази разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съгласно която съдът
извършва проверка на административния акт на всички основания посочени в чл. 146 от същия кодекс, съдът прави следните
правни изводи:
Според чл. 14, ал. 2
от договор №06/04/1/0/03053
от 16.02.2016г., ползвателят - „Щ.к.“ ЕООД, се задължава от датата на сключване
на договора до изтичане на приложимия към него срок по чл. 6, ал. 5: т. 3 да
използва активите и изпълнява дейностите – обект на подпомагане по този
договор, съгласно съответното им предназначение, посочено в бизнесплана към
заявлението за подпомагане, освен при
подмяна на оборудване с изтекъл амортизационен срок; т. 4 под каквато и да е
форма да не преотстъпва ползването и не извършва разпоредителни сделки с активи
– предмет на подпомагане по този договор, както и да не допуска принудително
изпълнение върху такива активи, освен в случаите по чл. 54, ал. 3 от Наредба №
9 от 21.03.2015 г. и при подмяна на оборудване с изтекъл амортизационен срок;
6. да не преустановява подпомаганата дейност поради каквито и да са причини, освен
изменящите се сезонни условия за производство и/или предоставяне на услуги –
когато това е относимо.
Съгласно чл. 57, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 9/2015 г., издадена на
основание чл. 9а от ЗПЗП, ако ползвателят на
помощта не изпълнява задължение по тази наредба или по договора за предоставяне на
финансова помощ след изплащане на каквато и да е част от финансовата помощ, РА
може да поиска връщане от ползвателя на всички изплатени суми по договора (ал.
1), като ако се касае за неизпълнение на задължение по чл. 54, РА изисква
връщане на цялата или на част от изплатената финансова помощ при спазване на разпоредбите
на чл. 35 от Делегиран регламент (ЕС) №
640/2014 (ал. 2).
Съдът намира, че оспореният в настоящето производство акт е
издаден при спазване на установената форма за валидност и при съблюдаване на
административно-производствените правила.
На първо място следва да бъде посочено, че ЗУСЕСИФ е
неприложим по аргумент от § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ, тъй като безвъзмездната
финансова помощ по програмата по ал. 1 - ПРСР, се предоставя при условията и по
реда на този закон (ЗУСЕСИФ), доколкото друго не е предвидено в ЗПЗП или в акт
по неговото прилагане. В случая процедурата по Заявлението за подпомагане е
проведена изцяло по реда на Наредба № 9/21.03.2015 г., която е издадена от министъра на земеделието и храните на
основание чл. 9а от ЗПЗП, а не на основание ЗУСЕСИФ. В този смисъл е и
Решение № 1581/08.02.2021 г. по адм. дело № 8437/2020 г. на ВАС, VIII отд.
По аргумент от чл. 27, ал. 5, изр. първо от ЗПЗП, вземането,
предмет на установяване, е възникнало въз основа на подзаконов административен
акт - чл. 57, ал. 1 и ал. 2, вр. с чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от Наредба №
9/21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски
стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. Разпоредбата на чл. 57,
ал. 1 от Наредба № 9/21.03.2015 г. предвижда, че ако ползвателят на помощта не
изпълнява задължение по тази наредба или по договора за предоставяне на
финансова помощ след изплащане на каквато и да е част от финансовата помощ, РА
може да поиска връщане от ползвателя на всички изплатени
суми по договора.
От представените по делото доказателства безспорно се
установява, че е осъществена продан по реда на Закона за особените залози (ЗОЗ) на недвижими имоти,
които са част от търговското предприятие на дружеството, предмет са на договор № 06/04/1/0/03053 от 16.02.2016 г.
за отпускане на БФП и обект на одобрен проект № 06/04/1/0/03053 „Изграждане на ферма за
отглеждане и развъждане на щрауси“ в ПИ 067020, за който е предоставена БФП.
Независимо, че продажбата не е
осъществена от собственика и настоящ жалбоподател, съдът счита, че продажбата
по реда на ЗОЗ осъществява фактическия състав на чл. 54, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9/21.03.2015 г., според който, в срока по чл. 53, ал. 1 ползвателят на помощта
е длъжен да не продава, дарява, преотстъпва ползването, да не отдава под наем
активите – предмет на подпомагане, под каквато и да е форма, освен когато това
се изисква по закон. В този смисъл са и мотивите изложени в ТР № 1/10.07.2018
г. по ТД № 1/2015 г. на ОСГТК на ВКС, според които продажбата по ЗОЗ носи всички белези
на обикновена, макар и недоброволна продажба, с единствената разлика, че се
извършва от заложния кредитор от името на залогодателя - собственик, но за
негова сметка.
Съгласно чл. 166, ал. 1 от ДОПК установяването на публичните
вземания, каквото е и процесното на основание чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК,
се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Разпоредбата на
чл. 166, ал. 2, изр. второ от ДОПК сочи, че ако в съответния закон не е
определен органът за издаване на акта, то той се определя от кмета на общината,
съответно от ръководителя на съответната администрация. Според чл. 27, ал. 3 от
ЗПЗП, Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за
събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и
проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и
глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на
Европейския съюз, а според ал. 5, изр. първо, вземанията, които възникват въз
основа на административен договор или административен акт, са публични държавни
вземания и се събират по реда на ДОПК. Съгласно чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП
Изпълнителният директор на фонда има правомощието да издава актове за
установяване на публични държавни вземания по реда на ДОПК и решения за
налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от ЗУСЕСИФ.
С оглед на цитираната нормативна уредба съдът приема, че
оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, като в хода на
административното производство не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Съгласно чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, дължимостта на подлежаща на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на
ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за
развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на
финансова корекция по чл.70, ал. 1, т. 1 - 9 ЗУСЕСИФ, се установява с
издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от
същия закон. Според разпоредбата на ал. 7 от същия законов текст, дължимостта
на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване
на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на
ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за
развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването
на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК.
От посочените разпоредби става ясно, че законодателят е въвел
разграничение между нарушенията, които водят до издаване на решения за налагане
на финансова корекция и нарушенията, които са основание за издаване на АУПДВ.
АУПДВ се издава само в случаите, когато не се касае за нарушения,
представляващи нередности, водещи до налагане на финансови корекции, посочени в
чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ, а е налице нарушение на задължения на бенефициерите,
произтичащи от секторното законодателство.
В разглеждания случай, като основание за вземането се твърди неизпълнение на
поети договорни и нормативни задължения, засягащи естеството и условията на
изпълнението на проекта до степен ползвателят на помощта да не е в състояние да
ползва финансираната инвестиция и да извършва дейността си.
За пълнота следва да бъде посочено, че издаването на решение
за налагане на финансова корекция не е въздигнато като законово условие за
издаването на АУПДВ. В съдебната практика е налице разногласие кой е
приложимият ред, като преобладава виждането, че ако актът е издаден от
компетентен орган и при спазване на административнопроизводствените правила, то
позоваването на ЗУСЕСИФ или на ЗПЗП, при наличие на материалноправните
предпоставки за издаването на акта, не би могло да го опорочи до степен да бъде
отменен само на това основание.
И на последно място,
в срока по чл. 53, ал. 1 от Наредба №
9/21.03.2015 г. ползвателят на помощта е длъжен да не продава, дарява,
преотстъпва ползването, да не отдава под наем активите – предмет на
подпомагане, под каквато и да е форма, освен когато това се изисква по закон. Съгласно чл. 53, ал. 1,
т. 1 от Наредбата
ползвателят на помощта е длъжен да води всички финансови операции, свързани с
подпомаганите дейности, отделно в счетоводната си система или като използва
счетоводни сметки с подходящи номера от датата на сключване на договора за
предоставяне на финансова помощ до: 1). три години от датата на получаване на
окончателно плащане – за ползватели, които са малки или средни предприятия по
смисъла на чл. 3 от Закона за
малките и средните предприятия. В случая е категорично установено, че
осъществената на 30.03.2020 г. по реда на ЗОЗ продажба е реализирана именно в
този срок, доколкото плащането на БФП е направено на 28.12.2018 г. и към
настоящият момент визираният срок не е изтекъл.
Изложените в жалбата
доводи за незаконосъобразност на оспореният АУПДВ са неотносими към предмета на
спора. Същите касаят облигационни отношения на дружеството-жалбоподател с трети
лица, за които няма данни да са предмет на гражданско-правен съдебен спор. Не
са представени и доказателства за установено по надлежния ред престъпление,
което да е от значение за издаването или не на АУПДВ. Наличието на престъпни обстоятелства,
установени в хода на административното производство, чието установяване е от
значение за издаването на акта, са основание по чл. 54, ал. 1,
т. 3 от АПК
за спиране на производството от административния орган.
В случая, в хода на административното
производство не са разкрити престъпни обстоятелства, чието установяване е от
значение за издаването на административния акт.
Съобразявайки
нормативната уредба спрямо констатираното от бенефициера нарушение на договора,
административният орган законосъобразно е определил „Щ.к.“ ЕООД да възстанови
100% от полученото безвъзмездно финансиране в размер на 1 499 345,88
лева.
По изложените
съображения съдът намира, че оспореният АУПДВ е валиден, издаден от компетентен
орган, в съответствие с изискванията на закона и при спазване на процесуалните
правила, при което и подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена.
При този изход на
делото и в съответствие с правилата на чл. 143 от АПК в полза на ответника
следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 лева, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.
с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Щ.к.“ ЕООД ***, представлявана от управителя Д.Т.Ц., против
Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 06/04/1/0/03053/4/02/04/02,
с изх. № 02-2600/910#4 от 13.01.2021 г. на Изп. Директор на ДФ „Земеделие“,
с който е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в
размер на 1 499 345,88 лева.
ОСЪЖДА „Щ.к.“ ЕООД ***, представлявана от управителя Д.Т.Ц. ДА ЗАПЛАТИ на ДФ „Земеделие“ направените пред настоящата инстанция
разноски в размер на 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС в
14-дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл. 138 от АПК
да се изпрати препис от същото.
Административен съдия: