Р Е Ш Е Н И Е
№.............
гр. Варна, 16.09.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 9-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на девети септември две
хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Илияна Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 5752 по описа на ВРС за 2018-та година, 9-ти с-в, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК`*, с правно основание чл.422 ГПК,
за признаване за установено в
отношенията между страните,
че М.А.К., ЕГН**********, дължи на ищеца следните
суми, на следните
основания:
- 56.30лв. – главница, съответстваща на
цената на месечните абонаментни такси и потребените
услуги, начислени за периода 10.07.2015г.
– 09.09.2015г., по договор за мобилни услуги
от 06.10.2014г. и допълнително споразумение към него от 22.01.2015г.
за мобилен номер *;
- 266.46лв. – неустойка поради предсрочното прекратяване
по вина на ответника на договора за мобилни услуги от 06.10.2014г. и
допълнителното споразумение към него от 22.01.2015г. за мобилен номер *,
начислена на осн. чл.III, т.4 от споразумението и чл.19б от ОУ към
него, формирана от сбор от всички останали неплатени абонаментни такси до края
на договора, а именно за периода 30.09.2015г. – 22.01.2017г.;
- ведно със законната лихва върху сумите от подаване
на заявлението по чл.410 ГПК – 20.10.2017г. до окончателното им изплащане,
за които е издадена заповед по
чл.410 ГПК - ч.гр.д. №15942/2017г. на ВРС.
Ищецът твърди, че подал заявление по чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Същата била връчена
при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради
което за ищеца се е породил
правният интерес да предяви
настоящите искове.
Твърди на следващо място, че страните по делото са страни и по
договори за ползване на мобилни
услуги и допълнителни споразумения
към тях, а именно горепосочените такива.
Твърди още, че в изпълнение
на договора за мобилни услуги доставил на ответника, а последният потребил,
сочените в исковата молба мобилни такива,
за процесния период, срещу което следвало да получи от
потребителя цената за това
(включвваща такса за абонамент
и стойност на услугите), в падежния срок по договора. Ответникът обаче
не платил изцяло и в срок задълженията
си за процесните периоди, поради което се претендира неплатената част от тях.
С оглед на забавата и според приложимите ОУ и индивидуални
условия ищецът упражнил правото си да прекрати едностранно
договора, чрез спиране на достъпа
на абоната до мрежата на оператора. Така полза на ищеца възникнало правото да получи
неустойка от потребителя, формирана от сбора от останалите неплатени месечни абонаментни такси до края
на договора, стойността на които
също претендира за присъждане.
Моли за уважаване на исковете
и за разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира писмен отговор, чрез който оспорва исковете със следните възражения:
1/ответникът не е подписал исковите
договор и споразумение към
него, поради което не се е задължил по тях; 2/ не са били доставени и потребени от ответника твърдяните мобилни услуги; 3/ ако са били издавани
фактури за услугите, те не доказват потреблението; 4/ не са били налице условията за едностранно прекратяване на договора; 5/евентуално
то не е било упражнено по надлежния
начин.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
становищата на страните,
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното частно гражданско
дело, по същото на осн. чл.410 от ГПК е издадена в
полза на ищеца срещу ответника заповед за изпълнение за процесните
суми.
На л.9-14 от делото
са приети договор за мобилни услуги и споразумение към него, заедно с
приложения. Те са оспорени по автентичност. Съобразно СГЕ оспорването е
неоснователно, а документите са подписани от потребителя. Така те са обвързвали
страните за съответните договорености и периоди.
На л.15-17 са
представени фактури за претендираните от ищеца
мобилни услуги, абонаментни такси и неустойки за исковите периоди.
От заключението по ССчЕ, което съдът цени като обективно и неоспорено се
установява, че приетите и горепосочени фактури са осчетоводени наделжно в счетоводството на ищцовото
дружество, вписани в са в дневниците за продажби за съответните месеци и за тях
е ползван данъчен кредит. Изяснява се освен това, че исковите суми съответстват
по размер (попадат в рамките на) изчислените по счетоводни данни размери на
задълженията на потребителя за случая.
От заключението по СГЕ, което съдът цени като обективно и
неоспорено се установява, че подписите, положени за „абонат/потребител“ в
оспорените по делото договор за мобилни услуги и допълнително споразумение към
него, са положени от ответника по делото.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към нея нормативна регламентация, съдът
достигна до следните правни изводи:
Предпоставките за уважаване на предявените искове налагат
доказване от ищеца на следните обстоятелства:твърдяните договорни отношения с
ответника; изпълнението на задълженията си по тях;
предоставянето на твърдяните стоки и услуги в
полза на ответника;
размера, основанието и периода на вземанията
си; забавата на ответника;правото на едностранно предсрочно прекратяване на всяка
от облигационните връзки; надлежното му
упражняване; действителността и приложимостта на всяка неусточена клауза, на
която се позовава.
В тежест на
насрещната страна е да докаже погасяването на задължението за плащане
и положителните факти, на които базира възраженията си – в
случая за неавтентичност на договора и на споразумението по него
(чл.193, ал.3 ГПК).
По иска за мобилни
услуги и абонаментни такси: Въз основа
на приетите по делото договори за мобилни услуги и споразумения към тях, които
съдът вече посочи в предходната структурна част от решението и които са с
неоснователен довод за автентичност съгласно СГЕ и така обвързват авторите им,
се установява твърдяната от ищеца и съществуваща между страните договорна
връзка относно доставката на мобилни услуги. Очевидно е договорена фиксирана
месечна абонаментна цена с включени определени по размер услуги, поради което
същата следва да се плаща за всеки месец от правоотношението по силата на самия
договор, срещу което е поето задължението за предоставяне на достъп до
мобилната мрежа и услуги. И след като няма спор, че такъв достъп е бил
осигуряван, то и таксата за него несъмнено е подлежала на плащане. Нищо
неправомерно няма в това. Още повече, че фактурите, отразяващи задължението за
заплащане на такси и услуги, са осчетоводени наделжно
в счетоводството на ищцовото дружество, вписани в са
в дневниците за продажби за съответните месеци и за тях е ползван данъчен
кредит, видно от ССчЕ, което на осн.
чл.182 ГПК подкрепя формирания извод. Ето защо и с оглед доказаната кредиторова изправност и недоказаната длъжникова
такава, предвид изчисленията на ССчЕ, съдът намира,
че към издаване на заповедта по чл.410 ГПК е съществувало процесното задължение
на ответника за стойността на месечните абонаменти вноски за исковия период, в
исковия размер. Искът за тях следва да се уважи.
По неустойката за предсрочното прекратяване на правоотношението, по вина
на потребителя:
Като начало следва да се посочи, че съдът има служебното правомощие да следи за нищожност и неравноправност на
клаузи от индивидуален договор или ОУ към него, дори и без изрични възражения (така решение №178/26.02.2015г. по т.д.
№2945/2013г. на 2-ро ТО на ВКС, решение №229/21.01.2013г. по т.д. №1050/2011г.
на ВКС и други, така и практиката на ЕС).
По същество – съгласно чл.92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението и
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, като според трайната
съдебна практика санкционната функция не може да е основна и приоритетна. В
чл.143 ЗЗП от друга страна е въведена легалната дефиниция, че „неравноправна“ клауза в
договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на общото изискване за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика
и потребителя, като в следващите
точки от разпоредбата са изброени примерно някои от хипотезите за това. Сред
тях са случаите по т.5 - задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка; по т.14 - налага на потребителя да изпълни своите задължения, дори и ако търговецът
или доставчикът не изпълни своите; и други.
Процесният договор за мобилни услуги без съмнение е потребителски и
за него разпоредбите на ЗЗП са приложими. При разписаните критерии по чл.143
ЗЗП клаузата, че след прекратяване на договор за мобилни услуги от търговеца и
след спиране от същия на достъпа на абоната до мобилната мрежа и услуги, ще
следва потребителят да дължи неустойка в размер на всички останали месечни
такси до края на договора, съдът намира за неравноправна. Защото за
периода след преустановяване на достъпа до мрежата очевидно няма предоставена
услуга от търговеца, поради което той не може да получи вземане, на практика в
размер на цената на същата услуга, ако тя беше предоставена. Подобна неустойка
е несъразмерна с неизпълнението и следователно неравноправна, защото генерира чист
приход за една от страните, при нулева насрещна престация.
Тя колидира с обсъдените общи правила на чл.143 ЗЗП,
с хипотезите на т.5, т.14 и др. от същия чл.143 ЗЗП, както и с общата забрана
на чл.92 ЗЗД за водещата санкционираща функция на неустойката, като правен
институт. Поради това такава не се дължи, в размер на сбора от всички останали
месечни такси до края на договора.
В заключение по обсъдените съображения искът са заплащане на таксите
за абонамент и ползване на мобилни услуги следва да се уважи изцяло, а искът за
плащане на неустойка за виновно прекратяване на договора в размер
на сбора от всички останали месечни такси до края на договора –
да се отхвърли изцяло.
По разноските: Предвид изхода по спора и представените доказателства
на ищеца се следват разноски за исковото производство, съразмерно с уважената
част от исковете, а именно общо 166.65лв. (припадаща се част от адв. хонорар, държавна такса, депозити за ССчЕ и за особен представител на ответника).
Също съразмерно с уважената
част от исковете следва да се възложат на ответника сторените от БСВ разноски
–26.16лв. припадаща част от хонорар СГЕ.
На основание ТР
№4/18.06.2014г. съдът дължи произнасяне с осъдителен диспозитив
и за разноските в заповедното производство, съразмерно с уважената част от
интереса, а именно в размер на общо 67.16лв.
Воден от горното
съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
иска на ищеца „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК`*, за признаване за установено в отношенията
между страните, че отв. М.А.К., ЕГН**********, дължи на ищеца сума 266.46лв. – неустойка поради
предсрочното прекратяване по вина на ответника на договора за мобилни услуги от
06.10.2014г. и допълнителното споразумение към него от 22.01.2015г.
за мобилен номер *, начислена на осн. чл.III, т.4 от споразумението и чл.19б от ОУ към
него, формирана от сбора от всички останали неплатени абонаментни такси до края
на договора, а именно за периода 30.09.2015г. – 22.01.2017г.,ведно със законната лихва върху сумата от подаване
на заявлението по чл.410 ГПК – 20.10.2017г. до пълното й изплащане, за която
сума е издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №15942/2017г. на ВРС,
на осн. чл.422 ГПК.
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните по делото, че М.А.К., ЕГН**********, дължи на
„Т.Б.“ ЕАД, ЕИК`*, сумата 56.30лв. –
главница, съответстваща на цената на месечните абонаментни такси и потребените услуги за периода 10.07.2015г. – 09.09.2015г., по
договор за мобилни услуги от 06.10.2014г. и допълнително споразумение
към него от 22.01.2015г. за мобилен номер *, ведно със законната лихва върху сумата
от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 20.10.2017г. до пълното й изплащане,
за която сума е издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №15942/2017г. на
ВРС, на осн. чл.422 ГПК.
ОСЪЖДА М.А.К., ЕГН**********, да заплати
на ищеца „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК`*,
сумата 166.65лв. – разноски в
исковото производство пред ВРС, съразмерно с уважената част от интереса, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА М.А.К., ЕГН**********, да заплати
в полза на
Бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС, сумата в размер на 26.16лв. – припадащата се част от платения от БСВ хонорар СГЕ,
съразмерно с уважената част от интереса, на осн.
чл.76 ГПК и чл.77 ГПК.
ОСЪЖДА М.А.К., ЕГН**********, да заплати
на заявителя „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК`*,
сумата 67.16лв. – разноски в
заповедното производство, съразмерно с уважената част от интереса, на осн. ТР №4/18.06.2014г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна, в двуседмичен
срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………