№ 51
гр. Пловдив, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Андрея Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Веселин Г. Ганев Въззивно частно
наказателно дело № 20225000600079 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 34 от ЗПИИРКОНФС.
Образувано е по жалба на адв. З.Т., защитник на засегнатото лице Б. Н. Х.
срещу решение № 30/10.02.2022г. по ЧНД № 2587/21г. на ПОС, с което е
признато и прието за изпълнение решение за налагане на финансова санкция,
постановена от административен орган в *.
В жалбата, която е своевременно предявена, се твърди, че решението е
постановено при съществени процесуални нарушения и в нарушение на
материалния закон, поради което се иска да бъде отменено и въззивният съд
да постанови отказ за приемане и изпълнение на чуждестранния акт.
Прокурорът предлага решението да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните,
приема за установено следното:
Жалбата е неоснователна.
Производството по делото е било образувано по постъпило Удостоверение
по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на
принципа за взаимно признаване на финансови санкции с издаваща държава
*, издадено на 14.10.2021 г. въз основа на решение по чл.3 ал.1 т.1 от
ЗПИИРКОРНФС за налагане на финансови санкции – Решение № 1062 5422
3636 5891 от 30.03.2021 г., влязло в сила на 11.05.2021 г. на несъдебен орган –
1
на административен орган в *, *, *, спрямо българския гражданин Б. Н. Х.,
роден на 04.02.1967 г., с постоянен и настоящ адрес гр. * ул. „*“ № 18, ет.4,
ап.18, ЕГН **********.
Удостоверението по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета
относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови
санкции е с превод на български език и отговоря на изискванията за
съставянето му – същото е посочено, че се издава въз основа на решение за
плащане на финансова санкция – решение на несъдебен орган –
административен орган в *, *, *, в решаващата държава въз основа на
наказуемо деяние по нейния закон, постановено на 30.03.2021 г., влязло в сила
на 11.05.2021 г. Посочено е, че с решението по отношение на Б. Н. Х. –
български гражданин, е наложена финансова санкция в размер на 240 евро за
извършено от него закононарушение по национален закон на *. Потвърждава
се в удостоверението, че лицето е било уведомено съгласно
законодателството на решаващата държава за възможността да обжалва
решението, както и за сроковете на обжалване. Решението е влязло в законна
сила на 11.05.2021 г. Посочени са в обобщен вид фактите по извършеното от
засегнатото лице деяние, което е довело до налагането на финансова санкция.
Същата му е наложена за това, че на 15.09.2020 г. в 09.42 ч. при управление
на моторно превозно средство в населено място – *, *, община* /*/,
засегнатото лице е държало мобилен телефон по време на шофиране. Това е
квалифицирано като нарушение на чл.2 на Закон относно административната
уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата
на *. Посочено е в Удостоверението, че описаното е поведение, което
нарушава разпоредбите за движение по пътищата. Деянието, квалифицирано
според законодателството на издаващата държава като административно
нарушение, е едно от деянията, за което съдът не следи за двойна
наказуемост, съобразно нормата на чл. 30 ал.2 т.1 предл.1 от
ЗПИИРКОРНФС. Именно с оглед на тази разпоредба и доколкото се касае за
поведение, нарушаващо правила за движение по пътищата, и въззивният съд
не приема за основателен доводът на служебния защитник на засегнатото
лице за разминавания в състава на конкретно описаното като нарушено
деяние по законодателството на * със съответна евентуална норма за
административно нарушение по българския ЗДвП – чл.104а ЗДвП, каквато
всъщност е налице. Също така съдът правилно е приел, че не са налице и
основания по чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС за отказ да бъде признато и
изпълнено постъпилото решение, тъй като удостоверението е в превод на
български език и съдържа всички изискуеми реквизити – посочени са
минимума фактически обстоятелства, отговаря на несъдебното решение, въз
основа на което е издадено, срещу същото лице за същото деяние няма
постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансови
санкции в Република България или друга държава, различна от издаващата
или изпълняващата. Деянието не е подсъдно на български съд, поради което
не се следи за изтекла давност по българския закон, няма данни за имунитет
или привилегия, изключваща приложението на решението, нито същото се
отнася за деяние по чл.35 т.5 от ЗПИИРКОРНФС. Наред с това размерът на
2
финансовата санкция не е по-малка от 70 евро, не са налице основания
изключващи личната наказателна отговорност на засегнатото лице, нито от
удостоверението се установява да са налице основанията за отказ по чл.35 от
т.9 до т.11 от ЗПИИРКОРНФС. В съдържанието на удостоверението, касаещи
обстоятелствата на процесното нарушение на правилата за движение и
индивидуализиращите данни за лицето нарушител – засегнатия Б.Х., и в
съдържанието на актът на несъдебния орган, въз основа на който е издадено
това удостоверение, не се констатират разминавания за тези съществени
обстоятелства / за този извод е бил извършен от съда нарочен превод на
български език на приложения акт по чл.3 ал.1 т.1 от ЗПИИРКОРНФС/,
което да е основание да се откаже признаване на решението за налагане на
въпросната финансова санкция. Съдът резонно е отразил, че в производството
по реда на чл.32 вр. чл.16 от ЗПИИРКОРНФС изпълняващата държава чрез
компетентния съд има предвид отразената информация от решаващата
държава в Удостоверението по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на
Съвета без да пререшава въпросите по същество на нарушението в развилото
се административно-наказателното производство в другата държава.
С оглед на изложеното Окръжен съд- Пловдив правилно и законосъобразно
е приел, че решението за налагане на финансова санкция – Решение № 1062
5422 3636 5891 от 30.03.2021 г., влязло в сила на 11.05.2021 г. на несъдебен
орган – на административен орган в * – , *, *, спрямо българския гражданин
Б. Н. Х. следва да бъде признато и да се изпълни като се изпрати на органите
на Национална агенция за приходите – на ТД на НАП гр. *. На основание
чл.36 вр. чл.16 ал.8 от ЗПИИРКОРНФС съдът е определил левовата
равностойност на наложената финансова санкция на засегнатото лице Б. Н. Х.
– глоба /финансова санкция по чл.3 ал.1 т.1 от ЗПИИРКОРНФС/ в размер на
240.00 /двеста и четиридесет/ евро по курса на Българската народна банка
/фиксиран курс от 1.95583 лева за 1.00 евро/ за деня на постановяване на
решението за налагането на финансовата санкция – 30.03.2021 г., в размер на
469.40 /четиристотин шестдесет и девет лева и четиридесет стотинки/ лева.
Ето защо обжалваното решение следва да се потвърди, поради което ПАС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 30/10.02.2022г., постановено по ЧНД №
2587/2021г. по описа на Окръжен съд- Пловдив.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4