РЕШЕНИЕ
№ 1182
гр. Пловдив , 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря Невена Мл. Назарева
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20205330117469 по описа за 2020 година
Искът е с правно основание чл.128, т. 2 от Кодекса на труда и член 86 ЗЗД.
Ищецът В. В. Ц., ЕГН ********** твърди, че е работил при ответника “А – ТИ
2009” ЕООД по трудов договор на длъжността “*****” до 11.12.2013г., когато договорът
бил прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ.
Твърди, че престирал работната си сила добросъвестно, но не получил в пълен
размер трудовото си възнаграждение за периода м. юни 2011г. – м. декември 2013г. в общ
размер от 17 809,27лв.
С оглед изложеното моли съда да осъди ответника да му заплати сумата 17 809,27лв.
за неизплатени трудови възнаграждения за посочените месеци, ведно със законната лихва от
датата на предявяване на исковете до окончателното им изплащане. Претендира
направените разноски. Ангажирани са доказателства.
В предоставения му едномесечен срок, ответникът не е депозирал писмен отговор на
исковата молба, не се е явил в съдебно заседание и не е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.239, ал.1 от ГПК за постановяване
на неприсъствено решение, а именно – на страните са указани последиците от неспазването
на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, като исковете са
1
вероятно основателни с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства – заповед за прекратяване на трудовия договор.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по делото разноски, които се констатираха в размер на 1200лв. –
адвокатско възнаграждение.
С оглед обстоятелството, че ищецът е освободен от заплащане на държавни такси на
основание чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК, то на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК следва ответникът
да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 712,37лв. по сметка на ВСС.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “А – ТИ 2009” ЕООД, ЕИК******, със седалище и адрес на управление
*****, представлявано от Б. Д. Б., да заплати на В. В. Ц., ЕГН **********, от
гр.************сумата от 17809,27 лева /седемнадесет хиляди осемстотин и девет лева и
27 ст./, представляваща сбора от неплатени трудови възнаграждения за периода от м. юни
2011 г. до месец декември 2013 г. включително, след приспадане на нормативно
установените удръжки, ведно със законната лихва върху главниците от датата на
предявяване на иска – 04.02.2014г., до окончателното изплащане на сумата, както и сумата
от 1200 лева /хиляда и двеста лева/ - разноски по производството.
ОСЪЖДА “А – ТИ 2009” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление
******, представлявано от Б. Д. Б. да заплати по сметка на ПРС, сумата от 712,37 лева
/седемстотин и дванадесет лева и 37ст./ - държавна такса.
Решението не подлежи на обжалване.
Ответникът може да търси защита срещу решението по реда на чл. 240 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________
2