Решение по дело №309/2024 на Окръжен съд - Габрово

МОТИВИ:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК, във вр. с чл. 378, ал. 5 от НПК.
С решение № 83 от 20.06.2022 г. по АНД № 351/2022 г. по описа на Районен
съд – Габрово обвиняемата П. С. М. – Г. от гр. Габрово е призната за невинна в това на
18.08.2021 г., на общински път GAB3030 между гр. Габрово и с. М., общ. Габрово
противозаконно да е пречила на орган на властта – горските инспектори при РДГ –
Велико Търново Т. Г. Г. и С.Х., да изпълняват задълженията си, свързани с извършване
на проверка на товарен автомобил „***“ с рег. № ***, превозващ дървесина и движещ
се по същия път, като при управление на лек автомобил „***“ с рег. № *** да е
затруднявала движението на служебен автомобил със специален режим на движение
„***“ с рег. № ***, като не му давала предимство за изпреварване, движейки се по
средата на пътното платно и намалявайки скоростта си на движение, поради което и на
основание чл. 378, ал. 4, т. 2 от НПК е оправдана по предявеното й обвинение за
престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК.
С решението е постановено веществените доказателства, съставляващи два
диска (оптични носители на информация) да останат на съхранение към материалите
по делото.
Против решението е депозиран протест от прокурор от РП – Габрово.
Протестът е формален. В него се прави искане на основание чл. 334, т. 2, вр. с чл. 336,
ал. 1, т. 2 от НПК окръжният съд да отмени атакуваното решение и да постанови ново
решение, с което да признае обвиняемата за виновна в извършване на престъплението
по чл. 270, ал. 1 от НК, за което е предадена на съд.
На 20.09.2024 г. е депозирано допълнение към протеста, в което се излагат
съображения за неправилност на изводите на районния съд за оправдаването на
обвиняемата. Позицията на изготвилия допълнението към протеста прокурор е, че
приетото от районния съд за неустановеност на конкретния участък от общинския път,
на който са се развили събитията, както и за недоказаност на умишления характер на
действията на обвиняемия е в пълно противоречие с доказателствата и с приетата за
установена от съда фактическа обстановка. Поддържа се искането за отмяна на
атакуваното решение и постановяване на нова решение, с което обвиняемата да бъде
призната за виновна в извършване на инкриминираното деяние.
В съдебно заседание пред настоящия състав прокурорът от ОП – Габрово
поддържа протеста. Счита, че районният съд неправилно е интерпретирал
доказателствата, като в същото време е възпроизвел фактическата обстановка, описана
в постановлението на прокурора. Намира, че обвинението за престъпление по чл. 270,
ал. 1 от НК е доказано. Пледира за уважаване на протеста.
Обвиняемата М. – Г. и договорният й защитник адв. М. оспорват протеста и
пледират за потвърждаване на атакуваното решение. Защитникът поддържа позицията,
че районният съд е обсъдил правилно и обосновано е изследвал всички доказателства
по делото. Намира, че описаните от служителите на РДГ – Велико Търново действия
на подсъдимата не са извършени в отсечката от пътя, посочена в постановлението на
прокурора и съдът правилно е заключил, че не може да излезе от тази обвинителна
рамка. Наред с това адв. М. обръща внимание, че управляваният от обвиняемата
автомобил е имал технически проблем, който не й е позволявал тя да ускорява,
съответно да се придвижи, за да може да освободи пътното платно и да даде
възможност на горските инспектори да изпълнят служебните си задължения.
Защитникът мотивира и довод, че видно от приобщените по делото записи
1

служителите на РДГ са имали възможност да предприемат изпреварване.
Обвиняемата М. – Г. изразява съгласие с позицията на защитника си. В
последната си дума моли да бъде потвърдено решението на районния съд.
Въззивният съд, след като разгледа протеста и допълнението към него, обсъди
становищата на страните в процеса и на основание чл. 314 от НПК извърши цялостна
служебна проверка на решението, приема следното:
Протестът е депозиран в установения в процесуалния закон срок. Същият
отговаря на формалните изисквания на НПК. В него не се релевират съображения за
неизяснена фактическа обстановка и непълнота на доказателствата, а се навеждат
доводи за необективна оценка на доказателствената информация, имаща за последица
неправилно приложение на материалния закон. Оспорването на решението е насочено
към влошаване на положението на обвиняемата, като протестът е достатъчно
конкретизиран и съдържа изрично искане, за да даде основание да се преодолее
забраната за reformatio in peius.
Разгледан по същество, протестът е основателен.
Съдебното производство е образувано по предложение на прокурор от РП -
Габрово за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по реда на чл. 78а, ал. 1 от НК на П. С. М. – Г. от гр. Габрово за извършено
от нея престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК. Производството пред районния съд е
проведено по правилата на глава 28 от НПК. Съобразявайки заетата от обвиняемата,
подпомагана от договорния си защитник адв. М., защитна позиция, в условията на
непосредственост районният съд е изслушал обясненията на обвиняемата М. - Г., които
съпоставил с показанията на свидетелите Т. Г., С.Х. В.С. и Н.В. (последният свидетел
не е изслушван непосредствено, като са приобщени показанията му от ДП); писмените
доказателства; веществените доказателства, съставляващи оптични носители,
съдържащи видеофайлове – записи от охранителни камери и запис с мобилен телефон.
Въззивният съд, след собствен комплексен анализ на всички събрани по делото
доказателства намира че установената от районния съд фактическа обстановка
кореспондира на събраните по делото доказателства, като я възприема по основните
моменти от предмета на делото, както следва:
Обвиняемата П. С. М. - Г. е родена на ** г. в гр. Габрово и живее в посоченото
населено място. Същата е със средно образование, разведена е, не е осъждан и не
работи.
Обвиняемата М. – Г. и свидетелят В.С. били близки познати.
Към месец август 2021 г. обвиняемата ползвала лек автомобил марка „***“,
модел „**“ с рег. № ***, а свидетелят В.С. ползвал товарен автомобил марка „***“ с
рег. № ***, собственост на „**“ ЕООД - Габрово, предоставен му от управителя на
дружеството свидетелят Н.В..
Свидетелите Т. Г. и С. Х. били назначени на длъжност „Главен специалист -
горски инспектор“ в РДГ – Велико Търново. Двамата работели в екип и ползвали
служебен автомобил на ИАГ - София - „***“ с рег. № ***. Превозното средство било
със специален режим на движение, като било оборудвано със съответна звукова и
светлинна сигнализация.
На 18.08.2021 г., сутринта, свидетелите Г. и Х. осъществявали контрол по
транспорта на дървесина в района на кв. „**“ в гр. Габрово. Двамата били спрели с
ползвания от тях служебен автомобил „***“ с рег. № *** в района на кръговото
2

кръстовище, свързващо улиците „**“ и „Търновско шосе“. Докато престоявали на него
те видели товарен автомобил „***“ с рег. № ***, управляван от свидетеля В.С., който
се движел по улица „**“ и се приближавал към кръстовището. Зад него се движел син
на цвят автомобил марка „***“ с рег. № ***, управляван от обвиняемата П. М. - Г..
След като преминали през кръговото кръстовище, тези автомобили продължили да се
движат по ул. „Търновско шосе“. Горските инспектори решили да извършат проверка
за произхода на превозваната от товарното МПС дървесина, поради което последвали
със служебния автомобил посочения камион. Продължили да се движат зад лекия и
товарния автомобил и по ул. „***“, по която те се отклонили. При движението си по
последно посочената улица те изпреварили лекия автомобил, управляван от
обвиняемата, и след като се изравнили с товарния такъв, управляван от свидетеля С.,
му сигнализирали да спре чрез сигнал със стоп-палка с надпис „ИАГ“, подаден от
свидетеля Х.. Свидетелят В.С. не спрял и посредством знак с ръка направил жест, че
продължава движението си. Двамата горски инспектори продължили да се движат
след него по ул. „***“ в посока към изхода на града и общински път ***, водещ към с.
М., общ. Габрово, като още преди напускане на територията на гр. Габрово техният
автомобил бил изпреварен от този на обвиняемата М. – Г.. При движението с
управлявания от нея автомобил по общинския път обвиняемата постепенно започнала
да намалява скоростта си. Свидетелят Т. Г. включил светлинен и звуков сигнал на лекия
автомобил „***“ и по този начин, след като преминал в специален режим на движение,
се опитал да изпревари МПС-то, управлявано от П. Г.. Вместо да освободи достатъчно
място на пътното платно или да спре, за да осигури безпрепятственото преминаване на
сигнализиращия автомобил, тя продължила да се движи по средата на платното и със
сравнително ниска скорост. По този начин с поведението си обвиняемата дала
възможност на свидетеля С. да се отдалечи с товарния автомобил, което наложило в
района на с. В. горските инспектори да преустановят неговото преследване, тъй като
го загубили от поглед и не знаели накъде се е отправил.
Възприетата от настоящия състав фактическа обстановка съвпада по всички
основни моменти от предмета на доказване с изложението на фактите, направено в
мотивите на атакуваното решение. Това, което въззивният съд добави е, че
обвиняемата М. – Г. се е движела по направлението гр. Габрово – с. М. не само със
сравнително ниска скорост, но и по средата на пътното платно – обстоятелство, което е
доказателствено обезпечено и съставлява част от фактическото обвинение.
Пред първоинстанционния съд обвиняемата в общ план заявява, че на
посочената дата решила да проследи свидетеля С., тъй като двамата били в интимна
връзка и тя изпитвала съмнения в искреността на отношението на партньора й към нея.
Признава, че управлявала автомобила си по пътя от Габрово към с. М., но отрича да е
възприела подавани от движещия се зад нея автомобил звуков и светлинен сигнал.
Навежда доводи, че по същото време колата й имала технически проблем с
кормилната уредба, който бил причината за лъкатушенето й по пътното платно.
Въззивният съд намира, че дадените от обвиняемата обяснения не са от
естество да опровергаят възприетата фактическа обстановка. Преди всичко,
свидетелите Т. Г. и С. Х. установяват обстоятелствата, свързани с опитите им да спрат
управлявания от свидетеля С. автомобил, последвалото преследване на това превозно
средство по пътя от гр. Габрово към с. М., извършеното от обвиняемата изпреварване
на служебния автомобил и позиционирането й между него и движещия се пред нея
товарен автомобил, както и несъобразяването на последната с подаваните от
служебния автомобил звуков и светлинен сигнал и предприетите действия за
3

намаляване на скоростта на управляваното от нея по средата на пътното платно МПС,
довели до невъзможност за изпреварване. Показанията на посочените двама свидетели
са достатъчно подробни, последователни, напълно кореспондират помежду си и
достоверността им се потвърждава и от приобщените по делото видео и аудиозаписи.
От приобщените по делото файлове със записи от камерите за наблюдение,
монтирани в района на кръговото кръстовище, свързващо улиците „**“ и „Търновско
шосе“ в гр. Габрово, отнасящи се за инкриминираната дата 18.08.2021 г., ясно се
вижда преминаването през кръстовището на товарен автомобил „***“, натоварен с
дърва, който непосредствено бива следван от син на цвят автомобил марка „***“ с
десен волан. Посочените две превозни средства продължават движението си по ул.
„Търновско шосе“, след което завиват наляво по ул. „***“. На същите видеозаписи се
наблюдава автомобил „***“ с обозначение „РДГ“ и поставена на покрива сигнална
лампа, който тръгва след товарния автомобил. На видеофайловете, изготвени чрез
заснемане с мобилен телефон по време на движението на служебния автомобил на РДГ
по пътя от гр. Габрово към с. М., ясно се наблюдава синият на цвят автомобил „***“,
който в процеса на движението си се позиционира около средата на пътното платно, на
моменти лъкатуши като по този начин стеснява пространството от лявата си страна и
не оставя достатъчно странично разстояние, за да бъде изпреварен. Видно е също така,
че скоростта на движение на лекия автомобил е такава, че позволява на намиращия се
пред него товарен автомобил „***“ да напредне, да се отдалечи достатъчно и в крайна
сметка на изчезне от полезрението на горските инспектори. От същите файлове ясно се
чува подаван от служебния автомобил звуков сигнал.
Автентичността на описаните файлове със записи не е оспорена от страните,
включително от обвиняемата и нейния защитник. Съдържанието на тези файлове
напълно кореспондира на доказателствената информация, която се извлича от
показанията на свидетелите Г. и Х.. От своя страна свидетелят С. потвърждава, че на
посочените от обвинението дата и място е управлявал описания товарен автомобил,
когато му бил подаден сигнал от горските инспектори да спре за проверка.
Твърденията му са, че е продължил движението си по пътя към с. М. и с. В., тъй като
не намирал причина да бъде проверяван. Същият свидетел отрича да е възприел
обстоятелствата, свързани с тесния предмет на доказване по делото – а именно, че
обвиняемата се е движела с лек автомобил зад управляваното от него превозно
средство и то по начин, който възпрепятствал горските инспектори да го настигнат и
спрат за проверка.
Свидетелят Н.В. е управител и едноличен собственик на капитала на „**“
ЕООД – дружеството, което е собственик на управлявания от свидетеля С. товарен
автомобил. Показанията му не са от съществено значение за установяване на
инкриминираното деяние.
От приложените в материалите от досъдебното производство трудови
договори, допълнителни споразумения към трудови договори и длъжностни
характеристики се установява, че свидетелите Т. Г. и С. Х. към м. август 2021 г. са
заемали длъжността „Главен специалист – горски инспектор“ в РДГ – Велико Търново
и са упражнявали трудовата си функция съгласно длъжностните си характеристики.
При така събраните и проверени по делото доказателства, въззивният съд не
споделя правния извод, според който обвиняемата не е извършила престъпление по чл.
270, ал. 1 от НК. Единственият съществен мотив за постановяването на оправдателен
акт е, че участъкът от пътя, на който според контролирания съд се развили събитията,
не фигурирал в постановлението на прокурора. Преди всичко настоящият състав
4

следва да обърне внимание, че това заключение е изведено произволно, тъй като не се
основава на събрани и проверени доказателства. Не са полагани и каквито и да е
усилия за събиране на съответни данни за точното техническо обозначаване на
съответния участък, след като районният съд намира, че това е особено съществен за
производството въпрос. Становището на въззивния съд е, че в постановлението,
сложило началото на съдебното дело, мястото на извършване на деянието е
индивидуализирано в достатъчна степен, за да се гарантира правото на обвиненото
лице да упражни в пълнота правата си. Видно е, че както в обстоятелствената, така и в
заключителната част на акта на прокурора ясно е описано, че инкриминираната
престъпна деятелност се е развила на „общински път GAB3030 между гр. Габрово и с.
М., общ. Габрово“. Събраните и анализирани по делото доказателства по несъмнен
начин установяват, че именно това е мястото на деянието. От тук насетне
обстоятелството, че определен участък е възможно да не е част от общински път с
обозначение „GAB3030“ или че има лека неточност в посоченото направление – за с.
М., с. В. или друго населено място, не е от съществено значение и не може да бъде
основно и единствено основание за оправдаването на обвиняемата, при положение, че
са изпълнени всички признаци от състава на престъплението, за което последната е
предадена на съд.
Въззивният съд счита, че така установената фактическа обстановка води до
правния извод, че обвиняемата П. М. - Г. е осъществило от обективна и от субективна
страна състава на престъплението по чл. 270, ал. 1 от НК.
От обективна страна съдът приема, че обвиняемата М. – Г. на
инкриминираната дата и място противозаконно е пречила на орган на властта да
изпълни задълженията си. Длъжностните качествата и възложените им със закон
властнически функции определят свидетелите Г. и Х. като „орган на власт“ по смисъла
на легалната дефиниция на чл. 93, т. 2 от НК. Установено е, че всеки от двамата е
заемал длъжността „Главен специалист – горски инспектор“ в РДГ – Велико Търново,
а съгласно чл. 199, във вр. с чл. 197, т. 3 от Закона за горите, горските инспектори имат
право да спират превозните средства, които превозват дървесина и недървесни горски
продукти, за проверка на техния произход. Именно при упражняване на правомощията
си посочените двама свидетели са предприели действия по спиране на управлявания
от свидетеля С. товарен автомобил, в който са превозвани дърва. Проверката обаче,
включително в нарушение на изискването по чл. 104, ал. 1 от ЗДвП, била осуетена от
обвиняемата, която при управлението на лекия си автомобил затруднила движението
на служебния автомобил със специален режим на движение, като не му дала
дължимото предимство за изпреварване, движела се по средата на пътното платно,
намалявала скоростта си и по този начин позволила отдалечаването и отправянето в
неизвестна посока на натоварения с дърва товарен автомобил.
От субективна страна обвиняемата М. – Г. е извършила деянието при пряк
престъпен умисъл, като е съзнавала общественоопасния характер на деянието,
предвиждала е общественоопасните последици и е искала настъпването им. От
доказателствата по делото става ясно, че обвиняемата и свидетелят С. са в близки
отношения. На инкриминираната дата М. – Г. е управлявала автомобила си след
товарния автомобил. Това й е позволило да възприеме горските инспектори, които
първоначално се опитали да спрат камиона за проверка още на територията на гр.
Габрово, но след като свидетелят С. не се подчинил, продължили да го следват по
пътя към с. М.. Именно тогава се намесила обвиняемата, която, напълно съзнавайки
целта на длъжностните лица и възприемайки подаваните от служебния автомобил
5

светлинни и звукови сигнали, не позволила на инспекторите да достигнат товарния
автомобил, за да се извърши проверка на дървесината в него.
Настоящият съд намира за напълно неоснователно твърдението за наличие на
технически проблем в автомобила на обвиняемата, който не й позволявал тя да
ускорява, съответно да се придвижи, за да може да освободи пътното платно и да даде
възможност на горските инспектори да изпълнят служебните си задължения. Преди
всичко подобно заявление не намира опора в доказателствата по делото. Отделен е
въпросът, че автомобил с проблем в кормилната уредба изобщо не следва да се движи
по пътя. В случая обаче прегледът на видеозаписа от служебния автомобил на горските
инспектори ясно визуализира целенасочено позициониране на управлявания от
обвиняемата автомобил по средата на пътното платно, както и техническите му
възможности да се изнесе надясно и да освободи достатъчно пространство тогава,
когато трябва да се размине с насрещно движещо се превозно средство. Следователно,
обвиняемата не е била изправена пред непреодолима за нея пречка да спре или да
освободи достатъчно място на пътното платно, за да бъде изпреварена от автомобила
със специален режим на движение. На следващо място, същият видеозапис
опровергава заявеното от обвиняемата пред първия съд, че не могла да разпознае
следващия я автомобил като служебен такъв и не чула подаван от него сигнал.
Служебният автомобил на РДГ е обозначен с ясни отличителни знаци, а подаваният от
него звуков сигнал се чува на записа по начин, който позволява да бъде възприет, още
повече, че самата обвиняема съобщава в обясненията си, че денят бил горещ и тя
пътувала на отворени прозорци.
Не може да се сподели и виждането на защитата, че видно от видеозаписите
служебният автомобил имал възможност да извърши изпреварване. Прегледът на
видеозаписите показва, че пътят, на който е извършено деянието, е сравнително тесен
и с поредица от завои. Дори и да се приеме, че в определени моменти от движението
се е откривало пространство за изпреварване, то не може да се заключи, че същото е
било достатъчно за безопасното извършване и завършване на маневрата.
По изложените съображения съдът отмени изцяло решение № 83 от 20.06.2022
г. по АНД № 351/2022 г. по описа на Районен съд – Габрово, вместо което призна
обвиняемата П. С. М. - Г. за ВИНОВНА в това, че на 18.08.2021 г., на общински път
GAB3030 между гр. Габрово и с. М., общ. Габрово, противозаконно пречила на орган
на властта – горските инспектори при РДГ – Велико Търново Т. Г. Г. и С.Х., да
изпълняват задълженията си, свързани с извършване на проверка на товарен
автомобил „***“ с рег. № ***, превозващ дървесина и движещ се по същия път, като
при управление на лек автомобил „***“ с рег. № *** затруднявала движението на
служебен автомобил със специален режим на движение „***“ с рег. № ***, като не му
давала предимство за изпреварване, движейки се по средата на пътното платно и
намалявайки скоростта си на движение, с което е извършила престъпление по чл. 270,
ал. 1 от НК.
За престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК се предвижда наказание лишаване от
свобода до три години или глоба. Обвиняемата М. - Г. не е осъждана и не е
освобождавана от наказателна отговорност по реда на раздел ІV на гл.VІІІ на НК. При
това положение са налице предпоставките за приложението на разпоредбата на чл. 78а
от НК, в изпълнение на които съдът освободи П. С. М. – Г. от наказателна отговорност
с налагане на административно наказание.
При определяне на размера на наказанието съдът отчете завишената
6

обществена опасност на деянието, изразяващо се в пречене по груб и демонстративен
начин на орган на власт да изпълни служебните си задължения. В случая, извън
съставомерните последици, деянието на обвиняемата е довело и до невъзможност за
извършване на проверка на превозваната дървесина, което съставлява отегчаващо
обстоятелство със значителна тежест. Като смекчаващо обстоятелство съдът взема под
внимание изолираността на престъпната проява, както продължителността на
наказателното производство, която не е обусловена от поведението на обвиняемата.
При отчитане на изложените обстоятелства съдът счете, че за постигане на целите на
наказанието на обвиняемата П. М. – Г. следва да се наложи административно
наказание в размер под средния, а именно глоба от 2 000 лева. Съдът намира, че с така
наложеното наказание ще се постигнат целите на личната и на генералната превенция,
очертани в разпоредбата на чл. 36 от НК.
С решението съдът постанови веществените доказателства – 1 брой оптичен
носител на информация от вид CD-R марка „Freestyle”, приложен в плик на л. 14а от
досъдебното производство и 1 брой оптичен носител на информация от вид DVD-R
марка „Fiesta”, приложен в плик на л. 15а от досъдебното производство, да останат на
съхранение към материалите по него.
В този смисъл съдът произнесе решението си.
7

Номер на акта:	71
Дата:	16 октомври 2024 г. (в сила от 16 октомври 2024 г.)
Съдия:	Павел Неделчев

Дело:	20244200600309
Тип на делото:	Въззивно административно наказателно дело
Дата на образуване:	25 септември 2024 г.

Решение по дело №309/2024 на Окръжен съд - Габрово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите