Р Е Ш Е Н И Е №
260139
гр. Пловдив, 29.09.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивският
окръжен съд, гражданско отделение, в публично заседание на трети август, през две хиляди и
двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕКАТЕРИНА
МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
при
секретаря Елена Димова, като
разгледа докладваното от председателя гр.д.№1043 по описа на ПОС за 2020г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Съдът е
сезиран с въззивна жалба с вх.№15379/12.06.2020г. депозирана от „ Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, с адрес: гр. София,район “Люлин“, бул. „д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, чрез процесуалния представител юрисконсулт М.С. против
Решение №26/31.01.2020г. постановено по гр.д.№600/2019г. по описа на
Карловски РС, втори гр.с., с което се отхвърлят предявените
искове от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, чрез юрк. С. за признаване на установено, по отношение
на А.Н.Х., ЕГН **********, с постоянен адрес:***4, че същата дължи на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД – гр. София следните суми, за които по ч. гр. д. 1743/2018 г. по описа на РС Карлово
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, а
именно:- сумата от 914.10 лв.
(деветстотин и четиринадесет лева и десет стотинки), представляваща главница; -
сумата от 158.97 лв. (сто петдесет и осем лева и деветдесет и седем стотинки),
представляваща договорна лихва за периода от 21.07.2017 г. до 18.03.2018 г.; -
сумата от 9.00 лв. (девет лева), представляваща такса разходи;- сумата от
911.63 лв. (деветстотин и единадесет лева и шестдесет и три стотинки),
представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от
21.07.2017 г. до 18.03.2018 г.- сумата от 93.10 лв.
(деветдесет и три лева и десет стотинки) представляваща обезщетение за забава
за периода от 22.07.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда; -
законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 06.12.2018 г., до окончателното изплащане на задължението.
Решението се обжалва изцяло, като неправилно, необосновано, постановено при
неправилна преценка на доказателствата и
в нарушение на материалния закон, по
съображения подробно изложени в жалбата.. Моли се настоящата инстанция да
отмени първоинстанционният акт, като
вместо това постанови друг, с който да уважи предявения иск, като основателен.
Претендират се разноски, съгласно представения списък с направени такива.
Въззиваемата
А.Н.Х., чрез назначения и
особен представител адв. Р.И., оспорва жалбата и наведените в нея твърдения
като неоснователни по съображения изложени в отговора, моли
решението на първоинстанционния съд да
бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД след
преценка на събраните по делото
доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за
установено следното:
Жалбата е
подадена в законния срок, от лице имащо правен интерес
да обжалва, поради което се явява
процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционният
съд е сезиран с обективно
съединени установителни искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.79
ал.1 ЗЗД, чл.86 ЗЗД и чл.92 ЗЗД.
В исковата
молба се твърди, че на 22.05.2017 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД
/Заемодател/ и А.Н.Х. /Заемател/ е сключен Договор за паричен заем с № 2815534,
като Заемодателят се е задължил да
предостави на Заемателя парична сума в размер на 1000,00 лева, представляваща
главница и чиста стойност на кредита. Съгласно клаузите на договора, страните са
постигнали съгласие, че договорът за заем има силата на разписка, видно от
което заемната сума по договора е била предоставена от Заемодателя на Заемателя
при подписване на договора, т. е. налице
е реалното предаване на заемната сума към датата на сключване на договора.. Съгласно
разпоредбите на Договора за паричен заем, Заемателят се е задължил да върне
кредита в срок до 18.03.2018 г на 10 равни месечни погасителни вноски, в размер
на 119,23 лева всяка, като падежът на първата погасителна вноска е 21.06.2017
г., а падежът на последната погасителна вноска е 18.03.2018 г.
На 01.05.2018 г. било подписано Приложение 1 към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г.,
сключен между „Изи Aceт Мениджмънт” АД и „Агенция за събиране на вземания” ООД,
по силата на което вземането на „Изи Асет Мениджмънт” АД, произтичащо от
договор за паричен заем № 2815534/22.05 2017 г., е прехвърлено в собственост на
„Агенция за събиране на вземания" ООД, ведно с всички привилегии и
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договорът за заем
съдържал изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли
вземането си в полза на трети лица. „Агенция за събиране на вземания“ АД
/понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/, ЕИК ********* е правоприемник на „Агенция за събиране на
вземания“ ООД, ЕИК *********. Длъжникът бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената
продажба на вземането с Уведомително писмо от страна на „Изи „Изи Асет Мениджмънт“ АД, изпратено с известие
за доставяне.
Длъжникът не
заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството, поради което по
заявление на ищеца била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д.
1743/2018 г. по описа на РС Карлово. Заповедта е връчена при условията на
чл.47, ал.5 от ГПК, което обуславяло правния интерес на ищцовото дружество от
подаването на настоящата искова молба. Ищецът моли съда да признае за установено, че ответницата
дължи на ищцовото дружество сумите, за
които по ч. гр. д. 1743/2018 г. по описа на РС Карлово е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, а именно:
Назначения
на ответницата особен представител адв. Р.И. оспорва предявените искове като
изцяло неоснователни.. Твърди, че А.Х. не е уведомена за твърдяното прехвърляне
на вземането.. В настоящото производство били предявени установителни искове по
чл.422 от ГПК, а не осъдителни такива,
поради което връчването на исковата молба, ведно с приложенията към нея на
ответника не можело да се приеме, че представлява уведомление за извършено
прехвърляне на вземането по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД. Ето защо е и доколкото няма данни за изпълнение на това обстоятелство, то прехвърлянето няма действие по отношение на
длъжника.
Първоинстанционният
съд е отхвърлил предявения иск като е приел, че цесията не е
породила действие за длъжника, тъй като същият не е бил редовно уведомен за
прехвърляне на вземанията по договора за заем. Посочил е, че не са
представени доказателства, че длъжникът е уведомен за извършената цесия преди
заповедното производство, а по отношение на връчването на това уведомление с исковата молба на особения представител е приел, че такова
връчване в хода на процеса не поражда действие и редовно не уведомява длъжника за
цесията, тъй като чрез уредената процесуална фикция не могат да се получават изявления с
материалноправен ефект, каквото е уведомлението за цесия.
При
извършената служебна
проверка на решението
съобразно правомощията си
по чл.269, изр.
първо от ГПК, съдът
намира,
че същото е
валидно и допустимо.
Предвид горното и
на основание чл.269, изр.2
от ГПК следва
да бъде проверена
правилността на решението единствено по изложените
във възззивната жалба
доводи.
Пред въззивната инстанция не са събрани нови
доказателства, поради което съдът постановява акт си на базата на събраните
такива пред първата инстанция. Доколкото фактическата обстановка е правилно и пълно изяснена от
първоинстанционният съд, настоящият съдебен състав не намира за необходимо
подробно отново да я преповтаря, поради
което, касаещо същата на основание чл.272 ГПК, препраща към мотивите на първоинстанционния акт.
По същество на жалбата:
Основателността на предявения иск се
обуславя от валидното сключване на договора за цесия и уведомяването на
длъжника за извършването й. Тези въпроси се явяват основен предмет на спора
между страните пред настоящата инстанция.
Договорът за цесия е неформален,
консенсуален и каузален. С
него цедента прехвърля на цесионера едно свое вземане, безвъзмездно или срещу насрещна престация.
Следователно, за да е налице валидно сключен договор за цесия е достатъчно
постигане на съгласие между цедента и цесионера, доколкото не се предвижда форма за действителност или
извършване на плащане като елемент от фактическия състав. Разпоредбата
обаче на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД предвижда,
че предишният кредитор е длъжен да
съобщи на длъжника за прехвърлянето. Действително съобщаването не е елемент от
фактическия състав, тъй като правата по
цесията преминават върху цесионера с постигане на съгласие, но уведомяването
има значение за третите за договора лица, какъвто се явява и длъжникът.
Съгласно чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, прехвърлянето на вземането има действие
спрямо длъжника от деня на уведомяването му за извършване на цесията, до който
момент носител на вземането по отношение на последния, се явява
цедента. В този смисъл възражението на
жалбоподателя, че уведомяването на длъжника не влияе на придобиване на
качеството кредитор от цесионера, се явява неоснователно.
За пълнота следва да бъде отбелязано, че в
уредбата на договора за цесия липсва изрична регламентация за начина, по
който следва да бъде уведомен длъжника.
Няма и законоустановено съдържание на съобщаването по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.
Предвидено е единствено, че съобщаването следва да се извърши от цедента. Това
изискване е свързано със сигурността, че действително е извършена цесия, като
съгласно трайно установената практика, е допустимо предишният кредитор да
упълномощи новия кредитор да извърши
съобщението до длъжника като негов пълномощник.
Предмет на разглеждане по настоящето
дело е предявен иск по чл. 422 от ГПК, като предхождащото заповедно
производство е било образувано по заявление на цесионера – „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД, подадено на 07.12.2018г. и в случая това е релевантният
момент, към който цесията е следвало да бъде надлежно съобщена на длъжника. При
положение, че това изискване не е било изпълнено към датата на подаване на
заявлението, то и прехвърлянето с оглед разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД не
е породило действие спрямо длъжника към същия момент. Следователно цесионерът
не е имал валидно придобито и изискуемо вземане към момента на подаване на
заявлението, респ. не е бил легитимиран да иска издаване на заповед за
изпълнение срещу длъжника..При настъпило частно правоприемство, преди
надлежното уведомяване на длъжника за прехвърлянето на вземането, легитимиран
да подаде заявлението е цедента-праводател, който е носител на спорното право
към този момент.Този извод се извлича от задължителните разяснения в т. 10б от
ТР 4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК, като в този смисъл е и
определение № 492/30.07.2014г. на ВКС, II т. о., постановено по т. д. №
3933/2013г.
От гореизложеното следва извод, че цесията не
е породила действие за длъжника, тъй като същият не е бил редовно уведомен за
прехвърляне на вземанията по договора за заем, поради което иска се явява недоказан и подлежи на отхвърляне. До тази
краен извод е достигнал и първоинстанционният съд, поради което обжалваното
решение е правилно и следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба като
неоснователна следва да се остави без уважение.
С оглед
изхода на спора на жалбоподателят не се дължат направени в производството
разноски.
С оглед
гореизложеното ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД:
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№26/31.01.2020г. постановено по гр.д.№600/2019г. по описа на Карловски РС,
втори гр.с
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: