№ 10188
гр. София, 31.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:С. Г. Н.
при участието на секретаря РАДКА Т. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от С. Г. Н. Гражданско дело № 20221110129595
по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на С. Д. Н., ЕГН **********, чрез
процесуалния си представител - адвокат К. И. Б. със съдебен адрес за призоваване и
съобщения: гр. София, п.к.1423, улица „.........“ № 31, офис - партер срещу „Юробанк
България“ АД, ЕИК ********* „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, Париж, с номер на
вписване в регистъра Търговски съд - Париж: *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България“ КЧТ с БУЛСТАТ на КЧТ *********, седалище и адрес на
управление на КЧТ: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, бл. 14, представляван
от Димитър Тодоров Д............ и Жозе Мануел Салоио - поотделно, положителен
установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК за признаване за установено по
отношение на ответника съществуването на вземане на ищеца в размер на 1330,00 лева,
представляваща неоснователно заплатена сума от ищцата в полза на ответното дружество,
чийто правоприемник е ответникът в настоящото производство във връзка с Договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, както и
издаване и ползване на кредитна карта PLUS - 13322225 от 10.05.2016 г., сключен между
страните по делото, поради пълната му недействителност или евентуално - неоснователно
заплатена сума по нищожни /недействителни клаузи, съдържащи се в него; за което срещу
ответника е издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл. 410 от ГПК № 1364 ОТ
13.01.2022г.
Ищцата твърди, че на 10.05.2016 г. е сключила с ответното дружество договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта PLUS-13322225, по силата на който е получила в собственост
парична сума с чист размер от 3377,50 лева, представляваща главница, тъй като още при
самото сключване на Договора от уговорената главница в размер на 3500,00 лева, била
удържана сума в размер на 122,50 лева като „такса ангажимент“. Страните са уговорили, че
заемателят ще погаси кредита на 18 месечни вноски с размер на месечната погасителна
вноска - 271,88 лева при уговорени ГПР - 42,99 % и ГЛП - 31,71 %, обща стойност на
плащанията - 4893,84 лева. Сочи, че след сключване на ДПК, ищцата е заплатила 12 пълни
1
месечни вноски в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, възлизащи общо на
3262,56 лева, като плащането на последната дванадесетта вноска е извършено на 08.06.2017
г. Ищцата твърди, че на 02.08.2017 г. е сключено Споразумение за пълно предсрочно
погасяване на кредита, като видно от същото, процесният ДПК е изменен, като ответното
дружество е заявило, че ищцата следва да заплати още 1444,97 лева, с което плащане ще
счита ДПК за изцяло погасен. Ищцата твърди, че е извършила това плащане, като ответното
дружество е удостоверило това обстоятелство с Удостоверение за изплатен кредит, от което
е видно, че към дата 22.08.2017 г., не дължи на ответното дружество суми за погасяване на
Договор с номер PLUS-13322225. Сочи, че ищцата е заплатила в полза на ответното
дружество следните суми: 12 месечни вноски от по 271,88 лева всяка, както и еднократна
сума от 1444,97 лева или общо в размер на 4707,53 лева. Посочва, че видно от възражението
по чл. 414 ГПК, ищцата е заплатила освен горепосочените суми, и сумата от 49,34 лева,
което означава, че ответникът признава, че във връзка с ДПК, ищцата му е заплатила сумата
в размер на 4756,87 лева, което обстоятелство счита за безспорно. Счита, че сумата от
1330,00 лева е неоснователно заплатена, която сума е над чистата получена стойност от
3377,50 лева. Същата била заплатена без правно основание, тъй като ДПК е изцяло
недействителен по смисъла на ЗПК. Твърди се, че в процесния ДПК не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, тъй като размерът на шрифта на шрифта, с който е
изготвен процесния Договор е по - малък от 12. Сочи, че е нарушена и разпоредбата на чл.
11, ал. 1, т. 12 ЗПК, съгласно която е предвидено ДПК да съдържа подробен погасителен
план, какъвто в настоящия случай няма, а вместо това е представена таблица, която няма
характеристиките на погасителен план съобразно разпоредбите на ЗПК. Твърди, че в
таблицата, която е следвало да е погасителен план, са посочени само общия размер на
месечните вноски, без да е посочено каква част от вноската е главница, лихва или разходи.
Поддържа, че нарушаването на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК водят до санкцията на
чл. 22 ЗПК - пълна недействителност на ДПК. Също така се твърди, че не е посочен и
лихвения процент на ден, което нарушение води до пълната му недействителност. Твърди се,
че ищцата е била задължена да сключи задължителна застраховка, която впоследствие била
разпределена като част от месечните вноски. Сочи, че ответното дружество не е включило
сумите по застраховката като елементи, формиращи ГПР, което означава, че в
преддоговорната информация, както и в окончателното споразумение, ГПР не отговаря на
действителния размер, което от своя страна води до недействителност на ДПК. Заявява, че
при условията на евентуалност, ако договорът не е изцяло недействителен, то отделни
негови клаузи са нищожни, като така е тази клауза, в която се регламентира размер на ГЛП
от 31,71%, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, до който не се нарушава
принципа на добрите нрави. Посочва, че „Такса ангажимент“, включена в процесния ДПК
представлява нищожна уговорка, тъй като срещу нея не е ясно какви услуги се предлагат,
както и дали такива са предоставени. Поддържа, че „Такса ангажимент“ представлява
скрита лихва, като отделянето й в самостоятелна уговорка цели само заобикаляне на закона.
Твърди се, че ако тази такса е включена в ГПР, то последният ще надхвърли петкратния
размер на законната лихва и договорът щеше да е недействителен на това основание. Сочи
се, че е нищожна и клаузата, в която е регламентирана задължителната застраховка. Твърди,
че застрахователното дружество Кардиф е свързано лице с кредитора и сключването на
застрахователния договор е условие за отпускане на кредита. Посочва, че кредиторът е
предвидил и допълнително плащане на застрахователни премии като част от месечна
вноска, без да го оповести като разход в тежест на кредитополучателя. Излага, че
пропускайки посочване на присъединяването към застраховката, доставчикът на услугата е
осуетил и възможността потребителя да се запознае с действителната икономическа тежест,
която поема. Изтъква, че допълнителното плащане на премията не е отразено като разход
при формиране на оповестения ГПР - 42,99%, въпреки че е включен в общия дълг и
месечните вноски. Сочи, че този начин на оповестяване на разходите не съответства на
2
изискването на чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Излага, че уговорената застраховка в полза на
застраховащия се кредитор, но за сметка на застрахования длъжник, не може да се
квалифицира като изключение по чл. 19, ал. 3 ЗПК, а при отчитането й като несъмнено
очакван разход, действителния ГПР би бил значително завишен. Твърди, че в чл. 3 от раздел
„Условия по договора“ е посочено, че месечния размер на вноската е формирана само от
главницата, разноските на кредитора по подготовката и обслужване на заема, както и от
неговата печалба, но не и от премиите по съпътстващи кредита свободно избрани по
инициатива на самия потребител застраховки. Сочи се, че макар и формално договорът за
кредит да покрива изискуемите реквизити по чл. 11, ал. 1 от ЗПК, вписаните параметри не
кореспондират на изискуемо съдържание по т. 10 - годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя и на т. 11 - погасителен план, с указание
как вноската се разпределя за различните видове разходи, като тази част от съдържанието на
сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като въз основа на
предварителната стандартизирана информация за тези реквизити кредитополучателите
могат да съпоставят наличните пазарни предложения и да упражнят избора си съответстващ
на индивидуалния интерес. Твърди, че след като не е оповестил действителния ГПР в
преддоговорния процес и в самия договор за кредит, доставчикът на услугата е нарушил
изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка. В договора бил
посочен размер на ГПР, който не отговаря на действителния, което води до нищожност на
клаузата, която регламентира ГПР, обективирана в раздел „Параметри и условия“. Посочва,
че независимо дали процесният ДПК е изцяло недействителен или отделни негови клаузи,
това води до недействителност със степен на нищожност на целия ДПК, а ищцата дължи
връщане само на сумата, която реално е получила , а именно сумата в размер на 3377,50
лева, от което следва, че при заплатени от ищцата в полза на ответното дружество суми в
размер на 4,756,87 лева, като при усвоена заемна сума от 3377,50 лева, счита, че ищцата е
надвнесла процесната сума от 1330,00, която е получена от ответното дружество без правно
основание и подлежи на връщане.
В законоустановеният срок, ответникът е депозирал писмен отговор, с който заявява,
че на 31 май 2023 г. е извършено прехвърляне на търговското предприятие на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А, клон България“ КЧТ, по реда на чл. 15 от ТЗ, на приобретателя
„Юробанк България“ АД. Моли съда на основание чл. 227, ал. 1 от ГПК да конституира
„Юробанк България“ АД като приемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс - Клон
България. Счита, че исковата претенция е неоснователна и недопустима. Оспорва
твърдението на ищцата, че процесния договор е недействителен, тъй като е съставен на по-
малък шрифт от 12 в нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, като твърди, че процесния ДПК е
изготвен на шрифт Garamond, размер 12, което отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1 от
ЗПК. Посочва, че необходимостта в договора за потребителски кредит да бъде включен
погасителен план е уредена в чл. 11 , ал. 1, т. 11 от ЗПК, като съобразно тази разпоредба
погасителния план следва да съдържа размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски, като единствено, в случай, че в Договора са уговорени различни
лихвени проценти, същият следва да включва и информация за последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми. Посочва, че съгласно
решението на Съда на Европейския съюз от 09.11.2016 г. по дело С-42-15 Home credit
Slovakia a.s. срещу К.В. - когато договорът за кредит е сключен при фиксиран лихвен
процент и погасяването на главницата се осъществява чрез последователни вноски, напълно
достатъчно е да съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на всяка погасителна вноска, съобразно законовото изискване на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК.
Посочва, че процесния ДПК е сключен при приложение на фиксиран лихвен процент и
съдържа подробен погасителен план, включващ изискуемата от чл. 11, ал. 1, т. 1 от ЗПК
информация. Оспорва твърдението на ищцата, че процесното кредитно споразумение не
съдържа лихвеният процент на ден.Твърди, че е неоснователно и твърдението, че
3
сключването на договора за застраховка е било предпоставка за отпускането на кредита.
Посочва, че сключването на застраховка е по изрично изразено съгласие от страна на
ищцата, както и че в процесния Договор не са налице клаузи, обвързващи отпускането на
кредита. Твърди, че нито в договора за кредит, нито в общите условия на застраховката са
налице санкционни клаузи или такива предвиждащи изменения в застраховката. Сочи, че
промяната на застрахователното покритие не води до промяна в условията по кредита и в
този смисъл не е налице хипотезата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и няма основание за включването
на застрахователната премия в разходите по заема. Излага, че са налице две самостоятелни
правоотношения - застрахователно и кредитно. Изтъква, че в съответствие с чл. 345 от КЗ
размерът на застрахователната премия, покритите рискове и другите условия по
застраховката „Защита на плащанията“ са част от съдържанието на договора за застраховка.
Сочи, че в стр. 1, раздел „Параметри и условия“, ред 2 от процесното кредитно
споразумение от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД не е отпускан кредит за покупка на
застраховка „Защита на плащанията“ - посочена е стойността 0,00, което означава, че
плащането на застрахователната премия не е финансирано по сключения договор за кредит.
Твърди, че условието на чл. 2, че размерът на кредита за покупка на застраховка ще бъде
преведен директно на застрахователния агент, не е приложимо, тъй като по изрично
изразена от потребителя воля подобен заем не е отпускан. Сочи, че с клаузите от процесния
договор, предвиждащи заплащането на застрахователната премия заедно с месечната
погасителна вноска по кредита е целено улеснение за потребителя като задълженията му по
кредитното и застрахователното правоотношения се обединяват и му се спестява
ежемесечно извършване на два отделни банкови превода, както и таксите за тях. Посочва, че
съобразно общите условия на застраховката, нейният срок съответства на матуритета на
кредита, впредвид предсрочното погасяване на заема от ищеца са били заплатени
застрахователни премии в общ размер на 235,20 лева, а не пълният размер от 352,80 лева,
посочен на стр. 1, ред 3, раздел „Параметри и условия“ от процесния Договор. Поддържа, че
застрахователната премия представлява разход единствено по застрахователното
правоотношение и не са налице основания за включването й в ГПР по процесния кредит.
Ответникът прави възражение, посочвайки, че доколкото последиците от събиране на
застрахователната премия не рефлектират в патримониума на кредитната институция, а се
отразяват в имуществото на застрахователите, то искането за връщане на сумата в размер от
235,20 лева е неоснователно и недопустимо, поради липса на пасивна материална
легитимация. Посочва, че предвид обстоятелството, че ответното дружество опосредява
плащането на застрахователната премия от потребителя към застрахователите в договора за
кредит е включена информация относно механизма на плащането и общата стойност на
застрахователната премия. Оспорва твърдението на ищцата, че застрахователната премия не
му е била оповестена, тъй като същата била оповестена като разход по застраховката и
потребителят е разполагал с информация относно действителната икономическа тежест от
двете правоотношения. Оспорва като неоснователни и твърденията на ищцата за нищожност
на клаузата, предвиждаща заплащане на такса ангажимент. Посочва, че напълно обосновано
е посоченото задължение да се поема от кредитната институция срещу определено
възнаграждение. Твърди, че стойността на таксата е включена в ГПР и твърденията на
ищцата в обратния смисъл са неверни. Счита, че не може да се приеме, че такса ангажимент
представлява скрита лихва, с която кредиторът се опитва да заобиколи закона. Сочи, че
доколкото таксата ангажимент е включена в ГПР по процесния заем категорично не може да
се приеме, че евентуална недействителност на клаузата, която предвижда нейното
утвърждаване би могло да води до недействителност на цялото кредитно споразумение.
Оспорва твърдението на ищцата, че стойността на договорената възнаградителна лихва е в
противоречие с добрите нрави. Изтъква, че нито в подзаконов нормативен акт, нито в акт на
МС, е предвиден максимален размер, до който може да бъде уговаряна възнаградителната
лихва по договор за паричен заем, поради което същия се ограничава единствено от
4
пределите, предвидени в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Сочи, че критерия, приет от
съдебната практика за противоречие на морала на уговорки, предвиждащи възнаградителна
лихва в трикратен и по - голям размер, е бил актуален до приемането на разпоредбата на чл.
19, ал. 4 от ЗПК, като в момента на сключване на процесния договор, нормативният текст на
посочената разпоредба вече е бил налице и именно същия е определял предела, до който
размерът на възнаградителната лихва като част от ГПР, е допустим. Посочва, че с цел да
бъде избегната злоупотреба от икономически по - силната страна спрямо по - слабата,
законодателят е предвидил като критерий максимален размер на ГПР по кредита и това е
пределът, до който може да се зачете като непротиворечащо на добрите нрави общото
оскъпяване на кредитите. Сочи, че ГПР е в размер на 42,99% и не надхвърля размера
предвиден в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Релевира и възражение за изтекла погасителна давност.
Счита исковата претенция за неоснователна и недоказана по размер, доколкото са
представени доказателства само за извършени от ищцата 12 броя плащания в общ размер на
271,88 лева.
Съдът приема, че предявените искове намират правното си основание в чл. 422 ГПК,
във вр. чл. 415 ГПК, във вр. чл. 417 ГПК, във вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 55, ал. 1, пр.
1 ЗЗД.
Съдът при съобразяване разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК намира за установено
от фактическа страна следното:
По силата на договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS-13322225/10.05.2016
г., БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД е предоставил на ищцата – С. Д............ Н., кредит в
размер от 3500 лева – главница, при такса ангажимент – 122,50 лева, застрахователна премия
в размер от 352,80 лева, при 18 броя погасителни вноски в размер от 271,88 лева, при ГПР –
42,99 % и лихвен процент – 31,71 % и с обща стойност на плащанията – 4893,84 лева.
Представени са по делото 12 броя – платежни нареждания за вноски в размер на по
271,88 лева.
По делото е представено Споразумение за пълно предсрочно погасяване от 03.08.2017
г., сключено между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и С. Д. Н., съгласно което
остатъчната непросрочена главница по кредита е в размер от 1167,26 лева.
Видно от представеното Удостоверение за изплатен кредит към 17.08.2017 г., се
установява, че ищцата С. Д. Н. към дата 22.08.2017 г. не дължи на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД суми по договор с номер PLUS-13322225/22.08.2017 г., както и че
дружеството „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД няма да има финансови претенции
относно изпълнението на кредита.
От заключението на ССчЕ по делото, неоспорено от страните и прието от съда, като
обективно и компетентно дадено, се установява, че след извършена проверка в
счетоводството на ответното дружество, се установява, че платените застрахователни
премии по застраховка „Защита на плащанията“ по Договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта PLUS-13322225/10.05.2016 г. са в размер на 254,80 лева. Вещото лице констатира, че
към края на всеки месец се генерира файл с дължимите през текущия месец застрахователни
премии, разделени на различни специфики. Установява се, че застраховките по кредита не се
плащат всяка една по отделно, а с обща сума към застрахователя "Кардиф"„ който е
представляван от две дружества – „Кардиф – Общо застраховане“ АД – клон България и
„Кардиф – Животозастраховане“ АД – клон България, на месечна база. Сочи, че спрямо
покритието на застраховката и нейното разпределение се превежда на двете дружества
поотделно. Вещото лице посочва, че преведената сума от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
на „Кардиф – Общо застраховане“ АД – клон България и „Кардиф – Животозастраховане“
5
АД – клон България е в размер на 254,80 лева, а именно по 127,40 лева и за двете дружества.
От експертизата се установява още, че включените разходи при изчисляване на ГПР по
Договор № PLUS-13322225/10.05.2016 г. са договорна лихва и такса ангажимент. Вещото
лице констатира, че при изчисляване на ГПР по процесния договор за кредит са включени
като разходи договорна лихва и такса ангажимент. Установява се, че ако при изчисляването
на ГПР се включи и застраховката в разходите по кредита, а именно отпуснат кредит –
3500,00 лева, сума за договорна лихва – 918,54 лева, такса ангажимент – 122,50 лева, срок на
кредита – 18 месечни вноски и включвайки застраховката в размер на 352,80 лева,
изчисления ГПР възлиза в размер на 50,05 %.
Вещото лице посочва, че на дата 15.08.2017 г. ищцата – С. Д. Н. е погасила процесния
кредит предсрочно, включително и главница. Изтъква, че към датата на заповедното
производство – 07.01.2022 г., както и към датата на изготвяне на експертизата ищцата няма
непогасени задължения за главница.
Съдът при съобразяване разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК намира за установено
от правна страна следното:
Исковата молба е редовна, а предявеният с нея иск е процесуално допустим.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че с ответника са били налице валидни
облигационни отношения по силата на сключен договор за потребителски кредит; да
докаже, че е предал, съответно, че ответникът е получил посочената от нея сума, размерът й,
както и че липсва основание за получаването.
В тежест на ответника е да докаже правопогасяващите възражения, отправени в
отговора по чл. 131 ГПК, като установи за всяко едно от вземанията за които твърди, че е
изтекла предвидената в закона давност; да докаже, че сумата е получена на валидно правно
основание, респективно не е получил сумата.
По силата на договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта PLUS-13322225/10.05.2016
г., ответното дружество „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ищцата С. Д. Н. се
споразумели за кредит в размер от 3500 лева – главница, при такса ангажимент – 122,50
лева, застрахователна премия в размер от 352,80 лева, при 18 броя погасителни вноски в
размер от 271,88 лева, при ГПР – 42,99 % и лихвен процент – 31,71 %, с обща стойност на
плащанията – 4893,84 лева.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че ищцата и ответното дружество „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД са били в облигационни отношения.
По отношения на възраженията за нищожност:
Съдът не споделя възражението на ищцата, че договорът е нищожен тъй като
погасителният му план не съдържа разграничения относно размера на главницата и размера
на лихвата, която следва да се плати. Съдът приема, че договорът е при фиксиран лихвен
процент и погасителния план съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащания на погасителни вноски, последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за
целите на погасяването.
Съгласно т. 2 от процесния договор, кредитополучателят заплаща и такса ангажимент,
срещу което кредиторът фиксира лихвения процент за срока на договора при съдържащите
се в документа условия, а кредиторът удържа сумата, посочена в поле „такса ангажимент“
от общия размер на кредита.
В настоящия случай, размерът на кредита по договора е 3500 лева, а таксата
ангажимент е 122,50 лева. С оглед на гореизложеното, съдът, приема, че сумата от 3377,50
6
лева е чистата стойност по договора за кредит. Съдът намира, че така уговорената такса
ангажимент пряко противоречи на разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, съгласно която,
кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит, а според ал. 2 на същата разпоредба
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. С оглед на изричната забрана за заплащане на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояването на кредита, съдът намира, че ответното
дружество не е имало правото да претендира заплащане от страна на кредитополучателя на
такса ангажимент, като в този смисъл, съдът, приема, че са налице клаузи, които
противоречат на нормата на чл. 10а от ЗПК. Отделно от това, съдът също така, счита, че
посочените клаузи, установяващи такса ангажимент са нищожни и поради противоречащи
на добрите нрави, тъй като процесната такса увеличава размера на кредита, без в
действителност да е налице яснота относно насрещната претенция. С оглед на
гореизложеното, съдът приема, че клаузата, отнасяща се до такса ангажимент е нищожна
като противоречаща на закона, както и като противоречаща на добрите нрави.
В т. 2 от процесния договор размерът на кредита за покупка на застраховка „Защита на
плащанията“ ще бъде платена директно на застрахователния агент „Директ Сървисис“ ЕАД.
Посочената сума в поле застрахователна премия е разделена на равен брой вноски,
съответстващи на броя вноски в поле „Брой погасителни вноски“ и е част от всяка месечна
погасителна вноска, посочена в поле „Месечна погасителна вноска“. В настоящия случай
получаването на кредита при предлаганите условия включва заплащането на
застрахователна премия за покупка на застраховка „защита на плащанията“, като в този
смисъл застраховката се явява условие за сключването на договора. Разпоредбата на чл. 19,
ал. 1 от ЗПК гласи, че ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
изразени като ГПР на предоставения кредит. С оглед на гореизложеното, съдът, намира, че
застрахователната премия представлява разход, който е следвало да бъде включен в
изчисляването на ГПР, като липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е в
противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В настоящия случай
по процесния договор ГПР е в размер на 42,99 %, която стойност не надвишава петкратния
размер на законната лихва от 50 %, но кредитирайки заключението на ССчЕ съдът приема,
че в ГПР не е включена застрахователната премия, тъй като вещото лице в компетентно
изготвената ССчЕ е констатирало, че включвайки застрахователната премия, изчисления
ГПР е в размер на 50,05 %. Съдът, счита, че с включването на застрахователната премия в
ГПР ще превиши максималния размер на ГПР по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а именно петкратния
размер на законната лихва. Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК регламентира, че
договорът за потребителски кредит съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. В настоящия
случай, съдът, приема, че застрахователната премия не е включена в ГПР, но е включена в
общата сума, дължима от потребителя и доколкото в ГПР не е включена като разход
застрахователната премия, съдът намира, че не е посочен точния размер на ГПР, което
нарушава изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Съдът, счита, че неправилното
посочване на ГПР приравнява на липса на ГПР, като освен това, ако бъде включена
застрахователната премия, ГПР би надвишил 5 – кратния размер, което също нарушава
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Разпоредбата на чл. 22 ЗПК предвижда, че когато
не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 договорът за потребителски кредит е
недействителен, като в настоящия случай съдът приема, че не е спазено изискването на чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, с оглед на което договорът за кредит е недействителен. Последиците
от обявяването на тази недействителност са регламентирани в разпоредбата на чл. 23 ЗПК,
предвиждаща, че потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и
на лихва или други разходи по кредит.
С оглед на гореизложеното потребителят дължи само главницата по договора за
7
кредит. От заключението на приетата по делото ССчЕ безспорно се установи, че след
извършена проверка в счетоводството на ответника и предоставените документи към датата
на заповедното производство – 07.01.2022 г. и към датата на изготвяне на експертизата
ищеца няма непогасени задължения за главница.
Съдът намира за неоснователни възраженията за изтекла погасителна давност за
процесното вземане, тъй като вземанията по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД се погасяват с
изтичането на 5 – годишната погасителна давност. Заявлението по чл. 410 ГПК е подадено
на дата 07.01.2022 г., следователно погасени по давност са вземанията, чиято изискуемост е
настъпила преди 07.01.2017 г. 5 годишната давност започва да тече от плащането на
недължимите суми, като в настоящия случай, съдът приема, че давността тече от
споразумението за предсрочно погасяване на договора. Съгласно споразумението то влиза в
сила след плащане на общата сума за предсрочно погасяване, което трябва да бъде
извършено в срок не по – късно от 7 дни от датата на сключване на споразумението.
Сключеното споразумение е от 03.08.2017 г., а удостоверението за изплатен кредит е от
22.08.2017 г., т.е. последното плащане е извършено след 07.01.2017 г., поради което
вземанията за неоснователно обогатяване не са погасени по давност.
Предвид изложеното предявеният иск с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. чл. 415
ГПК, вр. чл. 417 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД следва да
бъде уважен изцяло. С оглед уважаване на главните искове, съдът не дължи произнасяне по
предявените при условията на евентуалност искови претенции.
Относно разноските:
В съответствие с Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът
следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
С оглед изхода на делото, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцата направените в исковото производство разноски за държавна такса в
размер на 26,60 лева. Ответникът следва да заплати на ищцата и направените в заповедното
производство разноски за държавна такса в размер на 26,60 лева.
Ищцовата страна претендира заплащането на адвокатско възнаграждение в полза на
процесуалния представител. По размера на възнаграждението от ответната страна е
направено възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5, което е основателно. По делото е
представен договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено предоставяне на
безплатна защита на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Съгласно съдебната практика на ВКС
(Определение № 43 от 10.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2611/2021 г., IV г. о.; Определение №
141 от 15.03.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 1005/2020 г., II т. о.) за присъждане на адвокатско
възнаграждение е необходимо да бъде представен договор за правна защита и съдействие, в
който е уговорено, че адвокатът представлява страната на някое от основанията по чл. 38, ал.
2 ЗАдв., без да е необходимо да се доказват предпоставките за оказване на безплатна
адвокатска помощ. В тези случаи възнаграждението на адвоката се определя от съда /чл. 38,
ал. 2, изр. 2 ЗАдв./. Ответникът е направил възражение за прекомерност на претендираното
възнаграждение, като е посочил, че следва да се присъди минималният такъв. Съдът е
задължен да определи размера на задължението с оглед действителната правна и фактическа
сложност на делото, като съгласно възприетото с решение от 24.01.2024г. по дело С-438/22
на СЕС виждане чл.101, §1 ДФЕС във вр. с чл.4, §3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че
ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
противоречи на посочения чл.101, §1, националният съд е длъжен да откаже да приложи
тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните
разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала
никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. От изложеното следва,
8
че съдът не е обвързан от размерите, разписани в Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, а следва да определи дължимото адвокатско
възнаграждение за всеки отделен случай след извършване на преценка относно правната и
фактическа сложност на производството и извършените от процесуалния представител
действия. В случая исковото производството е приключило с провеждането на две открити
съдебни заседания, като е изслушано и експертно заключение, а действията в заповедното
производство са ограничени само до подаване на едно заявление. Предвид изложеното
настоящият състав счита, че в полза на адвокат К. И. Б. следва да бъде определено
адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лева за двете фази на производството, от
която 100,00 лева за заповедното и 500,00 лева за исковото. Следва да се посочи, че в
хипотезата на чл. 38 ЗАдв. съдът определя размера на дължимото възнаграждение, което
следва да бъде заплатено на адвоката, съобразявайки правната и фактическа сложност на
делото.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от С. Д. Н., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр.София, ул. „.........“№31, офис-партер, чрез адв. Б., срещу „Юробанк
България“АД /правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А“/, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:гр.София, ул. „Околовръстен път“№ 260, иск с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, че „Юробанк България“АД
/правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А“/ дължи на С. Д. Н. сумата от
1330,00 лева- неоснователно заплатена от ищцата по недействителен договор за паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта PLUS-13322225/10.05.2016 г.
ОСЪЖДА „Юробанк България“АД /правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А“/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:гр.София, ул.
„Околовръстен път“№260, да заплати на С. Д. Н., ЕГН **********, със съдебен
адрес:гр.София, ул. „.........“№31, офис-партер, на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от
26,60 лева – разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА „Юробанк България“АД /правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А“/, ЕИК000694749, със седалище и адрес на управление:гр.София, ул.
„Околовръстен път“№260, да заплати на адв. К. И. Б.-процесуален представител на С. Д. Н.,
със съдебен адрес:гр.София, ул. „.........“№31, офис- партер, на основание чл.38 от ЗА сумата
от 500 лева, представляваща адвокатски хонорар за безплатно предоставена адвокатска
защита на ответницата С. Д. Н., ЕГН **********, със съдебен адрес:гр.София, ул.
„.........“№31, офис-партер за исковото производство.
ОСЪЖДА „Юробанк България“АД /правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А“/, ЕИК000694749, със седалище и адрес на управление:гр.София, ул.
„Околовръстен път“№260, да заплати на С. Д. Н., ЕГН**********, със съдебен
адрес:гр.София, ул. „.........“№31, офис-партер, на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от
26,60 лева- разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА „Юробанк България“АД /правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А“/, ЕИК000694749, със седалище и адрес на управление:гр.София, ул.
„Околовръстен път“№260, да заплати на адв. К. И. Б.-процесуален представител на С. Д. Н.,
9
със съдебен адрес:гр.София, ул. „.........“№31, офис- партер, на основание чл.38 от ЗА сумата
от 100 лева, представляваща адвокатски хонорар за безплатно предоставена адвокатска
защита на ответницата С. Д. Н., ЕГН **********, със съдебен адрес:гр.София, ул.
„.........“№31, офис-партер за заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10