№ 205
гр. Варна, 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско
дело № 20253000500282 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена
въззивна жалба от Държавата, представлявана от министъра на регионалното
развитие и благоустройството, чрез областен управител на област Шумен
К.Ив., и подадена въззивна жалба от „Форс кредит“ООД, гр.Шумен,
представлявано от управителя Р. С. Ст., чрез процесуалния представител
адв.П.Д., двете жалби против решение №44/10.03.2025г., постановено по гр.д.
№434/24г. по описа на РОС, с което: 1/ е прието за установено по иска,
предявен от С. М. Л./допусната е в диспозитива на решението очевидна
фактическа грешка при посочване фамилията на страната, като
действителната такава е Л./, на осн. чл.239, ал.2 от ДОПК по отношение на
Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, и „Форс кредит“ООД, представлявано от Р. С. Ст., че
Държавата не е била собственик на апартамент, продаден на публичната
продан с тайно наддаване №17/2020/Вн на „Форс кредит“ООД/преди
„Форъс“ООД/, а именно - ап.11 в гр.Шумен, ул.„* *“№*, ет.*, с идентификатор
на имота № 83510.660.164.4.11 по КККР на гр.Шумен, одобрени със Заповед
РД-18-52/25.11.2005г. на изп.директор на АГКК; 2/ е осъдена Държавата,
представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството,
да заплати на С. М. Л. разноски по делото: 1 350лв. - разноски по гр.д.
№12/22г. по описа на РОС, 100лв. за заплатена държавна такса по гр.д.
№80/24г. по описа на ВКС и 1 200лв. за заплатено адвокатско възнаграждение
в настоящото производство.
1
В жалбата си Държавата, представлявана от министъра на регионалното
развитие и благоустройството, чрез областен управител на област Шумен
К.Ив., твърди, че решението е недопустимо на осн. чл.299, ал.1 от ГПК, като
се претендира да бъде обезсилено и производствата по делата прекратени.В
условие на евентуалност твърди, че решението е неправилно, като
постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения
на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в
същата подробни съображения.Претендира да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен.Претендира
разноски.В жалбата си „Форс кредит“ООД твърди, че решението е
недопустимо, защото в хода на производството ищецът не е предявявал иск
против него и неправилно ВКС е задължил съда дружеството да бъде
конституирано като страна.Претендира решението да бъде обезсилено и
производствата по делата по отношение на него прекратено.В условие на
евентуалност, твърди, че решението е неправилно, като постановено в
противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в
жалбата подробни съображения.Претендира да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен.
Въззиваемата страна С. М. Л. в депозирания общ отговор по въззивните
жалби в срока по чл.263, ал.1 от ГПК, чрез процесуалния си представител
адв.Д.С., поддържа становище за тяхната неоснователност и моли
обжалваното решение да бъде потвърдено.Претендира разноски.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
В исковата си молба и уточняващите молби към нея, съответно от
27.05.2020г., 24.11.2020г., 19.08.2021г., 05.10.2021г., 27.01.2022г., 10.03.2022г. и
11.05.2022г., депозирани след давани съответни указания от
първоинстанционния съд по отстраняване нередовностите на исковата молба
и при съобразяване на настъпили след датата на подаване на исковата молба -
13.03.2020г. правно релевантни факти/вкл. в съответствие със задължителните
указания до първоинстанционния съд по уточняване на обстоятелствената
част и петитума, дадени с определение №60109/29.07.2021г., постановено по
ч.гр.д.№1416/21г. по описа на ВКС, І гр.о./, ищецът С. М. Л., излага, че е
наследник по закон на своята майка М. Н. Ст., б.ж. на гр.Шумен, поч. на
*г.Последната е била собственик на недвижим имот с адм.адрес гр.Шумен, ул.
„* *“№*, вх.*, ет.*, ап.*, с идентификатор 83510.660.164.4.11 по КККР на
гр.Шумен, одобрени 2005г., придобит от нея с договор от 01.11.1983г. за
покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл.117 от
ЗТСУ.Сключеният от наследодателката М.Ст. като продавач с Ив. Б. Й. като
купувач договор за покупко-продажба на посочения имот, обективиран в н.а.
№144/20.11.2020г., е бил прогласен за нищожен на осн. чл.152 от ЗЗД с
решение №927/25.02.2008г., постановено по гр.д.№1605/07г. по описа на ШРС,
исковата молба по което е била вписана през 2007г.Предвид нищожността на
този договор, сключеният впоследствие от Ив. Б. Й. като продавач с Д. Ил. Р.
2
по време на брака й с Р. Ат. Р. договор за покупко-продажба на същия имот,
обективиран в н.а.№40/26.01.2001г., не е имал вещно-транслативен ефект,
съответно Р. не са придобили собственост.През 2008г. против Р. е бил
предявен иск от КУИППД по тогава действащия ЗОПДИППД/отм./, по който е
образувано гр.д.№108/08г. по описа на ШОС.По последното е постановено
решение, влязло в сила, за отнемане на недвижимия имот в полза на
Държавата.Тъй като Р. не са били собственици на недвижимия имот,
Държавата също не е придобила собственост по силата на постановеното
решение.До смъртта на майка му последната е владеела недвижимия имот, а
след това и към датата на исковата молба го владее той.Узнал, че Държавата,
чрез ТД на НАП-Варна, провежда публична продан с тайно наддаване
№17/2020/Вн на собствения му по наследяване недвижим имот за периода
02.03.2020г.-06.03.2020г.За купувач е обявено дружеството
„Форъс“ООД/понастоящем с наименование „Форс кредит“ООД/, на което
недвижимият имот е възложен в хода на производството с постановление за
възлагане №61/11.09.2020г.Въз основа на последното ищецът е бил
принудително отстранен от имота м.12.2020г. от публичния изпълнител и в
него въведен купувачът.Държавата не е била собственик на процесния
недвижим имот към момента на публичната продан, предвид което и
дружеството купувач не е придобило собственост с постановлението за
възлагане.Предвид изложеното, претендира да бъде прието за установено по
отношение на Държавата и „Форс кредит“ООД, че Държавата не е била
собственик на процесния недвижим имот, продаден на публична продан с
тайно наддаване №17/2020/Вн по описа на ТД на НАП-Варна, на „Форс
кредит“ООД.
Ответникът Държавата, представлявана от министъра на регионалното
развитие и благоустройството, чрез областен управител на област Шумен, в
депозирания в срока по чл.131 от ГПК отговор по исковата молба оспорва
предявения иск и моли да бъде отхвърлен.Излага, че с решение
№279/20.11.2009г., постановено по гр.д.№108/08г. по описа на ШОС, влязло в
сила на 13.01.2012г., имащо конститутивен характер, процесният недвижим
имот е бил отнет в полза на Държавата по реда на ЗОПДИППД/отм./.Предвид
горното и Държавата е придобила собственост върху същия.Със Заповед №Д-
314/18.02.2020г. на директора на ТД на НАП-Варна на осн. чл.3, ал.1, т.13 и
ал.4 и чл.10, ал.1, т.16 от ЗНАП и чл.243, чл.246 и чл.251, ал.1 от ДОПК е
обявена публична продажба чрез търг с тайно наддаване №17/2020/Вн по реда
на чл.251-254 от ДОПК на недвижими имоти, отнети в полза на Държавата,
част от които е и процесният имот, последният продаден на обявеното за
купувач дружество Форъс“ООД/понастоящем с наименование „Форс
кредит“ООД/.
Ответникът „Форс кредит“ООД, редовно уведомен, не е депозирал отговор
по исковата молба в срока по чл.131 от ГПК.
След отводи на ШОС, през 2022г. първоинстанционното дело е изпратено
по реда на чл.23, ал.3 от ГПК и разглеждано от РОС.
3
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и
приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявен е иск с пр. осн. чл.239, ал.2 от ДОПК.
Ищецът С. М. Л. е единствен наследник по закон, низходящ, на М. Н. Ст.,
б.ж. на гр.Шумен, поч. на *г.С договор от 01.11.1983г. за покупко-продажба на
жилище, сключен по реда на чл.117 от ЗТСУ, М.Ст. е закупила жилище,
представляващо апартамент №11 с площ от 37, 64 кв.м., находящо се в
гр.Шумен, ул.“*.*“№*, ет.*.
С н.а.№158/15.04.1999г. М. Н. Ст. е учредила договорна ипотека върху
посочения недвижим имот в полза на Ив. Б. Й. за обезпечаване на даден й от
него заем в размер на левовата равностойност на 3 800 германски марки с
падеж 15.10.1999г.С пълномощно с нотариално заверен подпис от 15.04.1999г.
М.Ст. е упълномощила И.Й. да продаде недвижимия имот при условия,
каквито намери за добре, вкл. и на себе си, да получи парите от продажбата и
да разполага с получената сума, както намери да добре.С договор за покупко-
продажба, обективиран в н.а.№144/20.11.2000г., М.Ст., действаща чрез
пълномощника си И.Й., е продала на И.Й./по време на брака му с Й. К. Й./
горепосочения недвижим имот за сумата от 3 500лв., която, съгласно н.а.,
продавачката, чрез пълномощника си, е получила напълно в брой от
купувача.С договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№40/26.01.2001г.,
Ив. Б. Й. и Й. К. Й. са продали недвижимия имот на Д. Ил. Р./по време на
брака й с Р. Ат. Р./.
С подадена на 13.06.2007г. и вписана в СВ-Шумен на 31.08.2007г. искова
молба, по която е образувано гр.д.№1605/07г. по описа на ШРС, М. Н. Ст. е
предявила против Ив. Б. Й./впоследствие конституирана в производството
като ответник, негов необходим другар, съпругата му Й. К. Й./ искове с пр.осн.
чл.152 от ЗЗД, по които с решение №927/25.02.2008г., постановено по гр.д.
№1605/07г. по описа на ШРС, влязло в сила на 01.08.2010г., е прогласена
нищожността на горецитираното пълномощно от 15.04.1999г., както и на
договора за покупко-продажба, обективиран в н.а.№144/20.11.2000г., като е
прието, че последният е сключен като обезпечение на сключения между М.Ст.
и И.Й. договор за заем от 15.04.1999г., поради което е налице хипотезата на чл.
152 от ЗЗД, т.к. съставлява съглашение, с което предварително е уговорен
начин, различен от предвидения в закона, за удовлетворяване на заемодателя
И.Й..
Предвид нищожността на договора, обективиран в н.а.№144/2000г., Й.и не
са придобили собственост, поради което и договорът, сключен между Й.и и Д.
Р., по време на брака й с Р. Р., макар и действителен, не е произвел вещно-
транслативен ефект.
По внесено от КУИППД против Р. Ат. Р. и Д. Ил. Р. през 2008г. искане по
чл.28 от ЗОДИППД/обн.2005г., отм.2012г./, е образувано гр.д.№108/08г. по
описа на ШОС, по което с решение №279/20.11.2009г., влязло в сила на
13.01.2012г., процесният недвижим имот е отнет от Р. в полза на
4
Държавата.Обезпечение на бъдещата претенция на КУИППД, впоследствие
предявена 2008г., е поискано въз основа на взето от комисията решение
№258/03.10.2007г., т.е. след вписване на исковата молба по гр.д.№1605/07г. по
описа на ШРС.
Със Заповед №Д-314/18.02.2020г. на директора на ТД на НАП-Варна на
осн. чл.3, ал.1, т.13 и ал.4 и чл.10, ал.1, т.16 от ЗНАП/НАП е орган, който
приема, съхранява, управлява и продава всички конфискувани, отнети и
изоставени в полза на държавата имущества, с изключение на случаите,
предвидени в закон/ и чл.243, чл.246 и чл.251, ал.1 от ДОПК е обявена
публична продажба чрез търг с тайно наддаване №17/2020/Вн по реда на
чл.251-254 от ДОПК на недвижими имоти, отнети в полза на Държавата.На
проведен търг на 11.03.2020г. процесният имот е продаден на „Форъс“ООД за
сумата от 34 127лв.След плащане на цената, с приспадане на внесения
депозит, имотът му е възложен с постановление за възлагане
№61/11.09.2020г.С протокол за въвод във владение №4/17.12.2020г. на осн.
чл.246, ал.10 от ДОПК купувачът „Форъс“ООД е въведен във владение на
имота от публичния изпълнител.Според протокол от 03.12.2020г. на ТД на
НАП Варна насроченият за 03.12.2020г. въвод е бил отложен за 17.12.2020г.,
т.к. към 03.12.2020г. намиращия се в имота С. Л. няма готовност да го
освободи.
Решението по ЗОДИППД/отм./ за отнемане на недвижим имот има
конститутивен характер, но доколкото ответниците Р. не са били собственици
на процесния недвижим имот, то и Държавата не е могла да придобие
собственост с влизането му в сила, съответно и купувачът от проданта с
издаване на постановлението за възлагане от 11.09.2020г.Това, че решението
по ЗОДИППД/отм./ има конститутивен характер не означава, че съставлява
вид оригинерно придобивно основание, т.е. независимо от обстоятелството
дали ответникът по искането е бил собственик или не е бил собственик на
недвижимия имот, то след постановяване на отнемането му в полза на
Държавата, тя да придобива собственост.Подобен ефект следва да бъде
изрично предвиден от законодателя/така напр. в чл.239, ал.2 от ДОПК/.В
уредбата по ЗОПДИППД/отм./ подобно действие на решението не е
предвидено.
Както е посочено в решение №652/04.11.2024г., постановено по гр.д.
№80/24г. по описа на ВКС, І гр.о., с което е било обезсилено предходно
въззивно решение по спора/постановеното по в.гр.д.№266/23г. по описа на
ВАпС решение, с което е прието, че предявеният иск е недопустим, т.к.
защитата е можела да се осъществи единствено по реда на чл.29 от
ЗОПДИППД/отм.// и делото върнато от ВКС на първоинстанционния съд за
конституиране на купувача от проданта като необходим другар, в разпоредбата
на чл.28, ал.2 от ЗОПДИПП /отм./ е предвидено, че след като бъде образувано
производство по този закон за отнемане на имущество, което е придобито от
престъпна дейност, съответният окръжен съд обнародва в „Държавен вестник“
обявление, съдържащо: номера на делото, данни за постъпилото искане, опис
5
на имуществото, указание за срока, в който заинтересованите лица могат да
предявят своите претенции върху имуществото.Третите лица, които
претендират самостоятелни права върху имуществото, могат да встъпят в
делото, като предявят съответния иск пред първата инстанция/чл.29 от
с.з./.Ако спорът е за титулярството на правото на собственост върху недвижим
имот, главно встъпилото лице ще предяви положителен установителен иск
срещу Комисията, с искане да се признае, че то е собственик на имота, чието
отнемане се иска, а срещу ответника установителен/положителен или
отрицателен/ или ревандикационен иск, което зависи от естеството на
накърненото право и обема на защита, която третото лице иска.Пропускът му
да встъпи главно в този процес няма правопогасяващо правото му на иск
действие, тъй като това е една възможност за правоимащия, която той не е
длъжен да използва.На общо основание е допустима защита на накърненото
му право срещу страните по делото, която може да се осъществи чрез
предявяването на самостоятелни искове в последващ процес.Поради
изложеното следва да се приеме, че ищецът разполага с право на иск за защита
правото си на собственост върху недвижимия имот, който е придобил по
наследяване от своята майка.
В тази връзка и предвид дадените задължителни указания от ВКС, следва
да се приемат за неоснователни твърденията на Държавата в
първоинстанционното производство, че ищецът не разполага с право на иск,
защото е следвало защитата на правата да се осъществи по реда на чл.29 от
ЗОПДИПД/отм./.Неоснователно е и оплакването, че искът е недопустим на
осн. чл.299, ал.1 от ГПК.Между страните, съответно и наследодателката на
ищеца, не е било постановявано влязло в сила решение с предмет
собствеността върху процесния недвижим имот.Обстоятелството, че същата е
предявявала против Държавата през 2012г. и 2014г. установителни искове за
собственост, производствата по които е било прекратявано, като недопустимо
с влезли в сила определения/крайни актове, съответно по ч.гр.д.№1449/14г. и
по ч.гр.д.№3197/15г., двете по описа на ВКС/ по съображения, че е следвало
да защити правата си по реда на чл.29 от ЗОПДНППИ/отм./ не може да доведе
до приложение на чл.299 от ГПК.Относно допустимостта на настоящия иск
съдът е обвързан от постановеното горецитирано решение на ВКС.Във връзка
с горното и е неоснователно оплакването на другия ответник, доколкото
неговото конституиране в производството е в изпълнение също на
задължителни указания с цитираното решение, като участието му е започнало
надлежно с връчване на препис от исковата молба за отговор.Същият е
необходим другар на Държавата по предявения отрицателен установителен
иск с пр.осн. чл.239 ал.2 от ДОПК/с уточнен петитум в съответствие с
указанията по ч.гр.д.№1416/21г. по описа на ВКС, І гр.о./ и е следвало да
участва в производството.
По изложените съображения съдът приема, че Държавата не е била
собственик на продадения по проведената от НАП по реда на ДОПК публична
продан недвижим имот, приключила с издаденото в хода на производството
6
постановление за възлагане от 11.09.2020г., предвид което предявеният иск е
основателен и следва да бъде уважен.
Във въззивната жалба е посочено, че в допълнение се релевира довод за
изтекла в полза на Р. придобивна давност, които са били добросъвестни
владелци по силата на договора, обективиран в н.а.№40/01г., като са владели
необезпокоявано имота и са го придобили в собственост допреди влизане в
сила на решението на ШРС по предявения иск с пр.осн. чл.152 от ЗЗД, а
следователно и Държавата е станала негов собственик с отнемането му по
реда на ЗОПДИППД/отм./.Подобно възражение ответникът не е направил в
преклузивния срок за това - срока за подаване на отговор на исковата молба и
в тази връзка същото е преклудирано, но за пълнота на изложението следва да
се посочи, че дори и да беше направено в срок, то същото би било
неоснователно, защото в производството няма данни Р. да са владели
процесния имот в какъвто и да било период, напротив от показанията на
разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели Х.Хр., С.М. и К.П.,
неопровергани от останалия събран по делото доказателствен материал, се
установява, че от закупуване на имота през 1983г. до 2020г. той е бил във
владение, съответно първо на майката на ищеца, а след смъртта й е владян от
ищеца, като същият е изведен принудително от него на 17.12.2020г.
Предвид достигане до идентични крайни правни изводи с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.На осн. чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане на въззиваемия,
ищец по предявения иск, следва да се присъдят сторените във въззивното
производство разноски в размер на 1 200лв., представляващи заплатено в брой
адв.възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и
съдействие от 19.05.2025г., които въззивниците следва да понесат поравно.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №44/10.03.2025г., постановено по гр.д.
№434/24г. по описа на РОС.
ОСЪЖДА Държавата, представлявана от министъра на регионалното
развитие и благоустройството, да заплати на С. М. Л., ЕГН **********,
сумата от 600лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред
въззивна инстанция, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Форс кредит“ООД, ЕИК *********, да заплати на С. М. Л.,
ЕГН **********, сумата от 600лв., представляваща съдебно-деловодни
разноски, сторени пред въззивна инстанция, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280,
ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред
Върховен касационен съд.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8