Решение по дело №2845/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във вр. с чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).

Образувано е по жалба от В. С. М., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], подадена чрез адв. И. З., срещу Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № МД-АУ-5863-1/23.05.2022 г., издаден от старши инспектор „Контролно-ревизионни дейности“ в Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна. С жалбата се сочи, че АУЗД е мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция МД при Община Варна, доколкото не е налице произнасяне с решение по жалбата срещу АУЗ. С процесния АУЗД са установени дължимостта и размерът на задължения на оспорващия за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и такса за битови отпадъци (ТБО) за един имот собственост на жалбоподателя за периода 2020 г. и 2021 г., както и данък превозно средство (ДПС) за 3 бр. автомобили за 2019 г., 2020 г. и 2021 г., на обща стойност 784,52 лева – главница, и 128,18 лева – лихва, или общо 912,70 лева.

С жалбата се заявява, че оспорващият не е доволен АУЗД, поради което го обжалва като незаконосъобразен. Настоява се, че оспореният акт е постановен в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и че е необоснован. На следващо място се сочи, че АУЗД е нищожен (без да се сочат конкретните пороци). Конкретно се твърди само че неправилно е определен ДПС върху чужди превозни средства. Отправя се искане да се отмени процесният АУЗД, като се претендира и присъждане на разноски по делото.

Ответната страна – Директорът на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, чрез гл. юриск. Ж. Х., поддържа становище за неоснователност на жалбата и отправя искане същата да бъде оставена без уважение, като съдът отхвърли жалбата. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

 

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е редовна и допустима като отговаряща на изискванията на чл. 145 и чл. 149 ДОПК и като подадена от лице с правен интерес – адресат на акта. Обжалването на АУЗД пред съда е предприето след оспорването му по задължителния административен ред, по аргумент от чл. 156, ал. 4 ДОПК, във вр. с чл. 4 ЗМДТ.

С жалба рег. № МД-Т22012508ВН/05.12.2022 г. до Директора на Дирекция „Местни данъци“ В. С. М. е оспорил АУЗД № МД-АУ-5863-1/23.05.2022г., навеждайки доводи в нея, че е нарушено правото му на защита, тъй като актът не му е връчен, че е налице съществено нарушение на материалния и процесуалния закон, необоснованост, че акта е нищожен, а в условията на евентуалност - неправилен и незаконосъобразен. С писмо № МД-Т220102508Н-001ВН/16.12.2022г. Директорът на Дирекция „Местни данъци“, Община Варна, независимо че посочва, че АУЗД е връчен по реда на ДОПК, се произнася по жалбата като излага доводи за липсата на основания за отмяна на АУЗД, т.е. по същество, поради което процесното писмо е с характер на решение, с което се потвърждава АУЗД. Процесното писмо е съобщено на оспорващия на 04.01.2023 г. (известие за доставяне – л. 11 от административната преписка). В открито съдебно заседание, проведено на 16.04.2024 г. процесуалният представител на жалбоподателя потвърждава, че известието за доставяне на писмо-отговор от Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна е получено на 04.01.2023 г. от упълномощено лице. В писмото обаче липсват указания за възможността и срока за оспорването му, поради което жалбата, подадена на 06.02.2022 г. (предвид пощенски плик на л. 5 от делото), не е просрочена - арг. чл. 140, ал. 1 АПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК.

Не са налице доказателства, които да обосновават извод за редовно връчване на АУЗД по реда на чл. 32 ДОПК, доколкото липсват основания за пристъпване към съобщаване по реда на чл. 32 ДОПК. Въпреки изричните указания, дадени в открито съдебно заседание проведено на 05.03.2024г. ответникът не представя доказателства, че оспорващият е търсен и не е намерен на адреса за кореспонденция след 2 посещения през 7 дни, т.е. не е налице надлежно връчване на М. на АУЗД, респективно, жалбата, подадена по административен ред на 05.12.2022 г., не е просрочена.

Съобразявайки посочените от жалбоподателя основания, изразените становища на страните и доказателствата по делото, както и с оглед нормата на чл. 160, ал.2 ДОПК, определяща обхвата на съдебната проверка, съдът приема за установено от фактическа и правна страни следното:

С декларация по чл. 14 ЗМДТ, с вх. № ДК14019568/15.11.2013г. жалбоподателят декларира правото на собственост върху  ид. част от едноетажна жилищна сграда с [идентификатор], със застроена площ от 50 кв. м, ведно с изба с площ от 50 кв.м, както и 1/2 ид. части от поземлен имот с [идентификатор], с площ от 232 кв.м, находящ се в [населено място], [улица], придобит по наследство и замяна, съгласно [нотариален акт] * (партида № *).

В таблица 4 от декларацията е посочено, че В. М. е лице с намалена работоспособност с Решение № 02896 от 104 /11.07.2013 г., със срок до 01.04.2016 г.

С Декларация по чл. 54 ЗМДТ, с вх. № **********/23.07.2015 г. жалбоподателят е декларирал право на собственост на товарен автомобил до 3,5т, [Марка], модел „J 5“, рег. № [рег. номер] (партида № 5305Т129342).

С Декларация по чл. 54 ЗМДТ, с вх. № 511826/01.01.1800 г. по данни от регистъра на ПС на МВР/КАТ е открита партида № *за право на собственост на лек автомобил до 3,5т, [Марка], модел „626“, рег. № *.

С Декларация по чл. 54 ЗМДТ, с вх. № 838766/01.01.1800 г. по данни от регистъра на ПС на МВР/КАТ е открита партида № [рег. номер] за право на собственост на лек автомобил до 3,5т, [Марка], модел „2101“, рег. № [рег. номер].

В открито съдебно заседание на 16.04.2024 г. процесуалният представител на ответника прави уточнение, че посочените като „декларации по чл. 54 ЗМДТ“, с дата 01.01.1800 г. са всъщност получени данни по служебен път и въведени в информационния продукт от картони, предоставени от КАТ, а информацията за притежаването на автомобил Пежо е получена от КАТ по електронен път.

 

С обжалвания в настоящото производство АУЗД, доколкото жалбоподателят като собственик на горепосочения недвижим имот и МПС не е плащал ДНИ, ТБО за 2020 и 2021г. и ДПС за 2019, 2020 и 2021г., е установена дължимостта и размера на задължението на В. С. М. за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2021 г., като са начислени и съответните лихви за просрочие на задълженията към 23.05.2022 г. Посочено е и правно основание за издаване на акта – чл. 107, ал. 3 ДОПК, във вр. с чл. 4, ал. 1 ЗМДТ. В разпоредителната част на акта са посочени задълженията по вид, период (по години), правно основание и размер, както и задълженията за лихви за просрочие, като общият размер на вземането възлиза на 912,70 лв., както следва:

За партида № *

- За 2020 г. - ДНИ в размер на 49,65 лева – главница, и 8,68 лева – лихва, или общо 58,33 лева; ТБО в размер на 40,57 лева – главница, и 7,10 лева - лихва, или общо 47,67 лева;

- За 2021 г. – ДНИ в размер на 49,65 лева – главница, и 3,65 лева – лихва, или общо 53,30 лева; ТБО в размер на 40,57 лева – главница, и 2,98 лева – лихва, общо 43,55 лева;

 

ДПС за партида № 5305Т129342

- За 2019 г. – 88,70 лева – главница, и 24,54 лева – лихва, общо 113,24 лева;

- За 2020 г. - 88,70 лева – главница, и 15,52 лева- лихва, общо 104,22 лева;

- За 2021 г. - 88,70 лева - главница, и 6,53 лева – лихва, общо 95,23 лева;

 

ДПС за партида № В 1022 А

• За 2019 г. - 60,93 лева – главница, и 16,86 лева – лихва, общо 77,79 лева;
• За 2020 г. - 60,93 лева – главница, и 10,66 лева – лихва, общо 71,59 лева;
• За 2021 г. - 60,93 лева – главница, и 4,49 лева – лихва, общо 65,42 лева;

 

ДПС за партида № [рег. номер]

• За 2019 г. - 51,73 лева – главница, и 14,32 лева – лихва, общо 66,05 лева;
• За 2020 г. - 51,73 лева – главница, и 9,04 лева – лихва, общо 60,77 лева;
• За 2021 г. - 51,73 лева – главница, и 3,81 лева – лихва, общо 55,54 лева;

 

Общи задължения по АУЗД:

• ДНИ – 99,30 лева – главница, и 12,33 лева – лихва, общо 111,63 лева;
• ТБО – 81,14 лева – главница, и 10,08 лева – лихва, общо 91,22 лева;
• ДПС - 604,08 лева – главница, и 105,77 лева – лихва, общо 709,85 лева.

 

С Наредба на Общински съвет – Варна за определяне размера на местните данъци на територията на общината и Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Варна са определени размерите на ДНИ и ТБО за 2020 г. и 2021 г. и ДПС за 2019 г., 2020 г. и 2021 г.

Ответникът представя два броя подробни справки за начина на изчисляване на размера на ДНИ и ТБО, като и двете справки не са оспорени от жалбоподателя. Процесните справки съдържат данни за размера на ДНИ, ТБО и ДПС, както и данъчните оценки и релевантните данни на съответния недвижим имот и трите МПС, които данни са съобразени при изчисляване размера на задълженията на оспорващия.

Според първата справка за начина на изчисляване размера на ДНИ и ТБО, при съобразяване посочената в декларацията по чл. 14 ЗМДТ квадратура на сградата – 50 кв.м, ДНИ за 2019 г. и 2020 г. е в размер на по 49,65 лева – главница, за всяка от двете години, а ТБО – по 40,57 лева – главница, за всяка от двете години.

По искане на оспорващия по делото е приета и Справка за начина на изчисляване размера на ДНИ и ТБО, изчислени за сградата, но с площ по приложената по делото скица от КК, според която застроената площ на жилищна сграда на декларирания имот /[ПИ]/ е 43 кв.м. Според тези втори изчисления за 2019 г. и 2020 г. е определен ДНИ е в размер на по 45,01 лева, а ТБО – по 36,03 лева, за всяка от двете години.

Имотът на оспорващия попада в районите, в които Община Варна е организирала предоставянето на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване - Заповед № 3989/29.10.2018 г., № 4500/24.10.2019 г., № 3689/15.10.2020 г. и писмо рег. № Т24001159ВН_003ВН/26.02.2024 г. на вр. и.д. кмет на район „Приморски“, поради което и на основание чл. 69, ал.1 ЗМДТ се дължи заплащане на ТБО, който факт не се и оспорва от жалбоподателя.

За реалното предоставяне на услугите, за които е начислена ТБО ответникът представя договор за дейността по поддържане на чистотата от „ЗМБГ“ АД, приемо-предавателни протоколи за съответните реално приети количества отпадъци, отчети за приети количества отпадъци, генерирани от територията на община Варна на „Регионално депо за неопасни отпадъци за общини Варна, Аксаково и Белослав“, землище [населено място].

С договори с „МиБМ Експрес“ ЕООД Община Варна е възложила изпращането на съобщенията за процесните периоди 2019 г., 2020 г. и 2021 г.

Писмо изх. № 05-14-1/14.03.2024г. на РЗИ Варна удостоверява, че в Единната информационна система на медицинската експертиза /ЕИСМЕ/ в България, в Информационната система за контрол на медицинската експертиза /ИСКМЕ/ и в наличното в РКМЕ медицинско експертно досие /МЕД/ на лицето В. С. М. не се съхраняват експертни решения за 2019 г., 2020 г. и 2021 г., като последното издадено експертно решение на лицето е ЕР № 2896/11.07.2013 г., със срок до 01.07.2016 г. Към писмото са приложени 7 бр. ЕР, издавани на жалбоподателя през периода от 2000 г. - 2013 г. На 28.05.2024 г. оспорващият с молба /с.д. 7532/, представя Експертно решение № 91488 от зас. № 80 от 23.04.2024 г., издадено от ТЕЛК, с определена ТНР 50%, със срок: пожизнен, т.е. неотносим за начислените задължения за 2019, 2020 и 2021 г.

 

Процесните три МПС са собственост на оспорващия - с писмо рег. № 819р-600-17530/20.04.2024 г. от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна е представена справка от Автоматизирана информационна система „КАТ“ за ПС с рег. №№ [рег. номер], *и [рег. номер], с отразяване промените в регистрацията, собствеността и параметрите на 3-те МПС За регистрационен номер [рег. номер] е установено, че се касае за товарен автомобил „Пежо J 5“, собственост на В. С. М. от 15.07.2015 г., придобит с Договор рег. № 1296/13.07.2015 г. по описа на нотариус рег. № 176. На 03.10.2018 г. в системата е отразено прекратяване на регистрацията на товарния автомобил по чл. 143, ал. 10 ЗДвП на основание получено уведомление от „Гаранционен фонд“ с № 44842/31.08.2018 г. За регистрационни номера *- лек автомобил „Мазда 626“ и [рег. номер] - лек автомобил „ВАЗ 2101“ е посочено, че са собственост на В. С. М. от 1997 г. до момента на изготвяне на справката, и считано от 01.06.2006 г. са със служебно прекратена регистрация на основание § 3, ал. 3 от ПРЗ на Наредба № I–45 /24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрация на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.

 

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 ДОПК, вр. с чл. 1, ал. 1, т. 1 и чл. 6, ал. 1, б. „а“ ЗМДТ задълженията за ДНИ, ТБО и ДПС представляват публични общински вземания. По силата на чл. 162, ал. 2, т. 9 ДОПК за публичните общински вземания – данъци и такси, следва да се определят и лихвите за просрочие на плащането им.

Според чл. 9б и чл. 4, ал.1-5 ЗМДТ, установяването на местните такси и местните данъци се извършва по реда на ДОПК. Установяването на местните данъци, съгласно ЗМДТ се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Според чл. 4, ал. 3 ЗМДТ, в производствата по ал.1 на същата разпоредба служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на орган по приходите, а според чл. 4, ал. 5 ЗМДТ, кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в дадена община – на териториален директор на НАП. В чл. 107, ал. 3 ДОПК, относим към случаите на установяване размер на задължение въз основа на подадена от задълженото лице декларация, е предвидено, че актът за установяването може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред директора на териториалната дирекция. На основание чл. 156, ал. 1, във връзка с чл. 144, ал. 1 ДОПК, актът за установяване на задължението, издаван от орган по приходите, в частта, която не е отменена с решението по чл. 155, може да се обжалва чрез решаващия орган пред административния съд по местонахождението му в 14-дневен срок от получаването на решението.

С ДНИ се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места, като съгласно чл. 11, ал. 1 ЗМДТ данъчнозадължени лица са собствениците на облагаеми с ДНИ имоти.

Нормата на чл. 64, ал. 1 ЗМДТ регламентира, че ТБО се заплаща от лицата по чл. 11 от с.з., а именно – собствениците на недвижимите имоти.

С ДПС се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България – чл. 52, т. 1 ЗМДТ, като данъкът се дължи от собствениците на превозни средства – чл. 53 ЗМДТ.

По основателността на жалбата:

Процесният АУЗД се оспорва с доводи за унищожаемост и за нищожност.

Нищожността е положение на абсолютна недействителност на определен акт. Тя е състояние на пълна липса на правно действие на един акт, който привидно е издаден като административен акт. Нищожният акт не е породил и никога не може да породи очакваните правни последици. Обявяването нищожността на акт няма конститутивно значение, защото нищо не изменя, не преустановява, а само констатира пълна незаконосъобразност. Основания за обявяване на нищожност на административен акт от съда е налице, когато е налице толкова, тежко, основно нарушение на изискванията за законност, поради което актът, въпреки че притежава външни белези на административен акт, въобще не поражда правни последици. Такива основания са липса на компетентност, неспазване на установената форма, нарушаване на административнопроизводствените правила, при което въобще липсва административноправен субект на акта или липсва волеизявление. Нищожност е налице и когато актът е лишен от нормативна основа въобще, не е издаден нито въз основа на закон, нито въз основа на нормативен акт или такъв, който е основан на друг нищожен акт.

По отношение на компетентността на органа, издал оспорения акт:

Обжалваният АУЗД е издаден на основание чл. 107, ал.3 ДОПК и по-точно в хипотезата на изречение трето, предл. последно от посочената норма – служебно, поради установено неплащане в срок на задължение, размерът на което е установен въз основа на подадена от задълженото лице декларация. Оспореният в настоящото производство АУЗД № МД-АУ-35-1/31.01.2023 г. е издаден от Р. М. Д. - старши инспектор "Контролно-ревизионна дейност" в Дирекция "Местни данъци" при Община Варна.

На основание чл. 44, ал. 1, т. 2 ЗМСМА, вр. чл. 4, ал. 3 и ал. 4 ЗМДТ издателят на АУЗД е определен от Кмета на община Варна с приложената по делото Заповед № 2888/15.07.2019 г. за орган по приходите към общинската администрация, който разполага с правомощия да установява, събира и контролира дейността по ЗМДТ на територията на общината. Заповед № 2888 от 15.07.2019 г. не е издадена от Кмета на Община Варна, който единствено е оправомощен съгласно правилото на чл. 4 ал. 4 ЗМДТ да определи длъжностните лица от състава на общината, които ще изпълняват функциите на органи по приходите, а от заместник-кмета на Община Варна, въз основа на Заповед № К-045 от 12.07.2019 г., т.е. в хипотезата на заместване. Съгласно Заповед № К-045/12.07.2019 г. на основание чл. 39 ал. 2 ЗМСМА Кметът на Община Варна е наредил на 15.07.2019 г. функциите на кмет да се изпълняват от заместник-кмета на общината – П. Х. П., с всички произтичащи от това права и задължения. Съгласно чл. 39, ал.2 ЗМСМА кметът на общината, съответно кметът на района, определя със заповед заместник-кмет, който го замества при отсъствието му от общината, съответно от района. В посочената Заповед № К-045/12.07.2019 г. на Кмета на Община Варна е обективирана причината за отсъствието на Кмета на Община Варна - ползването на платен годишен отпуск, който факт се установява и от дневник-извлечение от софтуера за работните заплати на Община Варна за ползване на платен годишен отпуск по чл. 43а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските /л. 30 от делото/. Налице е надлежно оправомощаване на Р. М. Д. да издава актове за установяване на задължения за местни данъци и ТБО.

Жалбата срещу АУЗД е разгледана също от надлежно компетентния орган – Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна. Гореизложеното обуславя извод, че оспореният АУЗД е издаден от материално и териториално компетентен орган, поради което не е нищожен на това основание.

 

По отношение спазване на изискването за форма на акта:

Съдът намира, че от посочените в оспорения АУЗД фактически основания могат да се установят юридическите факти, от които органът черпи конкретно упражненото от него субективно право. Сочи се в акта, че задълженията на лицето произтичат от подадени декларации за притежаван от него недвижим имот и превозни средства, съгласно които оспорващият притежава процесните по делото недвижим имот и превозни средства, като при извършена проверка е установено, че дължимите за тези имоти и превозно средство задължения по вид, период, размер, лихви за просрочие и правно основание ДНИ, ТБО и ДПС не са платени към момента на издаването на АУЗД. Посочено е правното основание за издаването на АУЗД. В този смисъл, не е налице съществено нарушение на изискванията във връзка с формата на акта, което да представлява самостоятелно основание за отмяната му или за обявяването му за нищожен.

 

По отношение спазването на административнопроизводствените правила:

По делото не се установяват данни за издаване на акта при наличието на толкова съществени нарушения на административнопроизводствените правила, че те да водят до опорочаване на обективираното в него волеизявление до степен да не е в състояние да породи целените правни последици. Органът се е произнесъл след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и при спазване на процесуалните правила. Според чл. 107, ал.3 ДОПК органът по приходите издава акт за установяване на задължението служебно в случаите, в които то не е платено в срок и не е извършена ревизия на задълженото лице. Именно това е направено в случая, поради което актът не е нищожен или унищожаем на основанието по чл. 146, т. 3 АПК.

 

По отношение съответствието на акта с материалноправните норми:

Оспореният акт е издаден при наличието на нормативна опора за това. Не се установява юридическото му съществуване да е свързано с тотална липса на визираните в хипотезата на приложимата материалноправна норма предпоставки. Поради това издаването му не е свързано с наличието на толкова тежко и сериозно нарушаване на материалноправните разпоредби, което да води до изначална юридическа невъзможност за проявление на правните му последици.

Правилно с АУЗД са установени основанието и размерът на задълженията на жалбоподателя за ДНИ и ТБО за 2020 г. и 2021 г., както и ДПС за 2019 г., 2020 г. и 2021 г.

Данъкът върху недвижимите имоти представлява пряк имуществен данък, наложен върху активи в качеството им на икономически ресурс на лицата, представляващ потенциален източник на доходи. Обект на облагане е стойността на активите, определена в съответствие с количествените и качествените характеристики на имотите, отразени по-конкретно в системата за определяне на данъчната оценка на недвижимите имоти.

Правилно и законосъобразно е установено от административния орган, че оспорващият дължи за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2021 г. ДНИ в размер общо на 111,63 лева (главница и лихви). Съдът съобрази изискванията на ЗМДТ и представените по делото Наредби на Общински съвет – Варна за определяне размера на местните данъци на територията на Община Варна.

Видно от Справка за начина на изчисляване размера на ДНИ и ТБО, изчислена съгласно декларираната квадратура на сградата в декларацията по чл. 14 с вх. № 14019568/15.11.2013 г., данъчната оценка за имота –  ид. част от едноетажна жилищна сграда с [идентификатор], със застроена площ от 50 кв.м, ведно с изба с площ от 50 кв.м, както и 1/2 ид. части от поземлен имот с [идентификатор], с площ от 232 кв.м, находящ се в [населено място], [улица] (партида № *), за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2021 г. е в размер на 82 805,59 лева, от които 16 499,80 лева за земята и 66 305,80 лева за сградата. Съгласно чл. 14 Наредба на Общински съвет – Варна за определяне размера на местните данъци на територията на общината, размерът на ДНИ е 2 на хиляда върху данъчната оценка на имота.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че неправилно е определен размера на ДНИ и ТБО за сградата, като не е взета предвид приложената по делото скица от КК за имота, според която застроената площ на жилищната сграда на декларирания имот с [идентификатор] е 43 кв.м. Член 14, ал. 1 ЗМДТ, в приложимата редакцията - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.07.2011 г., регламентира задължението на собственик или носителя на ограничено вещно право на ползване при придобиване на имот или на ограничено вещно право да подаде данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти. С декларацията по чл. 14 ЗМДТ задълженото лице не определя само данъка, а декларира факти и обстоятелства, които са от значение за определяне на облагаемата основа и размера на данъка. Облагаемата основа и размерът на данъка се определят от компетентния данъчен орган. Данъчната декларация има обвързващо за подалия я правен субект действие, поради което декларираните от задълженото лице факти и обстоятелства в декларация по чл. 14 с вх. № 14019568/15.11.2013 г., включително и застроената площ на сградата, са релевантни за определяне на ДНИ и ТБО за процесния период. Законодателят недвусмислено и категорично е посочил в чл. 99 ДОПК, че служителите, приемащи декларации не могат да извършват преценка на верността на декларираното право, а само и единствено могат да проверят правилното попълване на образеца на декларация с оглед на вписаните в него обстоятелства и коректността на идентификацията на лицето. В случай, че настъпят промени в някое обстоятелство, което има значение за определяне на данъка, данъчно задълженото лице е длъжно да уведоми общината в указания срок /чл. 14, ал. 3 ЗМДТ, в редакцията към момента на подаване на декларациите, съответно чл. 14, ал. 5 ЗМДТ към процесните данъчни периоди/. Освен това отразената в кадастралната карта площ на сградата не следва да има приоритет пред площта на сградата, обективирана в сделката при придобиване й.

 

Неоснователното е позоваването от оспорващия на ЕР на ТЕЛК във връзка с данъчно облекчение по чл. 25, ал. 1 ЗМДТ. Въпреки изричните указания, дадени с Определение № 2837/19.03.2024 г. на оспорващия, по делото не се събраха доказателства за процесните периоди 2019 г., 2020 г. и 2021 г. в полза на В. М. да е издавано експертно решение за намалена работоспособност от 50% до 100%. Приложеното към декларация вх. № 14019568/15.11.2013 г. експертно решение № 2896/11.07.2013 г. е със срок 01.07.2016 г., а на 23.04.2024 г. е издадено ЕР № 91488 от зас. № 80, с определена пожизнена ТНР в размер на 50%, т.е. неотносими са ЕР за задълженията на оспорващия за местни данъци и такси за 2019 г., 2020 г. и 2021 г.

При служебно извършената от съда проверка на изчисленията и предвид Справката за начина на изчисляване на ДНИ и ТБО /лист 31-32/, не се установяват различни от посочените в АУЗД размери на задълженията за ДНИ. Предвид изложеното законосъобразно са определените задължения за ДНИ на оспорващия с процесния АУЗД.

 

По отношение на установените задължения за ТБО за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2021 г., съдът намира следното:

Правилно е начислена и ТБО с обжалвания АУЗД. Установява се, а и не се спори, че и трите вида услуги, за които е начислен ТБО, са предоставяни от Община Варна.

За да възникне задължение за такса за този вид услуга, е необходимо да са изпълнени кумулативно следните законови предпоставки: правният субект да има качеството на лице по чл. 64, ал. 1 ЗМДТ; услугата да е посочена като предоставяна от общината в заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ; имотът на правния субект да попада в границите на районите, в които общината е декларирала, че ще предоставя услугата; общинският съвет да е определил размера на таксата за услугата; услугата фактически, реално да е предоставяна. Задължението отпада единствено в случаите, посочени в чл. 71, ал. 1, т. 1-3 ЗМДТ (в редакция, приложима по отношение на процесните години)

От приложените по делото заповеди на Кмета на Община Варна за съответните 2020 г. и 2021 г. за определяне на районите за сметосъбиране и сметоизвозване и графика за това, в съответствие с ал. 2 на чл. 63 ЗМДТ се установява, че процесният имот, собственост на жалбоподателя, попада в строителните граници на града и в район, за който е организирано сметосъбиране и сметоизвозване, почистване на местата за обществено ползване и обезвреждане на отпадъци по заповедите на кмета на общината за съответните години.

От представени отчети и протоколи, във връзка с предоставянето на съответните три дейности на ТБО, се установява обстоятелството, че дейностите по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ реално са били осъществявани, което налага извод за дължимост на ТБО.

Предвид данъчните оценки на имотите за съответните години, съобразявайки и начина на изчисление на ТБО за процесния имот, който начин е обективиран и в представената от ответника първа справка, както и предвид размерите на отделните компоненти, включени в ТБО, определени с Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Варна, при съпоставка им с посоченото в АУЗД, се установява, че правилно с оспорения акт е изчислена и начислена ТБО за трите компонента по чл. 62 ЗМДТ.

За недвижим имот по партида № *, с данъчна оценка за 2020 г. в размер на 82 805,59 лв. (както и за 2021 г.), правилно е определено задължението по АУЗД за ТБО в размер на 40,57 лв. – главница, и 7,10 лв. - лихви, т.е. общо 47,67 лв. За същия имот за 2021 г. задължението правилно с АУЗД за ТБО е начислено в размер на 40,57 лв. – главница, и 2,98 лв. - лихви, т.е. общо 43,55 лв.

Съдът констатира, че предвид данъчната оценка на имота за двете години и приложената по делото справка за начина на изчисляване на ТБО /лист 31-32/ задълженията за ТБО, посочени в АУЗД, в общ размер 91,22 лв. (главници и лихви) за 2020 и 2021 г. са определени правилно и законосъобразно от органа.

 

Относно установените с обжалвания АУЗД задължения за ДПС за 2019 г., 2020 г. и 2021 г., съдът прави следните изводи:

Жалбоподателят оспорва основанието за дължимост на установените публичните задължения за МПС, като няма спор по отношение на определения размер на ДПС.

Законодателят обвързва дължимостта на ДПС с прекратяване на регистрацията на МПС - чл. 58, ал. 4 ЗМДТ. Следователно правото на собственост върху превозното средство, попадащо в обхвата на чл. 52 ЗМДТ и регистрацията му за движение по пътищата, е правопораждащият юридически факт за дължимостта на данъка, поради което легитимирайки се като негов собственик до прекратяване на регистрацията, за данъчно задълженото лице по смисъла на чл. 53 ЗМДТ възниква задължението за заплащане в законоустановения срок /чл. 60 ЗМДТ/ на ДПС. Създадената нова ал. 5 на чл. 58 ЗМДТ /в сила от 01.01.2018 г./ установява дължимост на данък върху превозното средство, противно на правилото по чл. 58, ал. 4 ЗМДТ, в случаите на служебно прекратена регистрация поради това, че е с табели с регистрационен номер, които не отговарят на изискванията на българските държавни стандарти – БДС 15980 и БДС ISO 7591 и на служебно прекратена регистрация при несключена задължителна застраховка ГО /чл. 143, ал. 10 ЗДвП/.

Съобразно § 3, ал. 3 от Наредба № I-45/24.03.2000 г., от 1.06.2006 г. служебно се прекратява регистрацията на всички превозни средства с табели с регистрационен номер, които не отговарят на изискванията на българските стандарти БДС 15980 и БДС ISO 7591.

Прекратяването на регистрацията е правопрекратяващ юридически факт за задължението за данъка от месеца следващ този на прекратяване на регистрацията за движение, като след 01.01.2015 г. източник на данните за определяне на данъка е регистърът на пътните превозни средства, поддържан от МВР.

В конкретния случай видно от представеното по делото писмо рег. № 819р-600-17530/20.04.2024 г. от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна и приложените към него справки от АИС „КАТ“, регистрацията на лек автомобил „Мазда 626“, с рег. № * и лек автомобил „ВАЗ 2101“, с рег. № [рег. номер], собственост на В. С. М., са служебно прекратени, считано от 01.06.2006 г. на основание § 3, ал. 3 от Наредба № I-45/24.03.2000 г., тъй като превозните средства са с регистрационни табели, които не отговарят на изискванията на БДС 15980 и БДС ISO 7591.

От доказателствата по делото се установява, че и третото МПС - товарен автомобил [Марка], с рег. № [рег. номер], попада в изключението по чл. 58, ал. 5 ЗМДТ. В АИС „КАТ“ на 03.10.2018 г. е отразено прекратяване на регистрацията му на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП - получено уведомление с № 44842/31.08.2018г. от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 КЗ за липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. С оглед на това, законосъобразно в конкретния случай ДПС за трите автомобила е определен за периода 2019 г. – 2021 г.

 

Изследвайки материалната законосъобразност на атакувания АУЗД съдът съобрази, че жалбоподателят не оспорва размера на установените му публични задължения и представената справка за определяне на данък превозни средства. Определеният размер на ДПС е изчислен съобразно разпоредбата на чл. 40, ал.1 (Изм. - Решение № 1546-5(37)/30.01.2019 г.) от Наредбата на Общински съвет – Варна за определяне размера на местните данъци на територията на общината. За периода 2019-2021г. включително, за леки и товарни автомобили с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 т. годишният данък се състои от два компонента – имуществен и екологичен и се определя от следната формула: ГДПС = ИмК х ЕК, където: ГДПС е годишният размер на данъка върху превозните средства за леки и товарни автомобили с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 т. ИмК е имуществен компонент, който се определя по реда на т. 1 - в зависимост от мощността на двигателя и годината на производство на автомобила; ЕК е екологичен компонент, който се определя по реда на т. 2 - в зависимост от екологичната категория на автомобила.

Определеният размер на годишния ДПС с АУЗД, предвид и подробната Справка за начина на изчисляване на ДПС, изчислен въз основа на получената информация от АИС „КАТ“ за мощност на двигателя, година на производство и екологични категории, правилно и законосъобразно е начислен. За товарен автомобил „Пежо J 5“ процесуалния представител на ответника прави уточнение, че посочената в справката сборна сума от 96,77 лв. е резултат на техническа грешка, като годишният данък е в размер на 88,70 лв.

 

Неоснователни са и възраженията на жалбоподателя, че е лице с намалена работоспособност и са налице предпоставките на чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗМДТ. С Определение № 2837/19.03.2024 г. съдът е указал на оспорващия, че не сочи доказателства за наличието на ЕР на ТЕЛК за 2019 г., 2020 г. и 2021 г. Не се представиха доказателства, че лицето е с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто за процесния период.

Съобразявайки гореизложеното, съдът счита, че задълженията за ДПС в общ размер на 709,85 лв. (главници и лихви за просрочие) за 2019 г., 2020 г. и 2021 г. са определени от органа правилно и законосъобразно.

 

Оспореният акт АУЗД е постановен при правилно приложение на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона, поради което следва да бъде отхвърлена жалбата срещу него.

 

При този изход на правния спор, по искане на ответника, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лв. Съдът съобрази материалния интерес, както и фактическата и правна сложност на спора, вида на претенцията, броя на страните, обема на доказателствения материал, броя на заседанията, в които е участвал процесуалният представител, депозираните писмени становища, обема на конкретно извършените от представителя на ответника процесуални действия, значимостта на извършените процесуални действия за защита интересите на страната, изчерпателността и относимостта на защитата спрямо изложените твърдения и възражения на насрещната страна, икономическите условия и стандарта на живот в страната.

 

На основание чл. 160, ал. 1 и чл. 161, ал. 1 ДОПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата от В. С. М., [ЕГН], срещу Акт за установяване на задължения по декларация № МД-АУ-5863-1 от 23.05.2022 г., издаден от старши инспектор „Контролно-ревизионни дейности“ в Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, с който е установена дължимостта и размера на задължения на оспорващия в общ размер 912,70 (деветстотин и дванадесет лева и седемдесет стотинки) лева за: данък върху недвижимите имоти, такса за битови отпадъци за партида с № *, за периода 01.01.2020 г. до 31.12.2021 г. и данък върху превозните средства с партидни №№ 5305Т129342, *и [рег. номер] за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2021 г., от които ДНИ – 99,30 лева главница и лихви за просрочие – 12,33 лева, ТБО – 81,14 лева главница и лихви – 10,08 лева, ДПС – 604,08 лева главница и 105,77 лева лихва за просрочие.

ОСЪЖДА В. С. М., [ЕГН] да заплати на Община Варна, сумата в размер на 400 (четиристотин) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.