№ 10386
гр. София, 07.12.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20211110133152 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
допустими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните предпоставки за
приемането им.
Следва да се приложи ч.гр.д. № 37051/2020 г. по описа на СРС, II ГО, 65 състав.
Искането на страните за допускане на съдебно-счетоводна експертиза е
основателно и следва да бъде уважено.
Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ДА СЕ ПРИЛОЖИ ч.гр.д. № 37051/2020 г. по описа на СРС, II ГО, 65 състав.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза за отговор на въпросите, посочени в
исковата молба и в отговора на исковата молба, при депозит в размер на 300 лв., вносим,
както следва: 200 лв., вносими от ищеца в 1-седмичен срок от съобщението, и 100 лв.,
вносими от ответника в 1-седмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Росен Стоянов, като вещото лице да се призове след
представяне на доказателства за внесен депозит.
ПРИКАНВА страните към спогодба за уреждане на правния спор, предмет на
делото.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 24.02.2022 година в 09,30 часа, за
когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – препис
от отговора на исковата молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, ал. 1 и чл. 92 ЗЗД.
Ищецът - „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, твърди, че на 21.08.2006 г. с
1
ответницата е сключен договор за издаване на кредитна карта № 51РКО-А-
8946/21.08.2006год. по силата на който й била предоставена кредитна карта „VISA“ –
класическа банков кредит – овърдрафт ,в размер на 5 400лв. Срокът за ползване на
овърдрафта бил до 21.08.2008год. като същият бил удължаван автоматично за нов
едногодишен срок ,съгласно раздел ХІХ,т.19.1.1. от ОУ.Ищецът твърди, че предоставеният
кредит е усвояван многократно до пълния размер на предоставената сума ,като последното
усвояване било на 19.03.2011год. – 6,64лв.,като бил погасяван ,с последна дата
22.02.2010год. – 400лв. Съгласно т.4 от договора ,титулярят се задължил да погасява
предоставения овърдрафт в сроковете и по начин ,договорени в ОУ и договора,съгласно
раздел Х,т.10.1 от ОУ следвало всеки месец до падежа или на следващия работен ден,ако
падежа е в неработен ден ,да внася по сметката минимална погасителна вноска,посочена в
извлечението като обстоятелството ,че не е получил такова не го освобождава от
задължението да внесе в срок дължимите на падежа суми.Сочи ,че договора бил изменен с
Анекс 1 от 24.10.2007год. ,като съгласно т.6 от Анекса,при непогасяване до датата на падежа
на пълния размер на дебитното салдо,формирано до края на последния отчетен
период,титулярят заплаща ,след изтичане на първите 3 отчетни периода годишна лихва в
размер : - за безналични плащания на ПОС-терминал – 16% ; - за всички останали
транзакции – 18%.При неплащане на месечна погасителна вноска или надвишаване на
кредитния лимит,банката начислява наказателна лихва ,в размер на договорения лихвен
процент с надбавка 12%.Ищецът счита, че кредитът е бил просрочен, считано от 19.03.2011
г. – общо 3 434 дни към дата 11.08.2020 г. включително. Сочи, че поради неизпълнение на
задълженията по договора в срок, след връчване на 06.07.2020год. покана и предоставяне
на срок за доброволно изпълнение, банката е обявила овърдрафта за предсрочно изискуем,
като от 05.08.2020год. ответникът дължи всички суми по договора, както следва: 5400лв. –
главница, 3 047,64лв. договорна лихва за периода от 11.08.2017год. до 04.08.2020год.,вкл.;
4 059,72лв.,наказателна лихва за периода 11.08.2017год. – до 12.03.2020год.,вкл. ; 356,57лв.
,наказателна лихва за периода от 14.05.2020год. до 04.08.2020год.,вкл.,10,50лв.,обезщетение
за забава за периода 05.08.2020год. до 11.08.2020г., 60лв. – разноски. За посочените
задължения в производството по ч.гр.д. № 37051/2020 г. по описа на СРС, II ГО, 65 състав е
издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, като длъжникът е подал възражение срещу
заповедта за изпълнение. Ето защо, ищецът предявява искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, ал. 1 и чл. 92 ЗЗД за установяване в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите по издадената на
08.09.2020год. Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 37051/2020год. по описа на СРС,ІІ ГО,65 състав. Претендира
разноските по производството.
Ответникът Д. Ф. К., оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва
,че е сключен с ищеца договор за издаване на кредитна карта № 51 РКО-А-8946 от
21.08.2006год.,както и че предоставената карта била предоставена на вече бившия й
съпруг.Прави възражение за изтекла давност. Твърди, че договорът е прекратен на
21.08.2008год.,съгласно уговореното в договорът от 2006год. ,от когато целият дълг бил
станал изискуем.Също така сочи ,че следва да се приеме от представените ОУ ,раздел
ХІ,т.11,.1 ,че от 19.03.2011год. кредитът е станал автоматично предсрочно изискуем,от
която дата счита ,че е започнала да тече и погасителнатадавност на вземането и съответно е
изтекла на 19.03.2014год. , поради което към датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение – 04.08.2020 г. – петгодишният давностен срок е изтекъл и
вземането за главница и лихви е погасено по давност. Направено е и общо възражение ,че
договорът не отговаря на ЗПП.
Предвид становището на страните съдът счита, че като безспорно и ненуждаещо се
от доказване следва да се отдели обстоятелството, че на 21.08.2006 г между страните е
сключен договор за издаване на кредитна карта № 51РКО-А-8946/21.08.2006год. ,изменен с
2
Анекс № 1 от 24.10.2007год.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, ал.
1 ЗЗД:
За основателност на предявения иск в тежест на ищеца е да установи наличието на:
облигационно отношение между страните, по силата на което за ответника е възникнало
задължението за плащане на процесните суми, а именно – предаване от ищеца на ответника
на паричната сума, предмет на договора за заем /усвояването на овърдрафта/, настъпване на
изискуемостта на вземането за заплащане на главница.Поради спецификата на договора за
овърдрафт ,следва ищецът да докаже и че е удължаван срокът за ползване на
кредита,съгласно ОУ,както и че е преиздавал и предоставял на кредитополучателя
кредитните карти,след изтичане на срока на валидността им.
В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240 ЗЗД
за установяване на задължението за заплащане на разноски по договора за кредит:
За основателност на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже наличието на
договор за заем, сключен между страните, по силата на който ответникът е поел
задължението да заплати на ищеца разноски по договора за кредит в претендирания размер;
настъпване на изискуемостта на вземането.
В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД:
За основателност на иска в тежест на ищеца е да докаже главен дълг по договор за
заем, сключен между страните, с клауза за дължимост на неустойка, в случая че е налице
забава при изпълнение на задължението за връщане на предадената в заем сума, както и
размера на неустойката.
В тежест на ответника е да докаже възражението си за нищожност на клаузата от
договора, предвиждаща заплащането на неустойка.
По възражението за давност:
В тежест на ищеца е да докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземанията
са налице факти, водещи до спирането или прекъсването на давностния срок.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3