ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 13179
гр. С., 19.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. Б. НОНЧЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. Б. НОНЧЕВА Гражданско дело №
20241110138635 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба с вх. №
226108/10.07.2024 г., подадени от И. Г. Б. срещу "Б с" ЕООД /в несъстоятелност/, "Т с"
ЕООД /в несъстоятелност/, "Р" ЕООД, "С а" ЕООД и "ОББ" АД Предявени са искове за
признаване са установено между страните, че ищецът е собственик на 25/32 идеални
части от поземлен имот с идентификатор *****.***.** с площ от 448 кв. м., находящ
се в гр. С., район "К с", ул. "Д" № **, както и на 25/32 идеални части от построената в
него двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор *****.***.**.1 със
застроена площ от около 72 кв. м. и разгъната застроена площ от 144 кв. м., въз основа
на упражнявано от ищеца давностно владение в периода от 11.06.2013 г. до датата на
подаване на исковата молба по делото /27.06.2024 г./.
Ищецът твърди, че бил собственик на 7/32 идеални части от процесните имот и
сграда въз основа на извършено от баща му Г. Д. Б. през 1983 г. дарение в негова
полза. Над останалите идеални части от имота и сградата (процесните 25/32 такива)
ищецът упражнявал държане за сметка на другите съсобственици от момента на
направеното от баща му дарение до 11.06.2013 г. На тази дата ищецът изрично заявил,
че трансформирал във владение за себе си упражняваното от него до този момент
държане на собствените на останалите съсобственици идеални части. Поддържа се, че
владението, упражнявано от И. Б. върху целите имот и сграда с начална дата
11.06.2013 г., било явно, непрекъснато, включително към датата на предявяване на
исковете, и с намерение за своене, като останалите собственици не предприели
действия, за да преустановяват това фактическо състояние. Началната дата на
упражняваното давностно владение съвпадала с датата, на която ищецът обективирал
намерението си за своене пред останалите съсобственици в отговор на искова молба по
1
гр. д. № 1632/2013 г. по описа на СРС, 45-ти състав, с правно основание чл. 32, ал. 2
ЗС. Сочи се, че на 11.09.2013 г. по изпълнително дело № 20138380406060 по описа на
ЧСИ М. Б. бил извършен опис на имотите, но изпълнителното действие не било
завършено, поради което не можело да се приеме, че давността в полза на ищеца била
прекъсната. Длъжник по посоченото изпълнително производство бил ответникът "Б с"
ЕООД /в несъстоятелност/, който притежавал 25/32 идеални части от процесните
имоти по силата на договори за замяна от 2004 г. и за покупко-продажба от 25.02.2005
г., но никога не било ползвало имотите. Посоченото дружество учредило особен залог
по реда на ЗОЗ, вписан в Централния регистър на особените залози, в полза на "Р"
ЕООД. Върху 21/32 идеални части от имотите била наложена възбрана на 12.11.2009 г.
в хода на изпълнително дело № 20098380404826 по описа на ЧСИ М.Б. в полза на „Р
Б“ ЕАД с правоприемник "ОББ" АД На 20.03.2014 г. "Б с" ЕООД /в несъстоятелност/
прехвърлило 25/32 идеални части от процесните имоти на „Г. С. ГД“ ЕООД, което на
16.04.2014 г. продало търговското си предприятие като съвкупност от права,
задължения и фактически отношения на "Т с" ЕООД /в несъстоятелност/. На
27.12.2018 г. "Т с" ЕООД /в несъстоятелност/ продало процесните 25/32 идеални части
от имотите на "С а" ЕООД. Нито едно от посочените дружества не било упражнявало
владение върху имотите, нито било оспорвало упражняваното от И. Б. владение,
въпреки знанието им за същото. Предвид изложеното ищецът поддържа, че за него
съществувал правен интерес да установи със сила на пресъдено нещо спрямо всеки
един от ответниците, че въз основа на упражнявано от 11.06.2013 г. до датата на
подаване на исковата молба давностно владение е придобил правото на собственост
върху на 25/32 идеални части от поземлен имот с идентификатор *****.***.** и от
построената в него двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор
*****.***.**.1.
Исковата молба и приложенията към нея са връчени надлежно на ответниците
по делото /на "Р" ЕООД – по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК/, като отговор в срок е подаден
от „С. А.“ ЕООД и "ОББ" АД
„С. А.“ ЕООД счита исковите претенции за недопустими, а в условията на
евентуалност – за нередовни и неоснователни. Оспорва твърденията на ищеца относно
началната дата на претендираната от последния придобивна давност /11.06.2013 г./ и
относно манифестирането спрямо собствениците на процесните идеални части от
имота, както и твърдението, че давност е текла по отношение на всички последващи
приобретатели на имота. Ответникът твърди още, че ищецът бил обвързан от силата
на пресъдено нещо по влязлото в сила решение по гр. д. № 9851/2016 г. по описа на
СГС, I-18 състав, с което бил отхвърлен предявен от И. Б. иск за установяване правото
му на собственост върху процесния имот. Поддържа, че твърденията на ищеца за
начална дата на упражняваното от него давностно владение, предхождаща 13.07.2013
г., се явявали преклудирани, а ответниците по делото, включително правоприемниците
2
на страните, участвали в гр. д. № 9851/2016 г. по описа на СГС, I-18 състав, се
ползвали от така възникналата сила на пресъдено нещо. Изложени са доводи за
злоупотреба с процесуални права, като се сочи, че ищецът инициирал настоящото
исково производство с цел забавяне развитието на процеса по гр. д. № 39034/2023 г. по
описа на СРС, 81-ви състав, с предмет делба на процесния имот. По основателността
на иска ответното дружество поддържа, че десетгодишният давностен срок, необходим
за придобиване по давност на спорните идеални части от процесния имот, не бил
изтекъл към датата на подаване на исковата молба по гр. д. № 39034/2023 г. по описа
на СРС, 81-ви състав. Отправено е искане за връщане на исковата молба като
недопустима, а при условията на евентуалност – за оставането без движение,
съответно – за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна, и за присъждане
в полза на дружеството на сторените по делото разноски.
"ОББ" АД поддържа, че не било материалноправно легитимирано да участва
като ответник в настоящото производство, тъй като не противопоставяло
собственически права на ищеца, не владеело, нито ползвало процесния имот. По
основателността на иска дружеството оспорва твърденията на ищеца за придобиване
на имота по давност. Сочи, че първата възможна дата, от която можело да се приеме,
че И. Б. владеел имота, била 11.09.2013 г., когато ищецът бил назначен за пазач на
имота в хода на изпълнително дело № 6060/2013 г. по описа на ЧСИ М. Б.. Изложени
са и твърдения за прекъсване на упражняваното от ищеца давностно владение на
16.04.2014 г., когато управителят на „Г. С.“ ЕООД извършил въвод във владение на
имота на "Т с" ЕООД в изпълнение на сключен между двете дружества договор за
покупко-продажба на търговско предприятие. Банката излага подробни твърдения, че
дори да се приемело, че ищецът упражнявал фактическа власт върху процесния имот в
продължение на повече от десет години, тази власт била упражнявана от него в
качеството му на държател за другиго, доколкото същият бил назначен за пазач на
имота по посоченото изпълнително производство. Отправено е искане за отхвърляне
на предявения иск като недопустим и като неоснователен.
По твърденията на страните за недопустимост на производството съдът намира
следното:
1/ От служебно изисканите от съда справки и преписи от съдебни актове се
установява, че с Решение № 7982/18.12.2018 г. по гр. д. № 8951/2016 г. по описа на
СГС, I-18 състав, влязло в сила на 25.03.2021 г., е отхвърлен като неоснователен
предявеният от И. Г. Б. срещу "Б с" ЕООД /в несъстоятелност/, "Т с" ЕООД /в
несъстоятелност/, "Р" ЕООД и „Р. Б.“ ЕАД иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК
за признаване за установено между страните, че И. Г. Б. е собственик по силата на
давностно владение, установено от 1996 г.-1997 г. „до настоящия момент“ върху
25/32 идеални части от недвижим имот, представляващ дворно място – имот с
3
планоснимачен № 29, кв. 312, с площ от 343 кв. м., с адрес гр. С., район "К с", ул. "Д"
№ **, ведно с построената в имота двуетажна еднофамилна жилищна сграда със
застроена площ от 72 кв. м. и разгъната застроена площ от 144 кв. м. Видно е както от
диспозитива на акта, така и от мотивите на същия, че посоченото гражданско дело е
имало за предмет правото на собственост именно върху процесните в настоящото
производство 25/32 идеални части от поземлен имот с идентификатор *****.***.** и
намиращата се в него жилищна сграда с идентификатор *****.***.**.1, като исковете
са предявени на едно и също основание – упражнявано от И. Б. давностно владение.
Налице е и идентичност между страните по двете дела, доколкото не е спорно, че „С.
А.“ ЕООД е правоприемник на процесните идеални части от имота въз основа на
договор за покупко-продажба, сключен с "Т с" ЕООД /в несъстоятелност/, а "ОББ"
АДсе явява универсален правоприемник на „Р. Б.“ ЕАД.
Въпреки изложеното, настоящият съдебен състав намира, че не е налице пълна
идентичност между двете дела, която да обуслови връщане на исковата молба на
основание чл. 130, вр. чл. 299, ал. 1 и ал. 2 ГПК поради формираната сила на
пресъдено нещо по гр. д. № 8951/2016 г. по описа на СГС, I-18 състав. С влязлото в
сила съдебно решение се установява съществуването или несъществуването на
спорното материално право, което е предмет на предявения иск. Установеното от съда
правно положение придобива сила на пресъдено нещо – правният спор се
преустановява и не може да бъде пререшен, а страните действат съобразно приетото в
решението на съда. Силата на пресъдено нещо има своите обективни и субективни
предели. По принцип нейният предмет съвпада с предмета на делото, като тя обхваща
спорното право с неговите характеристики – юридически факт, съдържание на правото
и страните по спорното правоотношение, както и техните наследници и частни
правоприемници. Решението влиза в сила само между страните, по заявеното в
исковата молба искане и на предявеното основание, съгласно чл. 298 ГПК. За да е
основателен отвод за присъдено нещо, следва да е налице идентитет между страните,
основанието на исковете по двете дела /юридическите факти, на които се основава
търсената защита/ и искането към съда (в този смисъл – Решение № 142/30.05.2011 г.
по гр. д. № 1471/2010 г. на ІІ г. о. на ВКС; Решение № 299/13.12.2013 г. по гр. д. №
1924/2013 г. на І г. о. на ВКС). Безспорно се приема в практиката на ВКС, че забраната
на чл. 299 ГПК не е налице, когато в исковата молба по по-късно заведеното дело има
позоваване на нови факти, настъпили след приключване на устните състезания пред
първоинстанционния, съответно – пред въззивния съд. При позоваване на придобивна
давност се приема, че съвпадането на част от посочения в исковата молба период от
време с периода от време, за който е направено позоваване в друг правен спор между
същите страни, не съставлява идентичност на предмета на спора. Спецификата в
оригинерното придобивно основание давностно владение е единият от елементите на
фактическия състав – осъществяване на фактическа власт върху имота в определен от
4
закона срок. Когато е направено позоваване на период от време, който по
продължителност не е достатъчен за придобиване на вещни права, позоваването на
друг период от време, частично съвпадащ с предходния, не означава идентичност на
срока. Напротив – направено е позоваване на нов период от време, поради което
предметът на иска е различен, като установяване подлежи упражняването на
фактическа власт върху имота през този нов период от време с намерение да се
придобият вещни права върху него (в този смисъл – Решение № 184/17.11.2015 г. по
гр. д. № 239/2015 г. на I г. о. на ВКС). Приема се следователно, че иск за признаване
право на собственост върху недвижим имот, предявен след като с влязло в сила
решение е разрешен спор между същите страни за принадлежността на правото на
собственост върху същия имот, е допустим, ако в исковата молба се поддържа
осъществяването на нов факт, както и при позоваване на придобивна давност, която е
започнала да тече преди приключване на производството в предходния исков процес (в
този смисъл – Решение № 1139 от 15.08.2022 г. на САС по в. гр. д. № 1467/2021 г.).
Именно такъв е и разглежданият случай. В исковата молба по настоящото
исково производство ищецът поддържа твърдението, че считано от 11.06.2013 г. до
настоящия момент /27.06.2024 г. – датата на подаване на исковата молба/ той владее
процесния имот, като поддържа, че въз основа на така упражняваното от него
владение в продължение на повече от десет години е придобил правото на собственост
на посоченото оригинерно придобивно основание. По гр. д. № 8951/2016 г. по описа на
СГС, I-18 състав, ищецът е твърдял, че в негова полза е изтекла десетгодишна
придобивна давност, считано от 1996 г. - 1997 г. до „настоящия момент“ /вж.
диспозитива на решението по делото/, т. е. до датата на подаване на исковата молба
през 2016 г., съответно – до приключването на устните състезания пред първата /на
07.06.2018 г./ и пред въззивната /на 03.02.2020 г./ инстанция. Следователно
действително е налице съвпадане на част от посочения в процесната по настоящото
дело искова молба период от време с периода от време, за който е направено
позоваване в развилото се между същите страни предходно съдебно производство.
Това частично припокриване обаче не би могло да се приеме за идентичност в
предмета на спора по двете дела, с оглед изложеното в предходния абзац, тъй като в
настоящото производство е направено позоваване на изтекла давност през нов период
от време – от 2013 до 2024 г., а периодът, заявен в исковата молба по гр. д. №
8951/2016 г. по описа на СГС, I-18 състав, е от 1996 - 1997 г. до 2016 г., което води до
извод за различен предмет на предявените по двете дела искове. Следователно не са
налице предпоставките на чл. 299 ГПК.
2/ Установява се от изискана от съда справка, че предмет на гр. д. № 39034/2023
г. по описа на СРС, 81-ви състав, е иск за делба на процесните имот и жилищна сграда
с ищец „С. А.“ ЕООД и ответник И. Г. Б., като делото е спряно на основание чл. 229,
ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на настоящото производство. Видно от данните в
5
деловодната система на съда /ЕПЕП/, исковата молба по делото е подадена на
13.07.2023 г., а постановеното от съда по реда на чл. 131 ГПК разпореждане от
20.08.2024 г. е връчено на ответника на 19.09.2024 г., т. е. след подаването на исковата
молба по настоящото дело /на 27.06.2024 г./. Съобразявайки изложените обстоятелства
във връзка с установените законови преклузивни срокове в делбеното производство,
настоящият съдебен състав намира, че наличието на по-рано образувано дело за делба
на процесните имоти не влияе върху допустимостта на настоящото производство,
доколкото исковата молба по същото е подадена от И. Б. преди изтичането на срока му
за отговор по чл. 131 ГПК в хода на гр. д. № 39034/2023 г. по описа на СРС, 81-ви
състав. Заявените от „С. А.“ ЕООД с отговора на исковата молба възражения във
връзка с така образуваното делбено производство следва да бъдат обсъдени с крайния
акт по същество на делото.
Релевираните от „С. А.“ ЕООД възражения за нередовност на исковата молба
съдът намира, че не касаят редовността на същата, а са свързани – от една страна – с
процеса на доказване в хода на производството, а от друга – с обсъждане по същество
на заявените от ищеца фактически твърдения, поради което така направените от
ответника възражения ще бъдат разгледани с решението по делото.
Съдът намира, че с оглед служебното си задължение да следи за спазване на
родовата подсъдност по делото, е необходимо да бъде изискана данъчна оценка на
процесните имоти към датата на предявяване на исковите претенции, въпреки
наличието на своевременно представена с исковата молба такава.
По отношение на направените от страните доказателствени искания, съдът
намира, че като доказателства по делото трябва да бъдат допуснати приложените към
исковата молба и към отговорите на исковата молба писмени документи. Основателни
са и исканията на ищеца за издаване на съдебно удостоверение, което да послужи пред
Централен регистър на особените залози, както и за допускане до разпит при режим на
довеждане на двама свидетели за обстоятелствата относно упражняваното над
процесния имот фактическо държане.
Съдът, след като констатира, че предявените искове са редовни и допустими, и
след осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр. чл. 146
ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
ПРЕДМЕТ на делото са субективно кумулативно съединени положителни
установителни искове за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1, предл. 3 ГПК
за признаване за установено по отношение на "Б с" ЕООД /в несъстоятелност/, "Т с"
6
ЕООД /в несъстоятелност/, "Р" ЕООД, "С а" ЕООД и "ОББ" АД че И. Г. Б. е
собственик на основание упражнявано от 11.06.2013 г. до подаването на исковата
молба по делото на 27.06.2024 г. давностно владение на 25/32 идеални части от
поземлен имот с идентификатор *****.***.** и площ от 448 кв. м., находящ се в гр.
С., район "К с", ул. "Д" № **, както и на 25/32 идеални части от построената в имота
двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор *****.***.**.1 със
застроена площ от около 72 кв. м. и разгъната застроена площ от 144 кв. м.
Между страните няма безспорни и ненуждаещи се от доказване факти и
обстоятелства.
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже:
че е титуляр на правото на собственост върху спорните недвижими имоти, като
установи в условията на пълно и главно доказване наличието на заявеното от
него обстоятелство, на което обосновава правото си на собственост, а именно –
упражнявано от него явно, необезпокоявано и непрекъснато давностно владение
/фактическо държане с намерение за своене/ в продължение на повече от десет
години с начална дата 11.06.2013 г., продължаващо и към датата на подаване на
исковата молба по делото /27.06.2024 г./;
всички факти и обстоятелства, заявени с исковата молба, на които основава
своите искания или възражения.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИЦИТЕ е да докажат всички факти и обстоятелства,
на които основават своите искания или възражения, включително наличието на
обстоятелства, довели до спиране и/или прекъсване на твърдяната придобивна
давност.
НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора
(включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба посредством
взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно
приключване на спора помежду им и ще благоприятства процесуалните и
извънпроцесуалните им взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на
основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на
ищеца. В случай че страните постигнат съгласие за доброволно уреждане на спора,
следва да уведомят за това съда.
ДОПУСКА като доказателства по делото приложените към исковата молба и
7
към подадените отговори на исковата молба писмени документи, както и изготвените
по делото справки за страни, предмет и етап, на който се намират производствата по
гр. д. № 8951/2016 г. по описа на СГС, I-18 състав, и по гр. д. № 39034/2023 г. по описа
на СРС, 81-ви състав, ведно с постъпилите преписи от съдебни актове по същите.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ищеца, чрез процесуалния му представител, съдебно
удостоверение, което да послужи пред Централен регистър на особените залози за
снабдяване с препис от договор за особен залог, сключен между "Р" ЕООД, ЕИК:
*********, и "Б с" ЕООД, ЕИК: *********, /в несъстоятелност/, както и с преписи от
представените във връзка с посочения договор заявление за вписване, актуално
състояние по партидата на залогодателя за вписаните в ЦРОЗ обстоятелства и справка
за вписано обстоятелство или обявен акт.
УКАЗВА на ищеца, че след неговото издаване съдебно удостоверение ще се
намира по делото и ще бъде предоставено след заплащане на дължимата такса.
ДОПУСКА до разпит в първото по делото открито съдебно заседание двама
свидетели на ищеца при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата
относно упражняваното над процесния имот давностно владение.
ДА СЕ ИЗИСКА от С. о, Дирекция „О. п“, Отдел „ОП – К. с.“, удостоверение
за данъчна оценка към дата 27.06.2024 г. на 25/32 идеални части от поземлен имот с
идентификатор *****.***.** и на 25/32 идеални части от еднофамилна жилищна
сграда с идентификатор *****.***.**.1, находящи се на адрес гр. С., район "К с", ул.
"Д" №**.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.05.2025
г. от 10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца – и
препис от подадените отговори на исковата молба.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание следва да вземат становище по проекта на доклад по делото и по дадените
със същия указания.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание може да оспори истинността на представените с отговора на исковата молба
писмени доказателства, както и да изрази становище и да посочи и представи
8
доказателства във връзка с направените от ответниците в отговорите на исковата молба
оспорвания и възражения.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9