№ 34515
гр. София, 02.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. Л.А
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. Л.А Гражданско дело №
20211110164274 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнена с молба от 09.12.2021 г., подадена от
„Електроенергиен системен оператор“ ЕАД срещу И. В. Й. и К. С. И..
По направените доказателствени искания:
С исковата молба ищецът е представил документи, които са допустими, относими и
необходими за изясняване на делото, поради което следва да се приемат като писмени
доказателства.
С отговора на исковата молба ответникът И. В. Й. е направил искане за
задължаване на ищеца да представи писмени документи по делото. Искането е
допустимо и следва да бъде уважено в частта, която касае документи, относими към
периода, по време на който е извършено плащане на процесната сума.
Предвид изложеното и с оглед извършената размяна на книжа по делото, на
основание чл. 140, ал. 3 ГПК, налице са предпоставките същото да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА представените с исковата молба писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, на основание
чл. 190, ал. 1 ГПК, в двуседмичен срок от получаване на съобщението да представи
документите по т. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 5, т. 6 и т. 7 за 2016 г., описани в част
„Доказателства и доказателствените искания” на писмения отговор на ответника И. В.
Й., с препис за насрещните страни, като УКАЗВА на ищеца, че непредставянето на
документите може да се преценява от съда съобразно разпоредбата на чл. 161 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника И. В. Й. ищецът да бъде
задължен да представи документите по т. 4, т. 5, т. 6 и т. 7, касаещи отчетен период
2017 г.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 16.11.2023 г. от 14:20 часа, за когато
да се призоват страните, с връчване на препис от настоящото определение, а на ищеца
да се връчат и препис от депозираните писмени отговори.
1
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
На основание чл. 146 ГПК, съдът
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад по делото:
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдение, че
ответникът И. В. Й., в качеството му на изпълнителен директор на управителния съвет
на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, в нарушение на разпоредбата на чл.
237, ал. 2 ТЗ, с виновното си и противоправно поведение е причинил на дружеството
имуществени вреди в размер на 2455,50 лева. Твърди, че в периода от 12.12.2014 г. до
14.02.2018 г. И. В. Й. е бил изпълнителен член на управителния съвет на
„Електроенергиен системен оператор“ ЕАД. На 28.11.2014 г. между ищцовото
дружество и ответника e сключен Договор за управление и контрол № ЧР- ДУК-УС-
ИД-8, като на 12.12.2014 г. И. В. Й. e вписан в Tърговския регистър като изпълнителен
член на управителния съвет на Дружеството. Изложени са доводи, че в нарушение на
чл. 237, ал. 2 ТЗ, ответникът не е положил грижата на добрия търговец, като в
противоречие с вътрешните правила на дружеството, противоправно се е разпоредил с
негови средства в полза на служителя К. С. И., без правно основание. Твърди се, че
ответникът К. И., в качеството си на ръководител на управление „Правно“, е
представил на И. Й. недатиран писмен доклад, без регистрационен номер, в който бе
посочено, че юрисконсултското възнаграждение по две съдебни дела, присъдено в
полза на Дружеството и ефективно събрано, следва да му бъде изплатено, предвид
факта че процесуалното представителство по делата е изцяло осъществено от него, в
качеството му на юрисконсулт. Твърди се, че ответникът е одобрил изплащането на
присъдени в полза на дружеството юрисконсултски възнаграждения на ръководителя
на управление „Правно“ – К. И., с което към работната заплата на служителя за месец
октомври 2016 г. била начислена сумата от 2455,50 лева, която му била изплатена по
банков път на 10.11.2016 г. Ищецът сочи, че съгласно правилата за определяне на
работната заплата в дружеството не е предвидено към работната заплата на
юрисконсултите да се изплаща и юрисконсултско възнаграждение, присъдено в полза
на дружеството по съдебни дела, по които е било страна, поради което ответникът не е
имал правно основание да постанови положителна резолюция по искането на
служителя К. И.. Сочи, че в дружеството е одобрена и приета Система за финансово
управление и контрол, като в чл. 26, ал. 1 от същата е предвидено, че при
необходимост от извършване на разходи, свързани с разходването на финансов ресурс,
се изготвял доклад от името на ръководителя на структурното звено, за чиято дейност
се извършва разходът, и същият се съгласувал за целесъобразност и законосъобразност
от длъжностните лица по компетентност. Съобразно чл. 31, ал. 1 от СФУК изготвените
доклади подлежат на предварителен контрол на законосъобразност, който се
осъществявал от юрисконсулт чрез процедура на съгласуване. Поддържа, че
ответникът е допуснал грубо нарушение на вътрешните правила на дружеството, като
не е съгласувал извършването на разходите със съответните длъжностни лица по
компетентност – ръководител на управление „Главен счетоводител“ и директор на
дирекция „Финанси и бюджет“. Не е извършено и предварително съгласуване с
юрисконсулт относно законосъобразността на представения от К. И. доклад и
предложените в него разходи. Сочи, че в хода на извършена финансова инспекция на
дружеството от държавен финансов инспектор към дирекция „Инспекционна дейност“
на Агенция за държавна финансова инспекция, приключила с Доклад № ДИД1-СФ-
27/21.11.2019 г. е констатирано системното прилагане от страна на ответника на
описаната порочна практика за неправомерно изплащане на служителите на
присъдените в полза на дружеството юрисконсултски възнаграждения.
2
В обобщение се поддържа, че с неправомерното произнасяне с резолюция по
искането на К. И. ответникът е причинил на дружеството имуществени вреди на
стойност 2455,50 лева, с която сума без правно основание е намалено имуществото на
дружеството. Навежда доводи, че сумата от 2455,50 лева е изплатена от дружеството в
полза на К. И. при начална липса на основание, поради което същата подлежи на
връщане. Акцентира се, че трудовото му възнаграждение на е ясно и недвусмислено
уговорено в сключения между него и дружеството трудов договор, като в
съдържанието му не било предвидено изплащането в негова полза на присъдените
юрисконсултски възнаграждения за осъщественото процесуално представителство по
дела, по които дружеството е страна.
Съобразно изложеното, ищецът моли съда да осъди ответника И. В. Й. да му
заплати сума в размер на 2 455,50 лева, представляваща обезщетение за претърпените
от дружеството имуществени вреди – изразяващи се в платена без основание парична
сума на служител, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба –
10.11.2021 г. до окончателното погасяване на вземането. Претендира осъждането на И.
В. Й. и за заплащането на мораторно обезщетение в размер на 748,31 лева, начислено
върху стойността на главницата за периода 10.11.2018 г. – 10.11.2021 г.
В условията на евентуалност, в случай че искането за осъждане на ответника И.
Й. бъде отхвърлено, моли съда да осъди ответника К. С. И. да заплати в полза на
дружеството сумата от 2455,50 лева, с която се е обогатил неоснователно за сметка на
дружеството, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на дълга.
В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК ответникът И. В. Й. е
подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като
неоснователни. Релевира възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
част от претендираното вземане за лихва. Оспорва наличието на основания за
ангажиране на отговорността му. Потвърждава изложените от ищеца обстоятелства
относно качеството му на изпълнителен директор на „Електроенергиен системен
оператор“ ЕАД, както и нареденото от него плащане на сумата от 2544,50 лева в полза
на К. И.. Твърди, че процесната сума представлявала награда за служителя, изплатена
по негово нареждане съобразно правомощията му като изпълнителен член на
дружеството. Посочва, че на основание т. 4.3. от договор за управление и контрол №
ЧР-ДУК-УС-ИД-8/28.11.2014 г., сключен с ищцовото дружество, разполагал с
правомощие да определя целеви награди за решаване на важни и срочни задачи на
дружеството. Оспорва наличието на допуснати от негова страна нарушения на
Системата за финансово управление и контрол в дружеството. Поддържа, че
одобреното от него плащане е извършено правомерно, като отбелязва, че никой от
компетентните лица, които отговарят за счетоводните политики и изплащането на
средства от дружеството не са сигнализирали за евентуален проблем или липса на
правно основание за изплащането на процесната сума. Оспорва да е извършил
противоправно деяние, вследствие на което дружеството да е претърпяло вреди.
В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК ответникът К. С. И. е
депозирал писмен отговор, в който излага доводи за неоснователност на предявения
срещу него при условията на евентуалност осъдителен иск. Потвърждава получаването
на процесната сума във връзка с приключили успешно за дружеството дела, по които е
осъществявал процесуално представителство. Акцентира, че твърдяната от ищеца
липса на правно основание за разпореждане и изплащане на целевите бонуси и награди
за спечелените от дружеството дела не е констатирана в докладите на независимите
одитори при извършване на ежегодните одити на дружеството – ищец. Поддържа, че
добросъвестно е получил процесната сума, поради което оспорва да се е обогатил
неоснователно за сметка на дружеството. Моли съда да отхвърли предявените искове
3
като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и на възраженията на ответника:
Срещу ответника И. В. Й. са предявени са обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 2 от ТЗ вр. с чл. 237, ал. 2 от ТЗ във
вр. с чл. 45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди и иск по чл. 86
от ЗЗД за заплащане на обезщетение в за забава.
При условията на евентуалност, в случай че предявенитя главен иск бъде
отхвърлен, срещу ответника К. С. И. е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1 от ЗЗД за връщане на сума, която се твърди да е получена от него при начална
липса на основание.
Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от
доказване:
Безспорно в отношенията между страните е обстоятелството относно
получаването на процесната сума на 10.11.2016 г. от ответника К. И., в качеството му
на Ръководител на управление „Правно“ в дружеството, по нареждане на ответника И.
Й. – изпълнителен директор на дружеството към тази дата.
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
Указва на ищеца, че по предявения иск с правно основание чл. 240, ал. 2 във вр.
с чл. 237, ал. 2 ТЗ във вр. с чл. 45 ЗЗД негова е доказателствената тежест да установи,
при условията на пълно и главно доказване, кумулативното наличие на следните
предпоставки: 1) ответникът И. Й., в качеството му на изпълнителен директор на
дружеството, 2) да е извършил противоправни действия, изразяващи се в
недобросъвестно управление на дружеството в нарушение на конкретна правна норма
и/или установените в търговското предприятие правила, 3) вследствие на които
ищцовото дружество да е претърпяло описаните в исковата молба имуществени вреди,
4) които са пряка и непосредствена последица от поведението на ответника.
По предявения осъдителен иск с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца
е да докаже наличието на главен изискуем дълг на ответника И. Й. и изпадането му в
забава за плащане на същата.
В тежест на ответника И. Й. е да докаже правоизключващите отговорността му
факти, изложени в депозирания писмен отговор.
По предявения евентуален осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване,
факта на плащане на процесната сума без валидно правно основание на ответника, в
качеството на служител на дружеството, във връзка с което последният да се е
обогатил неоснователно за негова сметка.
УКАЗВА на ответника К. И., че при установяване на горните обстоятелства в
негова доказателствена тежест е да установи, че е налице валидно правно основание за
получаването, съответно задържане на полученото.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят
това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК;
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК, страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
4
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република
България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени;
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК, страната, която отсъства повече от един месец от 3
Този файл е копие на електронно подписан документ. адреса, който е съобщила по
делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за
новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение
всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени;
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК, мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени;
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на
делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично
упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи
надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните
желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или
медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5