Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………...
От публичен регистър, том №……, стр……..
Гр.Тервел, ………….. година
Решение от книга за открити
заседания №……….. от ……………. година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд –
Тервел в публично съдебно заседание на пети април, две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
Председател:
ГАНЧО ДРАГАНОВ
При
участието на секретаря Ж.Ж., сложи на разглеждане докладваното от районния
съдия Ганчо Драганов гр.дело №441 по описа на съда за 2019 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Делото
е образувано по искова молба на Д.Н.Д. с ЕГН********** с адрес
***, чрез адв.В.М. ***, със съдебен адрес ***, офис 4 срещу Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението”- София към Министерство на
вътрешните работи, представлявана от директор на ГД „ПБЗН“ главен комисар Н.Н., с адрес гр.София, ул. Пиротска №171А с правно основание чл.178, ал.1, т.3 във вр.
с чл.187, ал.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД.
Претенциите
на ищеца произтичат от възникнало служебно правоотношение с ответника. Посочва
се, че работи при ответника на длъжност „Водач на специален автомобил II степен той и пожарникар“ в РС „ПБЗН“ - Тервел
към ГД „ПБЗН“-София. Посочва, че служебните си задължения изпълнява на сменен
режим на работа, като смените са били по 24 часа непрекъснато дежурство или 12
часа по предварително утвърдени графици за смените при сумарно изчисляване на
работното време на тримесечен период. Твърди, че за времевия период от 22.00ч.
на текущия ден до 06.00ч. на следващия ден е полагал нощен труд, който не му е
заплащан като такъв. Поддържа, че ответникът следва да му заплати извънредния
труд, формиран чрез превръщане на нощните часове в дневни, съобразно чл.
9, ал. 2 от НСОРЗ като се преизчисли нощния труд по
коефициент 1,143. Налице е и забава в плащането.
Ищецът
моли да бъде осъдена Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението”- София към Министерство на вътрешните работи да му заплати сумата
от 1500,00 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд за периода 03.03.2018г. до 20.11.2019г., получен в резултат на
преизчисляване на положения нощен труд, съобразно въведената в НСОРЗ методика,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от завеждане на исковата молба
до окончателното изплащане на паричното вземане, както и да бъде осъден ответника да му заплати 220,00
лева, представляващи обезщетение за забава, върху размера на основния иск до
завеждане на исковата молба, изчислен към тази дата.
Ответникът в срока за отговор е оспорил иска като
неоснователен и недоказан по размер. Не е оспорил, че ищецът се намира в
служебно правоотношение. Оспорил е, че на ищеца се дължи възнаграждение за
извънреден труд и нощен труд за процесния период като е посочил, че на ищеца е
изплатено полагащото му се допълнително възнаграждение. Оспорил е приложимостта
на разпоредбите на ЗДС и НСОРЗ по
отношение на служителите на МВР като са развити доводи, че статутът им се
урежда единствено в ЗМВР, където е налице
регламентация на заплащането им.
По делото са събрани писмени доказателства, назначена и
изслушана е съдебно-счетоводна експертиза.
В хода на делото ищецът е направил искане за изменение
размера на главния иск и акцесорната претенция и с протоколно определение от 05.04.2023
г. съдът е допуснал изменение в размера на исковите претенции като главният иск
се счита предявен за сума в размер на 1286,61 лева, а искът за заплащане на
обезщетение за забава се счита предявен за сумата от 67,93 лева.
С оглед данните по делото, Съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Не се оспорва, че страните се намират в служебно
правоотношение на посоченото основание, както и не се оспорва, че за исковия
период 03.03.2018г. до 20.11.2019г. ищецът е работил на сменен режим по график
при сумарно отчитане на отработеното време между 22.00 ч. и 06.00 ч., времето
на разположение и положения труд по време на официални празници.
От заключението на вещото лице по назначената, приета и
неоспорена по делото съдебно-счетоводна експертиза, се установява че през
исковия период от ищеца са положени 112 смени с продължителност 24 часа (дневни
и нощни) при сумарно изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на
чл.187, ал.3, от ЗМВР в т.ч. 896 часа нощен труд. През процесния период
положения нощен труд не е изчисляван в дневен, съобразно методиката, въведена в
НСОРЗ. При приложение на чл.9, ал.2 от НСОРЗ след преобразуване на положените
нощни часове труд в дневни и отчитаето им като извънреден труд експертизата
установява, че при 2968 часа по норма действително са отработени 3192 часа или 224
часа повече, от които 57 часа са отчетени и заплатени, а 167 часа на стойност 1286,61
лева са неотчетени и незаплатени на ищеца. Според заключението на вещото лице,
обезщетението за забава на плащането на главницата за заявения период по
периоди на възникване е в размер на 67,93 лева.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно
и компетентно изготвено.
При така установената фактическа обстановка, настоящия
съдебен състав намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 176 от ЗМВР
брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното
месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни
възнаграждения за извънреден труд - чл. 178,
ал. 1, т. 3 от ЗМВР. Нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица. Нормалната продължителност на работното
време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Нощен е трудът, който се
полага между 22,00 и 6,00ч. - чл.
187, ал. 1 от ЗМВР. Работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12или
24-часови смени - сумирано за тримесечен период - чл.
187, ал. 3, изр. 1 от ЗМВР. Работата извън редовното работно време
до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени,
чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.
Извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение - чл. 187, ал. 7.
Редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители се определят с Наредба на Министъра на
вътрешните работи чл.
187, ал. 10 от ЗМВР (предишна ал. 9, изм. и доп. - ДВ, бр.
60 от 2020 г.).
За процесния период е действала, издадена от министъра на
МВР Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (Обн. ДВ. бр.60 от 2 август 2016г.,
изм. и доп. ДВ. бр.99 от 13 декември 2016г., отм. ДВ. бр.3 от 10 януари 2020г.,
отм. ДВ. бр.4 от 14 януари 2020г.), за реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в министерството на вътрешните работи.
Текстът на чл. 3, ал. 3 в Наредбата гласи, че при работа
на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6: 00 ч.,
като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период.
Съобразно чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014
г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г.,отм.ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от
01.04.2015 г.) при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 1, 143. В
следващите Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен.
Съгласно постановеното ТР № 1/2020 г. по т.д. № 1/2020 г.
на ОСГК на ВКС от 15.03.2023 г., ЗМВР не
съдържа празнота относно продължителността на работното време на служителите в
МВР, изразено в брой на часовете. Този извод се налага от анализа на чл.
187, ал. 1 ЗМВР. Нормата е императивна и предвижда, че нормалната
продължителност на работното време е 8 часа. По смисъла на чл.
187, ал. 1 ЗМВР, "8 часа дневно" означава 8 астрономически
часа, независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага –
дали през деня, или през нощта, в последната хипотеза от 22,00 часа до 6.00
часа. Съпоставката на нормите на чл. 187, ал. 1 и 3 ЗМВР с чл.
140 КТ показва, че разпоредбите на ЗМВР
установяват по - голяма продължителност на работното време на нощния труд на
служителите от МВР в сравнение с тази на работниците и служителите по трудово
правоотношение. Различието - установената с разпоредбите на ЗМВР по
- голяма продължителност на работното време на нощния труд за служителите от
МВР се аргументира с основните функции на МВР, регламентирани в чл.
2, ал. 1 ЗМВР. Разпоредбите на чл. 179 и чл.
187, ал. 10 ЗМВР (предишна ал. 9, изм. и доп. - ДВ, бр.
60 от 2020 г.) са делегиращи законови норми, които предвиждат условията и редът
за полагане на нощен труд, включително отчитането му и заплащането да се
извършват със съответните актове - наредба и заповед. С последната,
представляваща индивидуален административен акт се предвижда министърът на
вътрешните работи да определя размера на възнаграждението за положен нощен
труд. Действително в издадените наредби липсва правило като това на чл.
9, ал. 2 НСОРЗ, но липсата е обяснима с волята на законодателя да не се
създава норма за преобразуване на нощни часове в дневни.
Трудовото правоотношение по КТ е
насочено към изпълнение на частен интерес, а служебното правоотношение се
реализира за осъществяване на държавна власт, т.е. като вид правоотношения те
са различни, а не сходни. Прилагането на НСОРЗ към
въпросните служебни правоотношения не би обезпечило постигането на законова цел,
доколкото методите на регулиране на отношенията и заложената в чл.
187, ал. 1 ЗМВР воля на законодателя е да се прилага еднаква продължителност
на работното време през деня и нощта - "8 часа дневно", независимо в
коя част от денощието се разполага - през деня или през нощта. При
разработването и приемането на ЗМВР,
законодателят е имал предвид разбирането за спецификата на служебните правоотношения,
като неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от служители на МВР
се компенсира със съответните компенсаторни механизми под формата на допълнително
възнаграждение за прослужено време, по- голям основен платен годишен отпуск, обезщетение
при прекратяване на служебно правоотношение, по - благоприятен режим за
заплащане на извънреден труд, липса на задължение за заплащане на осигурителни
вноски и по - благоприятни условия за придобиване право на пенсия, както и
пенсиониране при условията на І категория труд и др.
Според тълкувателното решение, при отчитане и заплащане на
положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи
не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда, така
също и на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон
за Министерството на вътрешните работи. Това разрешение
съответства и на правото на ЕС (Решение по дело C‑262/20 на Съда на европейския
съюз).
Тълкувателните решения на ВКС са задължителни за органите
на съдебната власт съгласно разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ.
По изложените съображения претенцията за допълнителното
възнаграждение за положения нощен труд се явява неоснователна и като такава ще
следва да бъде отхвърлена. Като последица от това, тъй като иска за лихви е
акцесорен и е обусловен от изхода по главния иск, като неоснавателен следва да
се отхвърли и предявения иск по чл.86 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за
забава в размер на законната лихва, както и за присъждане на законната лихва от
датата на предявяване на иска пред съда.
По разноските:
Разпоредбата на чл.83, ал.1, т.1 от ГПК сочи, че такси и
разноски по производството на делата не се внасят от ищците - работници,
служители и членове на кооперации, по искове, произтичащи от трудови
правоотношения. Така също и чл. 359 от КТ предвижда, че в производството по
трудови дела, работниците и служителите не заплащат такси и разноски. Това
означава, че независимо от изхода на делото, ищците са освободени от
заплащането на дължимите към съда държавни такси, както и разноските за
съдебното производство. Няма обаче законово основание за освобождаването им от
разноските, дължими на ответника – работодател.
С оглед изход на делото и на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК ищецът ще следва да заплати на ответника разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200,00 лева.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените по чл.178,
ал.1, т.3 във вр. с чл.187, ал.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР и
чл. 86 от ЗЗД искове от Д.Н.Д. с ЕГН********** с адрес *** срещу ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ "ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО" - София към
Министерство на вътрешните работи с адрес: гр. София, п.к. 1309, ул. Пиротска №
171А за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1286,61 лева,
представляваща неизплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд за
периода от 01.04.2018г. до 20.11.2019г., получен след преобразуване на положени
часове нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от предявяване на иска в съда – 20.11.2019 г. до окончателното плащане, както и
да заплати сумата от 67,93 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата по периоди на възникване до предявяване на иска в съда – 20.11.2019
г.
ОСЪЖДА Д.Н.Д. с ЕГН********** с адрес *** да заплати на
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ "ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО" към МВР
с адрес: гр. София, п.к. 1309, ул. Пиротска № 171А, разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200,00 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Добрич в двуседмичен срок от датата на
съобщението му до страните.
СЪДИЯ: