Присъда по дело №74/2025 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 36
Дата: 24 февруари 2025 г.
Съдия: Христина Янева Костадинова - Чолакова
Дело: 20252230200074
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 21 януари 2025 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 36
гр. Сливен, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Христина Ян. Костадинова -

Чолакова
при участието на секретаря Росица Н. С.
и прокурора М. Ст. В.
като разгледа докладваното от Христина Ян. Костадинова - Чолакова
Наказателно дело от общ характер № 20252230200074 по описа за 2025
година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия А. С. А. – роден на ...........г. в гр. С., живущ в
гр. С., ул. „Ч.К. № ......, циганин, български гражданин, без образование, не
работи, неженен, осъждан, с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на
15.08.2024год. в землището на гр. С., местност „Бармук баир“ чрез запалване
на необезопасен открит огън, по непредпазливост запалил чужд имот на
значителна стойност - 400 декара гора (горска територия), подотдели 792„а“,
792“б“, 792“в“,792„г“ и 792“л“, на стойност 161 478.00лв., държавна
собственост, управлявана и стопанисвана от Териториално поделение
„Държавно горско стопанство“ - Сливен, с директор И. К. Р., представляван от
Добромира Петромилова Митева, в резултат на което е унищожена 97 плътни
куб.м. иглолистна дървесина на стойност 10 476.00 лв. и от деянието са
последвали значителни вреди в размер на 42 460.00 лв., поради което и на
основание чл. 331, ал. 3, предл. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 330, ал. 1 от НК вр. с чл.
54 от НК му НАЛАГА наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от
ДВЕ ГОДИНИ и ТРИ МЕСЕЦА,
На основание чл. 58а, ал. 1 от НК НАМАЛЯВА така определеното
1
наказание на подсъдимия А. С. А. с 1/3, като същият следва да изтърпи
наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ЕДНА ГОДИНА и
ШЕСТ МЕСЕЦА, при първоначален СТРОГ режим.
На основание чл. 59, ал. 1 от НК ПРИСПАДА времето, през което
подсъдимият А. С. А. е бил предварително задържан или е бил с мярка за
неотклонение „Задържане под стража” по настоящото дело.
На основание чл. 68, ал. 2, вр. ал. 1 от НК ПРИВЕЖДА в изпълнение
наказанието по НОХД № 923/2022г. по описа на РС - Сливен –
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ШЕСТ месеца, което подсъдимият
А. С. А. да изтърпи при първоначален СТРОГ режим и отделно от
наказанието по настоящата присъда.
ОТНЕМА в полза на държавата, иззетото по делото веществено
доказателство - парче обгоряла тел, запечатано с лепенка № Д
0646/15.08.2024г., поставено в полиетиленов плик и прикачено към кориците
на делото, което следва да се унищожи като вещ без стойност.
ОТНЕМА в полза на държавата, иззетите по делото веществени
доказателства - 1 бр. CD, поставен в плик (л. 53 от делото); 2 бр. CD,
поставени в плик (л. 100 от делото), които да се съхраняват по делото до
изтичане сроковете за съхранение на самото дело, след което да се унищожат
като вещи без стойност.
ОТНЕМА в полза на държавата, иззетото по делото веществено
доказателство - 1 бр. хартиен плик, съдържащ обтривки, контролна проба,
което следва да се унищожи като вещ без стойност.
Иззетото по делото веществено доказателство - 1 бр. сини чехли –
джапанки (ВД 301), да бъде върнато на собственика Любчо Емилов Любчев.
ОСЪЖДА подсъдимият А. С. А. да заплати направените на
досъдебното производство разноски в размер на 1951,30 лева (хиляда
деветстотин петдесет и един лева и тридесет стотинки) в полза на бюджета на
държавата по сметка на ОДМВР – Сливен.
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от
днес пред Окръжен съд - Сливен.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
2

Съдържание на мотивите

М О Т И В И
към Присъда № 36 от 24.02.2025г. по НОХД № 74/2025г. на РС-С.
гр. С., 26.02.2025г.

РП - С. е внесла обвинителен акт против А. С. А. за извършено
престъпление по чл. 331, ал. 3, предл. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 330, ал. 1 от НК.
Производството се движи по реда на глава 27 от НПК.
Съдът, след като изслуша становището на подсъдимия и неговия
защитник, и след като установи, че самопризнанията на подсъдимия се
подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства,
премина към процедура по чл. 371, т. 2 от НПК.
В съдебно заседание представителят на РП - С. поддържа обвинението,
така както е предявено. Пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 6 месеца, което да се намали с 1/3
и така определеното наказание от 1 година и 8 месеца същият да изтърпи при
първоначален строг режим. Изразява становище по отношение на
веществените доказателства, пледира да бъде приведено в изпълнение
наказанието, наложено по присъда, постановена по НОХД № 923/2022г. на
РС-С., което да изтърпи отделно от настоящото наказание. Обвинението
счита, че това наказание би изпълнило основните функции, както на
генералната, така и на специалната превенция.
Служебният защитник на подсъдимия адв. К. от АК-С. счита, че са
налице предпоставките за разглеждане на делото по реда на глава 27 от НПК.
Не оспорва фактическата обстановка по обвинителния акт и правната
квалификация. Пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание
„лишаване от свобода” за срок две години, което да бъде намалено с една
трета и така определеното наказание от 1 година и 4 месеца да търпи
ефективно. По отношение наказанието, наложено по НОХД № 923/2022г. по
описа на РС – С., счита, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 59 от
НК. По въпроса за веществените доказателства се присъединява към
становището на обвинението.
В съдебно заседание подсъдимият, редовно призован, се явява лично,
признава се за виновна и дава съгласие делото да се разгледа по реда на глава
27 от НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, а именно: признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се
1
съгласява да не се събират доказателства за тези факти.
Подсъдимият, при предоставеното му право на лична защита и на
последна дума, изразява съжаление за стореното и моли да му бъде наложена
наказание в минимален размер.
Ощетеното юридическо лице Териториално поделение „Държавно
горско стопанство“ – С., представлявано от директора И. К. Р., редовно
призовано, в проведеното разпоредително заседание се представлява от
юрисконсулт Митева, надлежно упълномощена с пълномощно от досъдебното
производство. Заявява, че ощетеното юридическо лице не желае да се
конституира като граждански ищец в производството, като по отношение на
въпросите, предвидени в разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от НПК, заявява, че се
присъединява изцяло към позицията на обвинението.
След преценка на събраните по делото доказателства, като съобрази
самопризнанието на подсъдимия относно фактите и обстоятелствата,
изложени в обвинителния акт, изявлението му да не се събират доказателства
за тях, както и доводите на страните, съдът приема за установени фактите,
описани в обвинителния акт. В тази връзка, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
Подсъдимият А. С. А. е роден на ..........г. в гр. С., живущ в гр. С., ул.
„Ч.К. № ....... циганин, български гражданин, без образование, не работи,
неженен, осъждан. Същият живеел като клошар и обитавал палатка, изградена
в гората, в местността „Бармук баир“ в гр. С.. Палатката се намирала над ул.
„Преслав в кв. „Кумлука“, в гр. С.. Подсъдимият системно употребявал
наркотични вещества-марихуана, като често правел това в компанията на св.
Л.Е.Л., който също употребявал марихуана. За да набави средства за
закупуване на наркотичното вещество, подс. А. често горял кабели и предавал
на изкупвателни пунктове медната част от тях. Кабелите обикновено горял на
незаконно сметище, намиращо се в близост до палатката, която обитавал, на
което сметище по същия начин и със същата цел кабели горяли и други лица
от кв. „Кумлука“, гр. С..
На 15.08.2024г., през деня, подс. А. си набавил около 7-8 метра
четирижилен меден кабел от собствениците на частен имот, в който се
извършвали строително-ремонтни дейности. Решил да отиде до сметището в
близост до палатката си, за да изгори медната му обшивка и да предаде
медната част на кабела на изкупвателен пункт, за да си набави парични
средства за закупуване на марихуана. Отивайки към сметището бил видян от
2
св. Т.Н.П. който го предупредил да не гори кабели, тъй като времето е горещо.
Пристигайки до сметището, подс. А. навил кабела на руло и го поставил върху
купчина от парчета асфалт, бетон и пръст. Сложил под кабела картон, съчки и
слама и ги запалил е помощта на запалка, като преди това почистил мястото,
около което запалил огъня. Непосредствено след запалването на кабела, при
него отишъл св. Л., с намерение да употребяват двамата марихуана. При
пристигането си там, св. Л. видял, че запаленият огън е с широчина около три
педи и със също такава височина на пламъка. Докато силиконовата обвивка на
кабела горяла, подс. А. удрял с пръчка кабела и го повдигал, за да улесни
падането на облицовката му. При един от ударите с пръчката по горящия
кабел изхвръкнал въглен, който попаднал върху суха трева в близост до
огнището и моментално последвало запалването й. Свидетелят Л. направил
опит да загаси запалената трева с крака, но се отказал, тъй като бил обут с
гумени джапанки. След това напуснал мястото на запалването, като на
тръгване видял, че подс. А. взел намиращо се на сметището одеяло и започнал
да гаси горящата трева. Поради бързото разрастване на огъня, обвиняемия не
успял да го загаси и също напуснал мястото на запалването, вземайки със себе
си обгорената част на кабела. Пожарът бързо се разраснал и обхванал 400 дка.
горска територия в местността „Бармук баир“, като единствено в резултат на
бързата намеса на РСПБЗН - С. и участието в гасителните действия на
хеликоптер и много граждани, не е било допуснато разпространението му
върху съседни горски територии и върху намиращите се в района сгради.
Засегнатата от пожара горска територия е държавна собственост,
управлявана и стопанисвана от Териториално поделение „Държавно горско
стопанство“-С., чийто директор е И. К. Р.. По заповед на директора на ТП
ДГС-С. била извършена теренна проверка на засегнатата от пожара на
15.08.2024г. горска територия, като комисията излязла с констативен
протокол, от който е видно, че засегната от пожара горска територия е на площ
400 дка., регистрирани в ИС на ИА, в това число 399 дка низов пожар и 7 дка.
върхов. Засегнатата иглолистна площ е в размер на 210 дка, а широколистна в
размер на 190 дка. Опожарените площи обхващали подотдели 792“а“, 792„б“,
792„в“, 792 „г“ и 792 „л“, в границите на ПП „Сините камъни“, на територията
на горскостопански участък Природен парк “Сините камъни“ и същите били
от категория специална, функция природен парк, защитена територия.
На 15.08.2024г. бил извършен оглед на мястото, от където е възникнал
пожара, като обект на същия е бил сметище, намиращо се в близост до
палатката на подсъдимия и на 20 метра северно от последните къщи на
3
ул.“Преслав“, в кв. „Комлука“, гр. С.. На място, върху купчина от парчета
асфалт, бетон и пръст се открило загасено огнище с черни сажди, от центъра
на което било иззето парче обгоряла тел.
На същата дата св. Л. предал доброволно джапанките, с които бил обут
по време на възникването на пожара.
За установяване вероятността за използване на запалима течност при
запалването на огъня и съпричастност от страна на св. Л., е била назначена
физико- химична експертиза с обекти на изследване обтривки и предадените
от него джапанки, като вещото лице е заключило, че по представените обекти
не се установява наличие на лесно запалими вещества и петролни продукти.
Назначена и изпълнена била и инжинеро-техническа експертиза, при
която на 03.10.2024г. е извършено заснемане в м. “Бармук баир“, обхващащо
част от засегната от пожара площ, а именно 284 дка. от най- засегнатата
горска територия.
По ДП е била изготвена и приобщена е и съдебно пожаро-техническа
експертиза, при която били обсъдени възможните причини за възникването на
пожара. Вещото лице е заключило, че най-вероятната причина за неговото
възникване е небрежност при боравене с открит огън.
За нуждите на разследването била изготвена и приобщена комплексна
лесотехническа-оценителна експертиза. Видно от заключението, стойността
на засегната от пожара 400дка горска територия възлизала на 161 478лв. В
следствие на пожара, напълно изгорялата дървесина в засегнатите подотдели,
792“а“, 792„б“, 792„в“, 792„г" и 792„л“ възлизала на количество 97 плътни
куб. метра иглолистна технологична дървесина на стойност 10 476.00лв.
Причинената от деянието щета възлизала на 42 460.00лв. и касаела
компенсационното залесяване на опожарените площи.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа на самопризнанието на подсъдимия, дадено по реда на чл. 371, т. 2 от
НПК и събраните в хода на досъдебното производство писмени и гласни
доказателства, взети в тяхната съвкупности и поотделно.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, разпитани в хода на
досъдебното производство, а именно: св. Д.М.-л. 67, св. Стефан С. –л. 68, св.
Л. Л.- л. 69-71, св. П.Б.л. 72, св. М.Р.-л. 73, св. Т.-П.- л. 74, св. И. Р.-л. 78.
Съдът даде вяра и на писмените доказателства и доказателствени
средства, събрани в хода на досъдебното производство, имащи значение за
изясняване на обстоятелствата по делото, прочетени по реда на чл. 283 от
4
НПК и неоспорени от страните (протоколи за оглед на местопроизшествие и
фотоалбум- л. 42-51, протокол за доброволно предаване-л. 9, протокол за
изземване на обтривки и микроследи-л. 79, определение на РС-С. по ЧНД
№1022/2024г.-л. 63,64, справки ДГС-С. за териториалната обособеност на
местността и категорията и функцията на всеки от засегнатите от пожара
горски подотдели- л. 30-36, копие на констативен протокол на ДГС-С.- л. 37-
39, свидетелство за съдимост – л. 119,120; ДСМП - л. 122, характеристична
справка - л. 121).
Съдът даде вяра на заключенията на вещите лица, изготвили
назначените по досъдебното производство експертизи (протокол от физико-
химична експертиза-л.86,87, протокол от пожаро-техническа експертиза-л. 89-
90, заключение от съдебно инжинеро-техническа експертиза-л. 96-99,
заключение от съдебно-лесотехническа оценителна експертиза-л. 109-114),
тъй като те имат съществено значение за изясняване на обстоятелствата по
делото, изготвени са от компетентни вещи лица, като съдът няма основания да
се съмнява в компетентността и безпристрастността им. Страните не оспорват
заключенията, като последните са приобщени към материалите по делото по
надлежния процесуален ред.
Съдът констатира, че в досъдебното производството, разпитан в
процесуалното му качество на обвиняем, А. се признава за виновен и дава
обяснения. Тези обяснения са относими към предмета на доказване и се
потвърждават и от останалия, събран по делото доказателствен материал.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Безспорно се установява, че подс. А. с деянието си е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 331, ал. 3,
предл. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 330, ал. 1 от НК, тъй като на 15.08.2024г. в
землището на гр. С., местност „Бармук баир“ чрез запалване на необезопасен
открит огън, по непредпазливост запалил чужд имот на значителна стойност -
400 декара гора (горска територия), подотдели 792„а“, 792“б“, 792“в“,792„г“ и
792“л“, на стойност 161 478.00лв., държавна собственост, управлявана и
стопанисвана от Териториално поделение „Държавно горско стопанство“ - С.,
с директор И. К. Р., представляван от Д.П.М., в резултат на което е унищожена
97 плътни куб.м. иглолистна дървесина на стойност 10 476.00 лв. и от
деянието са последвали значителни вреди в размер на 42 460.00 лв.
От обективна страна, категорично от събраните доказателства се
5
установява, че на инкриминираната дата и място подс. А. с действията си е
реализирал признаците от състава на престъплението, за което е привлечен
към наказателна отговорност, тъй като е запалил чужд имот - 400 декара гора
(горска територия), подотдели 792„а“, 792“б“, 792“в“,792„г“ и 792“л“,
държавна собственост, управлявана и стопанисвана от Териториално
поделение „Държавно горско стопанство“ – С..
Налице е квалифициращият признак значителна стойност, тъй като
размерът на запалената горска територия възлиза на 161 478,00лв. В случая е
налице и друг квалифициращ признак, а именно настъпилите от деянието
вреди в размер на 42 460.00лв., представляващи компесационното залесяване
на изгорялата площ.
От субективна страна деянието е извършено от подс. А. по
непредпазливост по смисъла на чл. 11, ал. 3 от НК. Той не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен да
предвиди възможното настъпване на общественоопасните последици, а
именно, че паленето на огън в близост до леснозапалими сухи треви в горска
територия е възможно да доведе до възникване на запалване на тревата от
искрите, което да премине в сложен за гасене пожар, но е мислил да ги
предотврати, като необосновано се е надявал да не възникне пожар.
Подсъдимият е подценил значението на редица обстоятелства, както например
времето и по-конкретно атмосферни условия и природни специфики, така и
мястото където е запалил огъня, за да гори кабел от гледна точка на
заобикалящата среда - изсъхнали треви, близост до гора, способстващи
разпространение на огъня.
При индивидуализацията на наказанието съдът отчете следните
отегчаващи отговорността обстоятелства: предишни осъждания на
подсъдимия и обхванатата от пожара горска територия, която е природен
парк, защитена територия.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът отчете оказаното
пълно съдействие в хода на разследването и изразеното съжаление за
случилото се.
Самопризнанието на подсъдимия не би могло да се отчете като
смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като същото е условие за
разглеждане на делото по реда на гл. 27 от НПК.
Предвид императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът
определи наказание на подс. А. при условията на чл. 58а, ал. 1, от НК.
6
При определяне вида и размера на наказанието, съдът се съобрази с
всички индивидуализиращи вината му обстоятелства, обществената опасност
на деянието и дееца, причинения престъпен резултат и целите на генералната
и специалната превенция.
Така посочените обстоятелства обосновават извода на съда, че
наказанието за извършеното престъпление следва да се определи при
условията на чл. 54 от НК, като се индивидуализира на две години и три
месеца „лишаване от свобода”. На основание чл. 58а, ал. 1 от НК съдът
редуцира така определеното наказание с една трета и наложи на подс. А.
наказание „лишаване от свобода” в размер на една година и шест месеца,
което да търпи ефективно, при първоначален строг режим. Съдът счете, че
така определеното наказание „лишаване от свобода“ е съответно на деянието
и дееца.
Така наложеното наказание, съдът счита за максимално справедливо,
като чрез него ще бъдат постигнати целите и задачите на наказанието,
визирани в чл. 36 от НК.
На основание чл. 59, ал. 1 от НК, съдът приспадна времето, през което
подс. А. е бил предварително задържан или е бил с мярка за неотклонение
„Задържане под стража” по настоящото дело.
На основание чл. 68, ал. 2, вр. ал. 1, приведе в изпълнение наказанието,
наложено по НОХД № 923/2022г. по описа на РС-С. - „лишаване от свобода”
за срок от шест месеца, което подс. А. следва да изтърпи при първоначален
строг режим и отделно от наказанието по настоящата присъда.
С присъдата съдът се произнесе и по отношение на веществените
доказателства, като: отне в полза на държавата, иззетото по делото
веществено доказателство - парче обгоряла тел, запечатано с лепенка № Д
0646/15.08.2024г., поставено в полиетиленов плик и прикачено към кориците
на делото, което следва да се унищожи като вещ без стойност; отне в полза на
държавата, иззетите по делото веществени доказателства - 1 бр. CD, поставен
в плик (л. 53 от делото); 2 бр. CD, поставени в плик (л. 100 от делото), които
следва да се съхраняват по делото до изтичане сроковете за съхранение на
самото дело, след което да се унищожат като вещи без стойност; отне в полза
на държавата, иззетото по делото веществено доказателство - 1 бр. хартиен
плик, съдържащ обтривки, контролна проба, което следва да се унищожи като
вещ без стойност; постанови иззетото по делото веществено доказателство - 1
бр. сини чехли – джапанки (ВД 301), да бъде върнато на собственика Л. Е. Л..
7
Съгласно правилата на процеса подс. А. бе осъден да заплати
направените на досъдебното производство разноски в размер на 1951,30лв.
(хиляда деветстотин петдесет и един лева и тридесет стотинки), в полза на
бюджета на държавата по сметка на ОДМВР – С..
Ръководен от изложеното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:


8
Съобщи за изтекли лични данни