Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Диана Костова | |
Производството е по , образувано по въззивна жалба, подадена от ищците С.Й. в Б., Х. Н. и,А. А. , Г. Г. против решение от 5.7.2011г. на ВТРС, постановено по гр.д. 3999/2010г. с което са отхвърлени изцяло предевяните от тях искове с правно основание и . Във въззивната жалба и в писмената защита на процесуалния представител на жалбоподателите се твърди, че предявените искове са основателни и доказани ВТРС като не се е съобразил със събраните по делото доказателства е направилно е приложил закона, поради което е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено. Развиват подробни съображения за това. Претендира се присъждане на "направените в настоящото производство" съдебни разноски. Ответникът по жалбата чрез своя процесуален представител я оспорва. Твърди се, че не е налице оклеветяване, поради което не може да ес ангажира съответната отговорност . Цитира съдебна пракитка. Иска се оставяне на обжалваното решение в сила. Съображения се излагат, както във възражеÝието, подадено срещу въззивната жалба, така и в писмени бележки, изготвени от процесуалния представител на въззиваемия. Претендира се присъждане на разноски. ВТОС, след като обсъди събраните по делото доказателства и като взе предвид доводите и възраженията на страните, намира следното: Въззивната жалба е допустима - подадена е при спазване на срока по от активно легитимирани страни - ответници по делото, срещу валиден и допустим съдебен акт. При преценяване на основателността на жалбата, съдът взе предвид следното: В исковата си молба ищците личноХ.П. Н., Г. Т. Г. / по отношение на ищецът А. А. решението е влязло в сила / като представители на Религиозна институция "С. на Й. в Б." са твърдели ,че ответниците И. К. Б. и Н. В. Т. ,са причинили неимуществени вреди на ищците, в резултат на публикувана статия, засягаща тяхното религиозно движение и самите тях лично. В тези две поредни статии, с автор С.Н. са изложени клеветнически факти,както следва: 1. С. на Й. даватна хората психотропни вещества, въпреки, че вярата забранява използването на наркотици и това може да се открие в интернет средата, ако авторът би извършил щателно проучване 2. Дейността на С. на Й. е забранена в К. и Г., 3/ че организацията е срещу христоянското семейство. Чрез публикуването на тези клевентнически твърдения са нанесли следните неимуществени вреди на организацията : офромят негативно мнение на обществеността срещу това религиозно движение, затрудняват неговата просветлителска дейност, образователна такава, накърнили са репутацията както на самото движение, така и на давата ищци лично, нанесли са им оскърбление чрез предизвикване на неприятни емоции у тях. Или чрез двете статии, съдържащи невярна клеветническа информация са накърнили доброто име на ищците, тяхната чест и достойнство.ВТРС е отхвърил предявените искове с обжалването решение, като е приел, че е недоказан вредоносния резултат и най- вече не е нарушена свободата на вероизповеданието. По делото са събрани всички необходими доказателства, а именно: копия от съответните статии, разпитани са множество свидетели, включително и самите ищци. С оглед на цитираните по-горе доказателства, въззивния съд намира следното: За да се приеме, че е налице непозволено увреждане, обосноваващо, както деликатната отговорност по , така и гаранционно-обезпечителната по , е необходимо да бъде установено, че са причинени вреди в резултат от противоправно поведение на ответника физическо лице. Както е посочено в , вината се предполага до доказване на противното. Противоправността и вредите обаче следва да бъдат доказани от ищеца, който твърди, че е увреден. На първо място, настоящата инстанция приема, че посредством процесните статии авторът, който се намира с трудово-правни отношения с първия ответник И. К. Б. не е действал противоправно, а в рамките на правото на мнение и информация и гарантираната свобода на печата, затова не е налице фактическия състав на отговорността по . Поведението е противоправно, когато са допуснати нарушения на предписани или общоприети правила. В конкретния случай жалбоподателят-ищец не е доказал противоправно поведение от страна на ответника, в резултат на което да са настъпили вреди, при което положение само може да се ангажира отговорността на последната. Деликтната отговорност предполага да бъдат обезщетени виновно причинените вреди, но само ако действието което ги е причинило е противоправно, каквато противоправност не е установена. В случая журналистът е използвал свой източник, посочил го е , преразкачал е неговото мнение относно фактите, които касаят съдбата на неговата сестра , неговата преценка за влиянието на религиозната организация като по- този начин е изразил своето лично мнение. Авторът е извършил съответно проучване на фактите, ползвайки достъпните му средства за масова информация, интернет и други. Както се сочи в практиката на ВКС определение № 347/7.4.2010г, 1091/21.10.2010г. отговорност се носи, ако при изготвяне на продукт за публично изнасяне на информация журналистът не е спазил установените правила за извършване на журналистическо разследване или не е проявил дължимата грижа за проверка на истинността на информацията. Исковете следва да бъдат отхвърлени от въззивния съд защото не защото журналисти не са изнесли клеветнически или лъжливи твърдения, а не защото има такива твърдения, но преди тиражирането им са били проверени с дължимата грижа и след надлежно проведено разследване. Още повече, че по отношение на исковете, предявени лично от лицата Г. и Н., същите въобще не са упоменати в процесните статии, поради което за тях не може да същестувавт клеветнически или лъжливи съждения, които да обуславят наличието на противоправно поведение. По отоншение на самото ЮЛ, каквото се явява религиозната общност, в нашата теория се приема, че дори и да съществува такова портивоправно поведение, ЮЛ като правни субекти, които нямат своя воля, чувства, не могат да търпят неимуществени вреди. Цитираната практика на Европейския съд, която дава възможност член на една организация, по отношение на която са публикувани клеветнически или неверни твърдения сам да претендира заплащането на неимуществени вреди, по нашето въпрешно законодателство не е огарничено, тъй като може да се приеме, че първият иск на двамата, представлява именно търсена такава защита. Но в този случай той е останал недоказан, тъй като от една страна не е доказано противоправно поведение и на второ, място както е приел ВТРС не са доказани неимуществените вреди . По отношение ан послединя иск, този предявен срещу гл. редактор на вестника ,ВКС в решение№ 147/18.3.2011г. изрично посочва, че дори да се приеме, че е налице противоправно поведение от страна на журналиста, главният редактор не есе явява възложител на неговата работа ,поради което същият не носи отговорност по чл. 49 от ЗЗД . Той не омже да носи отговорност и по чл. 45 ал 1 от ЗЗД , тъй като няма данни същият да е автор на статията. "Сам по себе си фактът, че едно лице е в договорноправни отношения с издател по повод редактирането на изданието му, не е основание за ангажиране на отговорността му, ако самото това лице не е изивършило деликт В останалати си част на основание чл. 272 от ГПК ,ВТОС препраща към мотивите на ВТРС в обжалваното решение. Водим от горното ВТОС Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА решение от 5.7.2011г. на ВТРС, постановено по гр.д. 3999/2010г. с което са отхвърлени изцяло предевяните от тях искове с правно основание и . Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд на република Б. в едномесечен срок от връчването му, при спазване на изискванията на и . Председател: Членове:1. 2. |