Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Цветелина Цонева | |
Производството е по реда на чл. 258 до чл.273 ГПК. Пред Великотърновски окръжен съд е постъпила въззивна жалба на В. Г. И. от гр. В. Т.. Обжалва се Решение от 23.11.2011г. по описа на ВТРС, в частта в която е отхвърлено искането по чл. 78,ал.1 ГПК на жалбоподателката за присъждане на направените по делото разноски. В жалбата се излагат съображения, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно. Посочено е, че е нарушено законовото изискване на чл. 78,ал.1 ГПК като съгласно изхода на делото разноски следва да й се дължат. Излага доводи, че не е налице и хипотезата на чл. 78,ал.2 ГПК. Моли да се отмени решението на първостепенния съд в обжалваната му част и да й се присъдят дължимите разноски съгласно изискванията на чл. 78,ал.1 ГПК. В срока по чл. 263 ГПК е постъпило писмено възражение от С. Д. К., в качеството си на управител на Етажната собственост. Посочва, че етажните собственици не са съгласни да заплатят разноски на жалбоподателката, доколкото етажната собственост не е юридическо лице, а отделните собственици не фигурират по делото, като ответници и няма как да бъдат осъдени. Излага доводи по съществото на делото. Посочва, че би било крайно несправедливо разноските на жалбоподателката да се поемат от всички съкооператори. Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и разгледа подадената жалба , намира следното: Жалбата е подадена от легитимирана страна, в законноустановения за това срок и при спазване изискванията за редовност, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. Предявена е исковата молба по чл.40,ал. ЗУЕС от В. Г. И., етажен собственик в етажна собственост на адрес гр. В. Т. ул. „Ю. Г.”№ . срещу управителя на етажната собственост С. Д. К., в качеството си на представител на етажните собственици във връзка с отмяна на незаконосъобразни решения на общото събрание на етажната собственост, проведено на 27.05.2011 г. за избор на управителни органи.Събранието е било свикано по инициатива на Община В. Т. със Заповед на кмета и в изпълнение на параграф 3 ПЗР на ЗЕУЕС с цел избиране на управителни органи на етажната собственост.Съгласно текста на съставения за случая протокол №15/27.05.2011 г./ в нотариално заверен препис рег. № 6748/05.08.2011 г. на зам. нотариус при нотариус, вписан в Нотариалната камара под № 283 , в район на действие ВТРС/ за определения начален час е записано, че не е бил формиран необходимия кворум за провеждане на събранието, поради което то е започнало един час по-късно.На събраниетоса участвали общо 20 човека. Взети са решения, с които са избрани управител на етажната собственост, касиер и за контрольор. В ръкописно попълнения текст е отразено, че в 17.30 часа са се явили въпросните 20 лица, фактически провели събранието /без да е отбелязано, че към този час е липсвал кворум и събранието е отложено с един час по-късно/, фигурират техните подписи срещу имената, както и че са взети решения за избор на управител със съгласие от „75 %”и на касиер и контрольор със съгласие от „90%”/. Първоинстанционният съд е счел, че решенията са незаконосъобразни, доколкото противоречат на изискванията на ЗУЕС като е приел, че същите следва да бъдат отменени и е уважил исковата претенция. Първоинатанционният съд е приел, че претендиранте от ищцата разноски не следва да й се присъждат. Приел е, че ако такива й се дължат, то следва да се осъдят всички етажни собственици, но персонално не фигурират по делото и няма как да бъдат осъдени, а е неприемливо осъждане да претърпи само техния законен представител /макар и един от собствениците/. Въз основа на изложената фактическа обстановка въззивният съд счита следното: Отговорността за разноски е изградена най-общо върху идеята за неоснователно предизвикване на делото. Затова разноските се присъждат върху ответника, когато искът бъде уважен, т.е. делото е предизвикано основателно, и върху ищеца - когато искът бъде отхвърлен. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат на ищеца. По аргумент от противното ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, той следва да понесе направените от ищеца разноски. В конкретния случай страни по делото са лицето предявило иска, а ответниците са останалите съсобственици представлявани от управителя. Ищцата би имала право да иска от противната страна да й се заплатят сторените разноски, ако се окаже, че противната страна е предизвикала нуждата от делото чрез неоснователно свое правно твърдение /оспорване на съществуващо право, претендиране на несъществуващо право/. В настоящият случай претендираните разноски от ищцата не следва да й бъдат присъдени, защото не етажните собственици са станали повод за завеждането на иска. От приложените по делото писмени доказателства става ясно, че Общото събрание на етажните собственици е свикано със Заповед на кмета на Община В. Т.. Ето защо санкцията, предвидена от законодателя в разпоредбата на чл. 78,ал.1 ГПК, не следва да се понесе от етажните собственици, доколкото не те са станали причина за предизвикания правен спор.Предвид тези изводи първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част, като правилно и законосъобразно. С оглед гореизложеното настоящата инстанция намира, че решението на Великотърновски районен съд по гр.д.№2952/2011г. в частта му за разноските е правилно и законосъобразно, поради което Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА Решение на Великотърновски районен съд по гр.д.№2952 по описа за 2011г. в обжалваната част, в която е отхвърлено искането по чл.78, ал.1 ГПК на ищцата В. Г. И. от гр. В. Т., ул.”Ю. Г.”№.. за присъждане на направените по делото разноски. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ………. ЧЛЕНОВЕ: 1………….. 2…………… |