Решение по дело №439/2020 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 402
Дата: 6 юли 2020 г.
Съдия: Цветелина Александрова Кънева
Дело: 20207170700439
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 май 2020 г.

Съдържание на акта

Р E Ш Е Н И Е

402

гр.Плевен, 06.07.2020 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр. Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди и двадесета година, в състав:                                          

            Председател: Даниела Дилова

                                                           Членове: Цветелина Кънева

                                                                       Снежина Иванова

При секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурора Нанка Рачева, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 439 по описа за 2020 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

            С Решение №61 от 04.02.2020г., постановено по НАХД №2202 по описа за 2019г., Районен съд Плевен е отменил Наказателно постановление №2019-0048664/25.09.2019г. на Директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара“ към Комисията за зашита на потребителите, с което на ЕТ „Шанс-И.Т.“*** е наложена имуществена санкция в размер на 1000лева на основание чл.210а от Закона за защита на потребителите, за извършено нарушение на чл.68в вр. чл.68г ал.4 вр. чл.68д ал.1 предл.1 вр. чл.68д ал.2 т.4 от ЗЗП.

            Със същото решение Регионална дирекция - Русе към Комисия за защита на потребителите е осъдена да заплати на ЕТ разноски в размер на 350лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

Срещу решението е подадена касационна жалба от Регионална дирекция - Русе към Комисия за защита на потребителите, чрез юрисконсулт В.Б., в която са наведени доводи, че районният съд неправилно е приложил материалния закон. Счита се за неправилен изводът, че е нарушен принципа „ne bis in idem“, като се твърди, че при проверката в магазина за облекло са констатирани три различни нарушения по ЗЗП, а именно на чл.9 ал.2, на чл.15ал.1 и на чл.68д ал.1 вр. чл.68д ал.2 т.4 вр. чл.68г ал.4 вр. чл.68в от ЗЗП. Твърди се още, че в конкретния случай е спазена разпоредбата на чл.18 от ЗАНН. За неправилен се счита и изводът за нарушение на чл.34 ал.1 от ЗАНН. Сочи се, че за да се говори за „откриване на нарушителя“ следва да е установено по категоричен начин наличието на нарушение, а от там и на неговия извършител. Сочи се още, че в състава на административно нарушение по чл.201а от ЗЗП  се включва деяние, с което е нарушена забраната по чл.68в от ЗЗП, а именно за използване на нелоялна търговска практика. В тази връзка се твърди, че дали една търговска практика е нелоялна или не е по смисъла на ЗЗП се извършва по специален ред и от орган, различен от актосъставителя, поради което не може да стане в едно административнонаказателно производство. Посочва се нормата на чл.68л от ЗЗП, според която когато КЗП установи, че търговска практика е нелоялна, председателят на комисията издава заповед, с която забранява прилагането на търговската практика. Сочи се, че установяването на нелоялна търговска практика има преюдициален ефект по отношение на административнонаказателната отговорност на лицата по чл.210а от ЗЗП. Твърди се, че едва след установяването по надлежен ред на наличието на нелоялна търговска практика може да се твърди извършване на административно нарушение от страна на лицето, използвало такава практика в разрез със законовата забрана. В тази връзка се прави заключение, че срокът по чл.34 от ЗАНН започва да тече след постановяване на решението на КЗП, с което търговската практика е обявена за нелоялна. Твърди се, че АУАН е съставен в 3-месечния срок от датата на уведомяване на актосъставителя за установяването на нелоялна търговска практика. В заключение се моли за отмяна на решението на районния съд и се претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лева. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

От ответника не е депозиран писмен отговор по касационната жалба.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява.

В съдебно заседание ответникът се представлява от адв.В.П.с надлежно пълномощно, която счита касационната жалба за неоснователна, като сочи, че при издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения. Моли за присъждане на разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е неоснователна.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното наказателно постановление е реализирана административнонаказателната отговорност на ЕТ за това, че при извършена на 27.03.2019г. проверка в магазин за дрехи в гр. Плевен, ***, стопанисван от ЕТ е установено, че за стоките които не са произведени в България липсва информация за производител, вид на стоката и състав на вложените текстилни влакна на български език; на част от предлаганите за продажба стоки липсват обявени продажни цени; извършена е контролна покупка на дамска блуза с обявена продажна цена 16,00лева и код 1011235 чрез залепен на закачалката стикер и прикрепен хартиен етикет „NEW COLLECTION“, а за извършената контролна покупка е издадена касова бележка от кочан за ръчно маркиране на стойност 25лева, като е прието, че е налице заблуждаваща нелоялна практика, която се изразява в предоставянето на невярна и следователно подвеждаща информация за цената на стоката /блуза/, прилагането на която има резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на търговската практика. Посочено е още в НП, че нарушителят е установен на 26.08.2019г., когато актосъставителят е уведомен с писмо от КЗП-София за решението по Протокол №16/24.07.2019г. и за издаване на Заповед №686/23.08.2019г. за това, че е налице нелоялна заблуждаваща търговска практика. Нарушението е квалифицирано по чл.68в вр. чл.68г ал.4 вр. чл.68д ал.1 предл.1 вр. чл.68д ал.2 т.4 от ЗЗП.

            За да отмени наказателното постановление районният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. На първо място е посочил, че от приложеното по делото влязло в сила НП №2019-0048433/10.06.2019г. и обжалваното НП се установява, че фактическата обстановка в тях е идентична. От последното е направен извод, че се касае за едно деяние, при което се явяват нарушени различни правни норми - чл.9 ал.2, на чл.15ал.1 и на чл.68д ал.1 вр. чл.68д ал.2 т.4 вр. чл.68г ал.4 вр. чл.68в от ЗЗП. Посочил е, че след като се касае за едно и също деяние, с различни правни квалификации, за което вече е налице влязло в сила НП, то с издаването на обжалваното наказателно постановление е нарушен принципа „ne bis in idem“. Счел е, че ЕТ е наказан втори път за деяние, за което е бил административно наказан с влязло в сила НП №2019-0048433/10.06.2019г. На второ място е посочил, че АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното НП, е съставен след изтичане на срокът по чл.34 ал.1 от ЗАНН, като е приел, че актосъставителят още на 27.03.2019г. е разполагал с достатъчно данни за нелоялна заблуждаваща търговска практика. На следващо място е приел, че в АУАН и НП липсва надлежно описание на обстоятелствата по извършване на нарушението, а са налице само препратки към документи, имащи самостоятелно правно значение и нямащи отношение към административнонаказателния процес. Счел е, че по този начин е нарушено правото на защита на ЕТ.

            Решението на районният съд не е съобразено с материалния закон. Съображенията за това са следните:

            На първо място не се споделя извода за нарушение на принципа „ne bis in idem“. Напротив, установява се от събраните доказателства, че е спазена разпоредбата на чл.18 от ЗАНН, тъй като при проверката в търговския обект са констатирани три отделни нарушения, а именно на чл.9 ал.2 на ЗЗП, на чл.15 ал.1 от ЗЗП и на чл.68д ал.1 вр. чл.68д ал.2 т.4 вр. чл.68г ал.4 вр. чл.68в от ЗЗП. За тези три нарушения са наложени три отделни наказания, а именно с НП №2019-0048433/10.06.2019г. ЕТ е санкциониран с две наказания за нарушенията по чл.9 ал.2 и по чл.15 ал.1 от ЗЗП, а с процесното НП е санкциониран за нарушението по чл.68д ал.1 вр. чл.68д ал.2 т.4 вр. чл.68г ал.4 вр. чл.68в от ЗЗП.

На следващо място не се споделя и извода за неспазване на срокът по чл.34 ал.1 от ЗАНН. Откриването на нарушителя по смисъла на чл. 34 от ЗАНН предполага предварително установяване на всички елементи от фактическия състав на административното нарушение, за което се твърди, че е извършено от точно определено лице, което ще бъде прието като нарушител със съставяне на АУАН. Нарушителят се счита за открит, когато в писмен документ, показания на свидетели или лично волеизявление на дееца се съдържат данни, които не пораждат съмнение за авторството на деянието. Тези данни следва да са станали достояние именно на компетентния да състави акта, а не на друг орган. При неустановеност на кой да е елемент от състава на нарушението не може да се говори за "откриване на нарушителя", доколкото не е установено категорично наличието на нарушение въобще, а от там и на негов извършител, независимо от наличните данни за извършване на определено деяние от страна на конкретно лице. В този смисъл в конкретния случай, за да се приеме, че е открит нарушителя, е необходимо да са установени всички фактически обстоятелства, формиращи състава на административно нарушение по чл. 210а от ЗЗП. Съставът от своя страна включва деяние, с което е нарушена забраната по чл. 68в от ЗЗП, а именно за използване на нелоялна търговска практика. Установяването обаче, дали една търговска практика е нелоялна или не е по смисъла на ЗЗП и точно в каква от предвидените в закона форми е, се извършва по специален ред и от орган, различен от актосъставителя, поради което това не може да стане в едно административнонаказателно производство. Без значение е обстоятелството, че актосъставителят е част от администрацията на органа, компетентен да установи използването на нелоялна търговска практика. Съгласно чл. 68л, ал. 1 от ЗЗП нелоялната търговска практика се установява от КЗП като колективен орган. Установяването на нелоялна търговска практика има преюдициален ефект по отношение административнонаказателната отговорност на лицата по чл. 210а от ЗЗП, доколкото съставът на нарушението по този текст във връзка с чл. 68в от ЗЗП изисква да е налице използвана нелоялна търговска практика в нарушение на забраната за това. При това положение едва след установяването по съответния надлежен ред от съответния компетентен орган, а именно с решение на КЗП, на наличието на нелоялна търговска практика може да се твърди извършване на административно нарушение от страна на лицето, използвало такава практика в разрез със законовата забрана. В този смисъл преклузивният тримесечен срок от откриване на нарушителя по чл. 34 от ЗАНН в процесния случай започва да тече едва след осъществяване на процедурата по чл. 68л от ЗЗП - решение на КЗП, с което търговската практика е обявена за нелоялна и заповед на председателя на КЗП. В конкретния казус, АУАН е съставен на 09.09.2019 г., което е в рамките на срокът по чл. 34, ал.1 от ЗАНН, считано от най-ранната възможна дата, на която актосъставителят би могъл да установи нарушителя- Заповед № 686/23.08.2019г., която не е обжалвана в законоустановения срок. Налице е и посочена дата на извършване на нарушението, а това е именно датата на проверката -27.03.2019 г., от когато започва да тече и едногодишният срок по чл. 34, ал.1 от ЗАНН.

Не е извършено и твърдяното нарушение на чл.42 т.4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Нарушението на ЗЗП е ясно и подробно описано както в АУАН, така и в НП. Към преписката са приложени всички доказателства за извършеното нарушение.

Нарушението не представлява маловажен случай. Същото е доказано и като не е достигнал до аналогичен правен извод, районният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и да бъде потвърдено обжалваното наказателно постановление.

При този изход на делото и своевременно направено искане за разноски, следва в полза на ответника да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лева, на основание чл.63 ал.5 от ЗАНН вр. чл.37 от ЗПП вр.чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение №61 от 04.02.2020г., постановено по НАХД №2202 по описа за 2019г. на Районен съд Плевен и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №2019-0048664/25.09.2019г. на Директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара“ към Комисията за зашита на потребителите, с което на ЕТ „Шанс-И.Т.“*** е наложена имуществена санкция в размер на 1000лева на основание чл.210а от Закона за защита на потребителите, за извършено нарушение на чл.68в вр. чл.68г ал.4 вр. чл.68д ал.1 предл.1 вр. чл.68д ал.2 т.4 от ЗЗП.

            ОСЪЖДА ЕТ „Шанс-И.Т.“***, ЕИК:*********, да заплати на Регионална дирекция - Русе към Комисия за защита на потребителите разноски в размер на 80лева /осемдесет лева/

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                                                            

  

                   2.