Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 16.05.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на
двадесети април две хиляди двадесет и трета година в състав:
Административен съдия: Христинка Димитрова
при участието на
секретаря Иванка Велчева, като разгледа докладваното от административния съдия
АД № 377 по описа за 2022 година на Административен съд –
гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.256 от Административно процесуалния кодекс АПК).
Образувано е въз
основа на молба с вх. рег. № 14093/21.10.2022г. по описа на Районен съд -
Шумен, депозирана от Б.П.М. *** срещу Второ основно училище „Петър Берон“, гр.Шумен,
представлявано от директора П.И.П.с искане съдът 1. Да задължи Второ основно
училище „Петър Берон“, гр.Шумен да изпълнява задълженията си, регламентирани в
разпоредбата на чл.123, ал.1 от СК и да уведомява жалбоподателя за действията,
които предприема спрямо детето С.Б.П.– дъщеря на Б.П.М.; 2. Да задължи Второ
основно училище „Петър Берон“, гр.Шумен да изпълнява задълженията си като
предоставя на Б.П.М. на посочена от него електронна поща ежеседмична информация
за това детето посещавало ли е, имало ли е съдействие от другия родител
(материално и морално), имало ли е проблемни ситуации, кога и от кого детето е
било взето, какви са дългосрочните образователни цели относно детето и всяка
друга информация за детето, с която разполага служебно и е потребна на бащата
да упражнява родителските си задължения; 3. Да бъде осъдено Второ основно
училище „Петър Берон“ да заплати на Б.П.М.
сумата от 3000,00 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от неизпълнението на задълженията на училището по ЗПУО и Практическите
указания за работещите в образователната система за подкрепа на детето в
ситуации на раздяла и конфликт между родители. Молбата е предявена за
разглеждане пред Районен съд – Шумен. С определение № 2605/29.11.2022г. по
гр.д. № 20223630102252 по описа за 2022г. на ШРС, съдът е приел, че делото
касае спор, подсъден на административните съдилища, поради което е прекратил
производството по гр.д. № 20223630102252 по описа за 2022г. на ШРС и е изпратил
делото на ШАдмС. След запознаване с изложените в молбата твърдения и факти,
както и приложените писмени доказателства, съдът е счел, че са налице
нередовности в оспорването, поради което с определение от 23.12.2022г. е
оставил без движение молба с вх. рег. № 14093/21.10.2022г. по описа на Районен
съд - Шумен, депозирана от Б.П.М. *** срещу Второ основно училище „Петър Берон“,
гр.Шумен, представлявано от директора П.И.П.и е дал конкретни указания на
жалбоподателя: 1. да означи по категоричен начин обжалвания акт - съответно
дали се касае за искане за защита срещу неоснователни бездействия или
неизвършване на фактически действия от административен орган, в какво се състои
неговата незаконосъобразност; 2. да прецизира предявения иск за обезщетение
като посочи кое е конкретното незаконосъобразно действие или бездействие, от
което лицето е претърпяло вреди, съответно кой е административният орган или
длъжностно лице, от чийто акт, действие или бездействие са настъпили сочените
вреди.
В унисон с дадените
указания, с молба рег. № ДА-01-91/13.01.2023г. Б.П.М., действащ чрез
упълномощен процесуален представител адв.П.Б., заявява, че предмет на оспорване
са незаконосъобразни бездействия на директора на ОУ „Д-р Петър Берон“ и на служители на ОУ да информират родителите за
успеха и развитието на децата им в образователния процес, за спазването на
правилата в детската градина и в училището и за приобщаването им към общността,
което задължение не е изпълнено спрямо оспорващия в качеството му на родител на
С.Б.П..
Относно искът за
обезщетение, оспорващият заявява, че претърпените неимуществени вреди са
причинени от незаконосъобразното бездействие на директора и на учителския
колектив на Второ ОУ „Д-р Петър Берон“.
С определение от
13.01.2023г. съдът е отделил предявеният иск за обезщетение от производството
по оспорване бездействието на директора на Второ ОУ „Д-р Петър Берон“, гр.Шумен
за образуване в отделно производство.
Настоящото АД №
377/2022г. по описа на ШАдмС е с предмет на разглеждане оспореното от Б.П.М.
бездействие на директора на Второ ОУ „Д-р Петър Берон“, гр.Шумен.
В съдебно заседание
оспорващият лично и с упълномощен процесуален представител адв.П.Б. поддържа
подадената жалба. Ангажира гласни и писмени доказателства, като заявява, че въз
основа на същите се установява бездействието на директора на училището да
изпълни задълженията си, произтичащи от Практическите насоки за работещите в
образователната система за подкрепа на детето в ситуации на раздяла и конфликт
между родителите, Конвенцията за защита правата на детето, Закона за
предучилищното и училищно образование и чл.123, ал.1 от Семейния кодекс.
Твърди, че произтичащото задължение не е изпълнено, тъй като директорът не е
провел конкретен необходим инструктаж или не е въвел специални вътрешни правила
за действие в такива случаи, или не е създал работна група, ведно със социални
работници, каквото е препоръчано. Сочи, че училището е възприело пасивна
позиция, като неправилно е тълкуван смисълът, вложен в Практическите насоки. В
обобщение настоява съдът да уважи жалбата и да задължи насрещната страна да
изпълни своите задължения, произтичащи от горепосочените нормативни актове.
Претендира присъждане на разноски.
Ответната страна –
директор на Второ Основно училище „Д-р Петър Берон“, гр.Шумен, лично и действащ
чрез адв.С.М., оспорва жалбата. Релевира доводи за липса на незаконосъобразно
бездействие, като сочи, че не е налице законово задължение, което да не е
изпълнено от училището. Аргументира становището, че коментираните от
жалбоподателя Практически насоки нямат нормативен характер и не създават
задължение. Такива не произтичали и от разпоредбата на чл.209 от ЗПУО.
Цитираната норма не предвиждала исканото от жалбоподателя ежеседмично
уведомяване детето дали е посещавало училище, имало ли е съдействие от другия
родител материално, морално, кога е било взето детето от училище, от кого е
взето, какво и какви са дългосрочните образователни цели. Заявява, че няма как
училището да разреши личните проблеми между родителите, да определи режим на
лични контакти и лични отношения с детето, доколкото единствената функция на
учебното заведение е да поддържа нормално психическото и физическо състояние на
детето, същото да се отнася еднакво със своите родители, учителите и неговите
възпитатели и децата, с които то контактува в учебното заведение, да полагат
нужното внимание към всеки от родителите, към детето, към информацията, която
следва да им бъде предоставена. Въз основа на изложените в писмено становище
рег. № ДА-01-275/25.01.2023г. и в съдебно заседание аргументи моли оспорването
да бъде отхвърлено като неоснователно. Претендира присъждане на разноски.
След съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, Шуменският административен съд намира
за установено от фактическа страна следното:
Б.П.М. е баща на
детето С.Б.П., ученичка във втори клас на Второ ОУ „Д-р Петър Берон“ в гр. Шумен.
От изложените в
жалбата данни, както и въз основа на съдържащите се такива в мотивите на
Решение № 184/27.07.2022г., постановено по въззивно гр.дело № 202236000500155
по описа за 2022г. на Окръжен съд – Шумен се установява, че упражняването на
родителските права върху детето са предоставени на неговата майка, като с
цитираното решение съдът е определил режим на лични отношения между бащата Б.П.М.
и детето С. Б.М.
С молба вх. №
1215/06.04.2022г. (л.21 от делото), адресирана до директора на Второ ОУ, Б.П.М.
представил протоколно определение от 20.01.2022г. по гр.д. №1146/2021г. по
описа на Районен съд – Шумен и Практически насоки за работещите в
образователната система за подкрепа на детето
в ситуации на раздяла и конфликт между родители, изготвени от Държавна агенция
за закрила на детето, като посочил, че между него и майката на детето има
висящо производство за упражняване на родителските права, както и че майката не
изпълнява постановения режим и не го информира за учебния процес и развитието
на дъщеря им, поради което поискал да му бъде оказано съдействие да реализира
контакт с дъщеря си и да я вижда в определените от съда дни и часове, както и
да получава системно информация за развитието на детето в образователния процес
и да участва в него.
На 11.11.2022г.
жалбоподателят депозирал молба (вх. № ДА-08-303/11.11.2022г. – л.39 от делото)
с искане за предоставяне на информация, касаеща детето му, а именно –
представяни ли са медицински бележки за отсъствие от училище по медицински
причини; представяни ли са в училище извинителни бележки за отсъствие на детето
по семейни причини.
В отговор, с писмо
изх. № ДА-09-97/14.11.2022г. директорът на училището предоставил на бащата
исканата информация.
По искане на страните
в хода на съдебното производство са разпитани свидетели.
Свидетелят М.Г.заявява,
че е изготвила молбата от 11.11.2022г. и на същата дата е отишла заедно с Б.М.
в училището, предвид предварително уговорена среща между жалбоподателя и
директора на училището. По време на срещата Б.М. предоставил на директора
Практическите насоки, издадени от ДАЗД. Според свидетеля конкретен повод за
срещата било желанието на оспорващия да направи подарък на дъщеря си, поради
което търси съдействие, на което директорът заявил, че ще попита и другия
родител за даването на подаръка, тъй като бил запознат с техните отношения и
затова, че се води съдебно производство.
Свидетелят И.С.сочи,
че нееднократно е придружавал Б.М. при негови посещения в двора на училището,
на срещи и разговори с учителките на С.. Заявява, че без да знае за какво
говорят, видимо разговорите са протичали нормално.
По искане на
ответната страна по делото е разпитана Д.Н., учител на С.. В своите показания
същата свидетелства за посещенията на Б.М. в двора на училището, срещите между
тях и търсената от него информация за детето – как се справя, на училище ли е,
какво е здравословното му състояние, причини поради които отсъства. При
възможност винаги е предоставяла търсената информация, независимо от това, че
бащата е идвал в училището извън предварително определените ден и час за
консултации с родители. Д.Н. заявява, че е наясно, че родителите на детето са
разделени, както и със случая за отчуждението баща – дъщеря, но при работата си
с детето не е установила това да пречи на обучението на детето. Когато е
установила, че детето избягва контактите със своя баща, е разговаряла и с
психолога на училището.
Двамата свидетели –
И.С.и Д.Н. сочат, че С. е избягвала контактите (вкл. и зрителни) с баща си.
Въз основа на
всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими
доказателства и доказателствени средства съдът приема за установено, че Б.М.
редовно се е срещал както с учителите на С., така и с директора, съответно
същите са му предоставяли исканата информация за детето, в това число и в
писмен вид в отговор на подадената молба от 11.11.2022г.
Въз основа на така изградената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
С подадената жалба
и уточненията в нея оспорващият твърди бездействие, изразяващо се в
неизпълнение на задължение от страна на директора на Второ ОУ „Д-р Петър Берон“,
гр.Шумен да информира родителя за успеха и развитието на детето в
образователния процес, в разрез с произтичащото от разпоредбата на чл.209 от
ЗПУО, както и неизпълнение на задълженията, произтичащи от Практическите насоки
за работещите в образователната система за подкрепа на детето в ситуации на
раздяла и конфликт между родителите, Конвенцията за защита правата на детето,
Закона за предучилищното и училищно образование и чл.123, ал.1 от Семейния
кодекс, изразяващо се в непровеждане на конкретен необходим инструктаж,
невъвеждане на специални вътрешни правила за действие в такива случаи,
несъздаване на работна група, ведно със социални работници, в каквато насока са
препоръките, съдържащи се в посочените актове. Отправя искане съдът да задължи ответника
да предоставя на родителя ежеседмично информация за това детето посещавало,
имало ли е съдействие от другия родител (материално и морално), имало ли е
проблемни ситуации, кога и от кого детето е било взето, какви са дългосрочните
образователни цели относно детето и всяка друга информация за детето, с която
разполагат служебно, както и да изпълни задълженията, произтичащите от
Практическите насоки на ДАЗД.
Оспорването
определено от съда на база изложените фактически твърдения в жалбата като
такова по чл.256, ал.1 от АПК, е допустимо. Разгледано по същество, същото се преценява
като неоснователно, по следните съображения:
Бездействието на
административен орган е формулирано от законодателя като неизвършване на
фактически действия, които същият орган е длъжен да извърши по силата на
нормативен акт. На оспорване пред съда подлежи неизвършването на фактически
действия, които са вменени пряко като задължение за същия в закон или
подзаконов нормативен акт.
В настоящия случай
оспорващият твърди бездействие, изразяващо се в неизпълнение на задължение от
ответната страна да информира родителя за успеха и развитието на детето в
образователния процес, както и неизпълнение на задълженията, произтичащи от
Практическите насоки за работещите в образователната система за подкрепа на
детето в ситуации на раздяла и конфликт между родителите, Конвенцията за защита
правата на детето, ЗПУО и чл.123, ал.1 от Семейния кодекс.
Относно заявеното бездействие на директора на
училището да информира оспорващия в качеството му на родител на ученичката С. за успеха и развитието на детето в
образователния процес, за спазване на правилата в училището и за приобщаването
на детето към общността и като съобрази събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът приема, че не е налице твърдяното бездействие. Напротив,
самият жалбоподател сочи, че нееднократно се е срещал както с директора на
училището, така и с класния ръководител на детето. От показанията на всички свидетели се установява, че Б.П.М. е
получавал информация за детето, както по телефон, така и при срещи с
педагогическия персонал на училището. Свидетелката М.Г.сочи, че е отишла заедно
с оспорващия в училището, където са били „поканени в кабинета на директора, те
имаха уговорена среща … всичко мина нормално … директорът ни посрещна“.
Свидетелят И.С.също излага данни за срещи и разговори с директора на училището
и с учителите на С.. Същият заявява, че е виждал М. да разговаря с учителките
на С., като сочи, че „разговорите протичаха съвсем нормално“, както и че е
присъствал на телефонни разговори, между оспорващия от една страна и учителите
или директора на училището от друга.
Според свидетелката
Д.Н., която е учител за целодневна организация и обучение на II „г“ клас, в който учи С., Б.М. е търсил информация за
детето – как се справя, на училище ли е, какво е здравословното му състояние,
какви са причините, поради които отсъства, т.е. информация която всеки един
родител може да получи и такава му е предоставяна, независимо от това дали е
искана по телефона или на срещи в училището.
Приобщените по
делото писмени доказателства – молба от 11.11.2022г. и писмо изх. №
ДА-09-97/14.11.2022г. по категоричен начин сочат, че исканата информация от
родителя за неговото дете е своевременно предоставена.
Събраните по делото доказателства преценени
както поотделно, така и в тяхната съвкупност установяват по несъмнен начин, че
директорът на училището и учителите са предоставяли на родителя търсената от
него информация за детето.
Наред с горното, за
разрешаване на настоящия правен спор, следва да бъде установено налице ли е
неизвършване от страна на административния орган на задължение, вменено му като
такова с нормативен акт. Цитираната от оспорващия разпоредба на чл.209 от ЗПУО,
регламентира права на родителя, в това число периодично и своевременно да
получават информация за успеха и развитието на децата им в образователния
процес, за спазването на правилата в детската градина и в училището и за
приобщаването им към общността; да се срещат с ръководството на детската
градина или училището, с класния ръководител, с учителите и с другите
педагогически специалисти в определеното приемно време или в друго удобно за
двете страни време; да се запознаят с училищния учебен план или със съответната
педагогическа система в детската градина; да присъстват и при желание от тяхна
страна да бъдат изслушвани, когато се решават въпроси, които засягат права и
интереси на детето или ученика; най-малко веднъж годишно да получават
информация, подкрепа и консултиране в детската градини или в училището по
въпроси, свързани с образованието, с кариерното ориентиране и с личностното
развитие на децата им. За визираните от оспорващия фактически действия,
извършването на които е предявено като претенция към директора на училището,
няма законова регламентация, уреждаща ги като задължение за административния
орган.
След като в
нормативен акт не е пряко формулирано извършването на конкретни фактически
действия за административен орган, то тяхното неизвършване не може да се възприеме
като бездействие по смисъла на чл.256 от АПК. В този смисъл и не може да се
приеме, че е налице бездействие на административния орган, като неизпълнение на
задължение, произтичащо пряко от нормативен акт. Такова не се констатира и по
отношение на останалите твърдени бездействия, а именно - неизпълнение на
задълженията, произтичащи от Практическите насоки за работещите в
образователната система за подкрепа на детето в ситуации на раздяла и конфликт
между родителите, Конвенцията за защита правата на детето, Закона за
предучилищното и училищно образование и чл.123, ал.1 от Семейния кодекс,
изразяващо се в непровеждане на конкретен необходим инструктаж, невъвеждане на
специални вътрешни правила за действие в такива случаи, несъздаване на работна
група, ведно със социални работници, в каквато насока са препоръките, съдържащи
се в посочените актове. Препоръките към ръководството на учебното заведение,
съдържащи се в цитираните по-горе Практически насоки са насочени към осигуряване
на информация, с цел да се удостовери кой от родителите има или няма право да
взема детето от училището, да получава информация за неговото физическо и
психическо развитие, да провежда срещи с детето на територията на училището и
др., като изрично е подчертано, че директорът и учителите следва да знаят, че
родител, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, не
губи своите родителски права и задължения, както и правото регулярно да
получава информация за образователното развитие детето си и да участва в инициативи на образователната
институция. В настоящия казус с нарочна писмена молба от 06.04.2022г. Б.М. е
информирал директора на училището за наличието на висящо производство за
упражняване на родителските права по отношение на С., както и за постановените
привременни мерки за режима на лични контакти. Директорът и учителите на С. за
запознати и със съдебното решение за постановените мерки, касаещи упражняването
на родителските права. Съдът прави този извод на база събраните по делото
писмени и гласни доказателства. В свидетелските показания на И.С.се съдържат
данни досежно проведен разговор между оспорващия и директора на училището, при
който Б.М. е искал да проведе среща с детето си в училище, но директорът е казал,
че срещата не може да бъде осъществена поради несъгласието на майката.
Възпроизведеният разговор между страните по делото указва както наличие на
комуникация между родителя и директора на училището, така и познаване на съдебното
решение за родителските права и спазването му от страна на директора при
съблюдаване на практическите насоки, дадени от ДАЗД. Съдът приема, че учителите
на С. също са информирани за съдебното решение, в каквото насока са и
показанията на свидетелката Д.Н.. Същата заявява, че е запозната с решението на
съда кой упражнява правата, къде са срещите, поради което без знанието и
съгласието на майката, не може да предаде детето на бащата. Наред с това,
свидетелката дава подробни сведения за това как е процедирала в случаите,
когато е установила, че детето избягва контактите с баща си – разговори с
детето, насърчаване към срещи с бащата, информиране психологическия съветник. Действията
и поведението на работещите в училището в настоящия казус сочат познаване и
прилагане на препоръките, разписани в Практическите насоки на ДАЗД.
Жалбоподателят не
въвежда твърдения за конкретно поведение, действие, бездействие на ответната
страна в разрез с нормативно разписани задължения. С оглед установените факти и
приложимите норми, съдът приема, че ответният орган не може да бъде обвързан
нито с неизвършване на фактическо действие, което е бил длъжен да извърши по
силата на закона, нито за бездействие, произтичащо пряко от нормативен акт. Дори
напротив – налице са безспорни доказателства, че директорът и учителите са
предоставяли исканата от жалбоподателя информация, касаеща неговото дете, като
са се срещали с него, дори в часове, извън предварително определеното за това
време.
Изложеното мотивира
настоящият съдебен състав да приеме, че не е налице твърдяното от оспорващия
неоснователно бездействие на директора на Второ Основно училище „Д-р Петър
Берон“, гр.Шумен, поради което депозираната жалба и обективираното в нея искане
да се задължи ответникът да предоставя на родителя ежеседмично информация за
това детето посещавало, имало ли е съдействие от другия родител (материално и
морално), имало ли е проблемни ситуации, кога и от кого детето е било взето,
какви са дългосрочните образователни цели относно детето и всяка друга
информация за детето, с която разполагат служебно, както и да изпълни
задълженията, произтичащите от Практическите насоки на ДАЗД, се явяват
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
За пълнота на
изложението следва да се посочи, че изложените в жалбата факти и твърдения за
неизпълнение на задължения на другия родител, както и позоваване на нормата на
чл.123 от Семейния кодекс, са неотносими към настоящия спор, поради което не
следва да бъдат обсъждани.
Предвид изхода на спора съдът
намира, че направено искане от страна на процесуалния представител на ответника
за присъждане на разноските по делото, следва да бъде уважено. Оспорващият
следва да бъде осъден да заплати на Второ Основно училище „Д-р Петър Берон“,
гр.Шумен (в чиято структура е ответната страна) разноски в размер на 1000 лева,
представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение съгласно
Договор за правна защита и съдействие от
23.01.2023г.
Водим от горното Шуменският
административен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Б.П.М. *** против бездействие на
директора на Второ Основно училище „Д-р Петър Берон“, гр.Шумен да информира
оспорващия за успеха и развитието на неговото дете в образователния процес, за
спазване на правилата в училището и за приобщаването на детето към общността,
както за неизпълнение на задълженията, произтичащи от Практическите насоки за
работещите в образователната система за подкрепа на детето в ситуации на
раздяла и конфликт между родителите, Конвенцията за защита правата на детето,
Закона за предучилищното и училищно образование и чл.123, ал.1 от Семейния
кодекс, изразяващо се в непровеждане на конкретен необходим инструктаж,
невъвеждане на специални вътрешни правила за действие в такива случаи, несъздаване
на работна група, ведно със социални работници, в каквато насока са
препоръките, съдържащи се в посочените актове.
ОСЪЖДА Б.П.М. *** да заплати на Второ Основно училище „Д-р
Петър Берон“, гр.Шумен разноски по делото в размер на 1000,00 (хиляда) лева.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България -
гр.София в 14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по реда на
чл.137 от АПК. Касационната жалба се подава чрез Административен съд – Шумен.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: