Р Е Ш Е Н И Е
№ 260028
Гр.Оряхово,04.03.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Оряховският районен съд, в публично съдебно заседание на четвърти
февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:ИВЕТА КЪНЕВА -
САНКОВА
при секретаря А.Бориславова, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 542 по описа за 2020 г.за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по обективно
съединени искове с правно основание чл. 357 КТ, вр.чл.220, ал.1 чл.222 ал.1,
чл.224 ал.1 и чл.226 ал.1 от КТ от М.К.М., с ЕГН
********** чрез- адв. Р.С.-АК Монтана против Д.А.Д., с ЕГН ********** ***, за:
- осъждане на ответника на осн.чл.224 ал.1 КТ
да заплати на ищеца сумата от 740.00 лв., представляваща обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск от 30 дни, от които 10 дни за 2018 г. и 20
дни за 2019 година, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
предявяване на иска, до окончателното изплащане;
- осъждане на ответника на осн.чл.220 ал.1 КТ
да заплати на ищеца сумата от 510.00 лв. представляваща обезщетение за
неспазено предизвестие в размер на 1 брутно трудово възнаграждение, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска, до окончателното
изплащане на сумата;
- осъждане на ответника на осн.чл.222 ал.1 КТ
да заплати на ищеца сумата от 510.00 лв., представляваща обезщетение за
оставане без работа, поради закриване на предприятието в размер на 1 брутно
трудово възнаграждение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
предявяване на иска, до окончателното изплащане на сумата;
- осъждане на ответника на осн.чл.226 ал.1 КТ, да заплати на ищеца обезщетение за причинени вреди, поради неиздаване на
необходимите и документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото
правоотношение, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска, до
окончателното изплащане на сумата.
Претендират се и направените по делото
разноски.
Допусната и изслушана е съдебно-счетоводна
експертиза със задача, вещото лице след като се запознае с представените по
делото писмени доказателства и водените у ответника счетоводни документи, да
даде заключение за размера на брутното трудово възнаграждение на ищцата
съгласно чл. 228 КТ, да определи размера на дължимите обезщетения по чл.220
ал.1, чл.222 ал.1 и чл.226 ал.1 от КТ, както и да даде заключение, какъв е
размерът на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск на ищцата за 10
дни за 2018 г. и 20 дни за 2019 г.;
В срока за отговор на Исковата молба, от
ответника не е депозиран писмен такъв. Такъв е подаден след насрочване на
делото с определение по чл. 140 ГПК, тъй като ищецът е прекарал КОВИД 19 и е бил настанен в болнично заведение в тежко
състояние и поставен в изолация с предписание на РЗИ. В отговора се сочи, че
предявените искове са недопустими.Оспорва се твърдението на ищеца, че не е
получила нито предизвестие, нито заповед за прекратяване на Трудовия договор.
Сочи се също, че обективно съединените искове са без предмет и ищцата няма
правен интерес от воденето им срещу ответника-работодател, поради което се
прави искане за прекратяване на делото на осн.чл.130 ГПК. В отговора се сочи
също, че дори да беше връчена заповед за прекратяване на ТПО, предявените
искове са недопустими поради погасяването им по давност с оглед разпоредбата на
чл. 358 ал.1 т.2 КТ, вр.ал.2 т.1 пр.последно. Съгласно сочените разпоредби,
искът следва да се предяви в 2 месечен срок, който при искове за прекратяване
на ТПО, започва да тече от деня на прекратяването, което ищцата твърди, че е
настъпило на 09.12.2019 г.
В откритото съдебно заседание пълномощника на
ищцата поддържа предявеният иск.
Ответника редовно
призован се явява лично и с адв. Милена Миковска-АК Враца, които оспорват
изцяло иска и поддържат писмения отговор.
По делото са събрани писмени доказателства
представени от ищеца и ответника: справка от търговския регистър за
ответника, справка от НАП за актуално
състояние на всички трудови договори за М.К.М., служебна бележка от Агенция по
заетостта № 60-05-11-5487/06.02.2020 г., справка от НОИ за постъпили данни от
издадени/анулирани болнични листове за М.К.М., справка за изплатени парични
обезщетения и помощи от ДОО чрез НОИ и Трудов договор № 3/30.04.2016 г.
Съдът, като анализира
и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Ищцата е работила по трудово правоотношение в
ответното дружество от 27.08.2018 г. на длъжност „общ работник” на основание сключен
между страните срочен трудов договор с основна заплата от 510.00 лв. Трудовото
правоотношение с ответника било прекратено на 09.12.2019 г.осн.чл.328 ал.1, т.1
от КТ.
На 15.10.2018 г. ищцата излязла в отпуск
поради нетрудоспособност /бременност и раждане/, след което започнала
ползването на допълнителен отпуск за отглеждане на малко дете до две години по
чл. 164 ал.1 от КТ.
Тъй като за м.декември и януари 2020 г. не е получила
обезщетение за ползвания отпуск, извършила справка в НОИ Враца, където била
уведомена, че трудовия и договор е прекратен, поради което, плащането на
обезщетението отпускът за отглеждане на малко дете е спряно.
След справка в НАП, същата узнава, че
предприятието на работодателя ЕТ „Д.А.“ е заличено от търговски регистър и
поради тази причина, на 09.12.2019 г. трудовия и договор е прекратен.
Горното се установява
от представените справка за актуалното състояние на всички трудови договори за
лице и справка от електронен регистър на болничните листове и решенията по
обжалването им от НОИ.
Видно от представената
по делото Служебна бележка от Агенция по заетостта, ищцата е регистрирана като
безработна на 06.02.2020 г.
Ищеца твърди се, трудовото и правоотношение е
прекратено поради закриване на предприятието на осн.чл.328 ал.1 т.1 КТ, за
което й се дължи обезщетение за неспазено предизвестие от един месец в размер
на брутното трудово възнаграждение за един месец.
Също така, от работодателя се дължи и
обезщетение за неизползван отпуск в размер
на 30 дни – в размер на 10 дни за 2018г. и 20 дни за 2019г., както и
обезщетение за оставането и без работа в размер на брутното ТВ за един месец, които суми ответникът не и е изплатил и до момента.
От приетото от съда и страните като
обективно, всестранно и пълно заключение на вещото лице в с.з. се установява,
че след прекратяване на фирмата на ответника в архива на НОИ са представени
ведомости за изплатени трудови възнаграждения до м. Ноември 2019г. След
запознаване с предадените ведомости за изплатени възнаграждения на работници по
сключените трудови договори на едноличния търговец, вещото лице е установило,
че брутното трудово възнаграждение на ищцата е в размер на 510.00 лева. Въз
основа на това вещото лице, заключава, че дължимото на ищеца обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск от 30 дни, от които 10 дни за 2018 г. и 20
дни за 2019 година е в размер на 680.00 лв., обезщетение за неспазено
предизвестие в размер на 510.00 лв., обезщетението по чл. 222 ал.1 от КТ за
оставане без работа, поради закриване на предприятието в размер на 510.00
лв., обезщетение за причинени вреди,
поради неиздаване на необходимите и документи, удостоверяващи факти, свързани с
трудовото правоотношение, е в размер на 510.00 лв.
Съдът, като анализира и прецени
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа и правна страна
следното:
Преди да
се произнесе по основателността на претенциите за обезщетение съдът следва да
разгледа правопогасяващото възражение на ответното дружество за изтекла
давност. Съгласно разпоредбата на чл. 358, ал. 1, т. 3 от КТ, искът за
заплащане на обезщетенията, свързани с прекратяване на трудово правоотношение,
се предявява в 3-годишен срок от деня, в който правото, предмет на иска, е
станало изискуемо или е могло да бъде упражнено, като при парични вземания
изискуемостта се смята настъпила в деня, в който по вземането е трябвало да се
извърши плащане по надлежния ред (чл. 358, ал. 2, т. 2 от КТ).
В настоящия случай вземането на ищеца за
обезщетенията по чл.220, ал.1 и чл.224
ал.1 от КТ са станали изискуеми от момента на прекратяване на трудовото
правоотношение без да е спазен срока на предизвестието – 09.12.2019 г., а
изискуемостта на вземането му за обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ – след
изтичане на едномесечния срок, в който ищецът е останал без работа в резултат
на уволнението.
От
този момент е започнал да тече тригодишният давностен срок. Към датата на
предявяване на иска – 12.11.2020 г., същият не е бил изтекъл и по отношение на
двете вземания, поради което възражението на ответното дружество за погасяване
по давност на вземанията на ищеца за обезщетения е неоснователно.
Съгласно чл. 220,
ал.1 от КТ страната,
която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го
прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата
страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или
служителя за неспазения срок на предизвестието.
Няма спор между страните, че ищцата е
работила в предприятието на ответника по силата на ТД сключен 27.08.2018г., на
длъжността общ работник, с основно месечно възнаграждение 510 лева, на 8 часов
работен ден, като същото е прекратено едностранно от работодателя 09.12.2019
г., поради закриване на предприятието на осн. чл. 328 ал.1 т.1 от КТ /от
представената справка от ТР се установява, че предприятието на ответника - ЕТ „
Д.А.“*** е заличено от 31.12.2019г./
По иска по чл.220 ал.1 КТ:
Съгласно чл. 220, ал.1 от КТ страната, която има право да
прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди
да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или
служителя за неспазения срок на предизвестието. В случая безспорно е между
страните, че трудовото правоотношение на ищцата е прекратено, без да и е
връчено предизвестие, поради което работодателя – ответник й дължи обезщетение
за неспазено предизвестие в размер на един месец, което според заключението на
вещото лице е в размер на 510.00 лева.
С исковата молба ищцата претендира изплащане
на обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ в
размер на 510.00 лева, като съдът намира че искът е основателен и доказан и в
този размер следва да се уважи.
По иска по чл. 222, ал. 1 КТ:
Съгл.
посочената разпоредба, при
уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в
щата, намаляване обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни
дни, при отказ на работника или служителя да последва предприятието или
неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено
място или местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност
трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или
служител, заемал преди това същата длъжност, работникът или служителят има
право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му
трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не
повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или
с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в
този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово
възнаграждение, той има право на разликата за същия срок.
В случая не се твърдят
и не се установяват основания за по-високо обезщетение от общо предвиденият в
изр. 1-во едномесечно.
Претендира се от
ищцата обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ в размер на 510.00 лв.От доказателствата по делото се
установява, че ищцата не е работила през месеца, следващ прекратяване на
ТПО.
От заключението са съдебно-счетоводната
експертиза размерът на дължимото се на ищцата обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ
е установено на 510.00 лв., поради което съдът намира, че искът в претендирания
размер от 510.00 лева е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
По
иска с правно основание чл.224, ал. 1 КТ:
При прекратяване на ТПО, ако
работника или служителя не е използвал полагаемия му се платен годишен отпуск,
то той има право на обезщетение съгласно чл.
224 ал. 1 КТ.
Факта, че на ищеца не е изплатено обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск не се оспорва от ответника. Ответникът не е доказал, че е платил
такова обезщетение. Не е доказал и че ищеца е ползвал отпуска в претендирания
размер 10 дни за 2018г. и 20 дни за 2019г.
Видно от заключението на вещото лице
размерът на неизплатено обезщетение по чл.224 ал.1 КТ, за неизползван платен
годишен отпуск от ищцата, дължимо при прекратяване на ТД, е в размер на 680.00 лева.
С оглед на изложеното, съдът намира, че
предявеният иск по чл. 224 ал.1 КТ е основателен и доказан и следва да бъде
уважен в размер на 680.00 лева, като над този размер до предявения размер от
740.00 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По иска по чл.226
ал.1 КТ:
Разпоредбата на чл. 226 КТ предвижда няколко отделни самостоятелни хипотези с диференциран фактически
състав. За неиздаване или несвоевременно издаване на необходимите документи,
удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение, работодателят и
виновните длъжностни лица отговарят солидарно за вредите, причинени на
работника или служителя. Обезщетението обхваща всички вреди, претърпени от
работника или служителя, включително и неимуществените - чл. 226, ал. 1, т. 1
във вр. с ал. 3, изр. 1 КТ. При иск за
причинени неимуществените вреди, ищецът следва да установи, че деянията по чл.
226, ал. 1 КТ са се отразили върху неговите психически изживявания, емоции, здраве
(според твърденията за причинени вреди), интензитета и продължителността на
болките и страданията, които търпи или ще търпи от увреждането. Само в
хипотезата на чл. 226, ал. 2 КТ размерът на обезщетението, което е винаги за
имуществени вреди, е законово определен в чл. 226, ал. 3, изр. 2 ГПК 226, ал. 2 КТ - в размер на брутното трудово възнаграждение от деня на прекратяване на
трудовото правоотношение до предаване на трудовата книжка, поради което не е
необходимо и нарочното им доказване, освен ако възникне спор /виж решение № 73 от 13.03.2014 г. по гр. д.
№ 1372/2011 г. на IV г. о., ВКС/.
В тежест на ищеца е да
докаже, че е претърпял твърдените имуществени и неимуществени вреди в
причинно-следствена връзка с противоправното неизпълнение на задълженията на
работодателя, да издаде необходимите документи удостоверяващи факти свързани с
трудовото му правоотношение.
За да възникне отговорността по чл. 226,
ал. 1 , т. 1 КТ обаче работникът следва да покани работодателя да му издаде
необходимите документи, за да може да го постави в забава и неиздаването да се
превърне в неправомерно действие. Предаването на документите е търсимо. Липсва
законова разпоредба, че от момента на прекратяването на ТПО работодателят се
намира в забава поради неиздаването на документи на работника свързани с
прекратяването на ТПО. В случая ищецът твърди, че не са му издадени документи
удостоверяващи факти свързани с трудовото правоотношение, но по делото не са
ангажирани доказателства, че ищцата е поканила работодателя да и издаде каквито
и да е било документи, свързани с ТПО между страните.
Поради
изложеното съдът намира, че предявения иск по чл.226 ал.1 от КТ е неоснователен
и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен изцяло.
С
оглед изхода на делото, на осн. Чл. 78
ал.6 от ГПК във вр.с чл.359 от КТ, ответникът следва да понесе и
направените по делото разноски в размер на 200.00 лева - възнаграждение на вещо
лице и дължимата държавна такса върху
размера на всеки от уважените обективно съединени искове - в общ размер на 150.00
лева.
С оглед изхода на делото, на ищецът следва да
бъдат присъдени и направените от него деловодни разноски съобразно уважената
част от предявените искове в настоящото производство - 275.00 лева за
адвокатски хонорар.
По
реда на чл. 242, ал. 1 от ГПК следва да се постанови предварително изпълнение
на решението в частта на присъдените обезщетения.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Д.А.Д., с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на М.К.М., с ЕГН **********
чрез- адв. Р.С.-АК Монтана на сумата от 510.00
лв./петстотин и десет лева и нула ст./, представляваща обезщетение за
неспазено предизвестие в размер на 1 брутно трудово възнаграждение на осн.
чл.220 ал.1 от КТ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
предявяване на иска, до окончателното изплащане на сумата, сумата от 510.00 лв./петстотин и десет лева и
нула ст./, представляваща обезщетение за оставане без работа, поради закриване
на предприятието в размер на 1 брутно трудово възнаграждение на осн. чл.222
ал.1 от КТ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на
иска, до окончателното изплащане на сумата, и
сумата от 680.00 лв./шестстотин
и осемдесет лева и нула ст./, представляваща обезщетение на осн. чл. 224 ал.1
от КТ за неизползван платен годишен
отпуск в размер на 30 дни - от които 10 дни за 2018 г. и 20 дни за 2019 година,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска, до
окончателното изплащане, като отхвърля иска по чл.224 ал.1 от КТ над уважения
размер от 680.00 лева до предявения в размер на 740.00 лева, като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск от М.К.М., с ЕГН ********** чрез- адв. Р.С.-АК Монтана
против Д.А.Д., с ЕГН ********** *** за заплащане на обезщетение за причинени
вреди, поради неиздаване на необходимите и документи, удостоверяващи факти,
свързани с трудовото правоотношение, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Д.А.Д., с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по
сметка на РС – Оряхово сумата от 200.00
лв./двеста лева и нула ст./ за възнаграждение на вещо лице и сумата от 150.00 лв. / сто и петдесет лева и нула ст./
- дължима държавна такса върху размера на уважените обективно съединени
искове.
ОСЪЖДА Д.А.Д., с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на
М.К.М., с ЕГН ********** чрез- адв. Р.С.-АК Монтана сумата от 350.00
лв. /триста и петдесет лева/ адвокатски хонорар.
ДОПУСКА
ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ
на решението в частта за присъдените обезщетения по чл. 220 ал.1, чл. 222 ал.1
и чл. 224 ал.1 от КТ.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд гр. Враца в двуседмичен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: