№ 416
гр. Пловдив , 29.07.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесет и девети юли, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Иван Г. Бекяров
като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Частно наказателно дело №
20215330204196 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 от НПК.
Образувано е по жалба на А. С. М. в качеството й на пострадал срещу
постановление за прекратяване на наказателното производство от 19.04.2021 г. по
досъдебно производство № 613/2020 г. по описа на Първо РУ към ОД на МВР Пловдив
и пр.пр. № 4351/2020 г. по описа на Районна прокуратура Пловдив на основание чл.
243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК - поради липса на престъпление по чл. 209,
ал. 1 от НК.
С жалбата се прави искане за отмяна на прокурорското постановление. Излагат
се съображения за незаконосъобразност поради необоснованост, тъй като са изведени
неправилни правни изводи за липсата на престъпление, доколкото Д.Х. не е разполагал
изначално с нужната компетентност, опи и техническа обезпеченост да престира
уговорения резултат.
След като обсъди доводите в жалбата и се запозна с материалите по делото,
съдът намери следното:
Жалбата е допустима. С нея се атакува постановление за прекратяване на
наказателното производство, подлежащо на съдебен контрол, от процесуално
легитимирано лице, имащо право на обжалване, и е подадена в законоустановения 7-
дневен срок.
Разгледана по същество е неоснователна.
Досъдебното производство е образувано за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.
В хода на производството не е привлечено лице в качеството обвиняем по делото за
това, че през месец април 2019 г. в гр. Пловдив с цел да се набави имотна облага е
възбудено заблуждение у А. С. М. и с това й е причинена имотна вреда.
В хода на разследването прокурорът е установил следната фактическа
обстановка:
Д.А.Х. бил завършил средно образование със специалност мебелно
производство и вътрешна архитектура. Майката на свидетеля - Н.Х. притежавала
дружеството „Ейч Ди Ел“ ЕООД и стопанисвала дърводелска работилница в с. Голям
1
чардак, в която работел Х.. Около 2018 г. отношенията между Х. и родителите му се
влошили и той започнал да предоставя дърводелски услуги самостоятелно, като
преместил работилницата си в с. Желязно, общ. Марица.
А. С. М. и съпругът й И.Б.М. живеели в апартамент на адрес ***********. През
2019 г. те решили да правят ремонт и М. се свързала чрез свой познат В.А.С., който
препоръчал Д.Х. за извършване на работа по циклене па дюшеме в апартамента.
Свързала се с него и огледали имота. Договорили за извършване на работата от Х. и
подписали договор от 11.04.2019 г. Предмет на договора бил ремонт на дюшеме, като
включвал и допълнителни услуги като параван за вана при цена на услугата 1310 лева,
като при подписването му М. изплатила на Х. авансово сумата от 700 лева. Х.
започнал работа като циклил дюшемето и поръчал част от необходимите материали.
Впоследствие М. и съпругът й пожелали той да достави девет интериорни врати, за
което подписали договор за сумата от 1890 лева, по който уговорили авансово плащане
в размер на 945 лв. Според твърденията на Х. М. му заплатила само 250 лева,
независимо от уговореното, и той поръчал врата, която свидетелката да види, за да я
одобри. Поръчаната врата пристигнала в офис на куриерска фирма, но М. отказала да
ходи в този офис, като държала вратата да се достави в дома й. Поради тези
обстоятелства Х. върнал вратата. Междувременно Х. и М. подписали и грети договор
от 16.04.2019 г. за изработка на гардеробна за сумата от 1857 лева, като бил уговорен
аванс в размер на 1357 лева. За предаването на суми не били съставяни допълнителни
документи и се извършило на ръка. Междувременно в апартамента имало теч на вода и
работата по монтиране на первази на дюшемето трябвало да се преустанови, тъй като
щели да се надуят при наличието на влага.
До този момент М. и съпруга й не били виждали резултатите от ремонта на
дюшемето. Когато отишли в апартамента установили, че дюшемето е в различни
нюанси на лаковото покритие, които изглеждали като петна и било неравно изциклено
и имало вдлъбнатини. Х. заявил, че щял да ги заглади с шлайфане. М. и съпруга й
решили да проверят и паравана за ваната, като установили, че на място имало
засъхнала смес от цимент и пясък и нямало тиково дърво, съгласно уговорката. Х.
обяснил, че имало забавяне на доставките на материали и това била причината
паравана да не е готов. Тогава М. и съпруга й се скарали със Х. и го изгонили от
апартамента. Впоследствие И.М. се чул с Х. и му казал, че не е харесал работата му. Х.
се съгласил да върне сумата от 1400 лева, което не направил.
Съдът споделя фактическите изводи на държавното обвинение, които намира за
установени въз основа на събрания доказателствен материал и след задълбочен и
последователен анализ.
Приетата фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите
А.С.М.-М. (л. 36), И.Б.М. (л. 37), Д.А.Х. (л. 38), В.А.С. (л. 40), както и от приложените
по делото писмени доказателства – копие на договор за услуга № 325 от 11.04.2019 г.,
копие на договор за услуга от 12.04.2019 г., копие на договор за услуга от 16.04.2019 г.,
както и останалите събрани писмени доказателства.
Правилно прокурорът е оценил доказателствата и е възприел изложената
фактическа обстановка. Кореспондиращи в този смисъл са показанията на свидетелите
М. и М. за достигнатите уговорки и заплатените суми пари в аванс. От друга страна
това съответства и на представените писмени доказателства, а именно копия на
договори за изработка. Показанията им кореспондират и с тези на Х. относно
извършената работа, така и с тези на С. относно качеството на извършената работа. С
оглед на горното показанията на всички свидетели следва да се оценят с доверие,
2
доколкото са непротиворечиви, последователни и съответстват на останалите събрани
доказателства.
От така очертаната фактическа страна районният съд намира, че изводите на
прокурора за липса на престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК за обосновани, а
постановлението му законосъобразно.
Съгласно чл. 243 от НПК прокурорът може да прекрати на наказателното
производство на основанията по чл. 24, ал. 1 от НПК, както и когато прецени, че
обвинението не е доказано. Прекратителното основание по чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 от
НПК - когато деянието не съставлява престъпление, предполага липсата на
съставомерност от обективна и/или субективна страна на деянието, за което е
образувано досъдебното производство, така и липсата на обществена опасност на
деянието като признак на престъплението и на вината у извършителя. За да достигне
до този извод, представителят на държавното обвинение, а и съдът при проверката за
законосъобразност на прокурорския акт, следва да извърши анализ и преценка на
всички събрани по делото данни и доказателства. Като въз основа на тях да изгради
своите правни и фактически изводи. При противоречия на доказателствените
материали следва да изложи съображения защо едни се приемат, а други се отхвърлят.
При неизяснена и противоречива фактическа обстановка - да събере допълнително
доказателства. Съгласно чл. 14, ал. 1 от НПК органите на наказателния процес вземат
решенията си само след като е извършено обективно, всестранно и пълно изследване
на обстоятелствата по делото. Това е и предпоставката за законосъобразно
прекратяване на наказателното производство при несъставомерност на деянието.
Естеството на съдебния контрол в досъдебната фаза не позволява на съда да
допълва и/или подменя суверенната преценка на прокурора, в случай че същата е
изведена обосновано на базата на събрания доказателствен материал. В разглеждания
случай тази преценка е формирана в резултат на пълно тълкуване на доказателствения
масив и неговата достатъчност.
За да е налице измама при формата на изпълнителното деяние - възбуждане на
заблуждение, от обективна страна следва да е установено, че деецът създава невярна,
неправилна представа за конкретни факти от действителността у заблуденото лице и
по този начин то бива мотивирано да извърши акт на имуществено разпореждане, чрез
който се причинява нему или на друго лице имотна вреда. При измамата деецът
въздейства пряко и непосредствено върху друго физическо лице, в чиято фактическа
власт се намира определено имущество, което представлява имущественият предмет на
престъплението. С други думи, въвеждането в заблуждение, включващо формирането
на неправилна представа у измаменото лице е пряката и непосредствена причина то да
вземе решението за разпореждане с имуществения предмет. Измамливите действия пък
следва да бъдат извършени с цел имотна облага за дееца или друго лице, физическо
или юридическо, т.е. целта е посочена като доминиращ психологичен елемент извън
умисъла. За осъществяването на състава на престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК е
достатъчно деянието да е извършено с посочената цел и имуществото да е напуснало
патримониума на неговия собственик - фактическата власт над него да е преминала в
дееца или друго лице. Така Решение № 124/29.07.2019 по н.д. № 560/2019 г. на ВКС, III
н.о. По същия начин следва да бъде възприет и мотивът за извършване на
разпореждане при формата на изпълнително деяние – поддържане на заблуждение.
При нея се изисква на базата на вече създадено заблуждение, то да се поддържа като
едно трайно състояние на взаимоотношение между измамника и жертвата, и това
поддържано заблуждение да е пряката и непосредствена причина да бъде взето
решение за извършвана на разпореждане и такова да бъде осъществено.
3
Безспорно е в съдебната практика, че сключването на договор поначало би
могло да бъде използвано с измамлива цел, като извършените от дееца действия във
всички случаи трябва да са конкретни и да предхождат извършеното от пострадалия
имуществено разпореждане, а липсата на намерение деецът реално да се задължи по
сключения договор, трябва да е обективирана от неговите действия, извършени
единствено с цел да набави за себе си имотна облага. Това намерение може да има
различно проявление, включително и липса на обективна възможност деецът да
изпълни обещаното. Така решение № 102/06.06.2017 г. по н.д. № 367/2017 г., I н.о. на
ВКС. Липсата или наличието на възможност за изпълнение е именно такова обективно
обстоятелство, което освен че е установимо, сочи и на действителното намерение на
дееца. За да бъдат действията съставомерни следва да бъде установено, че към момента
на сключване на договора един от съконтрахентите е съзнавал, че няма да го изпълни и
го сключва именно с цел да възбуди у другата страна заблуждение. Тази хипотеза е
налице когато сключващият договора няма обективна възможност да го изпълни или да
е установено, че макар и да и имал възможност за това, към този момент е бил взел
решение да не го изпълнява. Именно това намерение, което следва да съществува
преди и по време на сключване на договора е и критерия, които отграничава
гражданскоправната измама от класическото престъпление (в този смисъл са Решение
№ 25/15.06.2016 г. по н.д. № 1602/2015 г. на ВКС, III н.о. и посочената в него съдебна
практика). Само и единствено в тези случаи е възможно и допустимо да бъде носена
наказателна отговорност. В случаите когато договорът не е бил изпълнен по каквато и
да е друга причина, но не и в резултат на изначална невъзможност или липса на
намерение за това, следва извод, че престъплението не е осъществено от субективна
страна.
По настоящото дело не се установи Х. да не е имал намерение да изпълни
задължението си по сключените договори. В тази връзка липсват доказателства. От
друга страна се установява, че Х. е изпълнявал задълженията си по първоначалния
договор - извършил е циклене и лакиране на дюшемето, постъпки към изработване на
параван за вана, поставянето на первази. Работа, за която той е имал необходимата
квалификация и техника и му е била позната, тъй като преди е осъществявал такава в
работилницата на родителите му. Съвсем отделен е въпросът за качеството на тази
работа, което не е предмет на настоящото дело. Релевантен е обаче фактът, че страните
по договора са имали разногласие по качеството на извършената работа. Нещо, което
не се отрича от никого. И именно тези разногласия са прекратили отношенията им.
В тази връзка следва да се направи извод, че Х. не е била в обективна
невъзможност да изпълнява задълженията си, тъй като е имал познания в областта. Не
се установява да е имал принципното намерение въобще да не изпълни задълженията
си. Напротив, постъпките му са били на човек, който изпълнява договореностите.
Следователно не се установява от обективна и субективна страна Х. да е извършил
престъплението, за което се води досъдебното производство, а отношенията му с М. и
М. следва да бъдат уредени на плоскостта на гражданското право, а не по
наказателноправен ред. В този смисъл не може да се приеме, че Х. е бил абсолютно
некомпетентен и не е имал намерение да извърши работата. Действията му са били
точно в обратна насока. така също и взаимоотношенията са прекратени изцяло поради
желанието на М. и М., които изгонили Х. от апартамента им. Затова и не може да се
приеме, че останалата работа, за която били сключили договори и която останала
недовършена, е неизпълнена поради липсата на намерения у Х.. Напротив, тя е
останала недовършена именно поради разрива в отношенията им.
Последващото поведение на Х. по непоказване на резултатите от работата не е
4
оформящо за извода за липса на намерение за извършването й, доколкото такава е била
извършена. Това поведение би имало значение, при положение че никаква работа не е
била извършвана. А сключването на последвалите договори, независимо от
резултатите от некачествено изпълнения резултат, не може да има предварително
значение и за тяхното некачествено извършване или за липсата на намерение за
извършването.
В цялост изложените от прокурора правни аргументи се обуславят от приетата
фактическа обстановка и се установяват по несъмнен и категоричен начин от
доказателствата по делото, кореспондират с тях и това води до обоснованост на
прокурорския акт. В хода на разследването са положени достатъчно усилия от страна
на разследващите органи по установяване на всички обстоятелства, имащи отношение
към обективната страна на престъплението.
При така изложените съображения съдът намира, че тъй като по делото е
проведено обективно, всестранно и пълно разследване и е извършен обоснован правен
анализ на всички данни от обективна страна на престъплението, изводът на прокурора
за несъставомерност на деянието като основание за прекратяване на наказателното
производство е обоснован и правилен. Поради това и обжалваното постановление
следва да бъде потвърдено.
Ето защо и на основание чл. 243, ал. 6 от НПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановление на прокурор от Районна прокуратура Пловдив
за прекратяване на наказателното производство от 19.04.2021 г. по досъдебно
производство № 613/2020 г. по описа на Първо РУ към ОД на МВР Пловдив и пр.пр. №
4351/2020 г. по описа на Районна прокуратура Пловдив на основание чл. 243, ал. 1, т. 1
вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК - поради липса на престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.
Определението може да се обжалва или протестира в 7-дневен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5