Решение по дело №88/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.72, ал.4, изр. второ от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по касационна жалба на П. С. М. [ЕГН], с адрес гр. Стара Загора, [жк], [улица], ет.5, ап.10, подадена чрез пълномощника му адв. А. М. от АК – Стара Загора, против Решение № 406 от 18.11.2024г., постановено по АНД № 1588/ 2024г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на П. М. против Заповед за задържане на лице рег. № 8245зз – 271 от 27.05.2024г., издадена от полицейски орган при Второ Районно управление – Стара Загора към Областна дирекция на МВР – Стара Загора – ст. полицай Д. В. С..

В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на съдебното решение, като по същество съображенията са за постановяването му в нарушение на материалния закон и неговата необоснованост - касационно основание по чл. 209, т.3 от АПК. Жалбоподателят поддържа, че необосновано Старозагорският районен съд е приел, че заповедта съответства на императивните законови изисквания досежно нейното съдържание, като твърди, че не са описани конкретните фактически обстоятелства на деянието, възприето от полицейския орган като основание за постановеното задържане при упражняване на административното правомощие в хипотезата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Оспорва се и извода на съда за доказано наличие на материалноправната предпоставка по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР за издаването на заповед за задържане, като касаторът счита, че този извод не се подкрепя от събраните по делото доказателства, вкл. и тези по досъдебно производство № 8245зм-389/ 2024г. по описа на Второ РУ – Стара Загора. По тези съображения и такива за противоречие на съдебния акт с член 6, параграф 2 от Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2021г. относно правото на информация в наказателното производство, както и с практиката на Европейския съд по правата на човека, е направено искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постановено друго, с което да бъде отменена като неправилна и незаконосъобразна Заповед за задържане на лице рег. № 8245зз – 271/ 27.05.2024г., издадена от полицейски орган при Второ РУ – Стара Загора.

Ответникът по касационната жалба – полицейски орган при Второ Районно управление – Стара Загора към Областна дирекция на МВР – Стара Загора – ст. полицай Д. В. С., редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение като обосновано, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от лице с правен интерес и надлежна процесуална легитимация по см. на чл.210, ал.1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Производството по АНД № 1588/ 2024г. по описа на Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на П. С. М., против Заповед за задържане на лице рег. № 8245зз – 271 от 27.05.2024г., издадена от полицейски орган при В. Р. управление – Стара Загора към Областна дирекция на МВР – Стара Загора – ст. полицай Д. В. С.. С оспорената заповед е постановено задържане за срок от 24 часа на лицето П. С. М.. Заповедта е издадена на основание чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР, като от фактическа страна налагането на принудителната административна мярка по чл.72, ал.1 от ЗМВР е обосновано с наличието на данни за извършено от П. М. престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК – лице, което притежава или държи в себе си наркотични вещества.

С обжалваното решение Старозагорският районен съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на П. М. против Заповед рег. № 8245зз – 271 от 27.05.2024г. за задържане на лице, издадена от полицейски орган при Второ РУ – Стара Загора. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената заповед е законосъобразна - издадена е от компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановена е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, на които се основава, при спазване на административно-производствените правила и е съобразена с целта на закона.

Решението на Старозагорския районен съд е обосновано и е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

Изцяло се споделя извода на съда, че Заповед за задържане на лице рег. № 8245зз – 271/ 27.05.2024г., е постановена в съответствие с нормативно регламентираните изисквания за форма и съдържание на акта. Правилно е отхвърлено като неоснователно възражението, че в нарушение на изискването по чл.59, ал.2, т.4 от АПК, в заповедта не са посочени фактическите обстоятелства относно извършеното престъпление (място, време и начин на извършване), както и конкретните данни, обосноваващи упражненото правомощие по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Оспорената заповед съдържа всички задължителни по см. на чл.74, ал.2 от ЗМВР реквизити, при посочване както на правното основание за постановяване на задържането - чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР, така и фактическото основание за издаването на заповедта – данни за извършено от П. С. М. престъпление по чл.354а, ал.3 от НК - лице, което притежава или държи в себе си наркотични вещества. По силата на специалната норма на чл. 74, ал.2 от ЗМВР няма императивно изискване в текста на заповедта по чл.72, ал.1 от ЗМВР да са описани конкретните фактически обстоятелства на престъплението, наличието на данни за извършването на което представлява фактическо основание за издаването на заповед за задържане. След като полицейският орган е мотивирал заповедта с обстоятелството, което представлява нормативно регламентираната предпоставка за издаването й, следва да се приеме, че е изпълнено законовото изискване за посочване на основанието за постановеното задържане, както правилно и обосновано е прието от първоинстанционния съд.

Доказателствено обоснован е изводът на Старозагорския районен съд, че обжалваната заповед е постановена в съответствие и при правилно приложение на материалния закон. Заповед за задържане на лице рег. № 8245зз – 271 от 27.05.2024г. е издадена на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, съгласно която разпоредба полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Задържането по реда и на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа, по своята правна същност представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл.22 от ЗАНН. За прилагането на тази принудителна административна мярка е необходимо осъществяването на фактическия състав на нормата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, който включва наличие на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от задържаното лице. Следователно, за да бъде законосъобразна наложената принудителна административна мярка, се изисква да има данни от които да може да се направи обосновано предположение, че съществува вероятност или е възможно лицето да е извършило или да е съпричастно към извършването на конкретно престъпление. В случая, както правилно е приел Старозагорският районен съд, от събраните по делото доказателства се установява наличието на данни, обективно сочещи, че към момента на задържането са съществували фактически обстоятелства, релевиращи предположение, че лицето П. М. има вероятност да е извършител на престъпление по чл.354а, ал.3 от НК. Съответни на константната съдебна практика са и съображенията на първоинстанционния съд, че за прилагането на ПАМ по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен и безспорен начин вината на лицето, извършило престъпление - мярката по чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР способства разкриването на извършени престъпления, като въпросът за извършването на конкретното престъпление от задържаното лице подлежи на разглеждане в рамките на последващо наказателно производство. Във връзка с възраженията на касатора следва да се отбележи, че за преценката за материалната и/или процесуалната законосъобразност на оспорената заповед за задържане по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, е ирелевантно дали впоследствие П. М. е бил привлечен като обвиняем по образуваното досъдебно производство № 8245зм-389/2024г. по описа на Второ РУ – Стара Загора, респ. дали събраните в хода на досъдебното производство доказателства сочат на съпричастност на П. М. към престъплението по чл.354а, ал.3 от НК, във връзка с което е осъществено задържането. Доколкото за налагането на ПАМ е достатъчно да са налице данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление или да е съпричастен с неговото извършване, а в случая от доказателствата, вкл. от материалите по досъдебно производство № 8245зм-389/ 2024г. по описа на Второ РУ – Стара Загора, без съмнение се установява наличието на данни към момента на задържането, навеждащи към обосновано предположение, че има вероятност лицето да е участник в инкриминираното деяние, обоснован е изводът на съда, че упражненото от полицейския орган правомощие за прилагане на ПАМ - задържане за срок от 24ч., е в съответствие с нормативно регламентираните изисквания и при наличието на материално правното основание по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Изложените в тази връзка мотиви изцяло се споделят, поради което не е необходимо да бъдат преповтаряни и касационната инстанция препраща към тях на основание на чл.221, ал.2, изр. второ от АПК.

Задържането по чл. 72 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка, която в зависимост от конкретния случай би могла да има превантивен или преустановителен характер и се предприема било с цел да се предотвратят вредните последици от извършено престъпление, било за да осуети прикриването на престъплението, както и с цел започването на разследване срещу вероятния извършител. В случая приложената с обжалвания административен акт ПАМ е насочена към осуетяване прикриването на извършено престъпление и към създаване на условия за предприемане и безпрепятствено провеждане на последващи процесуални действия по разследване срещу вероятния извършител на престъпление, поради което заповедта се явява постановена и в съответствие с целта на закона, както правилно е приел първоинстанционният съд. Спазен е и регламентираният в чл.6 от АПК принцип на съразмерност при упражняването на административните правомощия – приложената ПАМ по чл.72, ал.1 от ЗМВР е оправдано от гл. т. на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. С осъщественото задържане от 22.10 часа на 27.05.2024г. до 00.15 часа на 28.05.2024г. (т.е в рамките на 2 часа и 5 минути), без настаняване в помещение за временно задържане на Второ РУ – Стара Загора, е спазено изискването осъществяването на преследваната от закона цел с прилагането на ПАМ да не надхвърля необходимото за постигането на тази цел. Противно на твърдяното от касатора, нито заповедта за задържане, нито потвърждаващото я съдебно решение, са в противоречие с разписаното в член 6, параграф 2 от Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2021г. относно правото на информация в наказателното производство, като възражението за несъответствие с практиката на ЕСПЧ, е абсолютно бланкетно.

С оглед на гореизложеното обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона Старозагорският районен съд е приел, че обжалваната Заповед за задържане на лице рег. № 8245зз – 271 от 27.05.2024г., като издадена в съответствие с нормативно предвидените изисквания досежно съдържанието на акта; при наличие на материалноправната предпоставка за прилагане на принудителната административна мярка по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР и съобразно целта на закона, е правилна и законосъобразна. При формиране на вътрешното убеждение, фактическите и правните изводи, не са установени порочни действия на съда, съотв. не са констатирани порочни съдопроизводствени действия при разглеждане на делото и постановяване на съдебното решение.

Предвид горното съдът намира че не е налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 406 от 18.11.2024г., постановено по АНД № 1588/ 2024г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

Решението е окончателно.