№ 1495
гр. Плевен, 10.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря Румяна Илк. Конова
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20254430100884 по описа за 2025 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание е чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от М. Р. Г. против ***, ***, в която се твърди, че страните
са сключили *** по силата на ответникът предоставил заемна сума на ищеца в размер на
50лв. и ГПР от 49,21%. На основание чл. 5 от Договора за потребителски кредит е уговорено
и обезпечение, което се предоставя от „Multitude Вапк”в полза на кредитора. В договора за
кредит обаче не било посочено възнаграждение за предоставяне на гаранция, а ищецът
твърди, че след като усвоил сумата от 50 лв., установил, че са му начислили освен заемната
сума, и сумата от 4,42 лв. такса за обезпечение с поръчителство. Ищецът счита, че
договорът, и конкретно клаузата на чл. 5 от договора е нищожна, като излага съображенията
си за това във връзка с чл. 10, ал.2, чл. 10 ал. 4, чл. 19 ал. 1 и 4 от ЗПК, чл. 143, ал.1. т.9 от
ЗЗП. Моли съда да прогласи нищожността на клаузата на чл. 5 от договора. Претендира
разноски.
Ответникът оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва твърденията на
ищеца за липса на избор на начина на обезпечаване на задължението, възразява срещу
непредявени от ищца искове, счита, че искът не е насочен срещу правилната страна, оспорва
твърденията за нищожност на клаузата в договора, за нарушение на посочените правни
норми на ЗПК и ЗПП. Твърди, че кредиторът и гаранта са различни правни субекти и имат
отделни банкови сметки. Моли съда да отхвърли предявените искове, претендира разноски.
1
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази
доводите на страните, намира за установено следното: Не се спори между страните и се
установява от *** Преддоговорна информация/ Стандартен европейски формуляр, че между
ищеца - като кредитополучател, и ***, е сключен Договор за паричен заем в размер от 50
лв., със срок на заема 6 дни – 11.07.2021г., и посочен ГПР от 49,21 % и обща дължима сума -
50,33 лв. От представения Договор за гаранция/поръчителство/, сключен между ищцата и
***, се установява, че същия е сключен за обезпечаване на вземането по *** а таксата за
предоставяне на гаранция/поръчителство/ е в размер на 4,42 лева. В писменият си отговор
ответникът изрично е посочил, че разходите за гаранция не се включват в ГПР, т. услугата е
незадължителна.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна
страна: Относно сключения между страните договор за потребителски кредит съдът намира,
че важат разпоредбите на Закона за потребителския кредит. В чл. 9, ал. 1 ЗПК е посочено, че
договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено
плащане и всяка друга подобна форма на плащане. Съгласно чл. 22 от ЗПК освен при
неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен и когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и чл. 12,
ал. 1, т. 7 - 9 /неприложим в настоящия случай, доколкото процесния кредит не е
предоставен под формата на овърдрафт/. Съдът е длъжен служебно да извърши проверка
дали договорът не противоречи на закона и добрите нрави. Това е така, тъй като се касае за
вземане, по което длъжникът има качеството на "потребител", от което следва, че съдът е
задължен да провери дали договорът съответства на разпоредбите на ЗПК. Защитата на
правата на потребителите е въздигната в конституционен принцип в разпоредбата на чл. 19,
ал. 2 от Конституцията на РБ и е една от основните защити в политиките на Европейския
съюз. Съдът намира, че от обсъдените доказателства се установи възникнало между ищеца и
ответника *** правоотношение по силата на сключен между тях договор за паричен заем от
разстояние по реда на ЗПФУР, където е предвидена възможността за предоставяне на
парични кредити от разстояние. Според чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР за доказване на електронни
изявления, отправени съгласно този закон, се прилага Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). Комуникацията между страните е
осъществена посредством електронната страница на кредитора, на която кредитополучателя
е подал искане за получаване на кредит, предоставена е необходимата информация и лицето
се е съгласило да получи заем. Доколкото се касае за вид заем, който по своята
характеристика е реален договор, за да е действително съглашението, трябва реално да е
предадена съответната сума на заемателя. Фактът на реално предаване на заемната сума от
2
50 лв. в случая не се и оспорва от ищеца. Съобразно изрично уговореното в чл. 5 от
Договора за кредит се посочва, че заемът се обезпечава с поръчителство от "***" в полза на
кредитора. Предвид това съдът намира, че възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство представлява разход по кредита, който неправилно не е бил включен, като
такъв при изчисляването на ГПР по договора за потребителски кредит и общата дължима
сума по същия. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се
включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на
договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита. Действително, при
кандидатстването за кредит при *** потребителят може да избере освен обезпечение под
формата на поръчителство и личен гарант, но при невъзможност да осигури такъв,
алтернативата за него е или да не получи искания заем или да избере да сключи договор за
гаранция с "***". "***" е посочен за възможен поръчител от самия кредитор ***, поради
което ответното дружество е наясно с условията за предоставяне на поръчителство от "***"
и в частност с възмездния характер на договора за гаранция. Съгласно посоченото в
договора за кредит, в чл. 5 от него, се установява, че неговото сключване и получаването на
сумата по кредита е било обвързано от предоставяне на обезпечение по договора от страна
на кредитополучателя, което показва, че двете правоотношения са взаимно свързани и
осигуряването на поръчителство (и то от определено свързано на кредитора трето лице) е
било необходима предпоставка за предоставяне на потребителския кредит при условията по
договора, както бе посочено по - горе, то е conditio sine qua non. Съдът намира, клаузата чл. 5
от договора за кредит и тази по чл. 1.6 от договора за поръчителство, относно заплащането
на такса за предоставяне на поръчителство - такса, събирана за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита, което съгласно чл. 10а, ал.2 от ЗПК е забранено. Това
води до недействителност на уговорката в договора за поръчителство. Чрез сключването на
договора за поръчителство се заобикаля ограничението, което налага чл. 10а, ал.2 от ЗПК и
на основание чл. 21, ал.1 от ЗПК е нищожна.
Съгласно чл. 143 от ЗЗП, „неравноправна клауза“ в договор, сключен с потребителя е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води
до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя дава и подробно изброяване на различните проявни форми на това
неравноправие. Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са
нищожни. Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е
транспонирана с нов чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП /ДВ бр. 64/ 2007 г. /. Според чл. 3 от
3
Директивата неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално
договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на
потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи
от договора. Според Директивата не се счита индивидуално договорена клауза, която е
съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на
нейното съдържание. В конкретния случай ситуацията е точно такава. Самата клауза за
заплащане на такса за поръчителство се явява и неравноправна клауза по смисъла на чл. 143,
ал. 2, т. 3, 5, 10 и т. 19 от ЗЗП, поради това че поставя изпълнението на задълженията на
търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от
неговата воля; задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка; налага на потребителя приемането на
клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора и
най - вече не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора. Съдът намира, договорената такса за поръчителство за очевидно
неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 19 от ЗЗП и като такава не може да
породи изпълнение за длъжника.
Предвид гореизложеното, предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде
уважен.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените деловодни разноски, които са в размер на 2251,68 лв. за държавна такса,
банкова такса и адвокатско възнаграждение. В случая не е направено възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на основание чл.78, ал.5 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с
чл.21, ал.1 от ЗПК и чл. 143, ал. 2, т. 3, 5, 10 и т. 19 от ЗЗП, клаузата на чл. 5 в *** сключен
между М.Р.Г., ЕГН **********, от ***, и ***, ***, със седалище и адрес на управление: ***
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, ***, ***, със седалище и адрес на
управление: *** ДА ЗАПЛАТИ на М.Р.Г., ЕГН **********, от ***, направените по делото
разноски в размер на 2251,68лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5