Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Бургас, №
1211 / 27.10.2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на двадесет и седми септември, през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретар С.А.,
като разгледа докладваното от съдия Александрова адм.д.
№ 512 по описа за 2022 година и за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на чл.118 и сл. от КСО.
Жалбоподателят
И.Н.Г., ЕГН **********,*** е оспорил решение № 1012-02-294#3 от 17.12.2021г. на директора на ТП на НОИ
гр.Бургас, с което е потвърдено разпореждане № 2113-02-1308#8 от 29.09.2021г. на ръководителя
по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ гр.Бургас, с което на основание чл.69б, ал.1 и ал.2 от КСО му е отказана
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Жалбоподателят
счита, че неправилно административният орган е възобновил административното
производство по жалбата му и се е произнесъл по нея преди приключване на адм.д. № 2810/2021г. по описа на Административен съд –
Бургас, което е с предмет решение № 1012-02-294#2/30.11.2021г. на директора на ТД на НОИ –
Бургас, с което е спрял административното производство по жалбата на Г.. Счита,
че съгласно трудовия му договор и допълнителните споразумения към него за целия
период от 01.06.1992г. до 07.05.2009г. в „СМК – Бургас“ ЕАД е бил назначаван и
е изпълнявал длъжност, естеството на работата на която съответства на посоченото
в чл.66 „и“ от ПКТП и следва да бъде призната за втора категория труд. Жалбоподателят
иска съдът да отмени оспореното решение. При условията на евентуалност иска
преписката да бъде върната на ТП на НОИ – Бургас за отстраняване на допуснатите
нарушения. Претендира разноски.
В
съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата, ангажира доказателства и иска
жалбата му да бъде уважена.
Ответникът,
чрез представител по пълномощие, оспорва жалбата и иска съдът да я остави без уважение
като неоснователна и недоказана.
ФАКТИ:
Със
заявление вх.№ 2113-02-1308/31.05.2021г. Г. е заявил отпускане на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст (л.133-134). Към заявлението е приложена трудова
книжка № 262, издадена от Нефтохимически комбинат - Бургас (л.112 и л.106),
съгласно която:
-
за периода 19.11.1983г. – 31.05.1985г. е полагал труд като „стругар ІІІ разряд“
в Нефтохимически комбинат – Бургас;
-
за периода 01.06.1985г. – 28.02.1986г. е полагал труд като „стругар ІV разряд“
в Нефтохимически комбинат – Бургас;
-
за периода 01.03.1986г. – 19.11.1986г. е
полагал труд като „стругар V разряд“ в Нефтохимически комбинат – Бургас;
-
за периода 25.11.1986г. – 01.11.1987г. е полагал труд като „шлосер V разряд“ в
СМК ДП1 – Бургас;
- за периода 01.11.1987г. – 18.02.1990г. е
полагал труд като „шлосер VІ разряд“ в СМК, ДП 1 – Бургас;
-
за периода 21.02.1990г. – 28.02.1991г. е
полагал труд като „бетонджия“ в Завод за строителство;
-
за периода 01.03.1991г. – 31.05.1991г. е полагал труд като „бетонджия“ –
монтажник в Завода за строителство;
-
за периода 01.06.1991г. – 31.08.1991г. е полагал труд като „монтажник“ в Завод
за строителство;
-
за периода 01.09.1991г. – 25.05.1992г. е полагал труд като „монтажник“ в Завод
за строителство;
-
за периода 01.06.1992г. – 31.05.1994г. е полагал труд като „стругар ІІ степен“
в „СМК – Бургас“, Предприятие № 7 – Производствено техническа база;
-
за периода 01.06.1994г. – 01.04.1997г. е полагал труд като „ел.монтьор“ в
Производствено техническа база ЕАД.
Приложена
е и трудова книжка № 262/01.04.1998г., издадена от Производствено техническа
база АД (л.122-132), съгласно която:
-
за периода 01.04.1997г. – 07.05.2009г. е полагал труд като „ел.монтьор“ в
Производствено техническа база ЕАД;
-
за периода 07.06.2009г. – 07.06.2010г. е посочено, че се зачита за трудов стаж
по чл.354 от КТ и за осигурителен по чл.9 от КСО;
-
за периода 16.07.2010г. – 25.01.2016г. е полагал труд като „продавача
консултант“ в ЕТ „Таня Гочева 2002“;
-
за периода 26.01.2016г. – 10.02.2016г. е полагал труд „подреждане на рафтове“ в
ЕТ „Таня Гочева 2002“;
-
за периода 10.02.2016г. – 10.02.2017г. е посочено, че се зачита за трудов стаж
по чл.354 от КТ и за осигурителен по чл.9 от КСО;
-
за периода 18.05.2017г. – 19.05.2018г. е полагал труд като „продавач
консултант“ в ЕТ „Таня Гочева 2002“;
-
за периода 19.05.2018г. – 08.06.2018г. е посочено, че се зачита за трудов стаж
по чл.354 от КТ и за осигурителен по чл.9 от КСО.
Приложена
е и трудова книжка № 262/08.06.2018г. (л.106 – 111), издадена от ЕТ „Таня
Гочева 2002“, съгласно която:
-
за периода 08.06.2018г. – 09.06.2019г. е полагал труд като снабдител доставчик
в ЕТ „Таня Гочева 2002“;
-
за периода 09.06.2019г. – 26.08.2019г. е
посочено, че се зачита за трудов стаж по чл.354 от КТ и за осигурителен по чл.9
от КСО;
-
за периода 25.08.2019г. – 01.02.2020г. е полагал труд като продавач-консултант
в ЕТ „Таня Гочева 2002“;
-
за периода 01.04.2020г. – 01.04.2022г. е полагал труд като строителен
електротехник в „Бургаснет“ ООД.
Към
заявлението са приложени още:
-
удостоверение обр. УП-3 с изх. № 14-31 от
16.02.2007г., издадено от „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, съгласно което И.Н.Г. е
полагал труд като стругар – РМО, цех ремонт на КИП и А за периода 19.11.1983г.
– 19.11.1986г. (3 години) (л.65);
-
удостоверение обр. УП-3 с изх. № 32 от 08.02.2017г.,
издадено от „ДК – Домостроене“ АД – Бургас, съгласно
което И.Н.Г. е полагал труд като „шлосер“ за периода 25.11.1986г. –
18.02.1990г. (3 години 2 месеца и 23 дни) (л.64);
-
удостоверение обр. УП-3 с изх. № 1505 от 08.02.2017г.,
издадено от „ЗСК Лозово“ АД, съгласно което И.Н.Г. е полагал труд като
бетонджия и монтажник за периода 21.02.1990г. – 25.05.1992г. (2 години 3 месеца
и 4 дни) (л.63);
-
удостоверение обр. УП-3 с изх. № 161 от 07.12.2015г.,
издадено от „СМК Бургас“ ЕАД, съгласно което И.Н.Г. е полагал труд като „стругар“
за периода 01.06.1992г. – 01.06.1994г. (2 години) и като „ел.монтьор“ за
периода 01.06.1994г. – 07.05.2009г. (14 години 11 месеца 6 дни) (л.62);
-
удостоверение обр. УП-2 с изх. № 162 от 07.12.2015г.,
издадено от „СМК Бургас“ ЕАД, съгласно което И.Н.Г. е работил в предприятието и
за посоченото време (от 01.01.1993г. до 01.06.1994г.
като „стругар“ и от 01.06.1994г. – 31.12.1995г. като „ел.монтьор“) е получил
вписаното на вътрешната страна брутно трудово възнаграждение (като „стругар“ –
84 757.42 лева и като „ел.монтьор“ – 207 468.81 лева), или доход, което да
послужи за определяне размера на пенсията му (л.95-96).
На
23.07.2021г. е извършена справка в Регистър на НОИ за осигурителните периоди от
01.01.2005г. до 31.12.2021г. при пенсиониране на И.Г.
(л.70-83), справка от Персоналния регистър на НОИ за осигурителните периоди от
01.01.2000г. до 31.12.2004г. при пенсиониране на И.Г.
към 24.06.2021г. (л.84 – 88), справка от Персоналния регистър на НОИ за
осигурителните периоди от 01.01.1997г. до
31.12.1999г. при пенсиониране на И.Г. към 24.06.2021г. (л.89-92), справка от
Регистър на осигурените лица на НОИ при пенсиониране – обобщени суми по
осигурители и години и трудови договори на И.Г. към 23.06.2021г. (л.59 - 61).
На
27.07.2021г. във връзка с подаденото заявление, началник сектор „Отпускане на
пенсии“ при ТП на НОИ – Бургас е изискал от ЕТ „Таня Гочева – 2002“ да издаде
удостоверение УП-2 – помесечно и УП-3 за лицето И.Г.
за периода 16.07.2010г. – 10.02.2016г. като посочи периодите на пълно и непълно
работно време, тъй като има различия между данните в регистъра на осигурените
лица и трудовата книжка. Посочено е, че е необходимо и издаването на
удостоверение УП-2 за периода 18.05.2017г. – 31.05.2017г. (л.68). В отговор на
22.09.2021г. ЕТ „Таня Гочева 2002“ е посочила, че данните на И.Г. – работник
във фирмата, подадени в регистъра на осигурените лица за периода от
16.07.2010г. до 10.02.2016г. и от 18.05.2017г. до 31.05.2017г. са верни, като
записа в трудова книжка № 262 от 01.04.1998г. се анулира поради допусната
техническа грешка (л.69).
На
27.07.2021г. във връзка с подаденото заявление за отпускане на пенсия, началник
сектор „Отпускане на пенсии“ при ТД на НОИ – Бургас е изискал от „СМК Бургас“
ЕАД да провери данните в удостоверение обр. УП-3 за
лицето И.Г. за периода 01.06.1994г. – 07.05.2009г., относно категорията труд,
тъй като в регистъра на осигурените лица от 01.01.2000г.
са подадени данни за трета категория труд, а н УП-3 с изх. № 161/07.12.2015г. е
заверена втора категория труд. Посочено е, че е необходимо издаването и на
удостоверение УП-2 за периодите 01.01.1997г. –
31.12.1997г. и 07.05.2009г. – 06.06.2009г. за
обезщетението по чл.222, ал.1 от КТ – помесечно
(л.67).
В
отговор на 05.08.2021г., „СМК Бургас“ ЕАД са направили следните уточнения по
повод заявлението за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на И.Г.,
а именно: трудовият стаж до 31.12.1999г. е втора категория труд съгласно т.66и
от ПКТП; трудовият стаж от 01.01.2000г. до
07.05.2009г. е трета категория труд. Посочено е, че за периода от 01.01.1997г. до 31.01.1997г. в „СМК Бургас“ ЕАД не се
съхраняват изплащателни документи, удостоверяващи
присъствието на лицето И.Г., поради което не може да бъде издаден обр. УП-2 за м.01.1997г. За периода от 07.05.2009г. до 06.06.2009г. на И.Г. е изплатено обезщетение по чл. 222 от
„СМК Бургас“ ЕАД в размер на 737.49 лева (л.66).
От
„СМК Бургас“ ЕАД е издадено удостоверение обр. УП-2 с
изх. № 104 от 02.08.2021г., съгласно което И.Г. е работил в предприятието и за
посоченото време (01.02.1997г. – 28.02.1997г., 01.03.1997г. – 31.03.1997г.,
01.04.1997г. – 30.04.1997г., 01.05.1997г. – 31.05.1997г., 01.06.1997г. –
30.06.1997г., 01.07.1997г. – 31.07.1997., 01.081997г. – 31.081997г.,
01.09.1997г. – 30.09.1997г., 01.10.1997г. – 31.10.1997г., 01.11.1997г. –
30.11.1997г. и 01.12.1997г. – 31.12.1997г.) е получил вписаното на вътрешната
страна брутно трудово възнаграждение (м.02 – 80 526.20лв., м.03 –
81 992.80лв., м.04 – 120 654лв., м.05 – 296 514лв., м.06 –
196 396лв., м.07 – 243 800лв., м.08 – 222 913лв., м.09 –
277 450лв., м.10 – 316 778лв., м.11 – 249 438лв. и м.12 –
238 331лв.), или доход, което да послужи за определяне размера на пенсията
му (л.93-94).
На
23.09.2021г. от ТП на НОИ – Бургас е изготвена справка за обобщен годишен
осигурителен доход на И.Г. (л.53-58), а на 21.09.2021г. и на 27.09.2021г. е
изготвен опис на осигурителния стаж на И.Г. (л.97 – 102) и на 23.09.2021г. опис
на осигурителния доход на И.Г. (л.103 – 105).
С
разпореждане с изх. № 2113-02-1308#8/29.09.2021г.
(л.51-52) на ръководител по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - Бургас, на И.Н.Г.
е отказана пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б, ал. 1- 2 от КСО,
тъй като не отговаря на условието за наличие на 10 години от първа категория и
съответно от 15 години осигурителен стаж, положен по условията на втора категория
труд. Посочено е, че към датата на заявлението са налице 3 години осигурителен
стаж от първа категория и 11 години и 27 дни осигурителен стаж от втора
категория, като сбора от първа и втора категория труд е 14 години и 27 дни,
по-малко от изискуемия от 15 години.
С
разпореждането осигурителният стаж на жалбоподателят е определен, както следва:
осигурителен
стаж от І категория труд – 03 год. 0 месеца и 0 дни;
осигурителен
стаж от II категория труд – 11 год. 0
месеца и 27 дни;
осигурителен
стаж от III категория труд – 23 год. 6
месеца и 2 дни;
На
основание чл.104 от КСО общият осигурителен стаж превърнат към III категория труд е определен
в размер на 42 год. 4 месеца и 6 дни.
Разпореждането
е обжалвано (л.46-47) пред директора на ТП на НОИ - Бургас. В жалбата се твърди,
че стажът втора категория труд е 13 год. и 27 дни. Жалбоподателят не е
съгласен, че целият му стаж като стругар в „СМК Бургас“ АД от 01.06.1992г. до
31.05.1994г. следва да бъде зачетен като трета категория труд. Посочва, че
удостоверение обр. УП-3 с изх. № 279/22.05.2009г.,
издадено от „СМК Бургас“ АД, доказва стажа му като втора категория труд (л.37).
На
16.11.2021г. във връзка с подадената жалба, началник сектор „Отпускане на
пенсии“ при ТП на НОИ – Бургас е изискал от „СМК Бургас“ ЕАД служебна бележка,
в която да бъде посочен конкретния цех, в който е работил И.Г. за времето от
01.06.1992г. до 31.05.1994г. на длъжност „стругар“ (л.45).
С
решение с изх. № 1012-02-294#2
от 30.11.2021г. (л.42 – 44) директорът на ТП на НОИ – Бургас е спрял
административното производство по жалбата на И.Г.. Изложени са мотиви, че
настоящият спор касае осигурителния стаж на длъжност стругар в „СМК – Бургас“
ЕАД за периода 01.06.1992г. – 31.05.1994г., който е бил причислен от
административния орган към трета категория труд, поради липсата на писмени
доказателства, че заемайки длъжността стругар, Г. е бил пряко зает в цех за
производство на строителни материали или е бил на конкретен строителен обект.
Посочено е, че по повод подадената жалба е изискано от „СМК Бургас“ ЕАД издаване
на служебна бележка, с която да се удостовери конкретния цех, в който е работил
Г. през спорния период, но необходимата информация не е постъпила и това
възпрепятства извършването на преценка за основателността на жалбата. Предвид
това производството е спряно до произнасяне с оглед възложената проверка.
На
10.12.2021г. „СМК Бургас“ ЕАД са направили уточнение, че лицето И.Г. през
периода от 01.06.1992г. до 31.051994г. е работил в СМК Бургас, предприятие 7,
производствено -техническа база на длъжност стругар (л.41).
На
15.12.2021г. И.Г. е подал жалба против решението на директора на ТП на НОИ –
Бургас, с което е спряно административното производство по жалбата му (л.21-22).
На
17.12.2021г. „СМК Бургас“ ЕАД е представило на директора на ТП на НОИ – Бургас
служебна бележка от СМК – 7, Производствена техническа база в момента
преобразувано в СМК Бургас ЕАД, от Янаки Христов Теохаров
– заместник технически ръководител в СМК – 7, Производствено техническа база,
цех за метални конструкции, съгласно която И.Г. през периода от 01.06.1992г. до
31.05.1994г. е изпълнявал длъжността – стругар на територията на цеха за
Метални конструкции към основното производство на този цех и е произвеждал на
струг основни и помощни елементи за металните конструкции, а когато са липсвали
стругарски поръчки е участвал в монтажа по обектите (л.36)
С
обжалваното решение с изх. № 1012-02-294#3
от 17.12.2021г. (л.29-32) директорът на ТП на НОИ - Бургас е възобновил
административното производство по жалбата на И.Г. и е оставил в сила
обжалваното разпореждане. Изложени са мотиви, че от допълнително представената
информация от осигурителя „СМК Бургас“ ЕАД недвусмислено се разбира, че
изпълняването на трудовите задължения на длъжност стругар в производствено
техническа база по същество не е полагане на труд непосредствено на строителен
обект, предвид което този труд не попада в обхвата на т.26 от ПКТП (отм.)
Обжалваното
решение е съобщено на жалбоподателя на 10.03.2022г. Жалбата сезирала съда е
подадена чрез административния орган на 23.03.2022г.
По
делото са представени още трудов договор № 16 от 01.06.1992г., сключен между
СМК-7 и И.Г. за длъжност „шлосер, той и стругар“, с място на работа – Метални
конструкции (л.24-25); декларация от И.Г. от 20.12.2021г. (л.26-27);
допълнително споразумение към трудов договор № 23 от 01.06.1994г. (л.155).
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Н.К.К. и К.П.Н.. В показанията си свидетелят К. заяви, че познава
Г. от момента в който е започнал работа в цех „Метални конструкции“ през 1992г.
Посочи, че Г. е работел вътре в работилницата в цеха на строителната площадка,
като работата му била да помага, реже, да подготвя детайли, да шмиргили готовите детайли. Сочи, че условията в цеха били
много тежки, тъй като се дигала голяма пушилка, било много мръсно и шумно. В
цеха били извършвани проверки за шума и за замърсяването и им давали кисело
мляко заради условията на труд. Заяви, че заради тези условия на труд всички
професии, които са в „Метални конструкции“ са втора категория труд до
31.12.1999г., а от 2000г. когато цеха е бил закупен са станали трета категория
труд. Посочва, че Г. преди 1996г. е бил на длъжност стругар, но тъй като не е
имало много работа за стругар е помагал в цеха с рязане, пробиване и т.н.
Свидетелят
Н. заяви, че работил с Г. от 1992г., когато той започнал работа в цех „Метални
конструкции“ на СМК. Работили заедно в един цех, като Г. е бил стругар, но
когато свършел стругарската работа вършел и шлосерска работа. Посочва, че
помещението в цеха било много запрашено и идвали да замерват чистотата на
въздуха и шума и във връзка с тези вредни условия на труд им давали кисело
мляко. Твърди, че до 1999г. всички, които са работели в този цех са се водели
втора категория труд.
По
делото е допусната съдебно-икономическа експертиза, според заключението на
която вещото лице при изготвяне на експертизата е установило, че по трудов
договор, както и по платежните ведомости, заеманата длъжност, която се отнася
за спорния период е „шлосер“, а записът в трудовата книжка „стругар“ е
некоректен, защото се разминава с ведомостта и трудовия договор. Посочва, че жалбоподателят
е изпълнявал и такава дейност (стругар), но от свидетелските показания става
ясно, че тя заема по-малка част от трудовите му функции.
По
отношение условията на труд в халето на цех „Метални конструкции“ вещото лице е
посочило, че те са еднакви за всички работници и са описани в показанията на разпитаните
свидетели К. и Н.. Сочи, че длъжността „ел.монтьор“, която жалбоподателят е
заемал през други периоди и е полагал труд в същото хале, при същите условия на
работа, е зачетена за периода от 01.06.1994 година до 31.12.1999 година по
условията на втора категория труд по т.66 буква „и“от ПКТП, видно от пенсионния
доклад на основание удостоверение УП-3 изх.№ 161/7.12.2015г. и уведомление №
3/7.12.2015г.
От
вещото лице е установено, че в трудовото досие на Г. се намират молби и
заповеди за разрешен допълнителен платен годишен отпуск. С молба от
13.07.1992г. Г. е поискал платен отпуск за 1992г. „+ вредни“ и със заповед №
РД-19-544 от 13.08.1993г. му е разрешен такъв - 7 дни платен и 3 дни
допълнителен отпуск по чл.156 от КТ след резолюция от ръководител, като съгл.
чл.156 ал.1 от КТ този допълнителен отпуск се дава „за работа във вредни за
здравето условия или за работа при специфични условия - не по-малко от 5 дни“.
С
друга молба от м.07.1993г. Г. поискал 20 дни платен отпуск и му е разрешен
такъв със заповед № РД-19-603/20.07.1993г., от които 6 дни са по чл.156 от КТ.
С
допълнително споразумение към трудов договор № 23/2.06.1994г. Г. бил
преназначен на длъжност „ел.монтьор“ в същия цех „Метални конструкции“ на същия
работодател.
С
молба жалбоподателят е поискал да ползва платен отпуск 20 дни за 1994г.,
считано от 01.08. до 26.08.1994г. и такъв му е разрешен със заповед № РД-19-464
/29.07.1994г., в тези дни са включени и 2 дни по чл.156 от КТ, както и 2 дни по
КТД.
С
друга молба е поискал отпуск за периода 01.08.1995г. - 7.09.1995г. и със заповед
№ РД-19-371 от 07.08.1995г. му е разрешен такъв, като от тези 28 дни, 10 дни са
по чл.156 от КТ, и още 2 - по чл.156а от КТ, който гласи, че „по- големи
размери на отпуските по чл.155 и чл.156 могат да се уговарят в КТД, както и
между страните по трудовото правоотношение“.
С
молба през 1996г. Г. иска да ползва 26 дни платен отпуск и такъв му е разрешен
със Заповед № РД-19-485/24.08.1996г. , като 6 дни са по чл. 156 от КТ и 2 дни
са по чл. 156а/ от КТ.
Правото
на платен отпуск по чл.156 от КТ и чл.156а от КТ продължава и през 1997г. По
повод молба на лицето е издадена заповед № РД-19-356 от 21.07.1997г. за 26 дни
платен отпуск, считано от 21.07. до 25.08.1997г., от които 6 дни по чл.156 от КТ и 2 дни по чл.156а от КТ.
Вещото
лице посочва, че трудът на лицето като „ел .монтьор“ е признат като труд от
втора категория до 31.12.1999г. от работодателя, за него му е разрешаван
допълнителен платен годишен отпуск по чл.156 от КТ и по чл.156а от КТ, т.е. за
труд при вредни за здравето условия, като по тази причина е договорен и
допълнителен платен отпуск по КТД, видно от резолюциите по молбите за отпуск на
Г.. Установено е, че такъв отпуск по чл.156 от КТ и по чл.156а от КТ (уговорен
в КТД) е изплащан и за времето, когато Г. работи като „шлосер“- от 01.06.1992г.
до 01.06.1994г.
Вещото
лице посочва, че според пенсионния доклад, има УП-3 с изх.№ 32/08.02.2017г.,
издадено от „ДК - Домостроене“ АД, в което за периода
25.11.1986г. - 18.02.1990г. Г. е работел като „шлосер“ в продължение на 03 г 02
м 23 дни и трудът му е заверен при условията на втора категория труд съгл. 70
ПМС , т.66“и“ от ПКТП, ДВ бр.58 /1990г. Това удостоверение е описано в
пенсионния доклад под пореден номер 3 и периодът е признат от административния
орган за труд от втора категория, така, както е направена заверката.
Според
вещото лице „СМК - 7“ и „ДК-Домостроене“ АД са
строителни предприятия и условията на труд на работниците там са сходни и след
като трудът на „шлосер“ в „ДК - Домостроене“ АД е
заверен при условията на втора категория труд и е безспорно признат като такъв
от НОИ, следва трудът на „шлосер“ в „СМК - 7“, който е идентичен по съдържание,
също да е от втора категория труд.
Вещото
лице е установило, че в „СМК БУРГАС“ ЕАД (бивше „СМК-7“) до 31.12.1999г., по
сведение на служебно лице, много длъжности са били признати по условията на
втора категория труд, т.к. там имало бетонов и варов възел, автосервиз,
лаборатория за изпитване на бетон, цех за метални конструкции и др. подобни.
Според служебното лице имали списък на длъжностите, които попадат при условията
на втора категория труд, издаден от Междуведомствената комисия, и са издавали
документите за стаж съгл. посочените там длъжности, но този списък не се намерил
в архива. Сочи се, че замерванията на условията на труд явно също са показвали
влошени условия за работа, поради което е изплащан и допълнителен платен отпуск
по чл.156 от КТ и чл.156а от КТ.
Посочва
се, че от 01.06.1994г. до 31.12.1999г. трудът на И.Г., полаган като „ел.
монтьор“ в същото хале на Цех „Метални конструкции“, в което е работил като
„шлосер“ преди това, при същите условия на труд и същите права за допълнителен
платен годишен отпуск, е признат за труд втора категория и е зачетен като такъв
по т.6 от пенсионния доклад по удостоверение № 161/7.12.2015г.
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Жалбата
е подадена в срок и от надлежно легитимирано лице – адресат на обжалвания акт,
поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е основателна.
Оспореното
решение е издадено от компетентен орган – директора на ТП на НОИ Бургас –
чл.117, ал.3 във вр. с ал.1, т.2, буква „а“ от КСО.
Потвърденото с него разпореждане също е издадено от компетентен орган –
длъжностното лице, на което е възложено ръководството на Пенсионното
осигуряване – чл.98, ал.1, т.1 от КСО.
Спазена
е изискуемата писмена форма. Решението съдържа мотиви – фактически и правни
основания за издаването му.
При
проведената административна процедура, въпреки положените от административния
орган усилия в тази насока, не са били събрани всички доказателства, от които
да се установи каква длъжност и професионална функция е упражнявал
жалбоподателят през спорния период, което е довело и до постановяване на
неправилно решение.
Спорът
по делото се свежда до това каква е категорията труд, който е полагал
жалбоподателят за периода 01.06.1992г.-31.05.1994г. в „СМК Бургас“ ЕАД. Според
обжалваното решение този период е зачетен като стаж, положен при трета
категория труд, а жалбоподателят твърди, че е извършвал абсолютно същите
дейности, каквито е извършвал и през останалите периоди, през които е полагал
труд при същия работодател, както и при работодателя „ДК – Домостроене“
АД. Административният орган е отказал на жалбоподателя лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст поради това, че не е изпълнено условието на чл.69б,
ал.1 и ал.2 от КСО, а именно в общия си трудов стаж той няма 10 години
осигурителен стаж от първа категория труд или 15 години осигурителен стаж от
втора категория труд към датата на подаване на заявлението, тъй като през
спорния период е заемал длъжността стругар, която според административния орган
е свързана с труд, различен от първа и втора категория.
Съгласно
т.26 от Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.) строително-монтажни
работници (без дърводелец по ремонт и поддържане,
стъклар, гипсаджия, дърводелец-паркетчия, работници
по подови покрития и настилки, строителен бояджия, тапетаджия
и фаянсаджия), работещи непосредствено на обектите от
строително-монтажната дейност (включително ново
строителство, реконструкция, модернизация и ремонт),
във водопроводно, инженерно, мостово, пътно, мелиоративно и минно строителство,
монтаж на машини и електро-технологични съоръжения и оборудване, строителство и
монтаж на енергийни обекти и съоръжения, както и на съобщителни мрежи и
съоръжения в специализираните строителни, монтажни и ремонтни фирми и
организации. Началник на строителен обект при изграждане на промишлени стоманобетонови комини. Машинисти на всички видове
строителни и пътни машини. Работници по изграждане на специализирани шахтови
кладенци тип "Раней". Работници в
производството на строителна, силикатна, облицовъчна, подова керамика и
строителни облицовки. Работници в производството на изолационни и хидроизолационни материали: каменинови
и киселиноустойчиви изделия, изолационни пана, шистопорит
и керамзит. Работници, заети в производството на бетонови и стоманобетонови
конструкции и изделия. Работници, заети в производството и полагането на асфалт
и асфалтово-бетонни смеси.
В
посоченото изброяване, освен трудът на строително-монтажни работници, работещи
непосредствено на обектите от строително-монтажната дейност във водопроводно,
инженерно, мостово и т.н. строителство, са изброени и работещите на обекти от
строително-монтажна дейност, която се изразява в монтаж на машини и
електротехнически съоръжения и оборудване.
При
анализ на нормата на т.26 от Правилника следва да се направи извод, че трудът
на всички длъжности, които са свързани със строително-монтажни обекти е труд от
втора категория. В случая, в цех „Метални конструкции“ са се произвеждали част
от строителните материали използвани от работодателя за осъществяване на
основаната му строително-монтажна дейност.
От
установените по делото факта, посредством събраните писмени и гласни доказателства
и заключението на вещото лице се установява, че жалбоподателят е работел в
предприятие, което се занимава със строително-монтажна и строително-ремонтна
дейност, а длъжностите, които е заемал – стругар, шлосер, ел.монтьор предполагат,
че той е престирал труд, който по съществото си
представлява част от цялостно осъществяваната в предприятието
строително-монтажна дейност. При разпитите в съдебно заседание двамата
свидетели заявиха, че жалбоподателят действително е работел на струг, но
нуждата от такава дейност не е уплътнявала работното му време. Свидетелите
посочиха, че необходимостта от стругарска дейност била малка и неежедневна,
като през останалото време жалбоподателят работел в цеха наравно с тях, като
извършвал всякакви дейности, които му бъдат възложени.
От
представения по делото първоначален трудов договор (л.24, 256), сключен със СМК
на 01.06.1992г. се установява, че длъжността, на която е назначен
жалбоподателят, е „шлосер, той и стругар“. Както правилно е изтълкувало вещото
лице значението на тази длъжност, основната функция е на шлосер, а изразът „той
и стругар“ означава, че при необходимост жалбоподателят ще извършва и функциите
на стругар. От показанията на вещото лице в съдебно заседание се установи, че
във всички платежни ведомости длъжността на жалбоподателя е „шлосер“. В
по-късните периоди от трудовите взаимоотношения между жалбоподателя и
правоприемника на СМК неговата длъжност е ел.монтьор. Не без значение е и
обстоятелството, че в административната преписка се съдържат доказателства за
периода от 25.11.1986г.-18.02.1990г., през който жалбоподателят работи отново
като шлосер, но в „ДК – Домостроене“ АД, където
трудът му е зачетен като такъв, положен при условията на втора категория на
основание 70 ПМС и т.66и от ПКТП. Дейностите, които този работодател
осъществява се покриват с дейностите, които се осъществяват от СМК-7 –
работодателят, при който жалбоподателят е полагал труд през спорния период.
Освен това през периода 01.06.1994г.-31.12.1999г. жалбоподателят е работел на
същото място, в същото хале на цех „Метални конструкции“ в „СМК Бургас“ ЕАД(преименуван
по това време), на длъжност ел.монтьор, при същите условия на труд и същите
права за допълнителен платен годишен отпуск, но за този период
административният орган неоспорвано е признал наличието на втора категория и го
е зачел като такъв по т.6 от пенсионния доклад във връзка с удостоверение №
161/07.12.2015г.
Съдът,
позовавайки се установяванията, извършени от вещото
лице, счита, че следва да се приеме, че жалбоподателят през спорния период е
заемал длъжността „шлосер, той и стругар“, както е посочено в трудовия му
договор, а не само стругар, както е посочено в приложеното по делото УП-2.
Освен това, доколкото трудът, полаган през този период, по нищо не се различава
от труда, полаган през периода 01.06.1994г.-31.12.1999г., през който органът е
признал втора категория труд, то следва да се направи извод, че и през процесния период, по отношение на който в представеното УП-2
длъжността на жалбоподателя е посочена като стругар, следва да се зачете втора
категория труд, тъй като естеството на извършваната дейност от жалбоподателя не
се различава от дейностите, извършвани от всички останали работници в цех
„Метални конструкции“, които са спомагателни към осъществяваната от
предприятието строително-монтажна дейност. В обобщение следва да се каже, че
след като през целия период, през който жалбоподателят е работел в „СМК
Бургас“ЕАД („СМК-7“), той е полагал труд, който има пряко отношение към
основната дейност на предприятието, а именно извършване на строително-монтажни
работи, то през този период, независимо как формално е отчетена неговата
длъжност, неговият труд следва да е от втора категория при условията на т.26
във вр. с т.67 във вр.
т.66и от ПКТП.
По
изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено и делото
върнато на органа за ново произнасяне при спазване на указанията, дадени в
настоящото решение, относно тълкуването и прилагането на закона за определяне
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя Г..
При
този изход на спора разноски следва да се присъдят в полза на жалбоподателя. Те
са претендирани своевременно с жалбата и се дължат от
ответника в размер на 1070 лв., от които 10 лв. платена държавна такса (л.139),
500 лв. платено възнаграждение за един адвокат (л.144), 560 лв. платено
възнаграждение за вещо лице (л.167 и л.279).
Мотивиран
от горното и на основание чл.172, ал.2 вр. чл. 173,
ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 1012-02-294#3
от 17.12.2021г.
на директора на ТП на НОИ гр.Бургас, в частта, в която е потвърдено разпореждане
№ 2113-02-1308#8 от
29.09.2021г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ гр.Бургас,
както и потвърденото разпореждане № 2113-02-1308#8 от 29.09.2021г. на ръководителя по пенсионно
осигуряване в ТП на НОИ гр.Бургас.
ВРЪЩА
преписката на административния орган за ново произнасяне по заявление вх.№
2113-02-1308/31.05.2021г. на И.Н.Г., съобразно мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА
Национален осигурителен институт, чрез ТП на НОИ – Бургас да заплати на И.Н.Г.,
ЕГН **********,*** направените по делото разноски в размер на сумата от
1 070 (хиляда и седемдесет) лева.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: