№ 66
гр. София, 27.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Мирослава Тодорова
Членове:Христинка Колева
Иво Юр. Хинов
като разгледа докладваното от Христинка Колева Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20211100605104 по описа за 2021 година
СЕКРЕТАР РЕНИ АТАНАСОВА,
ПРОКУРОР В. Т.,
за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда от 21.10.2020г., постановена по 16 038/2019г. по описа на СРС, НО, 6-ти
състав съдът е признал подсъдимия В. Т. Ж. за виновен в това, че в периода м.август 2012г.-
м.юли 2019г., в гр.София, кв.“Дървеница“, ул.“****, след като бил осъден с Решение № III-
113-140 от 27.10.2010г. по гр.д.№ 8298/2010г. по описа Софийски районен съд, 113 състав,
влязло в сила на 30.11.2011г., да издържа свой низходящ- сина си В.В. Ж., с ЕГН
**********, като му заплаща месечна издръжка в размер на 200,00 лева. чрез неговата майка
и законен представител М. В. У., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на 81
пълни месечни вноски, по 200,00 лева. всяка вноска, за периода от 01.09.2012г. до
31.07.2019г. и едно частично задължение в размер на 55,20лв. за м.август 2012г., като
общата сума възлиза на 16 255,20 лева, поради което и на основание чл.183, ал.1 и чл.54 от
НК му наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца.
На основание чл.66, ал.1 от НК съдът е отложил изтърпяването така определеното
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три години.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът е осъдил подсъдимия В. Т. Ж. да заплати
разноски по делото в общ размер на 360,60 лева, от които 243,00 лева- по сметка на
1
Софийски районен съд и 117,60 лева- по сметка на СДВР, както и 5,00 лева за служебно
издаване на изпълнителен лист.
Съдът е осъдил подсъдимия В. Т. Ж. да заплати на адв.Г.М.- повереник на В.В. Ж.,
действащ чрез неговата майка и законна представителка М. В. У., разноски по делото в
размер на 600,00 лева.
Против така постановената първоинстанционна присъда е постъпила жалба от
подсъдимия В. Ж., в която са изложени доводи, че същата е необоснована и
незаконосъобразна. Твърди се, че необосновано съдът е приел, че не се установява
обективна невъзможност за изпълнение на задължението, при положение, че е длъжник по
съдебно изпълнително производство. Моли присъдата да бъде отменена.
Софийска районна прокуратура не е взела становище по жалбата на подсъдимия.
Частният обвинител е неговият повереник не са взели становище по жалбата на
подсъдимия.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на СГП счита, че
жалбата срещу първоинстанционния акт следва да бъде оставена без уважение и предлага
присъдата да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Счита, че в хода на
въззивното производство са събрани категорични доказателства относно вината на
подсъдимото лице.
Повереникът на частната обвинителка адв.М. моли съдът да остави депозираната
жалба срещу първоинстанционната присъда като неоснователна и да потвърди същата.
Поддържа, че и при предходното разглеждане на делото обвинението е безспорно доказано,
както от обективна, така и от субективна страна и фактическата обстановка се потвърждава
от събраните доказателства в хода и на въззивното производство и са установени
съставомерните обективни и субективни признаци на вмененото престъпление по
възведената правна квалификация. Твърди, че от писмените доказателства по делото се
установява, че спрямо подсъдимия е било образувано изпълнително дело № 602/2010г. по
описа на държавен съдебен изпълнител К.Д., по което до 14.03.2018г. не са били събирани
суми. Счита, че от събраните от настоящия състав доказателства, В. Т. е имал възможност,
но не и желание да заплаща дължимата от него издръжка, а е предпочитал е да дава пари за
кредити, които не са били изтеглени в полза на малолетното му дете, което страда от тежка
форма на детска церебрална парализа. Твърди, че на страница трета от решение по
наказателно дело № 1216/2021г. по описа на САС, 6- ти състав, съдът е отправил упрек към
инстанциите по същество, досежно неизследваното материално състояние на подсъдимия В.
Т., което в настоящата инстанция било изяснено безапелационно и бе безспорно се
установява, че в продължение на времето, през което е дължал издръжка, същият не е имал
възможност да плаща 200,00 лева на болното си от детска церебрална парализа дете, но е
имал възможност да изплаща всеки месец кредити в размер на 600,00 лева, включително да
му остават суми, за да задоволява ежедневните си и елементарни нужди, но не и тези на
детето си.
2
Повереникът поддържа, че от разпита на свидетеля Л. във въззивното производство
се установява, че същият не се спомня подсъдимия, но разпознава частната обвинителка.
Твърди, че от изслушания аудо-запис не става ясно кога е правен същият, при какви
условия, по кое време, на кое място, въобще липсва конкретика, включително парите, които
се твърди да са били предлагани, не е ясно за какво са, още по-малко техният размер.
Поддържа, че В. Ж. е бил признат за виновен и осъден при предходното разглеждане на
делото за престъпление по чл.183, ал.1 от НК и вместо чисто човешки да съжали и да
признае вината си като предприеме действия към промяна на поведението си, той е
направил искане за възобновяване на наказателното производство. Твърди, че задължението
на подсъдимия В. Ж. за заплащане на издръжка реално е възникнало от месец декември
2011г. от момента на влизане в сила на съдебното решение– 30.11.2011г., подсъдимият,
въпреки знанието си, че е осъден да плаща месечна издръжка на свой низходящ, е
бездействал и не изпълнявал това си задължение, като не е заплатил дължимите вноски за
издръжката на детето за периода, за който е бил осъден със съдебното решение. Пледира, че
до датата на образуване на наказателното производство по изпълнителното дело са били
събрани суми на обща стойност 1 744,80 лева, които са покрили дължимите суми за
издръжка от месец май 2010г. включително и частично дължимата сума за издръжка за
месец юни 2010г. в размер на 46,10 лева. Събраните по изпълнителното дело суми след тази
дата не следва да бъдат взети предвид от съда при постановяване на крайния съдебен акт,
тъй като същите са събрани след датата на образуване на настоящето наказателно
производство и имат отношение единствено и само при определяне вида и размера на
наказанието. Счита, че всички постъпили по изпълнителното дело суми не са заплатени
доброволно, а са събрани принудително от държавния съдебен изпълнител, което следва да
се счита за утежняващо вината обстоятелство. Предлага съдът да не кредитира показанията
на свидетелите Е.Ж. и С.Ж., тъй като същите са заинтересовани като роднини на
подсъдимия и показанията им не кореспондират с останалите доказателства по делото са
противоречиви и помежду си. Предлага първоинстанционната присъда да бъда потвърдена.
Претендира разноски по делото съобразно чл.38 от Закона за адвокатурата.
Подсъдимият В. Ж. дава обяснения пред настоящата инстанция и заявява, че е
много трудно да се докаже истината, тъй като на записа, в който дава пари на М. У., тя го
крие от майка си и баща си. Поддържа, че е най-лесно да бъде доказано, че е един запис, а
изключванията на телефона са, за да не се разбере в къщи, че частната обвинителка
разговаря с него и същият е правен есента на 2013г. Твърди, че след този разговор се видели
пред техния блок и й дал сумата от 400,00 лева, защото трябвало да се прави нещо за детето
и тогава все още поддържали приятелски отношения. Подсъдимият поддържа, че не е имал
образувано изпълнително дело за дължими суми по издръжка, тъй като от 2012г., откакто
минало делото за издръжка, давал пари на ръка на частната обвинителка М. У.. Поддържа, че
всеки месец си плаща издръжката, която му я удържа съдебен изпълнител и с оглед нуждите
като финансова необходимост от майката на детето, тя винаги е могла да разчита на него.
Защитата на подсъдимия адв.К. моли съдът да уважи жалбата, да отмени
3
първоинстанционното решение и да постановите такова, с което подсъдимият да бъде
оправдан. Поддържа, че всички събрани по делото доказателства имат отношение към
твърденията на обвиняемия и неговото поведение, че е осъществявал дължимото от него
заплащане на издръжка такава, каквато е постановена със съдебно решение от 2011г. и
отпреди това, но с неразумността си на доверчив човек е заплащал винаги и всичко на ръка
на майката на кредитора. По отношение възражението повереника, че подсъдимият е имал
възможност да плаща кредити, следва да се има предвид това, че това е кредит, взет за
жилище и е ипотечен и сумите са давани, за да може да се осигури място, където
подсъдимият да живее. Поддържа, че от свидетелските показания става ясно, че
фактическата раздяла между двамата родители се е случила в 2011г., когато те са живеели
заедно, а до 2013г. са били в добри отношения помежду си, макар и неживеещи на едно
място. Моли съдът да уважи жалбата, да отмени първоинстанционното решение и да
постанови такова, с което да признае подсъдимия за невиновен.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, III-ти въззивен състав, като
съобрази изложените доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата,
намира за установено следното:
Разглеждането на делото е повторно от настоящата инстанция.
С решение от 12.07.2021г., постановено по ВНОХД № 2097/2021г. по описа на СГС,
НО, ХII-ти въззивен състав съдът е потвърдил присъда от 21.10.2020г., постановена по 16
038/2019г. по описа на СРС, НО, 6-ти състав.
С решение от 20.12.2021г., постановено по ВНОХД № 1216/2021г. по описа на САС,
НО, VI-ти състав съдът е възобновил наказателното производство по ВНОХД № 2097/2021г.
по описа на СГС, НО, ХII-ти въззивен състав. Със същото решение съдът е отменил
решение от 12.07.2021г., постановено по ВНОХД № 2097/2021г. по описа на СГС, НО, ХII-
ти въззивен състав, с което е потвърдена присъда от 21.10.2020г., постановена по 16
038/2019г. по описа на СРС, НО, 6-ти състав и е върнал делото за ново разглеждане от друг
състав на Софийски градски съд, Наказателно отделение.
От фактическа страна СРС е приел, че от съвместното съжителство между
подсъдимия В. Ж. и частната обвинителка М. В. У. на 07.05.2008г. било родено детето В.В.
Ж., с ЕГН **********. По силата на Решение № III- 113- 140 от 27.10.2010г. по гр.д.№
8298/2010h. по описа Софийски районен съд, 113- ти състав, потвърдено с Решение №
6467/30.11.2011г., постановено по гр.д.№ 207/2011г. на СГС, ГО, II-ри брачен въззивен
състав, влязло в сила на 30.11.2011г., подсъдимият Ж. бил осъден да заплаща месечна
издръжка в размер на 200,00 лева на сина си В.В. Ж. чрез неговата майка и законна
представителка М. В. У.. Въпреки това подсъдимият В. Ж. съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно: осемдесет и една
пълни месечни вноски, по 200,00 лева всяка вноска за периода от 01.09.2012г. до
31.07.2019г. и едно частично задължение в размер на 55,20 лева за м.август 2012г., като
4
общата сума възлиза на 16 255,20 лева.
Фактическите констатации на първоинстанционния съд са направени след пълен и
задълбочен анализ на събраните по делото доказателства: обясненията на подсъдимия В. Т.
Ж., показанията на частната обвинителка М. В. У., показанията на свидетелите Е.К.Ж.,
С.К.Ж. и Г.Й.К., удостоверение за раждане № 706894/15.05.2008г., издадено от Столична
община, Решение № III- 113-140 от 27.10.2010г. по гр.д.№ 8298/2010г. по описа Софийски
районен съд, 113- ти състав, потвърдено с Решение № 6467/30.11.2011г., постановено по
гр.д. № 207/2011г. на СГС, ГО, II- ри брачен въззивен състав, изпълнително дело №
20101110410602 на Съдебно изпълнителна служба при Софийски районен съд, заключения
на съдебно- оценителни експертизи, справка за съдимост, приобщените от настоящата
инстанция писмо от БНБ, изх. № БНБ-51991/11.05.2022г. с приложена справка за кредитна
задлъжнялост; писмо от ТД на НАП- София, офис „Изток“ с изх.№ 1420-00- 293 от
04.05.2022г. с приложени справки-данни за осигуряването по ЕГН на В. Т. Ж. за периода от
01.01.2012г. до 31.12.2019г. и данни за осигурителни правоотношения, както и приобщените
по реда на чл.283 от НПК доказателства, съдържащи се в кориците на делото.
От приложената по делото справка за съдимост съдът е приел за установено, че
подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност, с добри
характеристични данни.
Във въззивното производство от показанията на свидетелката М. У. се установява,
че същата се разпознава на места в аудио-записа, но твърди, че това са няколко записа в
един и не знае кога е правен. Поддържа, че подсъдимият никога не й е давал пари на ръка,
имало банкова сметка за превод на издръжката, но не превеждал дължимата сума по нея.
Пред настоящата съдебна инстанция от показанията на свидетеля И. Л. се
установява, че същият работи в Специализирана болница за активно лечение по детски
болести „Проф.И. Митев“ като детски невролог и ръководител на детска неврологична
клиника. Свидетелят познавал детето В.В. Ж., което имало неврологичен проблем,
необходимост от комплексни грижи, включване на рехабилитатори, психолози, логопеди и
в болницата го водела майка му, но не си спомня подсъдимия В. Ж..
Настоящият съдебен състав не възприе и не кредитира обясненията на подсъдимия
В. Т. Ж., като прецени, че същите се оборват от останалите, събрани по делото
доказателства. Относно обстоятелството, че е посещавал кабинета на свидетеля доктор И.
Л., обясненията се оборват от показанията М. В. У. и И. Л., като последният заявява че не си
спомня подсъдимия, но помни, че майката е водила детето на прегледи. В показанията си М.
У. твърди, че поддържа, че
На базата на възприетите фактически обстоятелства районният съд правилно е
заключил, че подсъдимият В. Т. Ж. от обективна и субективна страна е осъществил състава
на престъпление по 183, ал.1 от НК. За да е съставомерно едно деяние по този текст от НК е
необходимо от обективна страна издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да
е дължима- доказуемо с влязло в сила решение на граждански съд, да не е платена за период
5
не по-малко от два месеца, а от субективна страна- задължението да не е изпълнено
съзнателно от дължащото паричните задължения лице. Авторът на неправомерното деяние
трябва да е изградил представи за наличието на съответното задължение за плащане на
издръжка и за това- за какъв период от време не е внесъл дължимите суми, като преследва
настъпването на обществено опасните последици или допуска престъпния резултат.
Законосъобразно и правилно първоинстанционният съд е приел, че от събраните по
делото доказателства не се установява както обективна невъзможност за изпълнение на
задълженията, така и пречки от непреодолим характер,препятстващи заплащането на
дължимата издръжка. Подсъдимият е бил в трудоспособна възраст и е разполагал с
възможност да осъществява трудова дейност, за която да получава възнаграждение, с което е
могъл да се разпореди за изпълнение на задълженията си по плащане на издръжката. Това
обстоятелство се подкрепя от събраните във възивното производство писмени
доказателства, тъй като от приложената справка от БНБ „Централен кредитен регистър“ се
установява, че през инкриминирания период подсъдимият действително е заплащал вноски
по изтеглен кредит, но това обстоятелство не изключва възможността за плащане на
опредЕ.та издръжка поради липса на доходи и собственост и тежко социално-икономическо
положение.
Съдът пълно и всестранно е обсъдил смекчаващите и отегчаващите вината
обстоятелства. Правилно като смекчаващи вината обстоятелства са преценени чистото
съдебно минало, а като отегчаващи- големия период на неплащане на издръжка, трудовия
статус на подсъдимия и тежкото здравословно състояние на детето. Наказанието би
допринесло със своята неизбежност, а не толкова със своята строгост, за преправяне и
превъзпитаване на подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави, т.е. да се
постигнат целите, визирани в чл.36 от НК и по този начин. Наказването на подсъдимия ще
подейства възпитателно и предупредително и върху другите членове на обществото.
Наказването с това наказание е еднакво необходимо, както за поправяне на подсъдимия и
неговото предупреждаване, така и на обществото, което трябва да се предпазва от подобни
прояви, като изолира носителите им или поне да предупреждава склонните към такива, че
наказанието е строго и неизбежно, но не и несправедливо.
При цялостната извършена на основание чл.313 от НПК служебна проверка на
присъдата въззивният съд не констатира нарушение на материалния закон, съществени
нарушения на процесуалните правила, необоснованост или непълнота на доказателствата.
Воден от горното, и на основание чл.334, т.3 от НПК Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 21.10.2022г., постановена по н.о.х.д. № 16 038/2019г.
по описа на СРС, НО, 6- ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7