Решение по дело №826/2016 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 200
Дата: 10 май 2017 г. (в сила от 16 август 2018 г.)
Съдия: Венцислав Георгиев Петров
Дело: 20165200100826
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 ноември 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ № 200

гр. Пазарджик, 10.05.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пазарджишкият окръжен съд, гражданско отделение, на двадесет и първи април през две хиляди и седемнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕНЦИСЛАВ ПЕТРОВ

 

секретар Г. Младенова                            

като разгледа докладваното от съдията гр. дело 826/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен иск от Г.К.Р., ЕГН **********,***, против Многопрофилна болница за активно лечение (МБАЛ) „Хигия-Север“ ООД (предходно наименование МБАЛ Света Екатерина“), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Свобода“ № 17, за осъждане на ответника да заплати обезщетение в размер на 80 000 лв., представляващи претърпени от ищцата неимуществени вреди вследствие на увреждане от вещ, собственост на ответника – апарат за електрохирургия „KENTAMED ESU-200E“ /електронож; още електрокоагулатор/, в устройството на който се включва и неутрален електрод, която вреда е причинена по време на извършена на 25.11.2013 г. операция от лекарски екип на ответника, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на главницата, на основание чл. 50 ЗЗД. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.

Предявеният иск се основава на следните фактически твърдения:

През 2013 г. ищцата Г.К.Р. е имала заболяване с диагноза „камъни в жлъчния мехур и хроничен холецистит“, като след проведени изследвания е постъпила на 25.11.2013 г. в МБАЛ „Хигия-Север“ ООД (тогава с наименование МБАЛ Света Екатерина“ ООД) за извършване на планова операция „Лапароскопска холецистектомия“. В състава на операционния екип са били включени д-р П.К. – оператор, д-р К. М. – асистент, д-р П.Д.-Ф. – анестезиолог, Е.А. – операционна медицинска сестра, Д. К. – анестезиологична медицинска сестра и Д.Б. – санитар. Ръководител на екипа бил д-р К.. При извършване на операцията е бил използван апарат за електрохирургия „KENTAMED ESU-200E“, наричан още електронож или електрокоагулатор, състоящ се основно от захранващ модул, мощен генератор, модул за управление и неутрален електрод, за многократна употреба, представляващ метална плочка с размери 200 х 120 мм. Този апарат служел както за рязане, така и за предотвратяване на кървене при провеждане на операции. С елктроножа работел лекарят – оператор. Сочи се, че в болницата при работа с този вид електронож съществувала обичайна и рутинна практика, съгласно която санитарката да поставя неутралния електрод на различни места под тялото на пациента, според вида на операцията, а при лапароскопска холецистектомия – под подбедрицата, като преди това електродът се обвивал с марля, напоена с физиологичен разтвор. Ищцата твърди, че операцията започнала около 11.15 ч. По време на същата се получило обилно кръвотечение от кръвоносен съд, което наложило по продължително време да се извършват манипулации с оглед кръвоспирането, което довело съответно и до увеличаване продължителността на операцията. След като приключила същата, плочата на еклектрода била отстранена и на санитаря Д.Б. й направило впечатление, че същата е по-топла от обикновено. Установила също така, че кожата на дясната подбедрица на ищцата била силно зачервена. Мястото било превързано с „дефламол“ по нареждане на д-р К.. След излизане от упойка ищцата усетила силни болки в областта на дясната подбедрица и тогава установила, че има поставена превръзка на мястото. На следващия ден д-р К. заявил, че не знаел как и защо е настъпило изгаряне на подбедрицата по време на операцията. На 27.11.2013 г. ищцата била изписана от болницата. Понеже след прибирането си у дома ишцата изпитвала силни и непоносими болки в областта на подбедрицата, където е било изгарянето, на следващия ден е потърсила помощ в МБАЛ „Хигия“, където д-р С. й е поставил превръзка и й обяснил, че трябва да ходи при него през ден, за да й се поставят стерилни превръзки. На седмия ден след извършването на операцията, ищцата е посетила ответната болница, за да й бъдат свалени конците от операцията. След като разбрал, че на изгореното място е поставена превръзка от друг лекар, д-р К. е заявил, че последващите медицински манипулации следва да ги извършва той – д-р С.. При последващите посещения при д-р С., същият констатирал, че изгарянето е по-голямо отколкото е очаквал, поради което е насочил ищцата към Клиника по изгаряне, пластична и реконструктивна хирургия към УМБАЛ „Св. Георги“ – гр. Пловдив, където д-р Т. установил, че изгарянето е трета степен, поради което е започнала некроза на крака и трябвало да се направи операция с пластика. На 14.12.2013 г. на ищцата й е била отстранена мъртвата тъкан и присадена кожа от предната част на крака, като на 21.12.2013 г. е била изписана от клиниката с окончателна диагноза „Комбусцио крурис декстра градус Ш – 1 %“ и „Изгаряне на дясна подбедрица ІІІ степен – 1 %“. Ищцата сочи, че продължила да чувства физически болки и страдания с оглед и на тази операционна интервенция. До средата на мес. януари 2014 г. е посещавала клиниката за смяна на превръзката, през което време също изпитвала болки и не е можела да стъпва на крака си. От полученото изгаряне се е оформил загрозяващ дефект на кожата и меките тъкани на дясната подбедрица, като процесът е засегнал меките тъкани в дълбочина и подкожие. По подадена жалба на ищцата Районна прокуратура – Пазарджик внесла обвинителен акт срещу д-р П.К., като било образувано НОХД № 16/2016 г. по описа на РС – Пазарджик за извършено престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 2 от НК, вр. чл. 129, ал. 2 и ал. 1 от НК, вр. раздел първи, III, т. 6.1.2; т. 6.2.3.; буква „б", раздел втори, ІІ-ра група, т. 37; VII, т. 1; т. 1.1.1 и т. 1.2.6.; раздел първи, IV. т. 3.5.4. от Наредба № 20/23.06.2010 г. за утвърждаване на общи медицински стандарти по хирургия, неврохирургия, гръдна хирургия, кардиохирургия, съдова хирургия, детска хирургия, пластично-възстановителна и естетична хирургия и лицево-челюстна хирургия, издадена от министъра на здравеопазването (обн. ДВ, бр. 53 от 13.07.2010 г., отм. в сила от 10.02.2015 г.); във връзка с чл. 86, ал. 1, т. 10 от Закона за здравето и във връзка с ръководството на потребителя за работа с апарат за електрохирургия ICENTAMED ESU-200E. По предявеното обвинение д-р К. бил признат за невиновен в извършването на вмененото му престъпление и оправдан. Срещу оправдателната присъда бил подаден протест до Окръжен съд – Пазарджик. След изготвяне на мотивите от районния съд, същият бил оттеглен в една част от РП – Пазарджик, а в останалата част – в открито съдебно заседание от Окръжна прокуратура – Пазарджик, провело се на 27.09.2016 г. Съответно окръжният съд прекратил образуваното ВНОХД № 587/2016 г. и обявил присъдата за влязла в законна сила. С посочената присъда се приело, че д-р К. и екипът му нямат вина за причиненото на ищцата телесно увреждане. Ищцата излага, че в резултат на изгарянето е продължила да изпитва силни физически болки и страдания, не е можела да ходи без помощни средства, тъй като при стъпване е изпитвала много силни болки в областта на изгореното, не може да стои продължително време права, взема обезболяващи лекарства. Отделно от това изпитва и постоянен психически дискомфорт в резултат на силно обезобразения долен десен крайник и от реакцията на страничните хора, които изразявали реакция на уплаха, отвращение, което допълнително влияе на самочувствието й като жена. Ищцата твърди, че доколкото от проведеното НОХД № 16/2016 г. се установило, че никой от екипа, участвал в извършването на операцията от 25.11.2013 г. в ответната МБАЛ и причиненото изгаряне, няма вина, и действията и бездействията им не са в причинна връзка с това, както и че увреждането е причинено по време на извършена операция, при която е използвана вещ, собственост на ответника, то е налице пряка причинна връзка между използването на апарата за електрохирургия „KENTAMED ESU-200E“, собственост на ответника МБАЛ „Хигия-Север“ ООД, и причиненото изгаряне на дясната подбедрица от допира на неутралния електрод на посочения апарат до тъканта на подбедрицата. Ето защо, ищцата моли съда да осъди ответника да й заплати обезщетение в размер на 80 000 лева, от които за физическите страдания определя сумата от 30 000 лева, а за психическите 50 000 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането – 25.11.2013 г. до окончателното плащане.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът МБАЛ „Хигия-Север“ ООД е подал отговор на исковата молба. В същия е изложено становище, че искът е неоснователен, тъй като за да се ангажира отговорността на ответното дружество е необходимо да се касае до вреда, настъпила от обективно (вътрешни) свойства, качества или дефекти на вещта, а електрокоагулатора, независимо от това от какви части се състои, няма обективно вътрешните свойства да причинява изгаряния. Неговите свойства са съвсем различни и при създалата се усложнена ситуация по време на операцията – настъпилото непредвидено кръвотечение, удължило времетраенето на същата – наличието на този апарат е изиграло жизнено важна роля за нейния изход. За да се установи причинната връзка между вредоносния резултат и свойствата на вещта е необходимо да се установи механизма на причиняване на увреждането, какъвто, според ответника, не е посочен в исковата молба. Моли за отхвърляне на иска.

По допустимостта на производството:

Легитимацията на страните съответства на твърденията за претърпяна вреда от вещ, собственост на ответника. Сезиран е родовокомпетентен съд – чл. 104, т. 4 ГПК.

От фактическа страна съдът приема следното:

Съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ищцата е била пациент на лечебното заведение МБАЛ „Хигия-Север“ ООД, при което на 25.11.2013 г. и е направена операция „лапароскопска холецистектомия“; че при хирургичната интервенция е използван медицински апарат „Електрокоагулатор“, собственост на ответното дружество.

От приетите като писмени доказателства епикризи на ищцата Г.Р., издадени от ответното дружество, се установява, че извършената на 25.11.2013 г. операция е била планирана в резултат на установен „хидропс на жлъчния мехур на базата на хроничен калкулозен холецистит“. След извършване на същата, ищцата е изписана от болничното заведение на 27.11.2013 г. без настъпили усложнения, в обективно добро състояние. От епикриза, издадена от Клиника по изгаряне, пластична и реконструктивна хирургия УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив от дата 21.12.2013 г., се установява, че на 14.12.2013 г. на ищцата й е направена т. нар. „Свободна кожна пластика“ поради поставена диагноза „Комбусцио крурис декстра градус Ш – 1 %“ и „Изгаряне на дясна подбедрица ІІІ степен – 1 %“. Локалният статус е посочен като суха, плътна некроза по задната повърхност на дясна подбедрица – 1 %.

По делото са приети съдебно-медицински удостоверения № 52/2014 г. и № 60/2014 г., за преглед (освидетелстване) на ищцата, които експертни мнения (имащи характер на частни експертизи, възложени от ищцата) съдът не може да цени в настоящото производство като съдебни експретизи, поради това, че не са събрани по надлежния ред, предвиден в чл. 11 вр. чл. 195 и чл. 200 от ГПК (в този смисъл Решение № 214 от 29.05.2014 г. по т. д. № 992/2012 г. ВКС, I т. о.).

От показанията на разпитаните свидетели се установява следното:

Св. Д.З.Б., към момента на разпита работи при ответното дружество, като санитар в операционната, дава показания, които съдът възприема при условията на чл. 172 от ГПК предвид възможната й заинтересованост. Спомня си за процесната операция на ищцата. Обяснява, че принципно санитарят подготвя болния за операцията, преди да дойдат операторите. Поставя го в определено положение – с разтворени крака. Поставя плаката (метална пластина, част от апарата за коагулация) под прасеца, и обвива същия в компрес, напоен с натриев хлорид, като завързва ръцете и краката на пациента, за да се не се изхлузи компреса ако пациента се завърти. Сочи, че има наконечник, с който се реже, а плочката е за изолация – без плочката не може да се оперира. Електроножа е в ръцете на лекаря, който оперира. Апарата алармира, ако няма поставена плочка. Спомня си, че когато са махнали плочката от крака на ищцата, същата е била затоплена, а крака е бил леко зачервен, но не е имало мехури. Заявява, че друг път не се е случавло плочката да загрява по този начин, принципно същата не загрява изобщо.

Св. М. Ц. Р., съпруг на ищцата, дава показания, които съдът възприема при условията на чл. 172 от ГПК предвид възможната му заинтересованост. Същият излага, че си спомня много добре операцията. Изчаквал е да приключи, за да се убеди, че всичко е минало добре. Съпругата му се е обадила след операцията и му е споделила, че изпитва силни болки в крака. За пръв път я е видял да плаче, въпреки 40-годишният брак. На следващия ден се срещнал с д-р К., който му обяснил, че е била изгорена по време на операцията, казал му, че не е опасно, но е болезнено. При изписването са им казали, че пациентката следва да се върне на седмия ден, за да се махнат конците и тогава ще й сменят превръзката. На следващия ден са отишли в клиниката св. Георги в Пловдив при д-р С., тъй като свидетелят е сметнал, че д-р К. подценява ситуацията. След направени допълнителни изследвания във връзка с изгарянето, ищцата била оперирана. Преди операцията са се притеснявали дали ще може да се намери подходяща упойка, тъй като ищцата била резистентна към множество упойки. След операцията притесненията им продължили във връзка с това дали ще прихване новата кожа. След тази операция съпругата му имала силни болки и била много уплашена. Преди операцията е работила, постоянно е обикаляла магазините си. След операцията е изоставила работата си и започнала да се притеснява още повече. Твърди, че съпругата му изпитвала притеснения заради белега дори от него. Изпитвала срам от хората, които я наблюдават. При горещо време се обличала с чорапогащник и с дълга рокля, за да прикрива раната. Липсвало й желание за работа, за движение, понеже кракът започва да я боли при претоварване.

Св. д-р Г. Д.А., към момента на разпита е служител на ответното дружество, а към момента на процесната операция е бил управител на болницата, дава показания, които съдът възприема при условията на чл. 172 от ГПК предвид възможната му заинтересованост. Излага, че не е присъствал на операцията, но след инцидента се е качил в операционната и е видял изгарянето на пациентката на подбедрицата на десния крайник. Д-р К., който е бил ръководителят на хирургическия операционен екип е разпоредил да се направи превръзка, а свидетелят – да се спре употребата на процесния апарат. Поискал е обяснения от всички, участвали в операцията. На следващия ден при визитация е прегледал раната на ищцата, казал й да остане в болницата, извинил й се за инцидента. Сочи, че досега в болницата (ответното дружество) не се е случвало такъв инцидент. Нито с този уред, нито с друг електронож не е имало подобен случай в болницата. Споделя, че операционният екип се състои от лекари, сестри и санитар. В операционната шефът на екипа е отговорен за поставянето на болния в определено положение на операционната маса и за извършването на операцията. Поддържа, че по правило пасивният електрод трябва да се постави максимално близко до оперативното поле, на място, което е добре кръвоснабдено. Това са мускулните тъкани. От друга страна, това следва да е място, което има по-малко мастна тъкан, тъй като тя не е добър проводник на електричество. Ето защо, при тази операция обикновено се слага под подбедрицата, защото такава е практиката в почти всички болници. В случаите, когато няма добър контакт с тялото на пациента, апаратът изобщо не работи и издава звуков и светлинен сигнал. Това се случва, когато не е добре прикрепен пасивният електрод. Разяснява, че пасивният електрод е широка плака от алпака, която се поставя под пациента (процесната плочка), а активният електрод е с режещо устройство, подобно на писалка с два бутона. Само когато се натисне копчето, апарата започва да работи. За да се осигури по-добър контакт, пасивният електрод се пристяга към подбедрицата с колан. Също за по-добър контакт, плаката се обвива с компрес, намокрен с разтвор от натриев хлорид, който е добър проводник. Излага мнение, че изгарянето се случило понеже ищцата е имала доста възпалена жлъчка и в хода на операцията се е получило сериозно кръвотечение, поради което времетраенето на ползване на активния електрод е било по-продължително, а също така и най-вероятно заради частичен контакт (а не пълен), при което се получава затопляне на плочката. Уточнява, че апарата спира да работи само когато липсва контакт изобщо, а при частичен плочката се затопля. Дали работи апарата или не, плочката не трябва да загрява и в двата случая. Счита това за инцидент. Плочката трябва винаги да е хладна, а тя най-вероятно е загряла от частичния контакт.

От приложените като писмени доказателства НОХД № 16/2016 г. по описа на РС – Пазарджик и ВНОХД № 587/2016 г. на ОС – Пазарджик се установява, че с присъда № 113 от 01.06.2016 г. по НОХД № 16/2016 г. Районен съд – Пазарджик е признал П. И.К. – началник на хирургическо отделение при „МБАЛ Св. Екатерина“ ООД – гр. Пазарджик, за невиновен в това, че на 25.11.2013 г. в гр. Пазарджик, като лекар-ординатор и ръководител на хирургически операционен екип при „МБАЛ Св. Екатерина“ ООД – Пазарджик, е причинил на Г.К.Р. *** средна телесна повреда, изразяваща се в изгаряне ІІІ степен – от 1 % на дясната подбедрица, представляващо обезобразяване на част от тялото – десен долен крайник, поради немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност – лекарската, представляваща източник на повишена опасност, по обвинение, че:

= като ръководител на екипа носи отговорност за провежданата операция, съгласно Наредба 20 от 23.06.2010 г. за утвърждаване на общи медицински стандарти по хирургия, неврохирургия, гръдна хирургия, кардиохирургия, съдова хирургия, детска хирургия, пластично-възстановителна и естетична хирургия и тщево-чепюстна хирургия, издадена от министъра на здравеопазването, обн. ДВ, бр. 53 от 13.07.2010 г.

= при операция с голям обем и сложност не е включил в операционния екип втори асистент-оператор;

= не е осигурил сигурност и безопасност на лечебните процедури, провеждани по време на лечението на пациентката;

= не е запознал пациентката по достъпен начин за евентуалните усложнения, които биха могли да настъпят, във връзка с използването на апарат за електрохирургия „KENTAMED ESU-200E“ и за вероятността за развитие на непредвидени усложнения по време на операцията;

= в История на заболяването не е дал писмени указания за следоперативните грижи за пациента, свързани с изгарянето на дясната подбедрица, необходимите изследвания, необходимите лекарствени продукти, тяхното количество и дозировка; не е уведомил и обучил пациентката как и с какво да третира изгореното поле, не й е било обяснено защо е поставена превръзка със сребърни йони на мястото на изгарянето, както че същата е следвало да стои от 5 до 7 дни, за да изиграе антисептичния си ефект - да не се внесе инфекция;

= не са извършени всички действия с апарат за електрохирургия „KENTAMED ESU-200E“ в съответствие с предписанията на Ръководството на потребителя, а именно:

- електродът е поставен от санитар, вместо от операционната медицинска сестра и не е проверен от оператора и анастезиолога преди започване на упойката и коремната интервенция;

- не е проверено от ръководителя на оперативния екип правилно ли е поставен електрода;

- електродът е бил обвит в марля с физиологичен разтвор, вместо да бъде поставен сух, като го е оправдал по така повдигнатото обвинение в извършване на престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 2 от НК, вр. чл. 129, ал. 2 и ал. 1 от НК, вр. раздел първи, III, т. 6.1.2; т. 6.2.3.; буква „б", раздел втори, ІІ-ра група, т. 37; VII, т. 1; т. 1.1.1 и т. 1.2.6.; раздел първи, IV. т. 3.5.4. от Наредба № 20 от 23.06.2010 г. за утвърждаване на общи медицински стандарти по хирургия, неврохирургия, гръдна хирургия, кардиохирургия, съдова хирургия, детска хирургия, пластично- възстановителна и естетична хирургия и лицево-челюстна хирургия, издадена от министъра на здравеопазването (обн. ДВ, бр. 53 от 13.07.2010 г., отм. в сила от 10.02.2015 г.); във връзка с чл. 86, ал. 1, т. 10 от Закона за здравето и във връзка с ръководството на потребителя за работа с апарат за електрохирургия „KENTAMED ESU-200E“.

Присъдата е била протестирана от прокуратурата, но с протоколно определение от 27.09.2016 г. по ВНОХД № 587/2016 г. Окръжен съд – Пазарджик е прекратил производството по делото, поради оттегляне на протеста и е обявил за влязла в сила присъдата на РС – Пазарджик. Определението на въззивния съд е окончателно и не подлежи на обжалване.

От приетата по делото съдебно-психологична експертиза, приета от съда като обоснована и компетентно изготвена (доколкото установяване на душевното състояние на ищцата вследствие на претърпяната злополука е от компетентността на психолог, а не на психиатър – в тази връзка е неоснователно оспорването от ответника, че същата е неотносима за случая), се установява, че ищцата Р. принципно е контактна, емоционална, има добри социални умения. След преживяната психотравма тя изпада в състояние на тревожност и депресия – подтисната със суицидни мисли, изпитва страх, не може да спи и приема успокоителни лекарства. Установява се, че подекспертната се затворила в себе си, променила се, плачела често. От проведените тестове се стига до извод, че ищцата се намира в състояние на изразена депресия, има високо равнище на изразена тревожност, изпитва делова възбуда, активно се стреми към дейност, впечатления, удоволствия, като изпитва напрежение във връзка с потиснати желания и стремежи.

От приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, приета от съда като компетентно изготвена и обоснована, неоспорена от страните, се установява, че на ищцата Р. й е причинено контактно изгаряне от трета степен по задна повърхност на дясна подбедрица на обща площ от 1 % (100 кв. см.), получено след извършена на 25.11.2013 г. оперативна интервенция (принцпно по делото не е спорно, че процесното изгаряне е получено по време на извършената операция на ищцата). При изслушването на заключението на вещото лице, същото заявява, че процесното изгаряне не може да се получи от друго, освен от плаката на електрокоагулатора. Безспорно е за експерта, че от момента на изгарянето до последната хирургична манипулация ищцата е изпитвала физически болки и страдания с постоянен интензитет, които се засилват при всяка хирургична интервенция в мястото на увредата. Посоченото изгаряне ІІІ степен означава изгаряне на кожата в цяла дебелина, а на места съществува вероятност за увреда на подкожната мастна тъкан – самото изгаряне представлява рязко отграничено, с оточни и зачервени раневи ръбове. Лечението на изгаряне от ІІІ степен се осъществява само и единствено със свободна кожна автотрансплантация, при която пациента изпитва болки и страда, особено от мястото на донорния участък (това е мястото, от където се взема здрава неувредена кожа). Болките продължават до пълното прирастване на свободния транплантат и зарастването на донорния участък, което е от 14-21 дни. Ако не е била извършена тази трансплантация, тове е могло да доведе до инфекции и невъзможност за спонтанно зарастване. Експертът излага, че в рамките на предположението може да заключи, че ако не беше извършена трансплантацията, това е можело да доведе до образуване на груб келоид (зарастване с нова кожа, съвсем различна от нормалната, прихваната към подлежащите тъкани и надигнатата над страничната неувредена кожа), който впоследствие може да пречи на движението, което ще обуслови нова оперативно-реконструктивна интервенция. Вещото лице посочва, че пластичната операция е ликвидирала опасността от развитие на груб, нефункционален белег. Белезите от трансплантацията ще се забелязват, но с времето ще намаляват, без да изчезнат напълно. Като обобщение експертът посочва, че всяка оперативна интервенция води до различни козметични дефекти, които след пълното възстановяване подлежат на пластично-реконструктивни операции по желание на пострадалата  след определен период от време.

Ако наказателното дело бъде допуснато като доказателство и събрано чрез прилагането му от гражданския съд, могат да се ползват намиращите се по него писмени доказателства (така изрично Решение № 309/13 от 04.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1354/2012 г., IV г. о., докладчик съдията Албена Бонева).

Съдът е приел НОХД № 16/2016 г. на РС – Пазарджик като писмено доказателство. Видно от приложената в него длъжностна характеристика на д-р П. И. К., като лекар-ординатор на хирургично отделение, основните му длъжностни задължения са да осъществява системен контрол върху изпълнението на лекарските назначения от средния медицински персонал, да ръководи пряко дейността на работещия в неговия сектор медицински персонал, да умее да борави перфектно с техниката, с която борави лечебното заведение, да познава точно техническото състояние на електромедицинската апартура.

От технически протокол, приложен също към наказателното дело, е видно, че на 26.11.2013 г., тоест един ден след проведената операция, е бил извършен профилактичен преглед на апарата „KENTAMED ESU-200E“ на място в МБАЛ „Св. Екатерина" Пазарджик, при което е констатирано, че електроножът е технически изправен, работи нормално по зададени работни параметри и може да се ползва по предназначение.

Правни изводи:

Съдът, като изхожда от фактите и обстоятелствата, посочени в основанието на исковата молба, прилага правните норми, квалифицирайки по този начин материалното субективно право, предявено с иска. Белезите, които индивидуализират субективните права, а с това и предмета на делото, са: правопораждащият факт, съдържанието на правото и носителите на правоотношението, съставка на което е правото. Тези белези ищецът трябва да посочи чрез основанието и петитума на исковата си молба.

Доколкото ищцата излага, от една страна, че няма лице, което да има вина при осъществяване на увреждането, причинено по време на операцията, а от друга, че е използвана вещ, собственост на ответното дружество, искът не би могъл да се квалифицира по чл. 49 от ЗЗД или чл. 45 от ЗЗД, респ. единствената възможна правна квалификация е по чл. 50 от ЗЗД.

Исковата претенция е за възмездяването на всички неимуществени вреди от настъпилото увреждане. Предмет на спора е един деликт и настъпили от него физически и душевни болки, и страдания, които са неделима цялост и представляват съвкупност от негативни преживявания на пострадалата. Физическото и психическото състояние на потърпевшото лице в резултат на причиненото увреждане не може да бъде преценявано фрагментарно, при разграничаване поотделно на самостоятелна болка и страдание от всяка отделна физическа или психическа травма. С оглед на изложеното, независимо, че страната е конкретизирала вземанията си по отделни пера (за физическите страдания сума от 30 000 лева, а за психическите – 50 000 лева), сезиращата претенция е една – за сумата от 80 000 лева.

 

В производството по иск с правно основание чл. 50 от ЗЗД върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи, че вещта е собственост на ответника и че вредите са произлезли от специфичните качества (свойства) на вещта, без това да е свързано с допуснати нарушения на предписани или общоприети правила или други човешки действия, т. е. увреждането трябва да се намира в причинна връзка с употребата на вещта, да са резултат на вещта, с която си служи деецът, без за тяхното настъпване да е допринесъл самият той.

С изрично определение съдът е приел за безспорно, че процесната вещ апарат за електрохирургия „KENTAMED ESU-200E“ е собственост на ответника МБАЛ „Хигия-Север“ ООД.

Не е спорно и обстоятелството, че увреждането (изгарянето) е причинено на ищцата при извършване на операцията Лапароскопска холецистектомия“, на 25.11.2013 г., когато същата е била пациент на лечебното заведение МБАЛ „Хигия-Север“ ООД.

Не е спорно също така, че самото увреждане, изразяващо се в изгаряне, фактически е осъществено от загряването на електрода, представляващ метална плочка с размери 200 х 120 мм.

Спорно е, дали за настъпилите вреди касателство имат: 1/ човешки действия, или същите са резултат 2/ единствено на качествата (свойствата) на самата вещ, или 3/ и на двете – и на човешки действия и на свойствата на вещта. В първия случай отговорността за нанесените вреди следва да се ангажира по чл. 45 от ЗЗД, респ. чл. 49 от ЗЗД, във втория – по чл. 50 от ЗЗД, а в третия – солидарно по чл. 50 от ЗЗД (от собственика) и по чл. 45, ал. 1, съотв. чл. 49 от ЗЗД от тези, чието задължение е било осигуряване на правилната употреба на вещта (в този смисъл е Решение № 309/13 от 04.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1354/2012 г., IV г. о., докладчик съдията Албена Бонева).

За да се отговори на тези въпроси, на първо място следва да се прецени, дали отговорността за работа с процесния апарат, е на д-р П.К., в качеството му на лекарординатор и ръководител на хирургически операционен екип, извършил процесната операция или не, т. е. възможно ли е други лица от екипа да са ползвали вещта и съответно да може да се предположи, че имат отношение към увреждането на ищцата.

Видно от длъжностна характеристика на ръководителя на хирургическия операционен екип, може да се направи извод, че това е лицето, което единствено може да ползва процесния апарат при извършване на операция, респ. това не е в правомощията на други лица, които осъществяват само спомагателна функция. В този смисъл са и събраните по делото гласни доказателства.

Съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

С Решение № 180 от 05.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 3155/2015 г., на ІІ т. о., е прието, че влязлата в сила оправдателна присъда, с която е прието, че подсъдимият не е извършил престъплението, за което е обвинен, се ползва със сила на пресъдено нещо само относно основанието за оправдаване на подсъдимия по конкретното обвинение. С оглед обективните граници на силата на пресъдено нещо на присъдата, всички останали констатации и изводи на наказателния съд, обективирани в мотивите към присъдата и изведени въз основа на събраните в наказателното производство доказателства, не обвързват гражданския съд.

Следователно съдът приема, че за да се направи преценка, кое е основанието за оправдаване на подсъдимия (имащо обвързващо значение гражданския съд), е необходимо да се изследват констатациите и изводите на наказателния съд, обективирани в мотивите на влязлата в сила присъда.

Видно от мотивите на присъда № 113/01.06.2016 г. по НОХД № 16/2016 г. на Районен съд – Пазарджик, наказателният съд е приел, че престъплението не е доказано както от обективна страна (липсва немарливо изпълнение на задълженията от страна на подсъдимия), така и от субективна страна (липсва установена форма на вина непредпазливост).

Като обобщение може да се изложи, че доколкото само д-р К. е лицето, което единствено може да борави пряко с процесната вещ, и същото е оправдано за извършване на посочените в присъдата деяния, и конкретно, че: не е извършил всички действия с апарат за електрохирургия „KENTAMED ESU-200E“ в съответствие с предписанията на Ръководството на потребителя, а именно: електродът е поставен от санитар, вместо от операционната медицинска сестра и не е проверен от оператора и анастезиолога преди започване на упойката и коремната интервенция; не е проверено от ръководителя на оперативния екип правилно ли е поставен електрода; електродът е бил обвит в марля с физиологичен разтвор, вместо да бъде поставен сух, то настоящият състав на съда приема, че в случая няма човешки действия, които да се намират в причинна връзка с употребата на вещта, а оттам и с процесното изгаряне.

Разпитаните по делото свидетели, служители в ответното дружество, заявяват, че до процесното увреждане не е имало подобен случай на прегряване на плочката (пасивният електрод) при извършване на операции. Както се посочи вече, един ден след проведената операция, т. е. на 26.11.2013 г. е бил извършен профилактичен преглед на апарата „KENTAMED ESU-200E“ на място в МБАЛ „Св. Екатерина" Пазарджик, при което е констатирано, че електроножът е технически изправен, работи нормално по зададени работни параметри и може да се ползва по предназначение.

Обезщетение по чл. 50 от ЗЗД се дължи когато вредите са произлезли от машини, машинни съоръжения инструменти и други вещи, когато те са предадени от производителя като обезопасени и не съществува техническа възможност за пълно отстраняване на опасността от вреди (така Решение № 77 от 19.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 968/2012 г., III г. о.)

Отговорността по чл. 50 ЗЗД е безвиновна. Отговорността е налице и в случаите, когато не е известна причината за повредата на вещта, от която са произлезли вредите (Решение № 309/13 от 04.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1354/2012 г., IV г. о., докладчик съдията А. Б.).

В случая безспорно се установи, че до процесното изгаряне на 25.11.2013 г. в болницата не е регистриран подобен случай. Пасивният електрод на процесната вещ (металната плочка) принципно не загрява при употреба, независимо дали апаратът е включен или не, дали се използва или не, като евентуалната възможност това да се случи, се свързва с недобър контакт с тялото на пациента. Доколкото обаче съдът прие, че няма човешка намеса в употребата на вещта, разбирано като липса на виновно поведение на лицето, ползващо вещта (виж Решение № 205 от 14.II.1974 г. по гр. д. № 2388/73 г., I г. о.), то следва да се приеме, че непозволеното увреждане (вредата) се намира в причинна връзка с употребата на вещта, към която е неутрално човешкото поведение.

В този смисъл съдът приема, че вещта е единствената причина за увреждането, а не управлението или служенето с нея, тъй като не е категорично известна причината за отклонението (моментната й повреда), въпреки принципната й техническа изправност, установена още на следващия ден.

С оглед на изложеното съдът намира искът за доказан по основание.

Съгласно чл. 52 от ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието справедливост не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението и които представляват критерии при определяне на този размер. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, осакатяване, загрозяване и пр.

В случая се касае за възрастна жена на 60 години, като съдът съобразява неголямата тежест на настъпилото увреждане (не се касае напр. до изгубване на крайник – виж Решение № 176 от 17.01.2014 г. на ВКС по т. д. № 71/2013 г., Решение № 32 от 19.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3335/2015 г., III г. о., Решение № 125 от 04.05.2016 г. ВКС по гр. дело № 4417/2015 г., ІV г. о.), променливият, а не постоянен интензитет на физическа болка, относително краткият болничен престой, медицинските интервениции, които са били наложителни, включително извършената свободна кожна пластика, съответно негативните преживявания от обезобразяването, понесените болки през възстановителния период, остатъчните болки в крака, лесното уморяване, безсънието и други негативни преживявания като състояние на тревожност и депресия, страх, стрес, притеснение и напрежение, наред с оптимистичната прогноза, че макар и всяка оперативна интервенция да води до различни козметични дефекти, които след пълното възстановяване подлежат на пластично-реконструктивни операции по желание на пострадалата след определен период от време, води до извод, че така претърпяната увреда, спрямо икономическата конюнктура към момента на увреждането, предпоставя справедлив размер на обезщетение от 10 000 лева, като за горницата до 80 000 лева искът следва да се отхвърли.

С оглед уважаването на главния иск, основателна се явява и акцесорната претенция за законната лихва върху главницата от датата на увреждането до окончателното плащане, на основание чл. 86 вр. чл. чл. 84, ал. 3 ЗЗД.

По разноските:

Съгласно нормата на чл. 78, ал. 1 от ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Същият е представил списък по чл. 80 от ГПК, в който е отразена обща сума от 7 240 лева, съответно съразмерно на уважената част, дължими разноски остава сума в размер на 905 лева.

Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК,  ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Ответникът представя списък по чл. 80 от ГПК, но липсват доказателства за реално направени разноски за заплащане на претендираното адвокатско възнаграждение, поради което същото не следва да се съобразява (така т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС). Единственият разход от ответника е сумата от 200 лева (въпреки посочената в списъка сума от 400 лева), поради което дължими разноски в полза на ответника е сумата от 175 лева.

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА Многопрофилна болница за активно лечение „Хигия-Север“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Свобода“ № 17, да заплати на Г.К.Р., ЕГН **********,***, сумата от 10 000 (десет хиляди) лева, представляващи претърпени неимуществени вреди вследствие на увреждане от вещ, собственост на ответника – апарат за електрохирургия „KENTAMED ESU-200E“ (електронож, още електрокоагулатор), в устройството на който се включва и неутрален електрод, която вреда е причинена по време на извършена на 25.11.2013 г. операция от лекарски екип на ответника, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 25.11.2013 г. до окончателното изплащане на главницата, на основание чл. 50 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ искът за разликата над 10 000 лева до претендираните 80 000 лева, като неоснователен.

ОСЪЖДА Многопрофилна болница за активно лечение „Хигия-Север“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Свобода“ № 17, да заплати на Г.К.Р., ЕГН **********,***, сумата от 905 (деветстотин и пет) лева, представляващи съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА Г.К.Р., ЕГН **********,***, да заплати на Многопрофилна болница за активно лечение „Хигия-Север“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Свобода“ № 17, сумата от 175 (сто седемдесет и пет) лева, представляващи съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                       

 

                ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: