№………./……...05.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и четвърти април две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОНИ КРЪСТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЖАНА МАРКОВА
при секретар Румяна
Дучева
като разгледа докладваното от председателя
въззивно търговско дело № 406 по
описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба подадена от М.К.К. чрез процесуален представител – адв. А.Д., срещу
решение № 4491/08.11.2018 г., постановено по гр.дело № 1985/2018
г. по описа на РС – Варна, в частта с която е отхвърлен иска на М.К.К. срещу ЗК
„Лев инс” АД, гр. София, за разликата над сумата 6000,00 лв. до пълния
претендиран размер от 10300,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания, причинени в резултат на настъпило на
26.06.2017 г. в гр. Варна пътнотранспортно произшествие на основание чл. 432,
ал. 1 от КЗ, както и за законна лихва за периода от датата на увреждането
26.06.2017 г. до 08.12.2017 г.
В жалбата се сочи, че
решението в тази му част е неправилно поради незаконосъобразност и
необоснованост. Счита, че като размер присъденото обезщетение не съответства на
критерия за справедливост закрепен в чл. 52 от ЗЗД. Излага подробна
аргументация. Счита също, че съдът е нарушил материалния закон като е присъдил
законна лихва от датата на изтичане на срока по чл.405 от КЗ или три месеца от
поканата по чл.380 от КЗ, вместо от датата на деликта.
В срока по чл. 263 ГПК не е постъпил отговор от ЗК „Лев инс” АД.
Въззивната
жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна
страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съобразно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността и
допустимостта на обжалваното първоинстанционно решение, а по отношение на
пороци, водещи до неправилност на решението, е ограничен от посоченото в
жалбата.
Постановеното
решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му
правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.
Предявеният
иск е с правно основание чл. 432, ал.1
КЗ. За основателността на прекия
иск, с оглед вторичния характер на субективното право по чл. 493, ал. 1 от КЗ,
в тежест на ищеца е да докаже освен наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и
застрахователя, така също и наличие на деликт с всичките кумулативно дадени
елементи от неговия фактически състав: деяние (действие или бездействие), вреда
и нейния размер, противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и
вредата, като вината на причинителя се предполага до доказване на противното –
чл. 45, ал. 1 и 2 от ЗЗД.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване
по тези факти, както и да докаже възраженията си в отговора, а при установяване
на горното от ищеца – да докаже, че е погасил претендираното обезщетение.
По предмета на
спора.
Ищецът твърди,
че на 26.06.2017 г. около 17:00 часа в гр. Варна е настъпило ПТП между него
като пешеходец и автобус „***”, с ДК № ***. Твърди, че вина за настъпилото ПТП носи
водачът на автобуса В.И.Д., който преминал на забраняващ /червен/ сигнал на
светофара. Твърди, че от удара е получил контузия на главата, травматични отоци
в челната област, лявото бедро, лявата колянна става, лявата подбедрица,
кръвонасядания и ожулвания в тези области. Посочва, че процесният автобус е
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество,
валидна към датата на настъпване на инцидента. Сочи се, че след настъпване на
ПТП се налагало да приема болкоуспокояващи за повече от месец, че при промяна
на времето усеща болки в лявото бедро, че непрекъснато преживява изживения ужас
и започнал да заеква, че изпада в стрес и паника всеки път, когато покрай него
преминават МПС, панически страх от тълпи с хора и спрени автомобили, непрекъснато
сънува кошмари, станал затворен и не общува с никого освен с родителите си.
Излага, че на 08.09.2017г. подал молба до ответника с искане за заплащане на
обезщетение, но плащане не последвало.
В подаден писмен отговор ответникът ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, оспорва иска по
основание и по размер. Оспорва механизма на настъпилото ПТП, съответно, че вина
за същото има водача на автобуса В.И.Д.. Твърди, че произшествието е настъпило
при условията на съпричиняване от страна на пострадалия. Счита, че родителят не
е положил необходимата грижа за предотвратяване на ПТП, като не е съобразил
разстоянието до приближаващите се пътни превозни средства и тяхната скорост на
движение. Оспорва всички направени твърдения за характера, интензитета, както и
продължителността на описаните в исковата молба неимуществени вреди. Счита, че
претенцията е завишена и не съответства на действително претърпените вреди.
Оспорва изцяло претенцията за присъждане на законна лихва поради
неоснователност на главната претенция.
Съдът,
като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Спорът пред
настоящата инстанция се свежда до размера на присъденото обезщетение. В
необжалваната осъдителна част решението е влязло в законна сила, поради което
със сила на пресъдено нещо са установени фактите относно настъпването на
процесното ПТП, неговия механизъм, вината на водача на автобуса, наличието на действаща
застраховка „Гражданска отговорност” по отношение на автобус марка ***********************”,
с ДК № *******, сключена с ответника, липсата на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца.
Спорът пред
настоящата инстанция се свежда до размера на дължимото от застрахователя
обезщетение за неимуществени вреди. Същевременно във въззивната жалба не са
въведени оплаквания за необоснованост на решението в аспект несъответствие
между фактическите констатации на съда и събраните по делото доказателства.
Преповтарят се твърденията в исковата молба досежно обема и вида на
претърпените болки и страдания, но не се твърди, че даден факт е установен от съда
неправилно. При това положение въззивният съд дължи произнасяне единствено по
отношение на оплакванията за неправилно приложен материален закон.
По
отношение на претърпените от ищеца неимуществени вреди, въз основа на събраните
гласни доказателства и приобщените съдебно-медицинска и съдебно-психологична
експертизи, които се кредитират от съда като компетентни, изчерпателни и
неоспорени от страните, съдът приема за установено, че като резултат от
процесното ПТП на пострадалото дете М.К. са причинени контузия на главата, на
ляво бедро, на лява подбедрица, които заедно и поотделно са обусловили временно
разстройство на здравето неопасно за живота. Касае се за сравнително леки физически
наранявания, които са били напълно излекувани за период от около 10-15 дни. Не
се наблюдава разлика в обективното състояние на детето преди настъпилото ПТП и
след излекуването му, нито остатъчен деформитет в движенията на тялото на
ищеца. Детето е напълно възстановено и нанесените травми няма да окажат
въздействие на неговото развитие и растеж. В психологически план следва да се
вземе предвид, че възрастта на детето, което към момента на инцидента е било на
2 г. и 9 месеца, и благоприятната семейна среда предразполагат по-бързо
отшумяване на травмата от ПТП. По време на прегледа от вещото лице психиатър са
диагностицирани елементи на елективен мутизъм при контакт с медицински орган,
който според вещото лице е в пряка връзка с проведените медицински процедури след
процесното ПТП. Касае се за емоционално детерминирана избирателност в
разговарянето, като детето показва речевите си възможности в едни ситуации, но
не говори в други, определени ситуации. При елективен мутизъм липсата на реч следва
да е устойчива във времето (поне 1 месец) и да има последователност и предсказуемост
на ситуациите, в които ще се проявява или ще липсва реч, както и значително
нарушаване на социалното и академичното функциониране на детето (диагностични
критерии по МКБ 10). Такава клинична картина не е установена, поради което и
вещото лице е посочило, че се наблюдават само елементи на заболяването. От
свидетелските показания се установява, че детето продължава да изпитва страх
когато преминава покрай автобус или чуе сирени на линейки. По делото не е
установено, че поради
силните болки в главата и лявото бедро детето е приемало болкоуспокояващи в
първите вечери след травмата, че при по-рязка промяна във времето усеща болки в
лявото бедро, че е започнало да заеква от преживения ужас и непрекъснато сънува
кошмари, че към момента е затворено и не общува с никого освен с родителите си.
Съобразно критерия за справедливост
установен в чл. 52 от ЗЗД и съгласно задължителните за съдилищата постановки,
дадени с ППВС № 4/1968 г., при определяне на обезщетението за неимуществени
вреди, следва да се имат предвид обективно съществуващите обстоятелства във
всеки конкретен случай. Тези обстоятелства са: видът, характерът и степента на
констатираното увреждане и състоянието на пострадалия; начинът на извършване на
увреждането; видът и начинът на провежданото лечение, неговата продължителност;
болките и страданията, претърпени, както при причиняване на увреждането, така и
при провеждане на лечението през всичките му етапи; отстраними ли са травмите
или има
остатъчни явления;
периода на загуба на двигателна способност; психическата травма, както при
причиняване на увреждането, така и впоследствие; възрастта на увредения; налице
ли е намалена трудоспособност и др. Наред с тези обстоятелства при определяне
размера на обезщетението следва да бъде взета предвид и икономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането и установената в тази насока
съдебна практика (Решение № 25 от 17.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 211/2009 г.;
р. №
142/01.10.2012 г. по т. д. № 957/2011 г. на ВКС, II ТО, 189/04.07.2012 г.
по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, II ТО, р. № 73/16.09.2013
г. по т. д. № 964/2011 г. на ВКС, II ТО и други.).
Причинените
неимуществени вреди не могат да бъдат поправени, а само могат да бъдат
възмездени чрез парично обезщетение за доставяне на други блага. Преценката за
размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД се извършва по справедливост и вътрешно
убеждение. В случая от съществено значение са възрастта на пострадалия – 2 г. и
9 м. към датата на деликта, характера и вида на уврежданията, продължителността
на лечението и възстановяването, пълното излекуване на физическите травми без
негативни последици занапред, липсата на сериозни последици в
емоционално-психологически аспект. Следва да се имат предвид и конкретните
икономически условия към датата на увреждането.
Съобразявайки
приетите за установени обстоятелства, изброени по-горе и относими към приложение
критерия за справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД, настоящият състав намира, че
за адекватен паричен еквивалент на претърпените от ищеца неимуществени вреди,
които се намират в пряка причинно-следствена връзка с претърпяното ПТП, следва
да бъде приет размер на обезщетението от 6 000 (шест хиляди) лева.
Оплакването
за неправилно приложение на материалния закон по отношение на периода за който
ответното дружество дължи законна лихва за забава е неоснователно.
Ищецът
претендира законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от датата
на деликта – 26.06.2017 г.
Съгласно
чл. 497, ал. 1 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни
дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането
на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3.
В
случая не се спори, че застрахователната претенция е получена от застрахователя
на 08.09.2017 г. Ето защо, срокът за изплащане на застрахователното обезщетение
е изтекъл на 08.12.2017 г., след която дата ответникът дължи законна лихва за
забава върху обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди.
Във
въззивната жалба липсват други конкретни оплаквания по отношение присъденото
обезщетение за неимуществени вреди. Въззивният съд не установява нарушаване на
императивни материално правни норми отстрана на ВРС при постановяване на
решението.
Първоинстанционният съд е
постановил решението си при спазване на процесуалните правила и прилагайки
правилно относимите материално-правни норми. Поради съвпадане на правните
изводи на двете инстанции, съдебният акт на районния съд ще бъде изцяло потвърден
в обжалваната част.
Въззиваемата страна не е
направила искане за присъждане на разноски, поради което не и́ се следват
такива.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖАВА решение № 4491/08.11.2018 г., постановено по гр.дело №
1985/2018 г. по описа на РС – Варна, в
частта с която е отхвърлен иска на М.К.К. срещу ЗК „Лев инс” АД, гр. София, за разликата над сумата 6 000,00
лв. до пълния претендиран размер от 10 300,00 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, причинени в
резултат на настъпило на 26.06.2017 г. в гр. Варна пътнотранспортно
произшествие на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, както и за присъждане на законна
лихва за периода от датата на увреждането 26.06.2017 г. до 08.12.2017 г.
В останалата част решението е влязло в
законна сила.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280,
ал. 3, т. 1 от ГПК..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.