№ 2073
гр. Пловдив, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20225330203291 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ЗПойнт“ ЕООД против Наказателно
постановление № 16-2200035/05.04.2022 г., издадено от *** на Дирекция
„Инспекция по труда“, гр. Пловдив, с което на основание чл. 414, ал. 3 от
Кодекса на труда (КТ) на „ЗПойнт“ ЕООД, ЕИК:***, е наложена имуществена
санкция в размер на 1600 лв. за нарушение на чл. 62, ал. 1 вр. с чл. 1, ал. 2 от
Кодекса на труда.
С жалбата и в съдебно заседание се навеждат съображения за
незаконосъобразност на наказателното постановление поради допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, както и поради разлика в
описаната фактическа обстановка. Претендира разноски.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител излага доводи
за неоснователност на жалбата и наличие на трудовоправни отношения.
Претендира разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени от страните и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери от фактическа страна следното:
На 15.02.2022 г. в с. Радиново в комплекс Терес, св. В.З.Д. извършвал
1
работа по изработка и вграждане на арматурни заготовки. Около 10:30 часа на
обекта дошли проверяващи от Инспекцията по труда и между които и св. Б. и
св Т.. В хода на проверката били установени 5 лица, едно от които свид. Д..
Лицата били поканени да попълнят декларация по чл. 402, ал. 2 от КТ, в която
Д. посочил че работи от 14.02.2022 г. на длъжност „***“, че получава
седмично трудово възнаграждение в размер на 0,30 лв./кг и работи от 08:30 до
16:00 ч. и че има сключен граждански договор със „ЗПойнт“ ЕООД.
От представения по делото писмен договор между „ЗПойнт“ ЕООД и
св. Д., се установява, че срокът на договора бил един месец и завършвал на
20.02.2022г., както и че страните уговорили заплащане в размер на 250 лв. за
извършването на дейност – кофражни дейности за плоча, борд и стълбище и
налИ.е на същите.
Свид. Д. работил по трудово правоотношение с друга фирма –
Пловдивстройресурс АД на пълно работно време. От представения
граждански договор се установява, че Д. бил с платен данък по ЗДФЛ и
осигуровки от ЗПойнт ЕООД по граждански договор № 20 от 20.01.2022 г. за
осигурителен доход от 187,50 лв. при получено възнаграждение от 250 лв.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след
внимателен анализ на всички събрани в хода на производството доказателства
- издаденият по преписката АУАН; на следващо място от гласните
доказателствени средства - показанията на актосъставителя Б., св. Т.,
частично от показанията на свид. Д., както и писмените доказателства –
договор от 20.01.2022 г., Сметка за изплатени суми по чл. 45, ал. 4 от ЗДФЛ,
извадка за подадени до ТД на НАП осигурителни декларации, декларация от
св. Д., писмени възражения, обратна разписка. По отношение на писмените
доказателства, съдът цени изцяло същите като непротиворечиви и
взаимнодопълващи се.
Съдът кредитира и показанията на св. Б. и св. Т.. Показанията им
кореспондират с установената от писмените доказателства фактическа
обстановка, подкрепени са от тях и не съдържат противоречия едни с други
или с останалите събрани доказателства. Същите са последователни, логични,
обективни и без следа от заинтересованост по конкретното производство. От
тях се установяват фактическите параметри на обстановката, както и
подробности относно начина на протичане на проверката.
Съдът кредитира и показанията на св. Д.. Същите в основна степен
кореспондират с останалите събрани в хода на проверката доказателства –
както с показанията на св. Б. и св. Т. във връзка с извършената проверка, така
и с писмените доказателства – гражданският договор, декларацията,
предявена на свидетеля и представените от ТД на НАП-Пловдив документи.
Единственото противоречие, съдържащо се в показанията на св. Д. и в
показанията на св. Б. и св. Т., е по отношение на въпроса дали
инспектиращите са насочвали какво да се впише в декларацията по чл. 402,
ал. 2 от КТ, доколкото св. Д. сочи, че проверяващите са му казали какво
работно време и възнаграждение да пише, докато св. Б. и св. Т. сочат, че са
2
оставили кофражистите да попълнят сами декларациите си. В тази връзка
съдът намира, че извършващите дейност на обекта не са били конкретно
насочвани какво да вписват в декларациите, доколкото самият св. Т. сочи, че
единственият съвет, който е давал, е това, което се попълва, да отговаря на
обективната истина. Същевременно по отношение на вписаните в
декларацията обстоятелства, съдът намира, че св. Д. след предявяването на
декларацията дава разяснения по отношение на причините за вписването на
посочените в декларацията данни, които не звучат нито нелогично, нито
неправдоподобно, и които ще бъдат коментирани от правна страна.
При така описаното от фактическа страна, съдът намери от правна
страна следното:
От представените по делото доказателства се установява, че както актът
за установяване на административно нарушение, така и наказателното
постановление, са издадени от териториално и материално компетентно лице,
в съответствие с чл. 416, ал. 1 и ал. 5 от КТ, както и от Заповед № 3-
0157/16.02.2022г., като компетентността не се оспорва от жалбоподателя.
При извършената служебна проверка съдът не установи да са били
допуснати нарушения на процесуалните правила при издаване на АУАН и
НП, които да са съществени по своя характер и да са засегнали правото на
защита на жалбоподателя. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Описаното в НП нарушение отговаря на посоченото в АУАН.
Спорният въпрос в производството е дали в случая чрез сключването на
граждански договор, и по-конкретно в случая договор за изработка, се
прикриват трудовоправни отношения.
Съгласно правната теория и практика двете правоотношения –
трудовото и облигационното, имат като основна разлика предметът на
договора. При трудовия договор работникът дължи престиране на труд, а при
договора за изработка неговия резултат. В настоящия случай не се доказа
безспорно от въззиваемата страна, че свид. Д. е дължал престирането
единствено на работната си сила чрез връзване на армировка, респ.
сглобяване на кофраж. Липсват данни същият да е извършвал каквито и да е
други дейности на обекта, необхванати от приложното поле на търсения с
договора за изработка резултат. В настоящия случай фактически извършената
дейност е признак, както на едното –тъй като дължи изработването именно на
армировка и кофраж, така и на другото правоотношение, където престира
единствено работна сила в тези две области.
Следващият разграничителен елемент е заплащането на изработеното.
Докато при гражданските договори се дължи възнаграждение за определен
резултат, при трудовото правоотношение се дължи възнаграждение за
престиране на труд, като би следвало да има елемент на периодичност при
заплащането за престирания труд - на ден, на седмица, на месец или др. В
случая видно от представения по делото писмен граждански договор е, че
страните са уговорили възнаграждение в размер на 250 лв. за извършената
дейност. По отношение на наличието на писмен граждански договор съдът
3
констатира, че същият е бил представен на инспектиращите преди съставяне
на АУАН, доколкото наличието на същия е описано в акта, издаден от св. Б..
Отделно от това в декларацията по чл. 402, ал. 2 от КТ св. Д. също е описал,
че е бил наличен граждански договор между него и дружеството, което е
посочено в съответната графа. По отношение на описаното в декларацията по
чл. 402. ал. 2 от КТ възнаграждение в размер на 0,30 лв. на кг седмично, съдът
съобрази, че поначало няма пречка уговарянето на трудовото възнаграждение
да се извършва според изработеното. В случая обаче св. Д. сочи, че
конструкцията е била осъществена за около 2-3 дена (дори не е минал период
от седмица, за да му се заплати седмично възнаграждение) и е получил
сумата от 250 лв. накрая след извършената дейност, като видно от
представената сметка за изплатени суми по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ е било
извършено плащане за сумата от 250 лв., която съответства на посочената в
гражданския договор, за която същевременно са били заплатени и
осигурителните вноски. Самият свидетел посочва „Бяхме се уговорили с него
да получим сумата от 250 лева на човек за цялата работа“, т.е. по
отношение на извършеното и във връзка с престирания резултат и каквато
сума в крайна сметка именно е била предадена. По отношение на посочената
сума от 0,30 лв. на кг., св. Д. разяснява, че това е стандартната сума, която се
полага за извършването на армировка, и поради това е посочил тази сума, тъй
като не е знаел какво да попълни. Същевременно няма как да не се съобрази,
че получената сума от 250 лв. от своя страна не е кратна на 0,30 лв. (такава
сума би била получена при 833,33 кг. изработено), за да обоснове
заплащането именно на тази крайна сума, което също е аргумент за това да се
явява нелогично възнаграждението да е било реално уговорено на килограм
продукция, а не както е посочено в гражданския договор като глобална сума
за извършената в цялост дейност. Поради това и по самото възнаграждение и
начина му на формиране не може да се направи категоричен извод за това в
случая да се касае за трудови отношения.
Местоизпълнението в с. Радиново – комплекс Терес, също няма как да
доведе до извод за разграничаване на отношението като трудово или като
облигационно, доколкото и в двата случая би било едно и също мястото,
където св. Д. е следвало да извърши дейността, за която се е уговорил с
дружеството-жалбоподател.
По отношение на работното време – същото е посочено в декларацията
от 8:30 до 16:00 часа, което нито е осем часов работен ден, нито видно от
показанията на св. Д., а и от показанията на св. Б. и св. Т., в които липсват
данни на място да е бил наличен ръководител на обекта, спазването му е
било контролирано от някого, нито е имало регламентирани почивки за обяд
или отпуск. Уговорката в договора от 20.01.2022 г. е да се изработи
армировка и кофраж за срок от 30 дни, които към момента на проверката не
са изтекли. Видно от показанията на свид. Д. не някой му е определил
предварително, а той сам, заедно с останалите работници, са определили кога
да започнат работата по обекта, кога да идват и кога да почиват, като това е
ставало възможно в светлата част на деня, когато са били в почивка от
трудовите си договори с другото дружество Пловдивстройресурс АД.
4
Посоченото съдът определя по-скоро като елемент от облигационното
правоотношение, отколкото като такова на трудово на първо място тъй като
фиксирано работно време на втори трудов договор логично би могло трудно
да се съвместява с това на първото работно място. От друга страна не са се
установили лица на обекта, които да следят за спазването на работното време.
Не са посочени почивки или отпуски от страна на свид. Д., нито пък лице,
което да контролира кофражистите или да им предава трудовите
възнаграждения, каквото е положението в типичните случаи на прикрити
трудовоправни отношения. Напротив, св. Д. както вече се посочи, е получил
възнаграждението, за което се е уговорил, еднократно и именно след
приключването на обекта, което е типично при договора за изработка.
По отношение на възражението, че защитата на правата на работника са
били нарушени, видно от подадените данни в ТД на НАП Пловдив, лицето е
било осигурено на дохода, който сам твърди че е получил, както и са
декларирани необходимите плащания към държавния бюджет, като
същевременно в периода през м. февруари лицето е било осигурявано от
работодателя „Пловдивстройресурс“ АД, поради което и това обстоятелство
също не може да послужи като аргумент за прикрИ.е на трудово
правоотношение.
Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че не се доказва по един
безспорен и категоричен начин, че св. Д. е бил в трудово правоотношение със
„ЗПойнт“ ЕООД, което да обуслови сключването на писмен трудов договор
между двете страни. С оглед на гореизложеното, обжалваното наказателно
постановление се явява неправилно, поради което и същото следва да бъде
отменено.
По разноските:
С оглед изхода на спора, разноски се дължат от въззиваемата страна на
жалбоподателя. По делото е направено искане за присъждане за разноски и е
представен договор за правна защита и съдействие за процесуално
представителство и защита на жалбоподателя от адвокат, видно от който е
било уговорено и заплатено възнаграждение в размер на 350 лв., поради което
и въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати посочената сума на
жалбоподателя.
По аргумент от т.6 от ДР на АПК, вр. чл. 63д ЗАНН, разноските следва
да се поемат от юридическото лице, разпоредител с бюджетни кредити, в
чиято структура е включен наказващият орган. В случая това е Изпълнителна
Агенция "Главна Инспекция по Труда", която видно от чл. 2 и 3 от
Устройствения й правилник представлява юридическо лице на бюджетна
издръжка и второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра
на труда и социалната политика.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с.,
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 16-2200035/05.04.2022 г.,
издадено от *** на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Пловдив, с което на
основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ) на „ЗПойнт“ ЕООД,
ЕИК:***, е наложена имуществена санкция в размер на 1600 лв. за нарушение
на чл. 62, ал. 1 вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ –
София, да заплати на „ЗПойнт“ ЕООД, ЕИК:***, сумата от 350 лева –
разноски в производството пред РС-Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6