№ 5224
гр. София, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:В. Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от В. Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20221110124629 по описа за 2022 година
Производството е образувано е по искова молба на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД
срещу М. Б. А.. Предявени са при условията на обективно кумулативно
съединяване установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.
500, ал. 1, т. 1 от КЗ, както и чл. 86 от ЗЗД, за установяване вземането на
ищеца по заповед по реда на чл. 410 от ГПК, издадена на 09.02.2021 г. по
ч.гр.д. № 63550/2020 г. по описа на СРС, 90 с-в, срещу ответника за суми в
размер на 1089,87 лв., представляваща регресно вземане спрямо длъжника на
основание чл.500, ал.1, т.1 КЗ поради това, че като виновен за настъпване на
произшествие водач е отказал проверка за употребата на алкохол при ПТП от
09.04.2016г., за изплатено застрахователно обезщетение на увреденото лице,
ведно със законната лихва от 16.12.2020 г. до изплащане на вземането, както и
мораторна лихва в размер на 282,45 лв. за периода от 25.04.2018 г. до
16.12.2020 г.
Ищецът твърди, че ответникът М. Б. А., управлявайки л.а. “...................”,
с ..........: ...............Р, е причинил виновно ПТП в гр. София, на 09.04.2016 г., на
Околовръстен път, като е блъснал лек автомобил “.................” с рег. №
.................. и причинил имуществени вреди на собственика му ...................
Също така в нарушение на чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ като виновен за
настъпване на произшествие водач е отказал проверка за употребата на
1
алкохол. Твърди се, че въпреки поканата от ищеца, връчена му на 24.04.2018
г., ответникът не е заплатил доброволно дължимата сума.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото ответникът М. Б. А. е депозирал
писмен отговор на исковата молба, чрез адв. Г.. Оспорва изложените в
исковата молба фактически твърдения. Заявява, че с влязло в сила решение от
14.05.2018 г. по НАХД № 9267/2016 г., НО, 2-ри състав, е отменено
издаденото му във връзка с процесния случай НП № 16-4332-
001857/27.04.2016 г., като незаконосъобразно и неправилно. Прави
възражение за изтекла погасителна давност. Представя писмени
доказателства.
Съдът намира, че е сезиран с разрешаването на правен спор между
страните с правна квалификация по чл. 422 ГПК, вр. чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ,
а именно удовлетворяване на регресното право на ЗК „ЛЕВ ИНС” АД,
възникнало в резултат на настъпило ПТП при отказ от страна на делинквента
да бъде проверен за наличие на концентрация на алкохол в кръвта над
допустимата норма за управление.
За да възникне претендираното от страна на ищеца регресно право,
последният е следвало да проведе пълно и главно доказване на релевантните
по делото обстоятелства, като установи: наличието на договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на увреждащото МПС с
ищеца, настъпило в срока на действие на застрахователния договор ПТП,
вина на ответника, която се предполага, ако е налице допуснато от него
нарушение на правилата за движение по пътищата, причинени в пряка
причинно-следствена връзка от ПТП имуществени вреди на трето за
застрахователното правоотношение лице и размер на същите, както и
плащане на застрахователното обезщетение на увреденото лице.
Видно от представените по делото писмени доказателства ищецът е
застраховател по застрахователна полица № BG/22/..............., по имуществена
застраховка „гражданска отговорност” за л.а. “...................”, с ..........:
...............Р, със срок на покритие 31.07.2015 г. – 30.07.2016 г. Съдът намира за
установено, че на 09.04.2016 г. в гр. София, станало пътно-транспортно
произшествие, в което взели участие л.а. “...................”, с ..........: ...............Р,
управляван от ответника М. Б. А., и л.а. "................." с .......... ..................,
поради противоправно поведение на М. Б. А., изразяващо се в движение с
2
несъобразена скорост с интензивността на движението. В тази връзка съдът
кредитира съставения протокол за ПТП № 1627303/09.04.2016 г., издаден от
ОПП СДВР, приложен на л. 6 от делото, който представлява официален
свидетелстващ документ. От протокола се установява и че ответникът М. Б.
А. е отказал проба за алкохол с дрегер и му е даден талон за кръвна проба.
От приложената в заверен препис по делото преписка, образувана във
връзка със съставения протокол за ПТП № 1627303/09.04.2016 г., издаден от
ОПП СДВР, се установява, че на ответника е бил съставен ............. с бл. №
.............../09.04.2016 г. за извършване на нарушения по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и
на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Въз основа на посочения ............., било издадено НП
№ 16-4332-001857/27.04.2016 г. от СДВР, ОПП-СДВР, с което на ответника
били наложени административни наказания, както следва: на основание чл.
179, ал. 2 ЗДвП – глоба в размер на 200 лв. и на основание чл. 174, ал. 3 ЗДвП
– глоба в размер на 2000 лв., както и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 24 месеца. Видно от решение от 14.05.2018 г., постановено по НАХД
№ 9267/2016 г., по описа на СРС, 2 състав, влязло в сила на 06.07.2018 г.,
процесното НП е било отменено от съда като незаконосъобразно и
неправилно.
По делото не са налице доказателства, от които да се установи видът и
действителната стойност на твърдените вреди, причинени на увредения л. а.,
както и дали същите се намират в пряка причинно-следствена връзка с
процесното ПТП, респ. с поведението на ответника. По отношение на
посочените обстоятелства е въведено изрично оспорване от страна на
ответника с отговора на исковата молба. Приложените по делото писмени
доказателства, в които се посочват нанесените щети върху увредения л. а. и
тяхната стойност представляват частни документи, съставени от страната,
която се ползва от тях, като същите са и оспорени от ответника.
При тези данни съдът намира за неоснователен главния иск с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ по следните съображения.
Според разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ освен в случаите по чл. 433, т. 1
КЗ застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от
застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато
виновният водач при настъпването на пътнотранспортното произшествие е
извършил нарушение по Закона за движението по пътищата, като е
3
управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с
концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под
въздействието на наркотици или други упойващи вещества или е отказал да
се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици
или други упойващи вещества. В тази насока следва да се има предвид, че
според установената съдебна практика – например решение № 16 от
02.02.2011 г. на Върховният касационен съд, постановено по т. дело №
374/2010 година, в производство по чл.290 ГПК, е прието, че само факта на
напускане на ПТП не може да се квалифицира като виновно поведение за
отклоняване от проверка за алкохол, каквото поведение и вината на
застрахования подлежат на доказване от ищеца по регресния иск. Само при
наличие на данни за предприети мерки за извършване на проверка за алкохол
на участник в ПТП, от която той виновно да се отклонил, би могло да се
приеме, че е налице основанието по чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ за регресна
отговорност на застрахования. В случая такива данни по делото не са налице,
защото от горецитирания протокол за ПТП е видно, че ответникът е отказал
проба за алкохол с дрегер и му е издаден талон за кръвна проба в УМБАЛ
„Св. Анна“. Резултати от тази кръвна проба не са налице по делото. Това
означава, че от наличните по делото доказателства не може да се направи
обоснован извод, че лицето е управлявало МПС след употреба на алкохол с
концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под
въздействието на наркотично вещество или негов аналог, или е отказало да се
подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично
вещество или негов аналог.
С оглед разпределената между страните доказателствена тежест, както и
предвид фактическия състав, установяването на който предпоставя
основателността на главния иск, съдът намира, че ищецът не е съумял да
проведе успешно пълно и главно доказване относно наличието на всички
юридически факти, част от фактическия състав на отговорността по чл. 500,
ал. 1, т. 1 КЗ на ответника. Предвид обстоятелството, че издаденото НП № 16-
4332-001857/27.04.2016 г. от СДВР, ОПП-СДВР е било отменено с влязло в
сила съдебно решение, както и предвид липсата на други доказателства по
делото в обратен смисъл, съдът не може да приеме, че от страна на ответника
е налице виновно противоправно поведение, изразяващо се в нарушение на
правилата за движение по пътищата, станало причина за настъпване на
4
процесното ПТП. Не се установи по делото и специалната предпоставка за
пораждане на отговорността на водача на застрахования при ищеца л. а., а
именно, че същият е отказал проверка за употребата на алкохол. Ищецът не е
провел надлежно доказване още и на разпределените му в тежест факти,
относно наличието на пряка причинно-следствена връзка между процесното
ПТП и твърдените за настъпили вреди по л. а. "................." с .......... ..................,
чието репариране възлиза на претендираната с исковата молба стойност.
Във връзка с гореизложеното и доколкото не се установиха
материалните предпоставки на иска, както и предвид изричното му оспорване
от страна на ответника, главният иск се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Неоснователността на главната претенция води до извод за
неоснователност и на акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава в
размер на законната лихва с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с оглед на
което същият подлежи на отхвърляне.
При този изход на делото, разноски се следват на ответника на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК. Страната претендира и доказва заплащането на разноски в
исковото производство в размер на 350 лв. за платено адвокатско
възнаграждение, като предвид отхвърлянето на предявените искове в цялост,
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника посочената сума в
пълен размер.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „ЛЕВ ИНС” АД ЕИК ..............., със седалище
и адрес на управление гр.София, бул.”.................” № ..........., против М. Б. А. с
ЕГН:**********, със съдебен адрес гр. София, .............“ № 50, чрез адв. Г., за
признаване за установено, че М. Б. А. дължи сума в размер на 1089,87 лв.,
представляваща главница, ведно със законната лихва от 16.12.2020 г. до
окончателното изплащане, представляваща регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение за имуществени вреди за ПТП от 09.04.2016 г. в
гр. София, по щета № 0000-5060-16-175217, в което взели участие л.а.
“...................”, с ..........: ...............Р, управляван от ответника М. Б. А., и л.а.
"................." с .......... .................., както и сумата в размер от 282,45 лв.,
5
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за периода от 25.04.2018 г. до 16.12.2020 г., за които суми е
издадена заповед по реда на чл. 410 от ГПК на 09.02.2021 г., постановена по
ч.гр. д. № 63550/2020 г. по описа на СРС, 90 с-в.
ОСЪЖДА „ЛЕВ ИНС” АД ЕИК ..............., със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.”.................” № ..........., да заплати на М. Б. А. с
ЕГН:**********, със съдебен адрес гр. София, .............“ № 50, сума в размер
на 350 лв., представляваща разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3
ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6