О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. София, 19.02.2020 год.
Софийският окръжен съд, гражданско
отделение, втори въззивен състав, в закрито заседание
на деветнадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО
ГЕОРГИЕВ
БОРЯНА ГАЩАРОВА
като разгледа докладваното от младши
съдия Гащарова в.
ч. гр. дело № 36 по описа на съда за 2020
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 6759/19.11.2019 г., депозирана от „Б.П.“
ООД, чрез адв. П.С. – САК, против определение от 16.10.2019
г., постановено по гр. д. № 679/2014 г. по описа на РС – Ихтиман, с което е изменено
по реда на чл. 248 от ГПК решение № 142/12.09.2016 г. по посоченото дело в частта за разноските, като е намален размера на
присъдените разноски, които дължат ищците - Ф.З. и И.М. Ш. – З. на ответника „Б.П.“
ООД от 14 800 лева на 2000 лева.
Определението е обжалваното от „Б.П.“ ООД с оплакванията, че е недопустимо,
неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателят излага доводи, че първоинстанционният съд се е произнесъл без да е надлежно
сезиран с аргумента, че по делото не е постъпвала молба с дата 29.06.2017 г. Жалбоподателят
счита, че дори да е постъпила такава молба, то тя е депозирана след изтичане на
преклузивния срок по чл. 248 от ГПК, поради което не
подлежи на разглеждане. По отношение на приетото от първоинстанционния
съд, че молбата по чл. 248 от ГПК е инкорпорирана в депозираната от страната въззивната жалба, жалбоподателят излага подробни доводи
обосноваващи тезата, че въззивният съд не е имал
основание за изменение на първоинстанционното решение
в частта за разноските, тъй като го е потвърдил изцяло. Жалбоподателят счита,
че първоинстанционният съд неправилно е оценил
правната и фактическа сложност на делото и неправилно е взел под внимание претендирания интерес, за което излага подробни
съображения.
Моли, обжалваното определение от 16.10.2019 г., постановено по гр. д. № 679/2014
г. по описа на РС – Ихтиман, да бъде обезсилено като недопустимо или да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Ответникът по частната жалба, посредством процесуалния си представител, адв. Р. Барашкова, е депозирал
отговор, с който изразява становище, че молбата е неоснователна, а обжалваното
определение правилно и законосъобразно.
Софийският окръжен съд, като съобрази изложените в
жалбата доводи и събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Производството
пред районният съд е образувано по искова молба с вх. № 3316/02.10.2014 г. от Ф.З. и И.М. Ш. – З. против „Б.П.“ ООД. Предявени са субективно и обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 108 от ЗС, за предаване на владението
на идеални части от УПИ XXXVIII-28 в кв. 1 и УПИ XXXIX-28 в кв. 1, и двата
по регулационния план на община Д.Б., които преди това са били ниви,
реституирани по ЗСПЗЗ и иск с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС; ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата.
С определение от 09.03.2015 г., Районен съд – Ихтиман,
пети състав е върнал исковата молба, в частта относно претендираното
обезщетение за лишаване от ползване (л. 245-252 от първоинстанционното
дело).
Ответната страна е направила възражения за заплащане
на подобрения, които съгласно приетата по делото съдебно-оценителна експертиза
възлизат на 5 226 590 лева за УПИ XXXVIII-28 в кв. 1 и в
размер на 225 392,12 лева за УПИ XXXIX-28 в кв. 1, както
и възражения за задържане на имотите до заплащане на подобренията.
В първоинстанционното
производство са проведени общо 6 открити съдебни заседание, от които две са
отложени, на 09.04.2015 г. не е даден ход на делото (л. 268) и на 21.04.2016 г.
не е даден ход на делото (л. 493). В о.с.з. проведено на 10.12.2015 г. е
изслушано заключението на назначена съдебно-техническа експертиза (418-437). На
23.02.2016 г. първоинстанционният съд е провел
разпити на трима свидетели (л. 472-474). На 26.05.2016 г. е изслушано
заключението на съдебно-оценителна експертиза. На 09.08.2016 г. делото е
обявено за решаване. По делото са приобщени множество писмени доказателства –
нотариални актове, скици, удостоверения, договори за доброволна делба и др.
В о.с.з. проведено на 26.05.2016 г., процесуалния
представител на ищците е направил възражение за прекомерност на заплатеното от
страна на ответника адвокатското възнаграждение с довода, че не съответства на
правната и фактическа сложност на делото (л.540).
Представен и приложен по делото е списък на разноските
по чл. 80 от ГПК и доказателства за реалното плащане на договореното адвокатско
възнаграждение (л.544-563).
С решение № 142/12.09.2016 г., постановено по гр.д.
№679/2014 г. по описа на РС-Ихтиман са отхвърлени предявените искове от Ф.З. и И.М.
Ш. – З. против „Б.П.“ ООД. Ищците са осъдени да заплатят на ответника сумата от
14 800 лева, разноски по делото, от които 14 400 лева представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение.
В срока за обжалване на решението е депозирана въззивна жалба от ищците в първоинстанционното
производство. Въззивната жалба съдържа изложени
доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение и в частта за разноските
(лист 7 от въззивната жалба).
С решение № 223/31.05.2017 г., постановено по в. гр.д.
№ 724/2016 г., Окръжен съд-София е потвърдил първоинстанционното
решение. В срока за обжалване е депозирана молба, от процесуалния представител
на въззивниците, за допълване на въззивното
решение в частта за разноските, присъдени в първоинстанционното
производство.
С определение № 672/05.09.2017 г. постановено по в.
гр.д. № 724/2016 г., Окръжен съд-София е оставил без разглеждане искането за
изменение на първоинстанционното решение и е
постановил, след влизане в сила на въззивното решение
делото да се изпрати на РС-Ихтиман за произнасяне по направеното с въззивната жалба искане за изменение на първоинстанционното
решение в частта за разноските. Постановеното определение не е обжалвано и е
влязло в законна сила (л. 149 от въззивното дело).
С определение № 158-а/05.07.2018 г. постановено по
гр.д. № 4890/2017 г. по описа на ВКС, I г.о., постановеното въззивно решение не е
допуснато до касационно обжалване (л.124-129 от касационното дело).
С обжалвания съдебен акт по реда на чл. 248 от ГПК, първоинстанционният
съд е изменил решение № 142/12.09.2016 г., в частта за разноските, като е намалил размера на присъдените
разноски, които ищците - Ф.З. и И.М. Ш. – З. следва да заплатят на ответника „Б.П.“
ООД от 14 800 лева на 2000 лева.
С оглед на
изложеното, съдът направи следните правни изводи:
Частната
жалба е подадена в преклузивния срок за обжалване от
активно легитимирана страна в процеса срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Не основателно е възражението изложени във депозираната
частна жалба, че първоинстанционният съд не е бил
надлежно сезиран, с което се аргументира тезата, че обжалвания съдебен акт е
недопустим. Както правилно е отбелязал първоинстанционният
съд, производството по чл. 248 от ГПК не е инициирано от молба с вх. №
3849/25.09.2018 г., която действителност е подадена след изтичане на преклузивния срок посочен в разпоредбата на чл. 248, ал. 1
от ГПК, а е инициирано от изложените доводи във въззивната
жалба с № 3107/07.10.2016 г. На лист седми от депозираната въззивна
жалба ищците в първоинстанционното производство, са
изложени подробни аргументи обосноваващи тезата, че първоинстанционното
решение е неправилно и в частта за разноските. По съществото си претенцията за
разноски не е отделен иск, а е акцесорно вземане,
което подлежи на присъждане при уважаване, респ. отхвърляне на иска. В случая, процесуалният представител на ищците в о.с.з. проведено на 26.05.2016 г., е направил възражение за прекомерност на
заплатеното от страна на ответника адвокатското възнаграждение с довода, че не
съответства на правната и фактическа сложност на делото (л. 540 от първоинстанционното дело). Съдът не е уважил направеното
възражение и страната е поискала изменение на решението по реда на чл. 248 от ГПК. По това искане, независимо, че е релевирано във въззивната жалба, компетентен да се произнесе е първоинстанционният съд. Следователно е
недопустимо въззивният съд да разгледа жалба, с която
се атакува самото решение в частта за разноските, като по съществото си тя
представлява молба по чл. 248 ГПК, поради което служебно, с определение №
672/05.09.2017 г., ОС-София е постановил да се изпрати за произнасяне на първоинстанционния съд. Въззивната
жалба е подадена в срок, поради което и молбата за изменение на първоинстанционното решение не е просрочена.
В първоинстанционното
производство, на лист 235, е приложен договор за правна защита и съдействие №
66402/05.01.2015 г. с който ответникът - „Б.П.“ ООД
представляван от Н. В., е възложил извършването на процесуално
представителство, оказване на правна защита и съдействие по делото на адв. П.П.. В договора е отразено
възнаграждение в размер на 14 400
лева с ДДС, което е платено по банков път, за удостоверяването на което са
приложени документи.
Не основателно е възражението, че първоинстанционният
съд неправилно е приел, че „определен интерес“ по чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ)
равнозначно на „цена на иска“. В тайната
практика на ВКС е възприето, че „под материален интерес, съгласно разпоредбата
на чл. 7 от НМРАВ следва да се разбира цената на иска, определен към момента на
неговото предявяване. Това е размера, върху който се дължат държавни такси,
това е и размера, по който се определя минималния размер на дължимото
адвокатско възнаграждение в случаите, в които се прави възражение за
прекомерност на същото (решение
№208/29.06.2016 по дело №1261/2016 на ВКС, ГК, IV г.о., Определение № 93 от
4.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2278/2018 г., II г. о., Определение № 83 от
23.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 61245/2016 г., III г. о., ГК).
Възраженията, които е направил процесуалния представител на ответника за
заплащане на подобрения, които съгласно приетата по делото съдебно-оценителна
експертиза възлизат на 5 226 590 лева за УПИ XXXVIII-28 в кв. 1 и в
размер на 225 392.12 лева за УПИ XXXIX-28 в кв. 1, както и възражения за задържане на имотите до
заплащане на подобренията, следва да се вземат предвид при анализа на правната
и фактическа сложност на делото.
Цената
на иска, определен с оглед приобщените в първоинстанционното
производство данъчни оценки л. 289-291 и молба-уточнение с вх. №
2851/27.07.2015 г., възлиза на 8 360,37 лева (за имот по т. 1 от петитума на ИМ за 1/16 ид.ч-117,46 лв., за 3/16 ид. ч. –
352.39 лв.; по т. 2 от петитума на ИМ за 1/16 ид.ч.
1972,63 лв., за 3/16 ид.ч. – 5917,89 лв.).
Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от НМРАВ минималният размер на възнаграждението е
748 лева (580 лева+168 лева).
Не може да бъде споделена и тезата, че в случая е
приложима разпоредбата на чл. 7, ал. 5 от НМРАВ, тъй като отговорността за
разноските е облигационна, безвиновна, като нормите,
определящи нейния обем са материалноправни. С оглед
на това, приложими в темпорално отношение са тези норми, които са в сила към
момента на осъществяване на разхода за процесуално представителство, доколкото
на последващите изменения на нормите (законови и
подзаконови), регулиращи материята за адвокатското възнаграждение, изрично не е
дадено обратно действие. Предвид изложеното, минималният размер на адвокатското
възнаграждение в конкретния случай се определя съобразно НМРАВ в редакцията
ѝ към изплащане на договореното адвокатското възнаграждение – 05.01.2015
г. В редакцията на наредбата ДВ, бр. 28 от 2014 г. не е съществувала ал. 5 на
чл. 7 с текст, на който се позовава жалбоподателя, същият е приет по-късно, но на
изменението на материалноправните норми за
минималните размери на адвокатските възнаграждения не е дадено обратно
действие.
Настоящият съдебен състав намира, че е налице правна и фактическа
сложност на делото. По делото са предявени субективно и обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 108 от ЗС, за предаване на владението
на идеални части от УПИ XXXVIII-28 в кв. 1 и УПИ XXXIX-28 в кв. 1, и двата
по регулационния план на община Д.Б., които преди това са били ниви,
реституирани по ЗСПЗЗ и с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС. Въпреки, че с определение от 09.03.2015 г., Районен съд –Ихтиман, пети състав е върнал
исковата молба, с която е претендирано обезщетение за
лишаване от ползване, ответната страна е осъществила защита и по тази искова
претенция с отговора си по чл. 131 от ГПК. Ответникът, „Б.П.“ ООД е изготвил и
депозирал отговор на исковата молба от 16 страници. Ответната страна е
направила възражения за заплащане на подобрения, които
съгласно приетата по делото съдебно-оценителна експертиза възлизат на
5 226 590 лева за УПИ XXXVIII-28 в кв. 1 и в размер на 225 392.12 лева за УПИ XXXIX-28 в кв. 1, както и възражения за задържане на имотите до заплащане на
подобренията. Процесуалният представител на дружеството - ответник
е участвал във всички проведени съдебни заседания общо 6 на брой, в събирането
на доказателства – разпит на свидетели и изслушване на експертизи. Представена
е и обстойна писмена защита, в която са анализирани приобщените по делото
доказателства от 15 страници. Делото се отличава и с правна сложност, като са анализирани
множество представени документи.
Действащото законодателство регламентира единствено
минималното адвокатско възнаграждение, което не задължава ангажираните от
страните адвокати да оценяват труда си съобразно регламентирания минимум. Всяка
страна има право да упълномощи пълномощник, с когото да договори хонорар
съобразен с квалификацията на адвоката, спецификите и сложността на делото,
положения труд и усилия, като липсата на максимален размер на адвокатско
възнаграждение не означава, че то не трябва да бъде в известни граници.
Възнаграждението следва да бъде балансирано и съобразено с жизнения стандарт в
страната. Като отчете конкретната фактическа и правна сложност на делото,
цената на предявените искове, настоящият съдебен състав, намира, че
действително заплатеният от дружеството размер на адвокатско възнаграждение от 14
400 лв. е прекомерен. Минималното адвокатско възнаграждение за исковете по чл.
108 от ЗС, съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 748 лв., а
исковете с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС са прекратени в първото
проведено о.с.з., поради което според настоящият съдебен състав намира, че законосъобразно
първоинстанционният съд е определил адвокатско
възнаграждение в размер на 1600 лева., към която сума е прибавена сумата от 400
лева – разноски за депозит на вещо лице.
Водим от
гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с
вх. № 6759/19.11.2019 г., депозирана от „Б.П.“ ООД, чрез адв.
П.С. – САК, против определение от
16.10.2019 г., постановено по гр. д. № 679/2014 г. по описа на РС – Ихтиман, с
което е изменено по реда на чл.
248 от ГПК решение
№ 142/12.09.2016 г. по посоченото дело в частта за разноските, като е намален размера на
присъдените разноски, които дължат ищците - Ф.З. и И.М. Ш. – З. на ответника „Б.П.“
ООД от 14 800 лева на 2000 лева.
Определението
подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република България в
едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.