Р Е Ш
Е Н И Е
№
……………/……………….…. , гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД - ШЕСТИ наказателен състав в публично заседание на четвърти ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Красимира Манасиева, като разгледа
докладваното от съдията НАХД № 2254 по
описа на Варненски районен съд за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на Ц.Г.М. ***, ЕГН **********, подадена чрез адв.
И.З. от ВАК, против НП № 126 от 12.03.2019год. на Зам. кмета на Община Варна, с
което му е наложено административно наказание глоба в размер на 50лв. на основание
чл.183, ал.4, т.8 от ЗДП за нарушаване нормата на чл.98, ал.1, т.5 от същия
закон.
В жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно,
постановено е при особено съществено нарушение на материалния и процесуалния
закон, нарушението било обективно и субективно несъставомерно, а установяването
му не било скрепено с доказателства. Моли НП да бъде отменено.
В съдебно заседание процес. представител на въззивника
поддържа жалбата, а във фазата по същество моли за отмяна на НП като акцентира
на недоказаност на адм.наказателното обвинение.
Процес. представител на въззиваемата страна оспорва
жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно издадено.
Варненска районна прокуратура, редовно уведомена за датата
на с.з. не изпраща представител и не изразява становище.
След като прецени обжалваното постановление, с оглед
основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срока за обжалване от надлежна страна,
поради което същата е допустима.
На 10.02.2019год. свидетелите И. и Камбулиев,
и двамата служители в Сектор „Общинска полиция“ при ОД на МВР Варна,
изпълнявали служебните си задължения. Около 10:40ч. двамата обхождали
бул.“Съборни“ в гр.Варна и до №26 пред Градска Болница в гр.Варна, забелязали
л.а. „Киа“ с ДК№ В4323НХ който бил паркиран от лявата страна на пътното платно
пред пешеходна пътека без никакво отстояние от
същата. Свидетелите проверили чрез ОДЧ кой е собственика на МПС-то и
установили, че това е въззивника. На място на основание чл. 186, ал.3 от ЗДП
св. И. съставил на въззивника глоба с фиш сер. №
**********/10.02.2019год. и оставил уведомление върху автомобила.
На 12.02.2019год. по пощата въззивникът, чрез адв. И.З., подал възражение срещу фиша в което пискал
същият да бъде отменен и да му бъде съставен АУАН. Възражението постъпило в ОД
на МВР Варна и било заведено там с вх.№ 365000-6164/13.02.2019год. Същото било
препратено на началника на група „Общинска полиция“.
На 22.02.2019год., в отсъствие на въззивника, св. И.
съставил срещу въззивника АУАН бл.№ 0004685, в който посочил, че на
10.02.2019год. същият е нарушил разпоредбата на чл.98, ал.1, т.5 от ЗДП като
посочил, че АУАН се издава въз основа на ФИШ № **********.
На 01.03.2019год. актът бил връчен на въззивника, който
вписал в него, че има възражения.
В срока по чл.44 от ЗАНН писмени възражения срещу акта не
били подадени.
На 12.03.2019год., въз основа на акта, зам. кмета на Община
Варна издал НП № 126 като е приел изцяло фактическите констатации изложени в
него, приел е че въззивникът е нарушил разпоредбата на чл. 98, ал.1, т.5 от ЗДП
и на основание чл. 183, ал.4, т.8 от същия закон му наложил адм.
наказание глоба в размер на 50лв.
Като свидетели в хода на съдебното следствие показания са
дали К.И. (актосъставител) и К. Камбулиев
(свидетел вписан в акта). В показанията си пред съда св. И. възпроизвежда
възприятията си от констатиране на нарушението и предприетите след това
действия. Сочи че е възприел паркирания автомобил, който почти бил застъпил
пешеходната пътека, че след справка чрез ОДЧ установил кой е собственика на автомобила и му съставил
глоба с фиш. Заявява, че след като дошло възражение срещу фиша съставил акт.
В показанията си пред съда св. Камбулиев
заявява, че няма спомен за конкретния случай и разказва как по принцип се
действа когато се установи нарушение и водача не е на мястото.
Като свидетел в хода на съдебното следствие по искане на
защитата е разпитан Г. Панайотов М. – баща на въззивника. Същият заявява, че на
въпросния ден сина му бил на работа първа смяна и той бил паркирал автомобила
на ул.“Съборни“. Сочи че когато се върнал при МПС-то видял че има нещо
поставено на стъклото и се учудил че има фиш тъй като бил паркирал на място на
което паркирането било разрешено. Твърди, че взел фиша, но не го дал на сина си
защото той щял да се ядоса и да се скарат. Сочи, че може би след седмица сина
му узнал за фиша. Узнал от жена му (на св.М.) и се скарали.
Като писмени доказателства към АНП са приложени АУАН,
възражение изходящо от Ц.М. чрез адв. И.З. заведено с
вх.№ ЗК19000460ВН/28.02.2019год. на община Варна ведно с пощенски плик, глоба с
Фиш серия ОВ № ********** от 10.02.2019год., справка относно фиш Серия ОВ №
**********/10.02.2019год., докладна записка от К.Б.И. адресирана до Началника
на група „Общинска полиция“, възражение от Ц.Г.М. срещу фиш серия ОВ
№**********/10.02.2019год. заведено с вх.№ 365000-6164/13.02.2019год. на ОД на
МВР Варна ведно с пощенския плик с който е изпратено, докладна записка от
началник сектор ПП адресирана до началника на отдел Охранителна полиция при ОД
на МВР Вана, писмо от зам. директора на ОД на МВР Варна до зам. кмета на община
Варна.
Като писмени доказателства в хода на съдебното следствие са
представени и приети от съда заповед № 4129/05.11.2018год. на кмета на Община
Варна, удостоверение издадено от Яким Павлов управител на „Практикер
Ритейл“ ЕООД, Заповед № 4791/25.11.2015год. на кмета
на Община Варна, справка от началника на сектор ПП при ОД на МВР Варна ведно с
приложена към нея разпечатка от инф. система на МВР касаеща собствеността на
МПС-то посочено в НП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както
писмени така и гласни, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност не
водят на различни правни изводи.
При извършена служебна проверка на представените по делото
АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни
лица в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в
нормите на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН. Както в акта така и в НП се съдържат
обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото на
въззивника нарушение, посочени са дата и място на извършване на нарушението,
обстоятелствата при които е извършено, както и нарушената законова разпоредба
като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение.
Допуснати съществени нарушения в хода на адм. наказателното производство съдът не констатира.
Действително в хода на съдебното следствие бе установено, че АУАН е бил
съставен в отсъствието на въззивника без да са били налице законовите
предпоставки за това. Горното обаче по никакъв начин не води до нарушаване
правото на защита на въззивника доколкото АУАН му е бил предявен и връчен,
същият се е запознал с неговото съдържание и е имал възможност да организира
защитата си още в най-ранната възможна фаза преди издаване на НП.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прецени
от правна страна, че правилно е била ангажирана отговорността на въззивника
съответно му е наложена санкция с НП по следните съображения:
В случая по делото е
безспорно установено, че на 10.02.2019гозд. около 10:40ч. автомобилът на
въззивника е бил паркиран на бул.“Съборни“ в гр.Варна, в непосредствена близост
до пешеходна пътека (на по-малко от пет метра от нея) като според показанията
на св. Б. дори е бил застъпил пътеката, поради което и нарушение на
разпоредбата на чл. 98, ал.1, т.5 от ЗДП е налице. Същата разпоредба вменява
забрана за престой и паркиране на пешеходни или велосипедни пътеки и на
разстояние, по-малко от 5 метра преди тях. Точно за това нарушение и на
въззивника е бил съставен глоба с фиш. В
тази насока са показанията на св. Б., справка от сектор ПП досежно
собствеността на МПС-то, глоба с фиш серия ОВ №**********/10.02.2019год.
И доколкото в случая АУАН е бил съставен след подадено от въззивника като собственик на автомобила възражение,
срещу глоба наложена му с фиша то съвсем законосъобразно както актосъставителя
така и АНО в последствие са ангажирали неговата адм.
наказателна отговорност като собственик на МПС-то тъй като издаденият на
основание чл. 186, ал. 3 от
ЗДП фиш има предвид налагане на адм.
наказание на собственика на МПС, а не на водача му. Към преписката е приложено
възражението, което въззивника е направил срещу фиша. От същото обаче се
установява макар и въззивникът да е оспорил, че той да е извършител на
нарушението, той не е посочил лицето управлявало собственото му МПС. При тези
обстоятелства налагащи съставяне на АУАН на основание чл.186, ал. 2 от ЗДвП, правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от
ЗДП същият е бил съставен срещу въззивника като собственик на МПС-то
без изобщо да се налага на същия да бъде давана възможност да попълни
декларация по чл. 188, ал. 1 от
ЗДП. Попълването на декларация от собственика на МПС е предвидено в
друга разпоредба, а именно тази на чл. 186, ал. 5 от ЗДвП, която има предвид нарушенията по ал. 4 – тези установени с
технически средства или системи. За случаи като настоящия, непопадащи в
категорията по чл. 186, ал. 4 от ЗДвП законодателят е предвидил друга възможност, а именно с
разпоредбата на чл.186, ал.2 от ЗДП е дадено право на оспорване от страна на
наказаното с фиша лице. Упражняването на това право не е детерминирано от
закона с вменени на контролните органи задължения, т. е. преценката относно
всички релевантни за оспорването факти е изцяло на наказаното лице. След като
при оспорването на фиша, собственикът не е въвел факти относно извършителя на
нарушението, то последващото позоваване на такива
факти, съответно установяване на такива факти е ирелевантно,
защото посочването на лицето на което е предоставено МПС по смисъла на чл. 188, ал. 1,
изр. 2 от ЗДвП не е безконечно във времето, а е до съставянето на
АУАН, с който съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗАНН се образува административнонаказателното производство. И
доколкото в случая АУАН е бил съставен въз основа на глоба с фиш, която
съобразно закона се налага на собственика на превозното средство, то
позоваването в последствие на факти свързани с това, че друго лице е
управлявало МПС-то е недопустимо и това
е така защото в случаи като настоящия, когато е ангажирана отговорността на
собственика, същата не отпада защото не той, а друго лице е управлявало
автомобила, с който е извършено адм. нарушение. В
конкретния случай следва да бъде отбелязано и това, че освен че не е посочил
във възражението си срещу фиша лицето което е управлявало МПС-то, въззивникът
не е сторил това и във въззивната жалбата където съобразно чл. 60, ал.1 изр.
последно е бил длъжен да посочи всички доказателства, на които
жалбоподателят се позовава, а едва в хода на въззивното
съдебно производство неговият защитник ангажира доказателства за такива факти
включително и със свидетел правещ „самопризнания“, че той бил паркирал
автомобила. Именно подобно неправомерно бездействие и опит за шиканиране на производството е санкционирано с разпоредбата
на чл. 188, ал. 1 от
ЗДП, където е посочено, че "Собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.
Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако
не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство." В горната
насока е налице константна практика на АС Варна по идентични казуси.
В
случая АНО е дал правилна квалификация на извършеното нарушение като такова по
чл. 183, ал.4, т.8 от ЗДП и е наложил на въззивника следващото му се за него
наказание което определил във фиксирания в закона размер – глоба 50лв.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът прецени, че атакуваното
НП е издадено в съответствие с материалния закон, същото не страда от пороци,
които го правят процес. недопустимо и като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 126 от
12.03.2019год. на Зам. кмета на Община Варна, с което на Ц.Г.М. ЕГН **********
е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 50лв. на осн. чл.183, ал.4, т.8 от ЗДП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: