Определение по дело №135/2024 на Административен съд - Шумен

Производство по чл.166 ал.4 във вр. с ал.2 от Административно процесуалния кодекс.

Административното дело е образувано по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.65 ал.4 от Закона за общинската собственост (ЗОбС), образувано по жалба на Р. С. М. с [ЕГН], К. А. Б. с [ЕГН], В. К. Б. с [ЕГН], действаща със съгласието на майка и законен представител Р. С. М., В. Р. С. с ЕГН ********* и С. К. Б. с [ЕГН] и двамата действащи чрез тяхната майка и законен представител Р. С. М., всичките с адрес [населено място], ул. Д. Б., бл.65, ет.1, ап.15, против Заповед №РД-25-325 от 08.04.2024 г. на Кмета на Община Каспичан, издадена на основание чл.65 ал.1 от ЗОбС.

С Определение от 17.04.2024 г. по настоящото производство съдът е оставил без движение жалбата, като е указал на жалбоподателите да отстранят констатираните от съда нередовности. С молба от 19.04.2024 г. жалбоподателите са отстранили нередовностите като са подписали надлежно жалбата, внесли са дължимите държавни такси за образуване на делото, както и са посочили конкретни факти и обстоятелства по смисъла на чл.166 ал.4 във вр. с ал.2 от АПК, във връзка с направеното особено искане за спиране предварителното изпълнение на обжалваната Заповед №РД-25-325 от 08.04.2024 г. на Кмета на Община Каспичан, издадена на основание чл.65 ал.1 от ЗОбС. Искането е мотивирано с твърдения за незаконносъобразност на обжалваната заповед, както и че предварителното изпълнение би причинило на жалбоподателите неблагоприятни последици, които ще бъдат трудно поправими – семейството няма друго жилище и в определения кратък срок не могат да намерят такова; образованието на децата ще бъде прекъснато, а детето С. К. е с влошено здравословно състояние и се нуждае от медицински грижи. В подкрепа на тези твърдения към молбата са приложени Декларация за семейно и материално положение, 2 бр. служебни бележки от 18.04.2024 г. от СУ „Панайот Волов“ [населено място].

Съдът, за да се произнесе по особеното искане, съобрази доводите на жалбоподателите, изложени в жалбата и молбата от 19.04.2024 г., както и представените от страна на административния орган писмени доказателства и становище по спора, и достигна до следните фактически и правни изводи:

Предмет на оспорване в настоящото производството е Заповед №РД-25-325 от 08.04.2024 г. на Кмета на Община Каспичан, издадена на основание чл.65 ал.1 от ЗОбС, с която е наредено да се изземе от Р. М. и членовете на нейното семейство К. Б., А. С., В. С. и С. А., имот – частна общинска собственост, представляващ жилище – апартамент със застроена площ от 63.50 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, коридори сервизно помещение, изба №3 със застроена площ от 6 кв.м., 0.03953 ид.ч. от общите части на сградата и 0.03953 ид.ч. от правото на строеж върху общинска земя с идентификатор 36587.502.1149.1.15 по КККР на [населено място], за който имот е съставен АОЧС №9982 от 19.08.2008 г., който имот се държи и владее без правно основание. Определен е срок за доброволно изпълнение – 14 дни от съобщението на заповедта.

В отклонение на общия принцип за суспензивния ефект на жалбата (чл.166 ал.1 от АПК), приложимата разпоредба на чл.65 ал.4 от ЗОбС предвижда, че обжалването не спира изпълнението на заповедта, освен ако съдът разпореди друго. В ЗОбС няма специални разпоредби относно предпоставките за спиране на предварителното изпълнение на обжалваната заповед, поради което приложими са разпоредбите на АПК.

След преценка на доводите на жалбоподателите и доказателствата по делото, съдът намира, че искането за спиране с правно основание чл.166 ал.4 във вр. с ал.2 от АПК е допустимо, тъй като е заявено от лице с правен интерес, и е насочено срещу акт, чието изпълнение може да бъде спряно от съда.

Разпоредбата на чл.65 ал.4 от ЗОбС регламентира възможността съдът да спре изпълнението на административните актове по чл.65 ал.1 от ЗОбС, като не сочи основания, обосноваващи спиране на изпълнението. Съдът приема, че за да се постанови спиране по реда на заповедта по чл.65 ал.4 от ЗОбС на допуснатото по закон предварително изпълнение на актовете по чл.65 ал.1 и ал.2 от ЗОбС, в тежест на жалбоподателя е да установи наличие на обстоятелства, мотивиращи спиране на изпълнението. Жалбоподателят трябва да докаже, че са налице важни причини, противопоставими на интереса на издателя на акта, презумиран от закона, за да се допусне спиране на изпълнението. Предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по закон - чл.65 ал.4 от ЗОбС. В случаите, когато законодателят разпорежда предварително изпълнение на определена категория административни актове, той презумира наличието на една, няколко или на всички предпоставки по чл.60 ал.1 от АПК. Тъй като предварителното изпълнение се допуска по силата на закона, не е необходимо административният акт в тази част да е изрично мотивиран и дори не е необходимо актът да съдържа волеизявление в този смисъл. Както волеизявлението, така и мотивите за него, се заместват от съответната законова норма. След като законът презюмира наличието на една или няколко от предпоставките по чл.60 АПК, по аргумент за противното, в хипотезата на чл.65 ал.4 от ЗОбС съдът следва да намери по отношение на страната наличие на някое от основанията по чл.60 от АПК, като в тежест на молителя е да представи доказателства за тяхното наличие, тоест доколкото е налице допуснато от законодателя предварително изпълнение на заповедта по силата на самия закон следва да е налице основание за спиране на изпълнението със същата степен на значимост – допуснатото предварително изпълнение да застрашава със същата степен правните интереси на засегнатото лице. Презумпцията по закон е, че предварителното изпълнение на заповедта за изземване е в държавен и обществен интерес. Следователно в настоящата хипотеза в тежест на жалбоподателите пред административния съд е да посочат и установят наличието на обстоятелства, поради които спирането изпълнението на заповедта е основателно. Спиране може да бъде постановено само ако съществува възможност изпълнението да причини значителни или трудно поправими вреди.

В конкретният случай, съдът намира, че предварителното изпълнение на заповедта за изземване ще доведе до застрашаване личните интереси на жалбоподателите, които са семейство, както и тяхното здраве, тъй като ще останат без жилище. С изземването на жилището при допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, няма да бъдат защитени важни обществени интереси или да бъде защитен живота или здравето на граждани, а напротив ще бъде застрашено здравето на жалбоподателите, от които трима са деца, което обосновава възможността за причиняване на съществени вреди. В тази връзка съдът намира, че с предварителното изпълнение няма да бъдат охранени важни държавни и обществени интереси, а напротив ще бъдат застрашени такива, а и именно здравето на граждани, които ще останат без жилище, а това е по – важният обществен интерес. Жалбоподателите в срока на доброволното изпълнение не биха могли да си осигурят друго жилище, като предварителното изпълнение на заповедта ще причини значителна вреда на цялото семейство, поставяйки го в невъзможност да се настани в друго жилище, тоест би довело до причиняването на особени съществени неблагоприятни последици, които при благоприятен изход на делото биха били трудно поправими. Живущите в жилището биха претърпели непоправими вреди, поради лишаването им от жилище, преди да е решен спора относно изземване на имота окончателно. В случая допуснатото по силата на закона незабавно изпълнение не е съизмеримо с възможните вреди, които биха настъпили при лишаване на живущите към момента от жилище, като изпълнението на административния акт ще засегне права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. С оглед на тези обстоятелства съдът намира, че е налице реална опасност за жалбоподателите да им бъдат причинени значителни вреди от предварителното изпълнение на заповедта – както материални, така и морални. Съдът приема, че ако бъде спряно изпълнението на административния акт няма да се затрудни, нито осуети реализирането на правата и задълженията, които ще произтекат в случай, че жалбата бъде отхвърлена, а също и че от евентуалното закъснение на изпълнението няма да се причинят вреди на Община Каспичан, които са трудно поправими. Напротив, такива имуществени вреди ще настъпят в патримониума на жалбоподателите, поради което не следва преди влизане в сила на съдебния акт по същество на спора жалбоподателите да освободят имота. Спирането ще даде възможност до разрешаване на спора жалбоподателите да не бъдат лишени от жилище и така да предприемат мерки и да се съобразят с произтичащите за тях последици от стабилния административен акт. След като до момента на издаване на заповедта не е съществено засегнат обществения интерес, едва ли подобно засягане ще се осъществи точно в периода до решаването на въпроса за законосъобразността на административния акт, респ. неговото влизане в сила, което определя и необходимостта от запазването на фактическото положение, съществувало до издаването му.

С оглед гореизложеното съдът намира направеното искане по реда на чл.166 ал.4 във вр. с ал.2 от АПК за основателно и като такова следва да бъде уважено.

Водим от горното и на основание чл.166 ал.3 във връзка с ал.4 и ал.2 от АПК, Шуменският административен съд

О П Р Е Д Е Л И:

СПИРА допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед №РД-25-325 от 08.04.2024 г. на Кмета на Община Каспичан, издадена на основание чл.65 ал.1 от ЗОбС, до приключване на производството по оспорване на административния акт с влязъл в сила съдебен акт.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба в 7 (седем) дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд на Република България.

Препис от настоящото определение да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.