№ 21
гр. Варна, 29.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
в присъствието на прокурора С. В. К.
като разгледа докладваното от Румяна Панталеева Въззивно частно
наказателно дело № 20243000600061 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл.12, ал.11, вр.ал.1-7 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание
лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода.
Предмет на проверката е решение № 75/04.04.2023 г. по ЧНД 76/23 г. на
Окръжен съд Добрич, срещу което са подадени въззивен протест от прокурор
в ОП Добрич и въззивна жалба на адвокат З. Д., като защитник на осъденото
лице Я. Ю. И.. С решението е призната и приета за изпълнение кумулативна
присъда № IX К283/20 от 08.06.2021 г. на Районен съд Бидгошч, Полша, с
която на българския гражданин е наложено общо наказание лишаване от
свобода за срок от петнадесет години /5475 дни/, за извършени през периода
2007-2016 г. на територията на Полша, Германия и Швейцария, тридесет и
едно умишлени престъпления, съответстващи на престъпни деяния по
смисъла на НК на РБ.
След като е приел наказанието за изпълнение, първоинстанционният
съд го е приспособил с позоваване на разпоредбите в чл.23-25 от НК,
намалявайки го на дванадесет години. В протеста се твърди
незаконосъобразност в частта на намаляването на наказанието, а с жалбата се
претендират нарушения на материалното и процесуално право, породени от
различия в националното право и това на чуждестранния съд. Във въззивното
производство страните поддържат иницииращите актове, като прокурорът
предлага атакуваното решение да бъде изменено с отмяна в частта на
1
извършеното приспособяване, а защитникът моли да се потвърди решението
на окръжния съд, каквото е искането и на осъденото лице.
Настоящото производство е образувано във връзка с изпратено в
Окръжен съд Добрич удостоверение по Рамково решение №2008/909/ПВР на
Съвета от 27.11.2008 г., за прилагане на принципа за взаимно признаване на
съдебни решения по наказателни дела, с които се налага наказание лишаване
от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, за целите на тяхното
изпълнение в ЕС. Фактите, възприети от първостепенния съд, не са спорни
между страните. Те са правилно установени въз основа на писмените
доказателства, представени от издаващата държава, и се споделят изцяло при
въззивната проверка. Предмет на искането за признаване е наложеното на
българския гражданин Я. по съдебно дело № ІХ К283/20 общо/кумулативно
наказание за три осъждания, постановени с присъди съответно по делата №№
IX K867/16 от 19.12.2017 г., IX K315/17 от 07.06.2021 г. и IX K171/20 от
22.02.2021 г., всички по описа на Районен съд Бигдошч, Полша, възлизащо на
петнадесет години лишаване от свобода.
В първоинстанционното производство е изследвана и констатирана
двойната наказуемост на деянията, а съобразно данните в удостоверението и
всички писмени доказателства, събрани по делото, съдът правилно е приел, че
не са налице отрицателни предпоставки за отказ както по чл.15, ал.1 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС, така и основания само за частично признаване и
изпълнение, съобразно нормата на чл.16 от Закона. Същевременно липсва
процесуално правна възможност българският съд да преразгледа влезлите в
сила чужди съдебни актове, и да извърши ново групиране, каквото искане се
съдържа във въззивната жалба, като подобно действие не представлява
приспособяване по смисъла на чл.13, ал.1 и 2 от ЗПИИСАННЛСМВЛС.
В проверяваното решение е посочено, че след извършени консултации
със съдебния орган на издаващата държава, е установено приложимото право
в случаите на съвкупност от присъди – чл.86 от Наказателния кодекс на
РПолша, в чиито разпоредби също се предвижда аналогичната на чл.24 от НК
възможност за увеличаване на определено общо наказание. Неправилно обаче
съдът е приел, че не са налице пречки така определеното наказание по
кумулативната присъда да бъде приспособено съобразно българското
законодателство с приложение на правилата в чл.23-25 от НК, като по-
благоприятни, в резултат на което незаконосъобразно е намалил
кумулативното наказание на дванадесет години.
Настоящата въззивна проверка е втора по ред, и протича след
произнасяне на ВКС за възобновяване и отмяна на предходен съдебен акт в
тази инстанция, с който решението на първостепенния съд е било потвърдено.
В задължителното за този състав Р 95/05.02.2024 г., трето н.о., по делото за
възобновяване, е посочено, че като е ревизирал размера на наложеното от
издаващата държава наказание, намалявайки го на дванадесет години
лишаване от свобода, Добричкият окръжен съд е допуснал нарушение на
закона, отстранимо във въззивната инстанция, тъй като регламентът изисква
решението на чуждия съд да бъде признато и изпълнено от изпълняващата
държава по начин, гарантиращ в максимална степен зачитане на волята на
издаващата държава, и е недопустима намеса на изпълняващата държава,
основаваща се на собствена преценка за спазването на процесуалния закон,
2
доказаността на обвинението, законосъобразността на правната квалификация
на деянието, броя на извършените престъпления, справедливостта на
наложеното наказание и отлагането му за изпитателен срок, респ.
ефективното му изтърпяване.
От решението на ВКС следва неправилност в позоваването на чл.13 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС, доколкото предписаното в неговата ал.1 намаляване
на наказанието, наложено от издаващата държава, е допустимо само ако
съгласно НК на РБ максималният размер, предвиден за извършеното
престъпление, е по-малък от наложеното в издаващата държава наказание.
Тази неправилност се извежда и от систематическото място на разпоредбите
на чл.23-25 от НК - в Общата част на НК, съобразно което те не предвиждат
отделни наказания за конкретни престъпления, а съдържат правила, относими
в случаите на множество престъпления. Едно от тях е и предвиденото в чл.24
от НК, относимо към процеса на индивидуализацията, и целящо максимално
удовлетворяване на изискванията в чл.36 от НК, без значение на факта, че
поставя ограничения относно максимално възможното увеличение на
наложеното по реда на чл.23 или чл.25 от НК наказание.
Видно е, че полският съд е приложил съответни национални правила за
групиране при наличието на съвкупност от присъди, включително законова
възможност за увеличаване на определената кумулативна санкция със същата
цел – постигане на справедливо наказание, и извършената от окръжния съд
ревизия е в разрез с общовалидното изискване за взаимно доверие и зачитане
волята на издаващата държава, което изключва възможността за собствена
преценка относно тази справедливост. Затова и извършеното
„приспособяване“ в първоинстанционния съд не може да бъде споделено, при
което искането по протеста се явява основателно.
Предвид горното, настоящият състав на Апелативен съд Варна
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ решение № 75/04.04.2023 г. по ЧНД 76/23 г. на Окръжен съд
Добрич, с което е призната и приета за изпълнение кумулативна присъда от
08.06.2021 г., с наложено на българския гражданин Я. Ю. И. общо наказание
петнадесет години лишаване от свобода, по съдебно дело № ІХ К283/20 на
Районен съд Бидгошч, Полша, като го ОТМЕНЯ В ЧАСТТА на
намаляването на срока на наказанието на дванадесет години.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4