№ 330
гр. Пловдив, 13.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Величка П. Белева
като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно частно търговско
дело № 20215001000910 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274 ал.1, т.1 от ГПК.
С определение №455/01.10.2021г., по т.д. №634/2021г. по описа на
Окръжен съд Пловдив, е постановено, че спорът по делото ще бъде разгледан
по общия исков и производството по делото е спряно на основание чл.229
ал.1 т.5 от ГПК до приключване на ДП № 375 ЗМ 311/2020г. на РУ - Чирпан.
В срок е постъпила частна жалба от АХМ. Ш. Х. и Д. Р. Х. – ищци в
първоинстанционното производство, чрез процесуалния представител – адв.
Р. М., срещу тази част от определението, с която производството по делото е
спряно. Изложени са подробни съображения за необоснованост и
неправилност на обжалваното определение. Тези съображения се
аргументират с липсата на предпоставките за спиране на производството,
предвидени в чл.229 ал.1 т.5 от ГПК. Иска се отмяна на определението в
обжалваната част и връщане на делото на окръжния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
В постъпилия в срока по чл.276 от ГПК отговор от насрещната страна –
Г., е изразено становище, че частната жалба е неоснователна.
Пловдивският апелативен съд, след като провери правилността на
обжалвания акт във връзка с оплакванията на жалбоподателя и прецени
обстоятелствата по делото, намира частната жалба за допустима – като
подадени в срок и от легитимирана страна, а по същество - основателна по
1
следните съображения:
Производството по т.д. №634/2021г. по описа на Окръжен съд Пловдив
е образувано по предявени субективно съединени искове от настоящите
жалбоподатели против Г. по чл.558 ал.5 от КЗ за присъждане на обезщетение
за неимуществените вреди, причинени вследствие на пътно-транспортно
произшествие, настъпило на 08.10.2020г., при което е починала дъщерята на
ищците – А. Х.. В исковата молба се съдържат обстоятелства, че ПТП-то е
настъпило по вина на водача В.Т.С. на МПС, за което няма договор за
задължителна застраховка Гражданска отговорност. При съдържащи се данни
в приложените към исковата молба доказателства за наличие на образувано
досъдебно производство срещу водача на МПС – В.С., окръжният съд е
изискал служебно от РУ Чирпан и окръжна прокуратура Стара Загора данни
за хода на ДП №***/2020г. Със съобщение, изходящо от окръжна
Прокуратура Стара Загора, с вх. №11168/30.09.2021г., е приложено
Постановление по досъдебното производство от 16.12.2020г. за привличане
на обвиняем В.С.С.в за това, че на дата 08.10.2020г. е нарушил правилата за
движение по пътищата – чл.21 ал.1, чл.42 ал.1 и чл.42 ал.2 от ЗДвП, като по
непредпазливост е причинил смъртта на А. Х. и е осъществил състава на
престъпление по чл.343 ал.3 от НК.
Служебно събраните данни по делото за наличие на образувано
досъдебно производство и конкретните данни за хода на това производство са
мотивирали съда да обоснове наличие на предпоставките за спиране на
производството по чл.229 ал.1, т.5 от ГПК. Като решаващ аргумент за
наличие на основанието по чл.229 ал.1, т.5 от ГПК първоинстанционният съд
е посочил, че гражданският съд следва да изчака приключването на
досъдебното производство, което да даде отговор на въпросите по вина на
кого са причинени вредите на ищците, респективно – това да се обхване от
предмета на разглеждане и произнасяне по делото.
Като краен резултат изводите на първоинстанционния съд на етапа, на
който се намира исковото производство, че установяването на разследваните
в досъдебното производство престъпни обстоятелства обуславят изхода по
гражданския спор са неправилни.
Исковото производство се спира, когато твърдените престъпни
обстоятелства имат значение за решаването му и те са предмет на
2
установяване в наказателно производство в съдебна фаза - чл.229 ал.1 т.4 от
ГПК или когато исковият съд е събрал доказателства за съществуването на
престъпни обстоятелства - чл.229 ал.1 т.5 от ГПК. Смисълът на разпоредбата
на чл.229 ал.1, т.5 от ГПК е ясен и по недвусмислен начин сочи и
кумулативното изискване – установяването на престъпни обстоятелства да е
от значение за изхода на гражданския спор. Спирането на делото по чл.229
ал.1 т.5 от ГПК има за цел, когато в производството по гражданския спор се
разкрият факти за престъпление, да се изчака наказателната присъда относно
тия факти, която да бъде съобразена по гражданския спор - чл.300 от ГПК.
Спирането е допустимо и само, ако фактът на престъплението е относим към
спора, не може да бъде установен по реда на гражданския процес, но
спорното право е обусловено от този факт. В този смисъл, преценката за
преюдициалност на дадени престъпни обстоятелства, от които зависи
правилното решаване на правния спор, по смисъла на чл.229 ал.1 т.5 от ГПК,
ще зависи изцяло от връзката между фактите, въз основа на които се прави
извод за съставомерност на деянието на обвиненото лице и значението на тези
факти за постановяване на решение по съществото на гражданския спор.
В случая съставомерността на деянието – престъпление по транспорта
по смисъла на чл.342 и сл. от НК – действително би създало за гражданския
съд обвързващите последици по чл.300 от ГПК. Вярно е и че е налице
съвпадение между твърдяното в исковата молба противоправно, виновно и
вредоносно поведение на водача – деликвент и деянието, за което е
образувано досъдебното производство и за което деецът – водачът на МПС –
Т., е привлечен в качеството на обвиняем. По изричното разпореждане на
закона – чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда е задължителна за съда,
разглеждащ гражданско правните последици от конкретно деяние, но само
относно това, дали то е извършено или отречено, дали е противоправно и
дали деецът е виновен. Следователно присъдата на наказателния съд ще се
ползва със сила на пресъдено нещо единствено за изчерпателно посочените в
чл.300 от ГПК, обстоятелства. А предмет на установяване в исковото
производство по чл.432 от КЗ е наличието на претърпени неимуществени и
имуществени вреди, фактите, свързани с деликта, като следва да се прави
разграничението между деликт в гражданскоправен аспект и престъпно
деяние, за да се ангажира функционалната отговорност на ГФ. Увреждащото
деяние е преди всичко деликт, а само в някои случаи може да се окаже, че
3
осъществява и определен престъпен състав. Предмет на гражданското
производство и конкретно по иск по чл.432 от КЗ е именно установяване на
деликт и последиците от този деликт, а не осъществяване на престъпен
състав. Освен това предметът на гражданското производство и с оглед
диспозитивното начало се очертава от твърденията и възраженията на
страните по спора. Следователно, независимо от идентичността на
противоправното деяние, от което се твърди, че са настъпили вредите,
обуславящи гражданската отговорност на деликвента и деянието, за което е
образувано досъдебното производство №***/2020г., преди да е изразено
становището на ответника /преди постъпване на отговора на исковата молба/
за това – дали се оспорва деликта, противоправното поведение на водача,
както от наказателноправен аспект, така и от гражданскоправен аспект или
преди да е очертан ясно предметът на спора и това – кое ще бъде предмет на
доказване в исковия процес, за да се прецени преюдициалността на
досъдебното производство към изхода от гражданския спор, спирането при
хипотезата на чл.229 ал.1, т.5 от ГПК е преждевременно постановено. Т.е. –
на етапа, на който се намира исковото производство, не може да се извърши
обективна преценка относно това – дали наличието на престъпно
обстоятелство е преюдициално относно спорното право и дали спорното
право е обусловено от този факт.
Ето защо определението, с което производството по делото е спряно на
основанието по чл.229 ал.1, т.5 от ГПК се явява неправилно и следва да бъде
отменено.
Водим от горното, Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №455/01.10.2021г., по т.д. №634/2021г. по описа
на Окръжен съд Пловдив, в обжалваната част, с която е спряно на основание
чл.229 ал.1 т.5 от ГПК производството по делото до приключване на ДП №
375 ЗМ 311/2020г. на РУ - Чирпан.
Връща делото на окръжен съд Пловдив за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5