Р
Е Ш Е Н И Е
№
1937/09.11.2023 г.
гр.
Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд - Пловдив, ХХ състав, в открито съдебно заседание на единадесети октомври,
две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Дичо Дичев
ЧЛЕНОВЕ: 1. Христина Юрукова
2. Мария Николова
при
секретаря Ваня Петкова и с участието на прокурора Мирослав Йосифов, разгледа
докладваното от съдия Юрукова касационно административнонаказателно дело № 1725
по описа на съда за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Делото
е образувано по касационна жалба на директор Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район“, срещу Решение № 924/28.05.2023г., постановено по АНД
№ 886/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е отменено Наказателно
постановление (НП) № 22/27.01.2023г. на директор Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район“.
С
жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното
решение, като се моли то да бъде отменено със съответното потвърждаване на
наказателното постановление. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът
– Сдружение ФУТБОЛЕН КЛУБ „ЧАВДАР“ с ЕИК ****, чрез представляващия го
управител Х.Ч.М., изразява становище, с което оспорва касационната жалбата.
Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение.
Прокурор
при Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за правилност и
законосъобразност на първоинстанционното решение.
Административен съд - Пловдив, като обсъди
приложените по делото доказателства, взе предвид изложените касационни
основания и доводите на страните, при спазване
разпоредбата на чл. 218, ал. 1 и
2 от АПК, приема за
установено следното:
Касационната
жалба е допустима, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок
по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен
акт.
От
фактическа страна, районният съд е приел за установено следното:
На ответника е съставен акт за
установяване на административно нарушение № 304/08.12.2022 г. затова, че при
извършена проверка на място на 06.10.2022г. от експерти на Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район“ на обект Спортен
комплекс, находящ се в землище на с.Оризари, ул.„Стадиона“ №11, стопанисван от
Сдружение „ФУТБОЛЕН КЛУБ ЧАВДАР“, ЕИК ****, е констатирано наличие на изградено
и оборудвано водовземно съоръжение - тръбен кладенец. Констатирано е, че
устието на ТК от PVC тръби с ø 160 е поместено в подземна бетонова шахта
с метален капак, като след него са монтирани 2 броя хоризонтални помпи PEDROLLO
2СР 25/160В, Q 20-1601/min, Hmax=58m, 1.5 Kw, работещи по време на проверката.
След помпите на РЕ тръба е монтирано измервателно устройство за отчитане на
добиваните количества подземна вода с фабричен № 0015851 и показания към
момента на проверката 141645м3, Беласица, Qmax=30m3/h, работещ, със запазена
оловна пломба на Бд-Пд/МОСВ. Към датата на извършване на проверката -
06.10.2022г. е констатирано водовземане от страна на Сдружение „ФУТБОЛЕН КЛУБ
ЧАВДАР“, ЕИК **** за водоснабдяване на спортния комплекс в горепосочения имот,
като е посочено от проверяващите органи, че водовземането се осъществява без
необходимото за това основание и без разрешително, издадено в съответствие със
Закона за водите (ЗВ). За извършената проверка е съставен Констативен протокол
№ ПВ2- 157/06.10.2022 г.
Въз
основа на АУАН е издадено процесното НП № 22/27.01.2023г. на директор Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район“, като на сдружението е наложена имуществена
санкция в размер на 150 лева на основание чл. 200, ал. 1, т.1, б. „а“ от ЗВ.
При
така изложената фактическа обстановка и въз основа на показанията на свидетеля,
съставил АУАН, районният съд е приел, че не е извършено вмененото на ответника
нарушение.
Обсъдено
е в мотивите на оспорваното решение, че след като сдружението не е собственик
на недвижимия имот, а е негов наемател, е налице само фактическо ползване на
имота, в т.ч. и на наличния в същия тръбен кладенец. Посочено е в решението, че
липсва акт, с който да е извършено прехвърляне на разрешение за водовземане за
въпросния тръбен кладенец, а дори и да е налице такова, то същото е станало с
отдаването под наем на обекта, а на датата на проверката то само е
констатирано. В тази връзка районният съд е приел, че разпоредбите на ЗВ са
неприложими спрямо наемателя на имота, тъй като собственикът му е този, който
следва да разполага с разрешение за водовземане.
Настоящият
касационен състав споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд.
Процедурата по установяването на административно нарушение,
издаването на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН.
За неуредените в посочения нормативен акт случаи, чл. 84 от ЗАНН, препраща към
субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК. В производството по обжалване на
наказателно постановление, административнонаказващия орган (АНО) е този, който
поддържа адмистративнонаказателното обвинение, съответно тежестта на доказване
е за него. Отразените в акт за установяване на административно нарушение
фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция. Същите не
се считат за установени, до доказване на противното, със способите за събиране
на доказателствата в наказателния процес.
В настоящия случай в хода на производството пред
административнонаказващия орган не е безспорно доказан извършителят на
нарушението в лицето на ответника. Невъзможността да бъде доказано това
обстоятелства се предопределя от действията на проверяващите органи – служители
на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, както в хода на извършената от
тях проверка, така и в хода на съдебното следствие. Очевидна е липсата на
безспорни доказателства в подкрепа тезата на АНО за установено наличие на
нарушение и то от посочената в НП форма. Разпоредбата на чл. 52 от ЗАНН
задължава АНО, произнасяйки се по преписката, да извърши преценка на
възраженията и събраните доказателства, разследване на спорните обстоятелства.
В случая анализът на събраните в хода на административнонаказателното
производство доказателства сочи отсъствието на изпълнение на тези задължения.
Липсва преценка на обстоятелството кога, как и не без значение с каква цел е
изградил установеното водовземно съоръжение. Липсват доказателства от кого
реално е ползвано то. Не без значение по делото е и фактът кой е изградил
съоръжението, защото именно за него е било задължението да го регистрира по
надлежният ред. АНО е бил длъжен да посочи на какво основание е приел, че
именно Сдружение „ФУТБОЛЕН КЛУБ ЧАВДАР“, ЕИК **** е лицето,
отговорно за констатираното нарушение. Предвид посоченото в констативния
протокол от 06.10.2022г. обстоятелство, че липсва разрешително за водовземане
на името на Сдружение „ФУТБОЛЕН КЛУБ ЧАВДАР“, ЕИК ****, не може
да освободи от задължение контролните органи да съберат безспорните
доказателства, за да установяване по безспорен начин собствеността на имота,
където е разположено съоръжението, евентуално кога е изградено то /защото е
ясно, че ако са изтекли предвидените в закона давностни срокове, то издаденото
НП ще е незаконосъобразно/. Съгласно чл. 44, ал. 5 от ЗВ: „Собственикът или
ползвателят на имота, където е изграден кладенец при условията на ал. 4, е
длъжен в тримесечен срок от изграждането му да го обяви в съответната басейнова
дирекция за нанасянето му в регистъра ..." Безспорно по делото няма
доказателства събрани от АНО, кой, кога и защо е изградил съоръжението.
Определянето на извършителя на установеното нарушение е императивно задължение
на АНО. Неяснотата относно, кой е изградил съоръжението и кой го ползва, без да
е регистрирал водовземане, е от съществена важност за реализиране на
административнонаказателната отговорност в случая. Тези неясноти водят до
необоснованост на НП. Посоченото обстоятелство представлява нарушение на
разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 4 и
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, във връзка с посочената като нарушена разпоредба на чл. 44,
ал. 1 от ЗВ.
В НП и в АУАН е посочено като нарушение извършване на водовземане,
без да е издадено разрешително за такова. Но в ЗВ законова разпоредба относно
издаването на разрешение конкретизира кога, къде и как, при какви условия да
става това. Посочената като нарушена разпоредба на чл. 44, ал. 1 от ЗВ разписва,
че „Разрешително за водовземане се изисква във всички случаи, освен:“, като
след това се посочени изключенията. От описанието в АУАН и НП обаче не може да
се установи по силата на коя точно разпоредба за Сдружение „ФУТБОЛЕН
КЛУБ ЧАВДАР“, ЕИК **** е възникнало такова задължение, още повече с
оглед изключенията посочени в чл. 44 от ЗВ.
Изложените в касационната жалба възражения настоящата касационна
инстанция намира за неоснователни с
оглед констатираните процесулани нарушения, които са съществени и доколкото
същите водят до ограничаване правото на извършителя на разбере вмененото му
нарушение, обстоятелствата, при които същото е установено, и да се запознае с
относимите доказателства. При описание на нарушението в АУАН и в НП съответният
компетентен орган ограничава и посочва релеватните за нарушението факти и
обстоятелства, оформя границите на доказване и въвежда дължимата по закон
правна квалификация, обосноваваща извършеното нарушение. От изложеното по-горе
се установява, че АУАН е съставен и НП е издадено в нарушения на тези
императивни законови изисквания.
С
оглед на гореизложеното, като е отменил наказателното постановление, Районен
съд Пловдив е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в
сила.
Така
мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН съдът,
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
в сила Решение № 924/28.05.2023, постановено по АНД № 886/2023 г. по описа на
Районен съд – Пловдив
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.