РЕШЕНИЕ
№ 275
гр. Благоевград, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20241210100865 по
описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
I. Обстоятелства по производството.
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. ****, представлявано от законните
представители ***** и **** против С. А. С., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. *****.
Ищецът твърди, че между "Сити Кеш“ ООД, действащ в качеството му на заемодател, и
ответника, като заемополучател, е бил сключен на 28.01.2019 г. Договор за потребителски
кредит № 265040. Заявява, че по силата на посочения договор заемодателят е предал на
заемополучателя сумата от 1000 лв. и е била уговорена договорна лихва в размер на 40,05 %
и ГПР в размер на 48,30 %. Поддържа, че кредитополучателят следвало да погаси
задълженията си по кредита на 15 равни едномесечни погасителни вноски в размер на 201
лв. всяка, като кредитополучателят не е заплатил изцяло дължимите се парични суми.
Излага, че със сключване на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от дата
13.01.2022 г., (цедент) „СИТИ КЕШ“ ООД е прехвърлило на "АПС БЕТА България" ЕООД
(цесионер) вземанията си към ответника С. А. С., произтичащи от процесния договор за
потребителски заем, като ответникът е бил уведомен за така извършената продажба на
вземането на настоящия му адрес, както и по електронната поща и телефонния му номер.
Алтернативно уведомяването на ответника за станалата цесия можело да бъде извършено и
в хода на настоящото съдебно производство, с оглед връчването на същия на препис от
приложеното към исковата молба уведомление. Сочи, че задълженията на ответника към
настоящия момент били както следва: 1000 лв. - главница по договор за кредит, вземанията
по който са били прехвърлени на ищцовото дружество с договор за цесия, ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното погасяване; 287,97 лв. - договорна лихва върху главницата за периода от
28.01.2019 година до 28.04.2020 година и 228,06 лв. - лихва за забава по договор за кредит за
периода от 28.04.2020 година до 31.01.2024 година. Навежда, че за посочените вземания на
09.02.2024г. по ч. гр. д. №267/2024г. по описа на РС- Благоевград е била издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК с № 140, която е била лично връчена на длъжника и срещу която
ответникът подал възражение по чл. 414 ГПК.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който се оспорва предявените
1
искове като неоснователни и недоказани. Прави се възражение за погасяване на сумата от
287.97лв. по давност на осн. чл. 111 б. „в“ от ЗЗД. Сочи, че от представеният по делото
договор, се установява, че същият е с краен падеж на плащане: 28.04.2020г., а ищецът е
депозирал заявлението си за издаване на заповед за незабавно изпълнение (исковата си
молба ) едва през 2024г., т.е. извън срока предвиден в чл. 111 б. „в“ от ЗЗД, поради което се
твърди, че сумата от 287.97лв. е недължима - като погасена по давност. Твърди се, че на
същото основание не се дължи и сумата от 228.06 лв., тъй като същата се претендира за
периода: 28.04.2020 - 31.01.2024г., т.е за период по-дълъг от три години. Сочи, че подобна
лихва може да се търси единствено за периода, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК - три години назад. По отношение на главницата от 1000лв. се сочи, че
ответникът по делото не е получил в заем, съгласно представеният по делото договор за
кредит, сумата от 1000 лв., поради което се твърди, че тази сума е недължима от ответника.
С оглед на гореизложеното се иска от съда да отхвърли предявените срещу С. А. С. искове
като неоснователни и недоказани.
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са
следните установителни искови претенции:
- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл.
240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК - относно вземането за сумата от
1000 лв. /хиляда лева/ - главница по договор за кредит, вземанията по който са били
прехвърлени на ищцовото дружество с договор за цесия, ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 07.02.2024г. до
окончателното погасяване.
- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с
чл. 430, ал. 2 ТЗ - относно вземането за сумата от 287,97 лв. /двеста осемдесет и седем лева и
деветдесет и седем стотинки/ - договорна лихва върху главницата за периода от 28.01.2019
година до 28.04.2020 година.
- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД - относно
вземането за сумата от 228,06 лв. /двеста двадесет и осем лева и шест стотинки/ - лихва за
забава по договор за кредит за периода от 28.04.2020 година до 31.01.2024 година.
За вземанията по така предявените установителни искове е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 140 от 09.02.2024г. по ч. гр. д. №
267/2024г. на Районен съд – гр. Благоевград.
Срещу цитираната заповед, в рамките на срока по чл. 414 ГПК, е постъпило възражение от
страна на настоящият ответник, имащ качеството на длъжник в заповедното производство.
II. Фактически и правни изводи.
1. Относно допустимостта на предявените установителни искове:
Предявените установителни искове са процесуално допустими. Същите изхождат от
легитимирано лице, депозирани са пред компетентния съд и в законоустановения
едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
2. Относно основателността на предявените установителни искове:
От приетите като писмени доказателства по делото преписи от Договор за паричен заем
Кредирект № 265040 от 28.01.2019 г., Погасителен план и Общи условия (ОУ) към него, е
видно, че същият е бил сключен между „Сити кеш“ ООД (като заемодател) и ответника С.
А. С. (като заемополучател). По силата на чл. 3 от този договор за заем заемодателят е
предал на заемополучателя сумата от 1000 лв., като последният се задължил със 15
едномесечни равни месечни погасителни вноски в размер на 201 лв. всяка, т.е. до
28.04.2020г. да върне заемната сума ведно с уговорената възнаградителна лихва.
Заемополучателят е получил заемната сума при подписването на процесния договор за заем,
което е видно от лог файл по договор за паричен заем № 265040 и разписка за извършено
плащане № 2000000170702239 с дата 28.01.2019г. Получаването на заемната сума се
установява и от заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза (неоспорено
2
от страните).
В чл. 3, ал. 5 от договора бил уговорен Годишният процент на разходите /ГПР/ в размер на
48,30 %, както и фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,05 %. Уговорено било
(чл. 3, ал. 10), че общата сума, която заемополучателят следвало да заплати била в размер на
1344,73 лв.
Между страните (чл. 6, ал. 1 от договора) било уговорено обезпечение на договора за заем,
а именно или банкова гаранция, или поръчител, отговарящ на чл. 33, ал. 1 ОУ -
поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните
условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размера на
минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители с размер на
осигурителният доход на всеки един от тях да е в размер на 4 пъти на минималната работна
заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от заемодателя;
не са заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със заемодателя;
нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „редовен“,
както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към
БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ
за получения от тях доход. В чл. 6, ал. 2 от договора била определена неустойка, ако
заемателят не предостави договореното в чл. 6, ал. 1 в тридневен срок от сключването му
или предостави обезпечение неотговарящи на условията, посочени в чл. 33, ал. 1, т. 1 от
Общите условия към договора за заем. Размерът неустойката бил в размер на 1670,27 лв., с
начин на разсрочено плащане съгласно Погасителния план към договора за кредит.
От приетия като писмено доказателство по делото копие от Договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 13.01.2022 година се установява, че „Сити кеш“ ООД
(цедент) е прехвърлило на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД (цесионер) вземанията си към
ответника, произтичащи от процесния договор за заем.
Коментираното прехвърляне се потвърждава от представеното препис-извлечение от
Приложение № 1 от 13.01.2022г. към цесионната сделка, в което вземането, произтичащо от
договора за паричен заем, отнасящ се до ответника, е визирано с отразяване на номера му,
датата на сключването му, отпуснатата главница и трите имена на последния. Тези данни са
достатъчни за индивидуализацията на прехвърлянето вземане.
Ответникът е бил уведомен за извършената цесия в рамките на настоящото исково
производство. Това се е случило с получаване на препис от исковата молба, ведно с
приложенията към нея, включващи договора за цесия, писменото потвърждение по чл. 99,
ал. 3, предл. последно ЗЗД и самото уведомление. Следователно ответникът С. С. е бил
известен за прехвърлянето на процесните вземания в хода на сегашното исково дело, поради
което и на основание чл. 235, ал. 3 ГПК посоченото фактическо обстоятелство няма как да
не бъде отчетено от съда (вж. Решение № 123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., ІІ т. о. на
ВКС, Решение № 3 от 16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., I т. о. на ВКС и Решение № 78 от
09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., II т. о. на ВКС).
От анализа на заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза (неоспорено
от страните), както и от разпита на изготвилото я вещо лице, става ясно, че действителният
годишен процент на разходите /ГПР/ е 162 %, а не посоченият неправилно в договора 48,30
% В тази връзка от заключението на вещото лице се установява, че общият размер на
начислените от ищеца задължения, дължими от ответника по процесния договор за
потребителски кредит, е в размер на 3015 лв., от които изтеглената главница е само 1000 лв.
При това положение действителният ГПР надвишава допустимия съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК
размер на ГПР и реалното оскъпяване на кредита в действителност е 202,50 %. Става ясно
от заключението, че общата сума, която ответникът е заплатил във връзка с процесния
договор, е 402 лв. в периода 28.02.2019 г. – 04.04.20219 г. Всяко едно плащане е било
осчетоводявано при ищцовото дружество с датата, когато е било направено и е било
отнасяно по пера в счетоводните записи по сметки. Разпределянето на постъпващите
3
плащания за погасяване на заемните задължения от страна на заемодателя (т. е.
прихващането на изпълнението) е било извършвано в следната последователност: такси,
неустойка и лихва. С платената от ответника обща сума ищецът е осчетоводил погасяване на
задължения за вноски по погасителен план (т. е. за такси, неустойка и лихва) в размер на
общо 402 лв., от които 10 лв. са отнесени за такси, 335,24 лв. за неустойка и 56,76 лв. за
лихва. Ищецът не е отнесъл нито едно от направените плащания към главницата.
С оглед заключението на вещото лице се налага изводът, че в случая записаният в договора
ГПР /48,30%/ е формален и не отговаря на фактическото положение. Следователно
договорът е сключен в нарушение на чл. 11, т. 10 ЗПК, тъй като не е записан коректният
ГПР. По тази причина процесният договор за потребителски кредит от 28.01.2019 г. е
нищожен – арг. от чл. 22 ЗПК. На основание чл. 23 ЗПК в този случай длъжникът трябва да
върне само чистият размер на главницата и не дължи други суми за лихви, неустойки или
други разходи по кредита. В тази връзка следва да се има предвид, че към датата на
сключване на процесния договор са приети разпоредбите на ал. 4 и ал. 5 на чл. 19 ЗПК, в
сила от 23.07.2014 г., според които годишният процент на разходите не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, а клаузите в
договори, надвишаващи този размер, се считат нищожни.
За пълнота на изложението следва да се посочи и следното:
Съдът намира, че клаузата за неустойка (чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от договора заем, чл. 33, ал. 1 от
ОУ) е нищожна поради следните съображения:
Понятието "добри нрави" касае морални категории и норми, на които чл. 26, ал.1 ЗЗД
придава правно значение, доколкото тяхното нарушаване като последица влече порок на
сделката, приравнявайки го на противоречието на договора със закона. Това ще рече, че ако
със сделката са договорени необосновано високи цени, водещи и до неравноправно
третиране на икономически слабата страна, посредством ползването на липсата на
материални средства на едната страна за необосновано облагодетелстване на другата страна,
то сделката противоречи на добрите нрави, доколкото се стига до положение, при което се
ползва монополно положение. Следва да се има предвид, че критериите дали е налице
нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от
15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен
случай факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като
естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото
задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена
неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на
неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /вж. Решение №
107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009г., II т. о./. Освен обезпечителна и
обезщетителна, по волята на страните неустойката може да изпълнява и наказателна
функция. В случая обаче страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя
да осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на
договора, като при неизпълнение са предвидели неустойка в размер, който надвишава
многократно печалбата на кредитора /възнаградителната лихва по договора/. Така, както е
уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване
на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване
на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко
върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно
договора и общите условия. От съдържанието на чл. 6, ал. 2 от процесния договор е видно,
че размерът на уговорената неустойка – 1670,27 лв., надхвърля значително и цялата заемна
сума (1000 лв.). Предвидено е още предварително, че неустойката ще се заплаща разсрочено,
заедно със всяка погасителна вноска по договора, както към вноските се добавя сумата от
4
167,62 лв. за първите четири вноски и сумата от 90,89 лв. за останалите единадесет вноски.
Такава клауза изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3
ЗЗД, тъй като драстично нарушава принципа на справедливост и излиза извън
обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя за неустойката.
Действително няма пречка размерът на неустойката да надхвърля вредите от
неизпълнението. В случая обаче няма адекватен критерий за преценка на това надвишение,
доколкото се посочи, че процесната клауза обезпечава изпълнението на вторично
задължение. Един вид обезпечава изпълнението на задължението за обезпечение на главното
задължение. Т. е. и санкционната функция на клаузата е вън от предмета на задължението,
тъй като само по себе си непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на
вреди. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да доведе до неоснователно
обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на
връщане сума с повече от двоен размер, което е в контраст с всякакви разумни граници на
добрите нрави и не се толерира от закона. Тъй като противоречието между клаузата за
неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва изводът, че
в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата
на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно
действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка.
Неустойката също се явява неравноправна, противоречи на принципа за равнопоставеност и
добросъвестност, като на практика подобна уговорка прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително
увеличаване на размера на задълженията. Следователно отсъства валидно съглашение за
заплащане на неустойка.
По отношение на уговорените такси за събиране на вземането по процесния договор за
кредит, представляваща разходи за събиране на вземането поради забава, съдът намира
следното:
Действително съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси
и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но
съгласно ал. 3 от законовия текст – кредиторът не може да събира повече от веднъж такса
и/или комисионна за едно и също действие, а съгласно ал. 4 – видът, размерът и действието,
за което се събират такси и/или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в
договора за потребителски кредит.
Клаузата за заплащане на допълнителни такси и разноски съдът намира за нищожна на
основание чл. 21, ал. 1 ЗПК, тъй като същата е договорена в противоречие с нормата на чл.
10а, ал. 2 ЗПК.
Принципите на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват потребителят
да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не при хипотетично и неясно
ползване на такава. В случая на практика чрез заплащането на тези такси и разноски
потребителят бива санкциониран два пъти за неизпълнение на задълженията си на падежа,
като веднъж дължи законна лихва, считано от падежа, а втори път следва да плаща и такси
за това, че на падежа не е заплатил вноската си. По правилото на чл.10а,ал.4 от ЗПК видът,
размерът и действието,за което ще се събират таксите следва да бъдат точно и ясно
определени в договора. При тази неопределеност на задължението за възстановяване на
разходи се налага извода, че не е ясно и претендирането му в този вид отново противоречи
на посочените по-горе принципи на добросъвестност и равнопоставеност на страните в
договорното правоотношение. В тази връзка клаузата, която предвижда дължимост на такси
за събиране на вземането, се явява нищожна поради противоречие със закона и добрите
нрави.
С оглед изложеното се налагат следните крайни изводи:
Предвид така установената недействителност на договора за потребителски кредит и на
5
основание чл. 23 ГПК ответникът дължи на ищеца само чистата стойност на кредита
(главницата), като не дължи лихви или други разходи по кредита.
Общият размер на плащанията, сторени от ответника (402 лв.) покрива част от главницата.
Ответникът дължи остатъка от главницата в размер на 598 лв., като за разликата над тази
сума до пълния претендиран размер от 1000 лв. искът за главница подлежи на отхвърляне.
Останалите предявени искове следва да се отхвърлят, като неоснователни.
Относно разноските:
При този изход от делото и двете страни имат право на разноски. Искане за присъждане на
разноски е направено както от ищцата, така и от ответника. Следва да се има предвид, че
съобразно възприетото в т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело №
4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС е необходимо да бъде извършено диференцирано произнасяне
както по отношение на разноските в заповедното производство, така и досежно тези,
касаещи настоящото исково дело.
Отговорността за разноски на ответника в полза на ищеца трябва да бъде разпределена по
следния начин:
- 10,15 лв. – общ размер на разноските, дължими за заповедното производство, и
- 75,02 лв. – общ размер на разноските, дължими за исковото производство.
На ответника следва на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да се присъдят разноски в размер на
400,33 лв. (съобразно отхвърлената част от исковете).
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско
отделение
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, че С. А. С., ЕГН **********,
с настоящ адрес: гр. *****, дължи на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. ****, представлявано от законните представители
***** и ****, следната сума, която е била предмет на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
с № 140 от 09.02.2024г., издадена по ч. гр. д. № 267/2024г. на Районен съд – гр. Благоевград,
а именно:
- 598 лв. /петстотин деветдесет и осем лева/ - главница по Договор за паричен заем
Кредирект № 265040, сключен на 28.01.2019 година между „Сити Кеш“ ООД и С. А. С.,
вземанията по който са прехвърлени на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с Договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 13.01.2022 г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда /07.02.2024г./ до
окончателното погасяване, като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над уважената част до
пълния претендиран размер от 1000 лв. /хиляда лева/.
ОТХВЪРЛЯ исковете на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. ****, представлявано от законните представители ***** и ****
против С. А. С., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. *****, с които се претендира да
бъде признато за установено по реда на чл. 422 ГПК, че ответникът дължи на ищеца
следните суми, които са били предмет на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 140 от
09.02.2024г., издадена по ч. гр. д. № 267/2024г. на Районен съд – гр. Благоевград, а именно:
- 287,97 лв. /двеста осемдесет и седем лева и деветдесет и седем стотинки/ - договорна
лихва върху главницата за периода от 28.01.2019 година до 28.04.2020 година.
- 228,06 лв. /двеста двадесет и осем лева и шест стотинки/ - лихва за забава по договор за
кредит за периода от 28.04.2020 година до 31.01.2024 година.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, С. А. С., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр.
***** да заплати на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. ****, представлявано от законните представители ***** и ****,
разноски, сторени в заповедното производство и в настоящото исково производство, както
6
следва:
- сумата от 10,15 лв. /десет лева и петнадесет стотинки/ – представляваща разноските,
дължими за заповедното производство (ч.гр.д. № 267/2024г. на РС – гр. Благоевград), и
- сумата от 75,02 лв. /седемдесет и пет лева и две стотинки/ – представляваща общ
размер на разноските, дължими за исковото производство (гр. д. № 865/2024г. на РС – гр.
Благоевград).
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. ****, представлявано от законните
представители ***** и ****, да заплати на С. А. С., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр.
*****, сумата от 400,33 лв. /четиристотин лева и тридесет и три стотинки/ –
представляваща общ размер на дължимите разноски в настоящето производство, съобразно
отхвърлената част на предявените искове.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се
подава чрез Районен съд – гр.Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7