№ 939
гр. София, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20221000500801 по описа за 2022 година
С решение № 775 от 9.12.2021 г., по гр.д. № 5835/21 г., СГС, І-6 с-в,
осъжда Министерство на вътрешните работи на РБ да заплати на П. М. П. още
сумата от 21 285,48 лв. като обезщетение за неимуществени вреди от
претърпяна на 29.10.2016 г. телесна повреда, ведно със законната лихва от
тази дата до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до
40 000 лв.
Срещу решението е депозирана въззивна жалба от Министерство на
вътрешните работи. Сочи, че служителят е бил обезщетен със сумата от 8714,
52 лв. по чл. 238 ЗМВР. Намира, че след като ищецът се е върнал на работа и
не е бил трудоустроен, то той се е възстановил и няма трайни увреждания.
Счита иска за недоказан относно търпените вреди, като подчертава, че
разпитания свидетел е заинтересован. Изтъква се, че е нарушен принципа на
чл. 52 ЗЗД. Моли да се отмени решението и да се отхвърли иска, тъй като се
касае до огромно по размер обезщетение, респ. да се намали същото.
Възразява срещу евентуално претендираните разноски, ако надхвърлят
минимума.
Ответникът П. М. П. оспорва жалбата.
1
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 238, ал. 1 ЗМВР.
Ищецът П. М. П. твърди, че от 28.09.2005 г. е в служебно
правоотношение с МВР, като на 29.10.2016 г. по време на нощно дежурство
претърпял трудова злополука (призната за такава по КСО) - счупване на
десния глезен. Твърди, че претърпял операция за наместване с поставяне на
вътрешна фиксация, поставени са плака и винтове, търпял болки и страдания,
целия му живот се повлиял негативно. Претендира да му се присъди като
обезщетение на неимуществени вреди сумата от 40 000 лв., ведно със
законната лихва от датата на събитието до окончателното изплащане.
Ответникът МВР оспорва иск, по основание и размер, като счита, че е
налице специален ред за обезщетяване за трудова злополука в чл. 238 ЗМВР и
при спазване на установените от закона рамки е изплатено еднократно
парично обезщетение в размер на 8 714, 52 лв. Намира, че тази сума
обезщетява всички вреди.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Пред настоящата инстанция няма спор, че ищецът П. е държавен
служител към МВР и по време на изпълнение на служебните му задължения
на 29.10.2016 г. е пострадал, като трудовата злополука е надлежно установена
с разпореждане на НОИ, а за нея ищецът е получил обезщетение в размер на
8714, 52 лв. по реда на ЗМВР.
По делото е приета СМЕ, която също е установила, че по време на
изпълнение на трудовите си задължения ищецът е претърпял фрактура на
дясна глезенна става, като лечението е било оперативна с вътрешна фиксация
(поставени са плака и винтове), която в последствие е била отстранена с нова
операция. Установява се, че пострадалият е провел в болнично заведение
лечебна физкултура и физиолечение. Ищецът е бил временно
нетрудоспособен за 129 дни, което се установява и с приетите по делото
болнични листа. Според експерта няма данни за остатъчни последици от
2
получените от ищеца увреждания, но при натоварване и промени във времето
е възможна поява на болка и дискомфорт в мястото на счупване.
Св. П. С. С., брат на жената, с която ищецът живее съвместно на
семейни начала, разказва, че при възстановяването след операцията П. ходел
с патерици, чувствал се нещастен, не можел да обръща достатъчно внимание
на сина си, който бил малък и се тревожел, че няма да може да изпълнява
трудовите си задължения (той работел в Специализиран отряд за борба с
тероризма, като работата му била свързана с физически и психически
натоварвания), нито че ще може да спортува. След инцидента и
възстановяването му, ищецът се опитал да играе футбол както преди, но се
отказал, поради болките, които изпитвал. Споделял, че много го е яд, че не
може да спортува вече.
Св. П. Т. А., колега на ищеца, разказва, че физическото натоварване е
ежедневна част от задълженията им. След връщане на работа П. не влезнал
във водолазния екип, който трябвало да изпълнява задачи, тъй като отсъствал
повече от 3 месеца и пропуснал тренировъчни лагери. Тази невъзможност да
участва в задачи се отразявала на психиката на ищеца. Пояснява, че П.
покрива нормативите си на провежданите два пъти в годината физически
изпити.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Както бе посочено по делото няма спор, че ищецът в качеството му на
служител в МВР е претърпял трудова злополука, в резултат на която е
получил средна телесна повреда – фрактура на десен глезен. По смисъла на
чл. 238, ал. 1 ЗМВР на служителите в МВР, претърпели телесна повреда при
или по повод изпълнение на служебните си задължения, се изплаща
обезщетение в размер 10 месечни възнаграждения при тежка телесна повреда
и 6 месечни възнаграждения при средна телесна повреда. Предпоставките за
основателност на иска са 1) наличие на служебно правоотношение, 2)
настъпване на злополука, 3) при или по повод изпълнение на служебните
задължения, 4) признаване на злополуката за трудова по надлежния законов
ред, 5) претърпени телесни повреди, болки и страдания, като пряка и
непосредствена последица от увреждането.
Спорът между страните в настоящото производство е съсредоточен
3
около въпросите дали ищецът може да претендира обезвреда, надхвърляща по
размер визираната в закона, респ. какъв да бъде този размер.
По повод първия спорен въпрос ВКС е имал повод да посочи, не само в
цитираното от СГС определение № 118 от 18.02.2021 г., гр.д № 2678/20 г., ІІІ
ГО, но и в определение № 829 от 01.12.2020 г. по гр. д. № 2673/2020 г., Г. К.,
ІІІ Г. О., както в решение № 376 от 11.05.2010 г. по г.д. №.1188/09 г., ІV ГО,
решение № 141 от 29.04.2009 г. по гр.д. № 347/08, ІІ ГО, решение №
412/30.07.2010 г. по гр.д. №1349/09 г., ІV ГО, и пр., че отговорността на
министерството спрямо пострадали по време на служба негови служители не
може да бъде лимитирана до посочения в закона размер. Подобно разрешение
би поставило в неоправдано по-неблагоприято положение служителите на
МВР спрямо други сходни категории. Ако се приеме, че чл. 238 ЗМВР
ограничава размера на полагащото се обезщетение, ще бъде налице
противоречие с изричната обща разпоредба на чл. 78, ал. 1 и ал. 2 ЗДСл,
уреждащата статута на всички държавни служители, в която липсва
ограничение за размера на обезвредата. В този смисъл е и уредбата дадена в
чл. 233, ал. 5 ЗОВС, където за военнослужещите е предоставена възможност
да търсят обезщетение и по общия исков ред, като в този случай се дължи
разликата между присъдената сума и полученото общо като обезщетение от
Министерството на отбраната (лимитирано в ал. 1 на същия текст) и от
застрахователя. ВКС изрично се е позовал в своите актове и на чл. 14 от
(ЕКЗПЧОС) вр. с чл. 1 Протокол 1 ЕКЗПЧОС, като е подчертал, че правото да
се получи обезщетение за увреждане на здравето или живота на служител при
или по повод изпълнение на трудовата функция има икономическа стойност,
съставлява "актив" и представлява "притежание" по смисъла (в този смисъл
решения по делата Маркс, "Газус Дозир-унд Фьордертекник" ООД, "Пресос
Компания Навиера" АД и др.), поради това и дискриминация във връзка с
него, съгласно чл. 14 ЕКЗПЧОС, е забранена.
Предвид казаното настоящият състав приема (в съответствие с друга
своя практика – решение 10.12.2020 г. по гр.д. № 2397/2020 г., САС , 14 с-в),
че отговорността на работодателя (МВР) не е ограничена до посочения
размер в закона. Последният по своето естество е само гарантирано
обезщетение, установено отнапред, но няма пречка пострадалото лице да
заяви претенция, надхвърляща посочените в закона. (Така напр. в решение №
288 от 15.01.2018 г. по гр. д. № 59/2017 г., г. К., ІV Г. О. на ВКС). Над този
4
размер обаче е необходимо вредата да бъде доказана от пострадалия по
съответния ред. В настоящия процес в тази насока са събрани доказателства,
които установяват, че пострадалият е получил средна телесна повреда за
възстановяването, от която е провел оперативно лечение (две операции) и
срокът за лечение е бил около 4 месеца. Данните сочат, че лицето е
преживяло и психоемоционално събитието, с оглед ограниченията при
изпълнение на трудовите си функции, свързани с изпълнение на особен вид
дейност по охрана и сигурност на обществения ред. Вярно е, че от
показанията на свидетелите е видно, че понастоящем той е в сравнитено
възстановено състяние и няма данни за трайно или драстично отпадане на
възложени му задачи поради физически трудности, но в същото време се
установява и че ищецът е преустановил свои обичайни физически
активности, пропускал е професионални мероприятия, лагери и подготовки,
изпитвал е притеснение и страх, че няма да се справя с трудовите си
ангажименти. В случая следва да се отчитат спецификите на дейност,
изпълнявана от пострадалия, изискваща завишено ниво на физическа
кондиция. В този смисъл, съдът приема, че увреденият е преживял силен
психически и емоционален стрес от травмата и се е притеснявал, че няма да
може да упражнява професията си адекватно. Ето защо се налага извода, че
обезвредата правилно е определена в размер на 30 000 лв. За този размер
съдът отчита още възрастта на ищеца, момента на настъпване на злополуката
(2016 г.), принципа на чл. 52 ЗЗД и съдебната практика.
От този размер следва да се приспадне вече изплатената сума 8714,52
лв., като при това положение се дължи остатък от 21 285,48 лв., толкова
колкото е присъдено от първостепенния съд. В този смисъл жалбата на МВР
следва да се отхвърли. На адв. Д. се дължи възнаграждение за
представителство пред въззивната инстанция в размер на 1 168,56 лв. по ч 38
ЗА.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 775 от 9.12.2021 г., по гр.д. № 5835/21 г.,
СГС, І-6 с-в, в частта, в която се осъжда Министерство на вътрешните
работи на РБ да заплати на П. М. П. още сумата от 21 285,48 лв. като
5
обезщетение за неимуществени вреди от претърпяна на 29.10.2016 г. телесна
повреда.
В останалата част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи да заплати на адв. Н.Д.
на основание чл. 38 ЗА възнаграждение в размер на 1168, 56 лв., с припадащ
се ДДС.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6