РЕШЕНИЕ

 

Номер

от

13.12.2021 г.

Град

М.

 

	Мездренския районен		съд			граждански	състав

 

В

Открито

заседание на 28.07.2020 г. в следния състав:

 

Председател

ИВАН ВЪТКОВ

 

СеК.р

Валя Пенова

 

като разгледа докладваното от

Съдия Вътков

 

гражданско

дело номер

91

по описа за

2020

година.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С.Р.А., ЕГН ********** ***, е предявила иск против С. И. А., ЕГН ********** ***, за прекратяване на сключения помежду им граждански брак с развод, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство в брака по вина на ответника. Родителските права по отношение на роденото по време на брака малолетно дете – С. С. А., ЕГН **********, да бъдат предоставени за упражняване на майката, при която то да живее, а на бащата да се определи режим на виждане с детето – всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 10.00 часа до 18.00 часа с преспиване, а също така и 15 дни  през лятото, което време не съвпада с годишния отпуск на майката. Бащата да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 300 лв. считано от 20.02.2020 г., чрез майката и законен представител, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното и изплащане. Прави се искане семейното жилище на страните да бъде предоставено за ползване от ищцата. Претендират се разноски.

Искът е с правно основание чл. 49 ал. 1 СК.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който се оспорва иска. Признава се иска за прекратяване на брака, но без съдът да се произнася по въпроса за вината.

Признава се обстоятелството, че брака е дълбоко и непоправимо разстроен. Спорни въпроси са вината за дълбокото и непоправимо разстройство, ползването на семейното жилище и размера на издръжката. По отношение на родителските права и режим на лични отношения безспорно е и се признава от ответната страна, че родителските права и местоживеенето на детето следва да бъдат предоставени на ищцата.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от представеното удостоверение за граждански брак страните са сключили брак на 27.04.1986 год., за което е съставен акт за брак № 0033/27.04.1986 год. на Община М..

Страните от брака си имат едно малолетно дете, род. на *** г.

В исковата молба се твърди, че още след сключване на брака семейството имало проблеми. Твърди се, че ответника поддържал извънбрачни връзки. Поради липса на работа в България пътувал и работил в чужбина. Твърди се още, че ответника упражнявал насилие по отношение на ищцата по време на брака им, не работел постоянно. Грижите за семейството полагала само ищцата.

В доклада на делото по чл. 146 ГПК е прието, че иска за прекратяване на брака поради дълбоко и непоправимо разстройство се признава от ответника. Признава се и иска за предоставяне на родителските права и режима на лични отношения по отношение на непълнолетното дете на страните, че същите следва да бъдат предоставени на майката. Спорни въпроси по делото са само вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, ползването на семейното жилище и размера на издръжката.

По делото са разпитани петима свидетели. Свидетелката М. – сестра на ищцата твърди, че познава ответника отпреди да сключат брак със сестра и. От около една година не живеят заедно. Сестра и живее в лятна кухня на ул. „Ц. Ц.“ № 10, а ответника в къщата на втория етаж. Твърди, че от около един месец преди делото сестра й живее в къща в с. К., тъй като в жилището в гр. М. е спрян тока. Твърди, че и преди да се разделят грижи за детето е полагала само майката. Твърди, че причината да се разделят са изневери от страна на ответника. Свидетелката твърди, че знае за извънбрачни връзки, но не е виждала лично.  Твърди, че докато ответника е бил в И. е имал извънбрачна връзка. Знае от сестра си за наличие на физическо и психическо насилие спрямо нея. Твърди, че детето на страните има здравословни проблеми, има нужда от специални грижи и специално училище. Твърди, че семейното жилище на страните е било на втория етаж на къщата, на първия етаж не е правен ремонт.

Свидетелката С. – без роднински връзки със страните твърди,  че ги познава повече от 20 години. Запознала се с ответника в И. знае, че в момента не са в добри отношения. Ищцата живее в с. К. и там се грижи за детето, а ответника е в М. в къщата си. Знае, че детето има здравословни проблеми, за него се грижи изключително само ищцата. Знае от нея, че причините за раздялата им и за неблагополучието в брака са извънбрачни връзки на ответника. Виждала е понякога, че ответника взема детето, разхожда го, но то е по-привързано към майка си.

Свидетелят А. – брат на ответника твърди, че от няколко месеца страните не живеят заедно. Твърди, че ответника издържа семейството, не знае ищцата да е работила. Имат дете, което има здравословни проблеми. Знае, че страните са живеели на втория етаж на къщата в гр. М. и това е семейното им жилище. Първия етаж е на свидетеля. Няма непосредствени впечатления от отношенията на страните. Знае, че към  момента ответника няма доходи, но води детето на разходка, но няма непосредствени впечатления от това.

Свидетеля М. твърди, че ответника се грижи за детето, не знае дали С. работи. Твърди, че страните са живели на втория етаж на къщата, първия етаж не е ремонтиран, там е живяла майката на ответника. Твърди, че ответника се държи добронамерено с детето, има връзка с него като с родител. Не знае дали детето се нуждае от специални грижи.

Свидетелят К. твърди, че познава страните от около 30 години, работили са заедно в И.. Твърди, че откогато са в България страните се грижат нормално за детето, виждал го е и с двамата родители.  Знае, че в М. имат двуетажна къща с пристройка, ходил е на втория етаж. Същият е бил ремонтиран, като нормално жилище, детето е било там. Това е било до към 2012 г. от тогава не е ходил на адреса, но ги е срещал.

По отношение исковете за прекратяване на брака поради дълбоко и непоправимо разстройство, за предоставяне на родителските права и режим на лични отношения с детето, същите следва да бъдат уважени така, както са предявени, поради направеното признание от ответника. По отношение вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, съдът намира, че вина за това и имат и двамата съпрузи. От изложеното в исковата молба и от показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че и двамата съпрузи за един продължителен период от време не са направили необходимите усилия да заздравят брака си, имали са постоянно проблеми. От показанията на разпитаните свидетели не може да се установи по безспорен и категоричен начин вината на един от съпрузите. Следва да се постанови, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство в брака имат и двете страни.

По отношение на издръжката: Като взе в предвид възрастта на детето, здравословното му състояние и доходите на родителите, съдът намира, че същото се нуждае от месечна издръжка в размер на 300 лв., от която бащата ще следва да заплаща месечна издръжка на детето си в минималния гарантиран от закона размер равен на ¼ от МРЗ за страната, а именно 162.50 лв., която ще следва да се дължи от предявяване на иска, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане, платими чрез майката и законен представител.

По въпроса за ползване на семейното жилище:

Член 56 алинея 1 от СК визира, че при допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда, а когато от брака има ненавършили пълнолетие деца, съдът служебно се произнася за ползването на семейното жилище.

В § 1 от допълнителните разпоредби на СК се съдържа легално определение на "семейно жилище" и това е жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца. Доколкото няма спор между страните, че до момента на раздялата им заедно с детето са живеели на втория етаж от къща в гр. М., ул. „Цанко Церковски“ №10, то това е семейното жилище на страните. Критериите, които подлежат на преценка при предоставяне на семейното жилище след развода, са посочени в чл. 56 от СК – интересите на непълнолетните деца, здравословното състояние, вината и други обстоятелства, като тези критерии не са изчерпателно изброени, а са само ориентировъчни, а мястото на критерия в реда на изброяването не сочи по-голямата му или по-малка значимост.

В настоящият случай бракът между страните е прекратен по вина и на двамата съпрузи. Ако това е възможно, ползването на семейното жилище се разпределя, независимо от това какви са отношенията между съпрузите – търпими или нетърпими. Когато в семейното жилище може да бъдат обособени отделни помещения за самостоятелно ползване от единия съпруг и децата, върху които той упражнява родителски права, и от другия съпруг и децата, върху които той упражнява родителски права, а други помещения трябва да останат за общо ползване, разпределението може да бъде осъществено само, ако отношенията между съпрузите са търпими. Не е проведено доказване дали жилището може да се разпредели за поотделно ползване от двамата съпрузи, но и доколкото отношенията между тях са обтегнати, то следва да се приеме невъзможност за общо ползване, което неминуемо би поставило и родителите, и детето в условията на перманентна тревожност, нестабилност и напрежение, рефлектиращо негативно върху тях и най-вече върху детето. При така установената нетърпимост в отношенията между страните, съвместното ползване от двамата съпрузи е изключено.

С оглед на изложеното съдът намира, че следва да предостави ползването на семейното жилище на ищцата, на която са предоставени и родителските права.

Ищцата не е поискала промяна на фамилното си име.

Водим от горното,  съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРЕКРАТЯВА с развод гражданския брак между С.Р.А., ЕГН **********, и С. И. А., ЕГН **********, сключен с Акт за граждански брак № ……/……… год. на Община М., поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство в брака, на основание чл. 49 ал. 1 СК.

ОБЯВЯВА, че вина за разстройството на брачните отношения имат и двете страни, на основание чл. 49 ал. 3 СК.

ПРЕДОСТВЯ упражняването на родителските права върху малолетното дете С. С. А., ЕГН ********** на майката С.Р.А., ЕГН ********** и ОПРЕДЕЛЯ  местоживеенето на детето С. при майката С.Р.А., ЕГН **********, като ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата С.И.А., ЕГН ********** с детето С. всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя с преспиване, както и 30 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.

ОСЪЖДА С.И.А., ЕГН ********** да заплаща на малолетното дете С. С. А., чрез майка му и законен представите С.Р.А., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 162.50 лв., считано от 31.01.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка месечна вноска, до окончателното и заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния предявен размер от 300 лв. като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА С.И.А., ЕГН **********, да заплати държавна такса върху размера на определената издръжка в размер на 234 лв.

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище на страните, находящо се в гр. М., ул. „Ц.Ц.“ №10, представляващо втори етаж от къща, на С.Р.А., ЕГН **********.

ДОПУСКА, на основание чл. 242 ал. 1 от ГПК предварително изпълнение на решението в частта относно присъдените суми за издръжка.

Определя окончателната държавна такса в размер на 50 лв. и

ОСЪЖДА С.И.А., ЕГН **********, да заплати допълнителна държавна такса в полза на МзРС в размер на 25 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                              Районен съдия: