РЕШЕНИЕ № 1146
гр.
Пловдив, 12.08.2016 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение,
IХ-ти гр. състав, в закрито заседание на дванадесети август две хиляди и
шестнадесета в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА
ДУБЛЕКОВА
НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
като разгледа докладваното от
съдията Велина Дублекова въззивно гражданско дело № 1721/2016 г. по описа на
ПОС, IХ-ти гр. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 437,
ал.1 вр. чл.435, ал. 1 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по жалба, вх.
№ 16578/30.05.2016г. на ПОС, от “Обединена българска банка” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, район “Възраждане”, ул. “****, против
Постановление от 17.03.2016 г. по изпълнително дело № 20128240402938 по описа
на ЧСИ Константин Павлов, рег. № 824 на КЧСИ, район на действие ОС – Пловдив, в
частта, с която е оставено без уважение искането на жалбоподателя за присъединяване
към изпълнителното дело на адвокатско възнаграждение, заплатено от взискателя
по изпълнителното дело. В жалбата се излагат оплаквания за недопустимост на
обжалваното постановление, в условията на евентуалност за неговата
неправилност, с оглед на което се прави искане за обезсилване на
постановлението в обжалваната част, евентуално за неговата отмяна като
неправилно. Излагат се доводи, че съдебният изпълнител няма правомощието
служебно да се произнася по дължимостта на направените от взискателя разноски,
както и че винаги е обвързан от искането на взискателя, доколкото няма
направено възражение от длъжника. На следващо място се сочи, че претендираното
адвокатско възнаграждение е на основание чл.10, ал.1, т.2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – за
процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, а присъединеното
такова е било с предмет образуване на изпълнително дело, с оглед на което
същото не се явява ново адвокатско възнаграждение за едно и също процесуално
действие. Твърди се, на следващо място, че тъй като е налице основателно
оттегляне на пълномощното на предходния пълномощник на взискателя по
изпълнителното дело, то на последния се дължи възнаграждение само за
действително положен труд, което е следвало да бъде съобразено от съдебния
изпълнител, като измени предходното си постановление за възлагане на разноски и
същевременно присъедини адвокатското възнаграждение за настоящия процесуален
представител на взискателя.
Препис
от частната жалба е връчен на длъжника по изпълнителното дело М.Г.Д., ЕГН **********,***,
като в законоустановения срок отговор не е постъпил.
Постъпили
са мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК от ЧСИ Константин Павлов, в които са
изложени аргументи за неоснователност на жалбата. Сочи се, че тъй като в тежест
на ответната страна е предвидено да се присъжда възнаграждение само за един
адвокат, а такова вече е присъдено по делото и за погасяване на разноските по
него са разпределяни суми от постъпилите такива, то е неоснователно искането за
присъждане на разноски по сключен последващ договор за правна защита и
съдействие.
Пловдивски
окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства, намери
следното:
Жалбоподателят
има качеството на взискател по образуваното изпълнително дело № 20128240402938
по описа на ЧСИ Константин Павлов, рег. № 824 на КЧСИ, район на действие ОС –
Пловдив, с длъжник М.Г.Д., ЕГН **********.
Изпълнителното
производство е образувано по молба на взискателя, от 22.11.2012 г., подадена
чрез пълномощник адв. Б.З.-В. въз основа на изпълнителен лист от 15.10.2012 г.,
издаден по ч. гр. д. № 425/ 2012 г. по описа на РС - Първомай, за събиране на
парично вземане. С молбата е направено искане за събиране на направените по
делото разноски, в това число адвокатското възнаграждение за водене на изпълнителното
дело в размер на 310,15 лв. с вкл. ДДС. Към молбата е приложен и договор за
правна защита и съдействие от 20.11.2012 г., от който се установява, че предмет
на договора е оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в
образуване на изпълнително дело срещу М.Д., като договореното възнаграждение е
в размер на 120 лв. с вкл. ДДС, с посочен начин на плащане по банкова сметка, ***.
Като
разноски за адвокатско възнаграждение, дължимо на взискателя по изпълнителното
дело, са присъединени разноски в общ размер на 430,15 лв., каквато сума е
посочена и в поканата за доброволно изпълнение като „разноски по изпълнителното
дело“. Видно от материалите по изпълнителното дело (приложените протоколи за
извършено погасяване на дълга) от постъпвалите по делото суми са погасявани
вземания от приети разноски, в частност за адвокатско възнаграждение за
изпълнителното производство, като съответните суми за погасяване на дължимите
разноски са превеждани по сметка на взискателя. Така в полза на взискателя е
постъпила сума в общ размер от 430,15 лв. за разноски по изпълнителното дело –
адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело. Съгласно записаното в
протоколите за извършено погасяване на дълга, същите имат сила на постановление
за разноски по смисъла на чл.435, ал.2 ГПК, но по делото липсват данни преписи
от същите да са връчвани на длъжника.
С молба
от 28.01.2016 г. до ЧСИ Павлов адв. Б.З. е уведомила съдебния изпълнител, че
пълномощията й по изпълнителното дело като представител на взискателя са
оттеглени.
С молба
от 11.02.2016 г. до ЧСИ Павлов, взискателят чрез пълномощник адвокатско
дружество “Г., Ф. и Т.”, е поискал да бъде конституиран по делото като негов
пълномощник адв. С.С., както и да бъдат присъдени разноските за адвокатско
възнаграждение, следващи се от упълномощаването на АД “Г., Ф. и Т.”.
Към
молбата е приложен договор за правна защита и съдействие от 20.01.2016 г., от
който се установява, че предмет на договора е оказване на правна защита и
съдействие, изразяващи се във водене на изпълнително дело срещу М.Д., като
договореното възнаграждение е в размер на 445,25 лв., от които съгласно
договора са платени по банков път 72 лв.+
С
Постановление от 17.03.2016 г. съдебният изпълнител е оставил без уважение
искането на взискателя за присъединяване на разноските за адвокатското
възнаграждение, като се е мотивирал, че първоначално претендираното
възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното дело е присъединено към
дължимите разноски по изпълнителното производство, същото е събрано и преведено
по сметка на взискателя. Постановлението е съобщено на взискателя на 30.03.2016
г., във връзка с което е депозирана жалба от взискателя, изпратена на
06.04.2016 г. чрез куриер.
Предвид
изложеното по-горе, настоящият състав приема, че жалбата се явява подадена от
надлежна страна, в срока по чл.436, ал.1 ГПК и срещу действие на съдебния
изпълнител, подлежащо на обжалване – доколкото се обжалва отказ на съдебния
изпълнител да извърши действие, свързано с изпълнителното производство, поради
което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображения:
Постановлението
на ЧСИ е допустимо в обжалваната част и изложените в тази връзка в жалбата доводи
са неоснователни. Съдебният изпълнител, след като е сезиран с искане от
взискателя за присъединяване на адвокатското възнаграждение, заплатено от
взискателя за пълномощник по изпълнителното дело, следва да направи служебна
самостоятелна преценка за неговата основателност, като за последното не е
необходимо съответно възражение от страна на длъжника, в която преценка се
включва законосъобразност и доказаност на искането. Така например съгласно чл.78,
ал. 1 ГПК в тежест на ответната страна може да бъде присъдено възнаграждение само
за един адвокат; разноски за възнаграждение за пълномощник могат да бъдат
присъдени само, ако пълномощникът е адвокат или юрисконсулт, както и когато са
представени доказателства за реалната им направа, т.е. че претендираното
адвокатско възнаграждение е платено, като бъдат съобразени постановките на ТР №
6/ 06.11.2013 г. на ОСТГК на ВКС, т.д. № 6/ 2016 г. В случай, че някои от тези
предпоставки не са налице, то съдебният изпълнител следва да откаже да признае
претендираните от взискателя разноски и съответно да откаже да ги присъедини
към дълга по изпълнителното действие. Единствено по отношение на размера на
заплатеното адвокатско възнаграждение съдебният изпълнител не може да се
самосезира, за последното е необходимо съответно възражение от длъжника за
прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение.
Предметът
на защита и съдействие по изпълнително дело може да се заключава в образуване
на изпълнително дело и/ или в процесуално представителство, защита и съдействие
на страните по изпълнително производство, както и в други изпълнителни действия
извън посочените. Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения предвижда различни основания, на които се дължи адвокатско
възнаграждение за оказана правна защита и съдействие в изпълнителното
производство. От казаното следва, че взискателят има правото да ангажира
адвокатска защита както за образуване на изпълнително дело, така и за
процесуално представителство, защита и съдействие по вече образувано
изпълнително дело, като няма ограничение в кой момент, докато изпълнителното
производство е висящо, взикателят може да сключи договор за правна помощ и
съдействие с предмет оказване на процесуално представителство, правна помощ и
съдействие. Взискателят е свободен в преценката си в кой последващ момент, след
като изпълнителното производство е образувано, да си упълномощи адвокат за
неговото водене. Няма задължение да направи това в началото на производството,
при образуването му. При положение, че ангажираната адвокатска защита, съгласно
договореното между взискателя и неговия пълномощник, включва правна помощ и
съдействие както за образуването на производството, така и за неговото водене,
то се дължи възнаграждение както за образуването, така и за воденето на
изпълнителното производство.
Съгласно
разпоредбата на чл.79, ал.1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника, като в това число са и направените от взискателя разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение.
От
представените по изпълнителното дело договори за правна защита и съдействие,
сключени между взискателя и неговите пълномощници – адв. Б.З. и АД “Г.,
Фитковски и Тонев”, се установява, че всеки от тях е с различен предмет. Така с
адв. З. е сключен договор за правна защитна и съдействие за образуване на
изпълнително производство срещу длъжника М.Д., а с АД “Г., Ф. и Т.” е за водене
на изпълнителното дело, при което положение взискателят има правото да
претендира заплатеното адвокатско възнаграждение и по двата договори, доколкото
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения предвижда кумулативно
заплащане и на двете основания.
Претендираните
с молбата от 11.02.2016 г. разноски за адвокатско възнаграждение са на друго
основание дължимо от това, което е претендирано от взискателя за образуване на
изпълнителното производство и което е присъединено от съдебния изпълнител към
дължимите по изпълнителното производство суми.
В
настоящия случай се касае за претендирани разноски за адвокатско възнаграждение
на две различни основния в рамките на едно и също изпълнително производство,
което не е в разрез с правилото, че се дължи присъждане на разноски само за
един адвокат.
По
изложените съображения, като се имат предвид основанията, на които съдебният
изпълнител е отказал да уважи молбата на взискателя и изхождайки от характера
на настоящото производство, се налага изводът, че постановеният отказ да бъдат присъедини
претендираните разноски за адвокатско възнаграждение за оказване на правна защита и съдействие, изразяваща се във водене на
изпълнителното дело, е незаконосъобразен и постановлението в обжалваната част,
следва да бъде отменено.
Отказът на
съдебния изпълнител се явява неоснователен поради посоченото основание за отказ
и изложени мотиви от съдебния изпълнител. Изхождайки от контролно- отменителния
характер на настоящото производство, законосъобразността на извършените от
съдебния изпълнител действия, се преценяват с оглед конкретното им основание
към момента на тяхното извършване.
За
пълнота на изложението следва да бъде отбелязано, че останалите изложени доводи
от жалбоподателя в частната жалба са неоснователни. Действително взискателят
има правото да оттегли във всеки един момент дадените пълномощия и да
упълномощи друг пълномощник, но тези отношения не засягат длъжника и той не дължи
заплащане на новодоговореното възнаграждение - нито изцяло, нито за разликата
между двете. Също така причините за оттегляне на пълномощното и доколко същите
са основателни не подлежат на изследване от съдебния изпълнител и не касаят
длъжника.
Мотивиран
от горното, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Постановление от 17.03.2016 г. по изпълнително дело № 20128240402938 по описа
на ЧСИ Константин Павлов, рег. № 824 на КЧСИ, район на действие ОС – Пловдив, в
частта, с която е оставено без уважение искането на взискателя “Обединена
българска банка” АД за присъединяване към изпълнителното дело на адвокатско
възнаграждениe за оказване на правна защита и
съдействие, изразяваща се във водене на изпълнителното дело.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.