№ 28225
гр. София, 11.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20241110115391 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Предявен е установителен иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК, от Ц.
С. П. срещу „........ ЕООД за прогласяване нищожност на Договор за
потребителски кредит № ........../28.08.2023 г.; под евентуалност иск по чл. 24, ал.
4 от ЗЗД за обявяване на нищожност на клаузата, съгласно която се начислява
ГПР в размер на 59,14 %, и на клаузата, съгласно която предвижда парично
задължение за ищеца-потребител за заплащане на еднократна такса за
разглеждане.
В искова молба са изложени фактически твърдения, че страните по спора са
сключили Договор за потребителски кредит № ........../28.08.2023 г., с предмет
заемна сума от 1000,00 лв., платима на 24 вноски по 65,24 лв., с последна
падежна дата 27.08.2025 г., при ГПР -59,14 % и ГЛП – 30 %. Предвидено е
ищецът, като кредитополучател, да заплати сумата 223,63 лв. за такса за
разглеждане, която се начислява еднократно и дължи на равни части. Обявена е
обща сума за връщане 1565,09 лв. Ищецът поддържа, че договорът за кредит е
недействителен и че дължи само чистата стойност на кредита – главницата.
Сочи, че е нарушено изискването договорът да е написан по ясен и разбираем
начин, всички елементи да са с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, не по-
малък от 12; в два екземпляра – по един за всяка страна; договорът не е подписан
на всяка страница; таксата за разглеждане произтича от неясна клауза,
противоречи на чл.10а, ал. 2 от ЗПК и твърди, че е общ разход по кредита по см.
на пар.1, т.1 от ДР ЗПК. Това парично вземане е следвало да се включи при
изчисляване на ГПР, тъй като по същество е възнаграждение на кредитора, и в
този смисъл е нарушен чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Ответникът не спори по сключването на договора при условията на ЗПФУР.
1
Оспорва иска по допустимост, тъй като няма спор и потребителят не е упражнил
правото на отказ от договора. Оспорва исковете по основателност с доводи, че
договорът е сключен съобразно изискванията на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и стъпките,
предвидени в интернет-платформата на ответника, и са обявени всички условия
по договора. Посочва, че не е приложим ЗПК за оспорената клауза за такса, която
е за предварително разглеждане на документи и касае преддоговорно
правоотношение; ГПР е обявен точно, в т.ч. вкл. такса. Освен това, уговорката за
плащане на такса е индивидуално уговорена. Евентуално, предлага сключване на
съдебна спогодба.
Съдът приема искът за допустим. Правният интерес на ищеца е очевиден – за
установяването на действителния размер задълженията му, доколкото не е
настъпил срокът за връщане на заемните средства.
На основание чл. 154, ал. 1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите,
на които основава своите искания или възражения. В доказателствена тежест на
ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал.1 и ал. 4 от ЗЗД, във вр. чл. 22 от
ЗПК е да установи пълно и главно, че сключен договор за заем, по който има
качеството потребител, неговото предметно съдържание, съобразно посоченото в
искова молба, и противоречието му със ЗПК. В случай че тези обстоятелства
бъдат доказани, ответникът следва да установи, че кредитното правоотношение е
валидно, в т.ч. спазена е формата за сключване, а оспорените клаузи са
индивидуално уговорени.
Съдът, на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3-4 от ГПК, обявява за безспорно и ненуждаещо
се от доказване, че между Ц. С. П., като кредитополучател, и „........ ЕООД, като
кредитодател, е сключен Договор за потребителски кредит № ........../28.08.2023
г., по който заемните средства са усвоени.
Представените от страните документи са допустими и относими. Искането по чл.
190 от ГПК на ищеца не е относимо, предвид че страната заявява, че плащания
не са извършени, а и осъдителен иск не е предявен; документите, чието
представяне иска сам е представил и са приложени към отговор на искова молба.
Искането по чл. 195 от ГПК не е необходимо.
Предвид изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част на
определението.
УКАЗВА на страните да изложат становището си по дадените указания и проект
за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия
в срок най-късно в насроченото открито съдебно заседание. Ако в изпълнение на
предоставената им възможност страните не направят доказателствени искания,
те губят възможността да сторят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 от
2
ГПК.
ДОПУСКА за приемане представените от страните документи като писмени
доказателства.
ОСТАВЯ без уважение искане по чл. 190 и чл. 195 от ГПК на ищеца.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска,
по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с
решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да
бъде оттеглено. Съгласно чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане
на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той
не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
НАПЪТВА страните за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност, а именно: медиация и други способи за доброволно
уреждане на спора, като им УКАЗВА, че: 1. При приключване на делото със
спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца и че съгласно чл. 234, ал. 3 от с.з. съдебната спогодба има
значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен
съд; 2. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно
разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор помага на страните
сами да постигнат споразумение. Съгласно чл. 18, ал. 1 Закона за медиацията
споразумението има силата на съдебна спогодба и подлежи на одобрение от
районните съдилища в страната. Списък на медиаторите по Единния регистър е
общодостъпен на интернет-сайта на Министерство на правосъдието. Към
Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждането на медиация и е отворена за всички страни по висящи граждански
дела в СРС. Информация за Програма „Спогодби” можете да получите в Центъра
за спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” № 54, ет. 2, ст. 204,
тел.02/ 8955423; ел. адрес: ********@***.*******.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото,
понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат
глоба на основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 30.09.2024 г.
от 10,30 часа, за които дата и час да се призоват страните чрез пълномощник.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните, като на ищеца и препис от
отговор на искова молба, с приложения.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3