Решение по дело №1162/2019 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 463
Дата: 30 декември 2019 г. (в сила от 18 юни 2020 г.)
Съдия: Страхил Николов Гошев
Дело: 20191510201162
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

30.12.2019

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                                  Година                                     Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Н.О. V

 
 


Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

04 Декември

 

2019

 
 


на                                                                                                           Година

Страхил Гошев

 
В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 
        1.

 

 

Ива Георгиева

 
         2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

АН

 

1162

 

2019

 
 


                                      дело №                                     по описа за                            година.

        

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН:

Обжалван е Електронен Фиш (ЕФ) Серия К № 2287182, издаден от ОДМВР-Кюстендил, с който на К.С.С., с адрес: ***, с ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300,00 лева, за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. с ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се твърди, че процесният електронен фиш не отговаря на законовите изисквания за съдържанието му и е издаден от некомпетентен орган, при нарушения на процедурата, която изисква съставяне на АУАН и издаване на НП, а не ЕФ, тъй като нарушението е установено с мобилна АТСС. Иска се отмяна на ЕФ като незаконосъобразен.

В първото съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично. Депозира и писмено становище в което поддържа жалбата и направените в нея искания. Иска отмяна на обжалвания ЕФ.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебното заседание.

Съдът като обсъди доводите на страните  и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

На 15.08.2018 г. в 13:06 ч. жалбоподателят С. управлявал лек автомобил „Опел Астра 1,7 Д“, с рег. № РК0719ВА, в обл. Кюстендил, по ПП1-Е79, км 341.600, в посока на движение гр. Благоевград, при общо въведено ограничение на скоростта извън населено място - 90 км/ч. Автомобилът, е засечен при разминаване в процесния пътен участък с друг неустановен лек автомобил, с обратна посока на движение към гр. София. Отчетена е от АТСС, TRF1-M, с фабр. № 628 скорост от 134 км/ч. за превозното средство управлявано от жалбоподателя, от която скорост е приспаднат 3 % толеранс в полза на водача и същата се зачита като 130 км/ч. Нарушението е установено с посоченото техническо средство – мобилна система за видеонаблюдение TRF1-M, с фабр. № 628, със Клип с № 1452. За така установеното превишаване на скоростта е издаден електронен фиш на жалбоподателя, с който на основание на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300,00 лева, за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. с ал. 1 от ЗДвП.

Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация съвпадат по признаци.                                                       

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, а именно: снимков материал, протоколи от периодична проверка на техническо устройство и удостоверение за одобрен тип, с валидност до 24.02.2020 г. Представени са и няколко протокола от периодични проверки на техническото средство, вкл. такъв от 23.10.2017 г., валиден до 23.10.2018 г., клип от заснемане на нарушението, справка за връчване на ЕФ на жалбоподателя, справка за регистрацията на автомобила, протокол за ползване на техническото средство за контрол на скоростта по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., заповед за утвърждаване образец за издаване на ЕФ, техническо описание и инструкция за експлоатация на теническото средство TRF1-M, както и от останалите по делото писмени доказателства, вкл. служебно изисканата информация от Областно пътно управление – гр. Кюстендил относно местонарушението и ограничението на скоростта в този участък от пътя. Съдът кредитира изцяло приложените доказателства, тъй като те не съдържат противоречия и в своята съвкупност изграждат непротиворечиво веригата на фактите по делото. Освен това, при наличието на еднопосочен доказателствен материал, съдът няма задължение да анализира подробно доказателствената съвкупност, с аргумент a contrario от нормата на чл. 305, ал. 3 от НПК.

 

   При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

   При разглеждане на дела по оспорени ЕФ-ве районният съд е винаги инстанция по същество  съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. От това следва, че трябва да провери законността, т.е. да провери, дали правилно е приложен материалният и процесуалният закон, независимо от основанията, посочени в жалбата по арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, във вр с чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощия – право и задължение, съдът служебно констатира, че електронният фиш формално съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а именно: данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението; за регистрационния номер на моторното превозно средство; за собственика, на когото е регистрирано превозното средство; описание на нарушението; нарушените разпоредби; размера на глобата и срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.

От представените по делото писмени доказателства и доказателствени средства се установява също така, че  оспорваният електронен фиш е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила.

Съдът намира, че аргументите на защитата, че при използване на мобилна камера за установяване на нарушения като процесното, следва да се издава задължително АУАН и НП, а не ЕФ, са неоснователни.

Нарушението на правилата за движение по пътищата е извършено на 15.08.2018 г. С изменението на ЗДвП, обн. в ДВ бр.54/05.07.2017г. е предвидена възможност за издаване на електронен фиш в отсъствие на контролен орган и нарушител, за налагане на административни наказания за допуснати нарушения на правилата за движение по пътищата, установени и заснети с автоматизирано техническо средство или система, включително мобилно. Горното произтича от тълкуването на разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП в контекста на легалната дефиниция по §6, т.65 от ДР на ЗДвП, според която автоматизираните технически средства или системи са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно ЗИ, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган или мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Законодателят е въвел изискване за отсъствие на контролен орган и нарушител само при издаване на електронния фиш, а не при установяване и заснемане на нарушението. В ТР №1/26.02.2014г. на ВАС по т.д.№1/2013г. се обсъжда въпроса за липсата на нормативни правила за работа на мобилните системи, която липса определя съдържанието на задължителните указания на ВАС. Тази липса е преодоляна с последващо изменение на ЗДвП, обр. ДВ, бр.19/2015г. чрез въвеждане на чл.165, ал.3 от ЗДвП, по делегация от която норма е приета Наредба №8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ, бр.36/19.05.2015г., изм. и доп./. Посочените нормативни правила, не налагат различен режим за санкциониране на нарушенията на правилата за движение по пътищата при използване на стационарни или мобилни АТСС, поради което процесуалният ред за налагане на наказанието е чрез издаване на електронен фиш по реда на чл.189, ал. 4-11 от ЗДвП. Присъствието на контролните органи е с цел въвеждане на техническото средство в работен режим, без възможност за въздействие върху измерването, регистрирането и записването на нарушението, която дейност се осъществява изцяло автоматично. Не са представени доказателства за намеса на контролните органи в процеса на работа на мобилната система. В този смисъл виж. Решение № 58 от 14.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 32 / 2019 г. на Административен съд – Кюстендил, Решение №120/23.05.2018Г. по К.А.Н.Д.№90/2018г., Решение № 136 от 12.06.2018 г. по к. адм. н. д. № 108 / 2018 г. на Административен съд – Кюстендил; Решение № 206 от 11.07.2019 г. по к. адм. н. д. № 171 / 2019 г. на Административен съд – Кюстендил и др. Наред с това оспореният електронен фиш съдържа лимитивно посочените в чл.189, ал.4, изр.последно от ЗДвП реквизити. Нормата е специална спрямо общата такава по чл.57, ал.1 от ЗАНН, поради което дерогира приложението на последната. Няма законодателна непълнота на правната уредба за съдържанието на фиша, а специална такава. В този см. виж Решение № 58 от 14.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 32 / 2019 г. на Административен съд – Кюстендил, Решение № 71 от 22.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 303 / 2018 г. на Административен съд – Кюстендил и др.

Въпреки изложеното по-горе и неоснователността на посочените в жалбата и становището на жалбоподателя доводи съдът приема, че електронният фиш е незаконосъобразен и следва да бъде отменен поради следното:

Дори след положените множество усилия и служебно изискани писмени доказателства авторството на нарушението не бе доказано по несъмнен начин. От доказателствата по делото се установява по категоричен начин единствено, че на посочените по-горе дата и час жалбоподателят е управлявал описания в ЕФ лек автомобил, „Опел Астра 1,7 Д“, в посока на движение към гр. Благоевград, при ограничение в пътния участък на скоростта извън населено място от 90 км/ч. Видно от приетото веществено доказателство клип №1452 /съдържащ 4 кадъра/, точно в момента на появяване в кадър на процесния лек автомобил същият е осъществявал разминаване с друг движещ се в обратна посока, но неустановен по делото като марка, модел и рег. номер тъмен лек автомобил. От изисканите служебно техническо описание и инструкция за експлоатация на теническото средство TRF1-M, каквото е и използваното, не се установява по никакъв начин АТСС да има предвидена, дори заложена теоретично техническа възможност да установява и разграничава едновременно скоростта на две заснети в един и същ кадър от него разминаващи се в различни посоки МПС-та, какъвто е процесният случай. Няма данни за такава възможност и при употребата му при избран стационарен режим на измерване, какъвто е посочен в протокола по чл. 10, ал.1. Напротив подобен извод не може да се направи и от останалите писмени и веществени доказателства във връзка с годността и употребата на техническото средство /удостоверение, клип, и протоколи за периодична проверка/. Важно е да се подчертае недвусмислено, че отбелязването на ръка в протокола по чл. 10, ал.1 от Наредбата, на символа „П“ в графата „посока за задействане“, т.е. „приближаващ“, по никакъв начин не може да установи и гарантира една фабрично непредвидена, незаложена и изобщо неупомената в техническите характеристики, а и недоказана по делото техническа възможност на процесния уред - TRF1-M, с фабр. № 628, с който е заснет приложения Клип с № 1452, да отчете правилно скоростта на заснетите едновременно в два от кадрите, две МПС-та. Обратното разбиране означава съдът да приеме, че служителят въвел в режим техническото средство може да създаде с действията си допълнителни технически възможности и функции на същото, което е абсурдно.

Наред с това като самостоятелно основание следва да се добави, че в първия от кадрите на клипа – t=0,9s е заснета предната част на лек автомобил напълно различен от процесния, който видно от кадъра също се приближава в посока на движение към гр. Благоевград. По този начин възприетия от АНО като приближаващ автомобил „Опел Астра„ управляван от жалбоподателя не е единствен такъв на приложените кадри.

В този смисъл е и съдебната практика виж. Решение № 318 от 15.10.2018 г. по к. адм. н. д. № 310 / 2018 г. на Административен съд – Видин, Решение № 461 от 20.9.2013 г. по н. д. № 620/2013 г. на I състав на Административен съд – Плевен, Решение от 02.10.2017 г. по н. д. № 111 / 2017 г. на Административен съд - Сливен, Решение № 62 от 9.7.2013 г. по н. д. № 73/2013 г. на Районен съд – Дряново. Конкретно в  Решение № 705 от 10.12.2013 г. по н. д. № 996 / 2013 г. на II състав на Административен съд – Плевен се сочи следното: „Основното доказателство към ЕФ серия К е  клипа с № ..., той обаче съдържа 4 кадъра, като на два от тях са заснети различни автомобили.

По силата на чл.746, ал.1 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (обн., ДВ, бр.98 от 07.11.2003г.), конструкцията на скоростомерите трябва да позволява да се индивидуализира МПС, чиято скорост е измерена, включително при едновременно движение на две или повече МПС, при разминаване или когато скоростомерът е монтиран на движещо се МПС. От своя страна разпоредбата на чл.752, ал.4 от Наредбата, въвежда изискване уредите за контрол на скоростта да осигуряват, че изобразената позиция на МПС и на свързания с него документ с изображение могат еднозначно да причислят стойността на измерената скорост към същото това МПС.

Ангажирането на административнонаказателната отговорност не може да почива на предположения и догадки, а единствено на безспорно установени факти и доказателства, каквито в случая липсват.

Доказателствената тежест за установяване на нарушението, респ. на авторството е изцяло на АНО, който според съдебният състав, макар дадените му няколко възможности и изрични указания не я е понесъл изцяло. До този извод съдът стигна, тъй като АНО не е установил явно и несъмнено годността на извършеното заснемане на нарушението с приложените общо четири кадъра, а от там недоказано остава и авторството на нарушението по отношение на жалбоподателя К.С., който е управлявал един от заснетите общо три различни леки автомобила.

Предвид изложените аргументи, съдът намира, че обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен изцяло.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Електронен Фиш Серия К № 2287182, издаден от ОДМВР-Кюстендил, с който на К.С.С., с адрес: ***, с ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300,00 лева, за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. с ал. 1 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛЕН и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд - Кюстендил, по реда на АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: